Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби на Общински съвет Бургас, чрез гл. юрк. Тодорова, и на Община Бургас, чрез юрк. Димитров, срещу Решение № 6295/11.07.2025 г., постановено по адм. дело № 435/2025 г. по описа на Административен съд Бургас, с което, по жалби на К. Д. Д. и П. Т. З., са отменени т. 2.1, т. 2.1.1, т. 2.1.2, т. 2.1.5, т. 2.1.9, т. 2.1.10, т. 2.2.1, т. 2.2.1, т. 2.2.2, т. 2.2.5, т. 2.2.9, т. 2.2.10 и т. 2.2.11 от Раздел IV на Приложение № 6 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас (НОАМТЦУТОБ, Наредбата).
С касационната жалба на Общински съвет Бургас се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на съда, че при приемане на оспорения подзаконов нормативен акт е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в излагане на общи мотиви, които не изпълняват целите на закона. В тази връзка се твърди, че в мотивите за приемането на акта подробно са изложени целите и очакваните резултати, като са посочени конкретни примери, които убедително обосновават тяхната целесъобразност и постижимост. Основен мотив за взетото решение по т. 1 от Протокол № 20/25.02.2025 г. е намаляването на потреблението, с цел опазване на околната среда, тъй като мръсните газове, които се изпускат от моторните превозни средства, са изключително вредни за живота и здравето на гражданите. Излагат се доводи, че приетата по-висока цена ограничава търсенето, намалява натиска върху публичната инфраструктура и води до по-устойчива градска среда. Сочи се, че в гр. Бургас търсенето на паркоместа значително надвишава предлагането, като капацитетът на местата за паркиране е практически отдавна изчерпан. Твърди се също, че липсата на предварителна оценка на въздействието не представлява нарушение на чл. 20 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, тъй като изискването не се отнася до актове на общинските съвети. Община Бургас предоставя места за паркиране срещу цена, определена от Общинския съвет - Бургас, като паричната стойност на услугата се определя единствено от обема на търсенето. Поради това не е приложена финансова обосновка съгласно чл. 28, ал. 2, т. 1, т. 4 ЗНА, тъй като липсва основа, върху която да бъде изготвена такава. В тази връзка се излагат аргументи, че административният съд неправилно определя правната природа на цената на услугите, определена с решението по т. 1 от Протокол № 20/25.02.2025 г. на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, като я приравнява на такса по смисъла на Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Твърди се, че определените с оспорените текстове на Наредбата цени за платено почасово паркиране не попадат в нито една от хипотезите на чл. 6, ал. 1 ЗМДТ, а същите са регламентирани на основание чл. 99, ал. 3 ЗДвП, който урежда предоставянето на услуги, свързани с платеното паркиране. Оспорва се изводът на съда, че Община Бургас е данъчно незадължено лице съгласно чл. 3, ал. 5 ЗДДС, като се излагат подробни аргументи, че регламентираните с оспорените разпоредби от НОАМТЦУТОБ услуги представляват икономическа дейност, осъществявана в конкурентна среда, тъй като същите се извършват и от множество частни оператори, поради което е облагаема. Твърди се, че изводите на съда по приложението на материалния закон противоречат на практиката на Съда на ЕС по тълкуването на чл. 9, § 1 и чл. 13, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Искането е за отмяна на съдебното решение и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Възразява се за прекомерност на претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение.
С касационната жалба на заинтересованата страна – Община Бургас, се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост, идентични със заявените от първия касатор.
Ответникът – П. Т. З., чрез адв. Бойчев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът – К. Д. Д., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира присъждане на разноски по представен списък.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:
Предмет на оспорване пред тричленния състав на Административен съд Бургас са били разпоредбите на т. 2.1, т. 2.1.1, т. 2.1.2, т. 2.1.5, т. 2.1.9, т. 2.1.10, т. 2.2.1, т. 2.2.1, т. 2.2.2, т. 2.2.5, т. 2.2.9, т. 2.2.10 и т. 2.2.11 от Раздел IV на Приложение № 6 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас /в редакцията, приета с решение по т. 1 от Протокол № 20/25.02.2025 г. на Общински съвет Бургас/.
