Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Самуил, чрез адв. Иванова, срещу решение №703 от 19.08.2025 г., постановено по адм. дело №119/2025 г. по описа на Административен съд - Разград, с което е отменена негова заповед № 182 / 02.04.2025г. за премахване на незаконен строеж. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира отмяната му с произнасяне по същество, ведно със законните последици.
Ответникът Б. С. Ш., чрез адв. Маринов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло.
Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима.
След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № 182 / 02.04.2025г. на кмета на Община Самуил, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено на Б. С. Ш. да премахне незаконен строеж „Преустройство с промяна на предназначението на съществуваща сграда в Амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика /АПМП-ИП/ и аптека“, в това число и канализация, намиращи се в [населено място], обл. Разградска, [адрес], УПИ № II – „за жилищни нужди и обществено обслужване“ в кв. 86 по ЗРП на [населено място], одобрен със заповед № 908/ 22.11.1983г., изм. със заповед № 282 / 28.02.2003г. Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на СТЕ, се установява по безспорен начин наличие на визираното в заповедта основание по т.2, ал.2, чл.225 ЗУТ, но разпореденият за премахване незаконен строеж не е достатъчно индивидуализиран, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК.
Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК.
С процесната заповед е разпоредено премахване на „Преустройство с промяна на предназначението на съществуваща сграда в Амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика и аптека“, в това число и канализация, които са индивидуализирани по следният начин : „Премахване на новоизградените зидове , включително новите преградни стени и възстановяване на зазиданите отвори за гаражни клетки, врати и прозорци, както следва: 1. два броя отвори за гаражни клетки на източната фасада на сградата в АПМП-ИП с размери 240/200; 2.пет броя отвори за вътрешни врати с размери 90/200 на северната и южната фасада; 3. два броя отвори за прозорци с размери 120/90 на северната и на южната фасада; 4. три броя отвори за прозорци с размер 90/90 и един брой отвор за прозорец с размери 60/90 на западната фасада; 5.изграденият върху стоманобетонната плоча над партерния етаж надзид и изграден едноскатен покрив от дървена конструкция и покритие от ЛТ ламарина“. Така описаните преустройства не са обвързани по никакъв начин с конкретни помещения / номерирани или конкретизирани с конкретни наименования/ по проектите на сградата преди преустройството. Същевременно от приетата по делото СТЕ се установява, че цялата сграда е със замазка и боядисана след извършеното преустройство, от което следва, че не са видими участъците на зазиданите отвори, а също и на новите такива. По отношение на канализацията не е изготвена графична част с точно указано трасе.
При тези данни се явява обоснован и правилен решаващият правен извод на административния съд, че оспорената заповед е с неясен предмет, което води до нейната отмяна като незаконосъобразна. Тази неяснота в предмета на административния акт съставлява съществено нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК. При издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ административният орган е длъжен с оглед нормата на чл. 35 АПК, наред с липсата на строителни книжа за проверявания обект да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. Ясното и точно описание на подлежащия на премахване незаконен строеж е от значение освен за законосъобразността на заповедта по чл.225а, ал.1 ЗУТ и за последващото изпълнение на заповедта след влизането й в сила. В производството по принудителното изпълнение на заповедта за премахване на незаконен строеж не може да се премахват части от строежа по усмотрение на органът по изпълнението, тъй като биха се засегнали права, извън описаните в изпълнителното основание.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №703 от 19.08.2025 г. по адм. дело №119/2025 г. по описа на Административен съд - Разград.
Решението е окончателно.