Първоинстанционният съд е установил, че горепосочените разпоредби се обжалват в редакцията, изменена и допълнена с Наредба за изменение и допълнение на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас, приета с решение по т. 1 от Протокол № 20 от 25.02.2025 г. на Общински съвет Бургас. С тези разпоредби се определят цените на услугите, предоставяни от общината във връзка с организацията и управлението на паркирането на моторни превозни средства /МПС/ в определени зони на територията на общината.
За да отмени оспорените разпоредби от НОАМТЦУТОБ, административният съд е формирал извод, че при приемане на измененията на подзаконовия нормативен акт е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на посочване на конкретни причини, както и финансови резултати от прилагане на изменението. В тази насока са изложени мотиви, че в приложените по делото мотиви и докладна записка, изготвени по повод изменението, не е обективирана информация, позволяваща да се приеме, че изискванията на чл. 28, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ за посочване на причините и очакваните резултати от изменението акта, са спазени. В мотивите за приемане и в докладната записка, внесена от кмета в Общински съвет Бургас, не са посочени какви ще бъдат финансовите резултати от предложеното увеличение. Липсва анализ на приходите и разходите за предоставените услуги по кратковременно паркиране процесните зони (синя и зелена), както и от издадените карти за паркинг автомати и електронни талони за паркиране, при предишните цени на услугите, както и очакваният им размер след предложеното увеличение на цената им. Според съда, в случая е налице липса на мотиви към проекта на наредбата, което осуетява възможността да бъде извършен съдебен контрол за нейната законосъобразност, в т.ч. дали оспорените разпоредби от наредбата са приети при зачитане принципа на обоснованост според изискването на чл. 26, ал. 1 ЗНА.
Съдът е приел, че оспорените разпоредби противоречат и на материалния закон. С тях се определят цени за предоставяните от Община Бургас услуги по Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране на моторни превозни средства в определени зони на територията на Община Бургас, като оспорването е насочено срещу включената в така определените цени ставка от 20 % ДДС.
Формиран е извод, че дейността на общината във връзка с организирането на паркоместа в конкретно определените зони е с цел задоволяване на потребностите на населението на общината, предвид което същата следва да се счита за такава в обществен интерес. Обстоятелството, че предоставянето на услугите е основание за заплащане на определена цена, не е основание за приемане на тези дейности като икономическа. Въз основа на изложеното в докладната записка по приемане на процесната наредба, съдът е приел, че цените за предоставяните от Община Бургас услуги се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи за предоставяне на услугата. Формиран е извод, че предвиденото заплащане и на ДДС в размер на 20 % върху тези цени, с изключение на наемите за общински обекти и терени, е в разрез с нормата на чл. 3, ал. 5 ЗДДС. Дейностите на общината, за които се заплаща съответната цена за ползване на паркоместа, се осъществяват от нея в качеството й на орган на местната власт, поради което попадат в хипотезата на чл. 3. ал. 5 ЗДДС. В тази насока съдът се е позовал на тълкуването, дадено с решение по дело С-446/98 г. на СЕС, с което е прието, че дейността по наемане на места за спиране (паркиране) на коли е дейност която, когато е осъществявана от публичноправен субект, е осъществявана от него в качеството му на публичен орган по смисъла на чл. 4, § 5, ал. 1 от Шеста директива, ако тази дейност е осъществена в рамките на специфичен юридически режим за публичния субект. Такъв е случаят, когато осъществяването на тази дейност съдържа използването на прерогативите на публичната власт.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Правилен е изводът на административния съд за допуснато съществено процесуално нарушение при приемане на Наредбата за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОБ, по отношение на оспорените разпоредби, изразяващо се в липса на мотиви относно очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, съобразно изискването на чл. 28, ал. 2, т. 4 ЗНА. В приложената докладна записка и в мотивите, необходимостта от изменението на посочените разпоредби от НОАМТЦУТОБ е аргументирана с доводи за липса на достатъчно места за паркиране на територията на гр. Бургас, за нуждата от опазване на околната среда в града, за подобряване нивото на предоставяните услуги по паркиране в града и осигуряване на съвременни решения във връзка с организацията на движението, паркирането и осъвременяване на методите за разплащане. Както правилно е приел съдът, тъй като изменението на разпоредбите има финансово изражение, то административният орган е следвало да изложи мотиви именно във връзка с очакваните финансови резултати, в т.ч. да бъде представен анализ на приходите и разходите за предоставените услуги по кратковременно паркиране на синя и зелена зона, както и от издадените карти за паркинг автомати и електронни талони за паркиране, при предишните цени на услугите, както и очакваният им размер след предложеното увеличение на цената им. В тази връзка обосновано е съобразено от съда, че предвиденото увеличение на цените на услугите, предоставяни от общината, води до по-висок размер на финансовите задължения за гражданите и организациите, които ползват същите, поради което за да бъде законосъобразно приетото изменение е следвало да бъдат подробно описани конкретните причини, които налагат увеличението както и очакваните финансови последици от същото. В мотивите за приемане на изменението не е конкретно посочено как, чрез увеличението на цената, ще бъде подобрено нивото на предоставяните услуги по паркиране в града, какви конкретни съвременни решения ще бъдат осигурени във връзка с организацията на движението и паркирането, както и как ще бъдат осъвременени методите на плащане. Изложените мотиви в тази насока са общи, не са конкретизирани и не изпълняват целите на закона.
Материалната незаконосъобразност на оспорените разпоредби от Раздел IV на Приложение № 6 от Наредбата първоинстанционният съд е аргументирал с противоречието им с чл. 3, ал. 5 ЗДДС, съответно с практиката на ВАС по приложението му и с тълкуването на чл. 4, § 5 от Шеста директива, дадено с решението на СЕС по дело С-446/98.
Оспорените разпоредби регламентират цените за кратковременно паркиране в синя и зелена зона на територията на Община Бургас. С чл. 99, ал. 1 ЗДвП е предвидено, че в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗДвП, на основание която е приета процесната Наредба за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОБ, общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.
По отношение територията на Община Бургас границите на зони за платено и безплатно паркиране на МПС са определени в приложения към Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на моторни превозни средства в определени зони на територията на Община Бургас /НУРПБПКДМПСОЗТОБ/. Съгласно чл. 3, ал. 1 от същата наредба, общинският съвет определя зони за платено и безплатно паркиране на МПС, от категориите М, М1, М2, N1, в определени дни на седмицата, часове на денонощието, на райони, пътища и части от пътища, публична общинска собственост, с граници съгласно Приложение 1 „Синя зона“, Приложение 2, „Зелена зона“, Приложение 3 „Зона боларди“.
Съгласно чл. 3, ал. 5 ЗДДС не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на дейностите, регламентирани в т. 1, б. а – б. о, в които не са включени услугите по предоставяне право на паркиране на определени зони от райони и пътища, публична общинска собственост. Съгласно т. 2 от същата норма, изключение са и доставките, извън тези по т. 1, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция. Именно, в тази насока е съсредоточен спорът между страните – дали услугите, регламентирани в спорните разпоредби от НОАМТЦУТОБ могат да доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция.
Нормата на чл. 3, ал. 5 ЗДДС транспонира чл. 13, § 1 от Директива 2006/112, съгласно който държавите, регионалните и местни органи и други публичноправни субекти не се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, с които се ангажират като държавни органи, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с тези дейности или сделки. В ал. 2 е предвидено изключение, според което, когато се ангажират, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с такива дейности или сделки, те се считат за данъчнозадължени лица по отношение на тези дейности или сделки, при което третирането им като данъчно незадължени лица би довело до значителни нарушения на правилата за конкуренцията. Във всеки случай тези публичноправни субекти се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите, изброени в приложение I, при условие че тези дейности не се извършват в такъв малък мащаб, за да бъдат определени като незначителни /чл. 13, § 1, ал. 3 от Директива 2006/112/.
В практиката на СЕС многократно е постановявано, че за приложението на чл. 4, § 5, ал. 1 от Шеста директива, респ. чл. 13, § 1, ал. 1 от Директива 2006/112, трябва да са изпълнени кумулативно две условия, за да се приложи тази разпоредба, а именно упражняването на дейности от публичноправен субект и упражняването на дейности, извършвани в качеството на орган на публична власт /т. 18 от решение по дело С-202/90, т. 15 от решението по дело С-446/98, т. 19 от решението по дело С-288/07/. В случая не е спорно, че услугите, за които с оспорените разпоредби е определена цена, не са сред тези, изброени в приложение I към чл. 13, § 1 от Директива 2006/112, както и че Общински съвет Бургас и кметът на общината, на който е възложено изпълнението на наредбата, са публичноправни субекти. По отношение на второто условие, в практиката на СЕС, в т.ч. в горепосочените решения, също последователно се приема, че дейностите, извършвани в качеството на орган на публична власт по смисъла на същата разпоредба, са извършваните от публичноправните субекти дейности в рамките на специалния за тях правен режим, с изключение на дейностите, които те упражняват при същите правни условия като частните икономически оператори. Съгласно т. 22 от решението по дело С-288/07, националният съд е компетентен да квалифицира разглежданата дейност по главното производство съгласно изведения по-горе критерий (Решение от 17 октомври 1989 г. по дело Comune di Carpaneto Piacentino и др., посочено по-горе, точка 16, Решение от 15 май 1990 г. по дело Comune di Carpaneto Piacentino и др., C-4/89, Recueil, стр. I-1869, точка 11 и Решение по дело Fazenda Pública, посочено по-горе, точка 23). Според т. ЗЗ от същото решение, по силата на националното право на публичноправен субект може да бъде възложено упражняването на определени дейности, главно от икономическо естество, в рамките на специалния за него правен режим, като същите дейности могат успоредно да се упражняват и от частни оператори, така че третирането на публичноправния субект като данъчнонезадължено лице може да има за резултат настъпването на значително нарушаване на конкуренцията. Целта е да се гарантира, че частните икономически оператори няма да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение, тъй като ще подлежат на облагане, а публичноправните субекти – не (виж Решение на СЕС от 19 януари 2017 г. по дело С-344/15, т. 39). Затова на първо място е важна преценката на разглежданата дейност като такава без тя да се отнася до определен местен пазар (т. 53 от решението на СЕС по дело С-288/07). Прилагането на ограничението на правилото, че публичноправните субекти, действащи като държавни органи, не се третират като данъчнозадължени лица, изисква преценка на икономическите обстоятелства (т. 40 от решението на СЕС по дело С-344/15).
Спорните разпоредби от НОАМТЦУТОБ определят цените за кратковременно паркиране в синя и зелена зона на територията на Община Бургас, т.е. върху зони от пътища и други територии, които са публична общинска собственост. Посочената дейност е нормативно регламентирана с чл. 99, ал. 3 ЗДвП, чл. 6, ал. 2 и ал. 3 ЗМДТ, както и в горепосочените подзаконови нормативни актове. Не може да се приеме, че общината действа при равни условия с частните икономически оператори, по отношение на процесните дейности, тъй като същите касаят предоставяне на възможност за платено паркиране на определени зони, които, както се посочи, са публична общинска собственост и представляват част от пътя. Тези норми не определят цени за наем на паркоместа на паркинги или на други територии, каквито дейности биха могли да се изпълняват и от частноправни субекти. Предоставянето на услуги по паркиране в синя и зелена зона може да бъде осъществявано единствено от местните органи, като собственик или като управляващ пътя, но не и от други частноправни субекти. Това обстоятелство обуславя извода, че дейностите, регламентирани със спорните норми, се извършват от Община Бургас, в качеството й на орган на публична власт в рамките на специалния за нея правен режим. Такова е разбирането, възприето и в практиката на ВАС - Решение № 1190 от 3.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2708/2022 г., VIII о., Решение № 10681 от 9.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3781/2024 г., I о., Решение № 4166 от 17.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1831/2025 г., I о., Решение № 4821 от 17.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10065/2023 г., I о., Решение № 7495 от 6.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4156/2023 г., I о.
Неоснователно се твърди в касационните жалби и в писменото становище на Общински съвет Бургас от 14.10.2025 г., чрез процесуалния му представител, че общината действа при условия, идентични с тези на частните оператори, на конкурентен пазар срещу възнаграждение, поради което не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 3, ал. 5 ЗДДС. В тази насока касаторите излагат единствено общи твърдения, като по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, че услугата за кратковременно паркиране на синя и зелена зона, т.е. върху части от общинската пътна мрежа, се предоставя и от частни оператори, което би довело до значително нарушаване на правилата за конкуренция. Както се посочи, такива услуги, свързани с паркиране върху пътища, публична общинска собственост, не могат да бъдат предоставяни от частноправни субекти, поради което и доводите, че общината действа при условията на свободна конкуренция не могат да бъдат споделени. Предоставянето на паркоместа в паркинги и на други частни терени, извън общинската пътна мрежа, не е идентична с правно регламентираните услуги, цените за които са определени с оспорените разпоредби. Поради това, третирането на публичноправния субект като данъчнонезадължено лице в случая не може да има за резултат нарушаване на конкуренцията, още по-малко това нарушаване би било значително, каквото е изискването, предвидено с горецитираната практика на СЕС. В този смисъл е и приетото в т. 31 от решението на СЕС по дело С-288/07: „Дерогацията се отнася главно до дейностите, извършени от публичноправните субекти в качеството им на органи на публична власт, които, бидейки изцяло от икономическо естество, са тясно свързани с използването на прерогативите на публичната власт. При тези обстоятелства третирането на посочените публичноправни субекти като данъчно незадължени лица по ДДС за тези дейности няма потенциално антиконкуретно въздействие, щом като по принцип те се извършват изключително или почти изключително от публичния сектор.“. Осъществяването на процесните услуги е тясно свързано с използването на прерогативите на публичната власт – предоставят се на участъци от пътната мрежа, публична общинска собственост; начинът на изпълнението им и цената им са нормативно регламентирани, а неплащането й е основание за прилагане на административна принуда на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП във вр. с чл. 99, ал. 3 ЗДвП във вр. с чл. 17 НУРПБПКДМПСОЗТОБ.
На следващо място следва да бъде съобразено, че съгласно изложеното в докладната записка по приемане на процесната наредба, цените за предоставяните от Община Бургас услуги се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи за предоставянето им. Следователно, доводите на касационните жалбоподатели, че цените, регламентирани със спорните разпоредби, са пазарни – определени на база търсенето и предлагането, са в противоречие с мотивите за приемане на акта. На следващо място, липсата на финансова обосновка и мотиви относно очакваните финансови резултати от дейностите, препятства установяването на начина на определяне на цените, в т.ч. дали същите действително включват единствено размера на необходимите материално-технически и административни разходи за предоставянето на услугите, или предвиждат реализирането на икономическа изгода. Твърдението на касатора /ОбС Бургас/, че не е приложена финансова обосновка, тъй като липсва основа, върху която да бъде изготвена такава, е в подкрепа на извода, че определените цени не са пазарни.
Не може да бъде споделено касационното възражение, че с решението на СЕС по дело С-446/98, на което първоинстанционният съд се е позовал, е застъпено остарялото разбиране на Шеста директива, според което дейността по наемане на места за спиране (паркиране) на коли е дейност която, когато е осъществявана от публичноправен субект, е осъществявана от него в качеството му на публичен орган по смисъла на чл. 4, § 5, ал. 1 от Шеста директива, ако тази дейност е осъществена в рамките на специфичен юридически режим за публичния субект. На първо място следва да се посочи, че това тълкуване на СЕС е застъпено и в цитираната по-горе т. 31 от решението на СЕС по дело С-288/07. Второ, както в посоченото решение от 14.12.2000 г. /по С-446/98/, така и в решението по дело С-288/07, е дадено тълкуване на член 4, параграф 5, първа и втора алинея от Шеста директива. В решението от 16.09.2008 г. СЕС се позовава и не отстъпва от основните разбирания, изложени в решението от 14.12.2000 г., в т.ч., че трябва да са изпълнени кумулативно две условия, за да се приложи тази разпоредба, а именно упражняването на дейности от публичноправен субект и упражняването на дейности, извършвани в качеството на орган на публична власт /т. 15 от решението по дело С-446/98, т. 19 от решението по дело С-288/07/; че дейностите, извършвани в качеството на орган на публична власт по смисъла на същата разпоредба, са извършваните от публичноправните субекти дейности в рамките на специалния за тях правен режим, с изключение на дейностите, които те упражняват при същите правни условия като частните икономически оператори /т. 17 от решението по дело С-446/98, т. 21 от решението по дело С-288/07/; че националният съд е компетентен да квалифицира разглежданата дейност по главното производство съгласно изведения по-горе критерий /т. 23 от решението по дело С-446/98, т. 22 от решението по дело С-288/07/.
Неоснователно се твърди от касаторите, че съдът е приравнил цената на услугите, определени на основание чл. 99 ЗДвП, с такса по смисъла на ЗМДТ. Административният съд е приел, че със спорните разпоредби е определена цена на предоставяните от общината услуги, като, противно на доводите в касационните жалби, не е дефинирал същата като такса по смисъла на ЗМДТ. В мотивите си, съдът е съобразил посочените в Протокол № 20 от заседание на Общински съвет Бургас основания за приемане на Наредба за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОБ - чл. 99, ал. 3 ЗДвП и чл. 9 във вр. с чл. 6, ал. 2 и ал. 3 ЗМДТ. С последните норми от ЗМДТ законодателят е оправомощил общинският съвет да определя цена за всички услуги и права, включително по ал. 3, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1 (чл. 6, ал. ЗМДТ), както и да определя ползването на общинските тротоари, площади и улични платна или на части от тях като зони за платено и безплатно паркиране по Закона за движението по пътищата с наредба.
Правилно първоинстанционният съд е постановил отмяна на оспорените разпоредби, в тяхната цялост, първо, тъй като е установил допуснато съществено процесуално нарушение при приемането на подзаконовия нормативен акт. Второ, недопустимо е съдът да постанови отмяна на разпоредбите само в частта, предвиждаща, че определените цени са с включен ДДС, защото би означавало да измени акта като определи нови цени за процесните услуги, действайки като нормотворец, за което не е оправомощен и в противоречие с нормата на чл. 193, ал. 1 АПК.
Неоснователно е искането на Общински съвет Бургас за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, със следните въпроси: „1. Следва ли член 13, §1, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че предоставянето на услуги по платено паркиране от община представлява дейност, извършвана „в качеството на орган на публична власт, когато същите услуги могат да бъдат предоставяни и от частни оператори при аналогични условия? 2. Следва ли член 9 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че предоставянето на услуги по платено паркиране от община представлява „икономическа дейност“, подлежаща на облагане с данък върху добавената стойност, дори когато тази дейност се извършва въз основа на нормативно определени публичноправни правомощия? 3. Следва ли член 13, nap. 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че оценката за „значително нарушаване на конкуренцията“ при дейности като предоставянето на услуги по платено паркиране от община трябва да се извършва въз основа на реалното икономическо въздействие върху пазара, а не само на формалния статут на доставчика като публичноправен субект?“
От цитираната по-горе практика на Съда на ЕС, обсъдена подробно и в искането за оправяне на преюдициално запитване, следва извод, че Съдът многократно и непротиворечиво е тълкувал нормите на чл. 13, §p. 1, ал. 1 и ал. 2 от Директива 2006/112/ЕО, респ. на чл. 4, § 5 от Шеста директива. Неколкократно са потвърдени кумулативно изискуемите две условия за приложението на чл. 4, § 5, ал. 1 от Шеста директива, респ. чл. 13, § 1, ал. 1 от Директива 2006/112 /т. 18 от решение по дело С-202/90, т. 15 от решението по дело С-446/98, т. 19 от решението по дело С-288/07/. Съдът е постановил също, че националният съд е компетентен да установи дали разглежданата дейност е извършвана в качеството на орган на публична власт /т. 22 от решението по дело С-288/07, т. 16 от решението по съединени дела 231/87 и 129/88, т. 23 от решението по дело С-446/98/. Следователно, националният съд, въз основа на установените относими факти, дължи отговор на въпроса дали дейността по предоставяне на места за паркиране в синя и зелена зона е осъществявана от съответния орган на местната власт в качеството му публичноправен субект.
Във връзка с третия предложен от страната въпрос следва да бъде съобразено, че в горецитираната практика на СЕС е възприето разбирането, че само формалният статут на доставчика като публичноправен субект не е единственият критерии при оценката за нарушаване на конкуренцията. Съгласно приетото в т. 40 от решението на СЕС по дело С-344/15, прилагането на ограничението на правилото, че публичноправните субекти, действащи като държавни органи, не се третират като данъчнозадължени лица, изисква преценка на икономическите обстоятелства.
Гореизложеното сочи, че в практиката на СЕС по тълкуване на чл. 13, §p. 1, ал. 1 и ал. 2 от Директива 2006/112/ЕО, респ. на чл. 4, § 5 от Шеста директива, са съдържа отговор на предложените от страната въпроси. Същевременно, в искането не са изложени конкретни причини, които налагат искане за ново тълкуване на посочените норми от правото на ЕС, като не се твърди наличие на неяснота или нееднозначно прилагане на същите.
По изложените съображения обжалваното решение, като постановено в съответствие с материалния закон и при обоснованост на правните изводи, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора в полза на ответника П. Т. З. се следват разноски в размер на 2000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Същото не е прекомерно, тъй като съответства на правната усложненост на делото и на обема на осъщественото процесуално представителство и защита на страната. Посочената сума следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото и възлиза в размер на 1022,58 евро.
Ответникът К. Д. Д. не е представляван пред касационната инстанция от адвокат, като всички процесуални действия са извършени лично от лицето, поради което претендираните разноски в размер на 4 000 лв. за платено адвокатско възнаграждение не му се следват. Останалите претендирани разноски за платени държавни такси касаят първоинстанционното производство, а съгласно мотивите на административния съд, Д. не е претендирал своевременното им присъждане. Първоинстанционното решение не е обжалвано от страната в частта за разноските, нито е поискано изменението или допълването му по реда на чл. 248 ГПК във вр. чл. 144 АПК.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на Общински съвет Бургас, обективирано в писмено становище вх. № 20865/14.10.2025 г. на ВАС, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския Съюз.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6295/11.07.2025 г., постановено по адм. дело № 435/2025 г. по описа на Административен съд Бургас.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на П. Т. З., [ЕГН], сума в размер на 1022,58 евро, представляваща разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.