Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от А. Ж., в качеството на представляващ „ГРУПОВА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ ВИТАДЕНТ-АБ“ ООД, ЕИК201842067, с адрес в гр. Казанлък, [адрес],, против Решение № 1822/05.05.2025г. на Административен съд – Стара Загора по адм. дело № 68/2025г.
С него се отменя по жалба на дружеството Заповед за налагане на санкции № РД-19-766 от 30.12.2024г., издадена от директора на РЗОК – Стара Загора в частта по т. 8, и се отхвърля жалбата в частта по т. 1-4 с наложени финансови неустойки по 120 лева всяка, на основание 154, ал. 2, за нарушения по чл. 129, ал. 2, т. 1, б. „А“, ал. 10 и ал. 11 от НРД за ДД за 2023-2-25г. и по т. 6 и по т. 7 с наложени финансови неустойки по 60лева на основание чл. 154, ал. 1 за нарушения по чл. 129, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НРД за ДД за 2023-2025г.
В отхвърлената част на жалбата решението е обжалвано от дружеството с доводи, че е неправилно в тази част, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.
Ответникът, директорът на РЗОК- Стара Загора взема становище чрез процесуален представител юрисконсулт в писмен вид за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховен административен съд, шесто отделение , като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед за налагане на санкции в производство по чл. 76 от ЗЗО. Възраженията са за наличието на отменителните основания по чл. 146 АПК, поради което се иска от съда отмяната й.
Съдът е разгледал по същество жалбата, като от административната преписка е установил нарушенията, установени в протокол за констатации по т. 1-4, 6 и 7 в производството по издаване на заповедта, свързани с документооборота, свързани с издаване на амбулаторни листове. Приел за необосновани възраженията на представителя на дружеството, с които се представят амбулаторни листове в хода на административното производство, които не са представени по време на извършване на проверката и които се различават по съдържание от съдържанието на подадените електронни данни. При извеждане на фактически и правен извод за извършени нарушения, които изводи съвпадат и с решението на арбитражната комисия, е изведен правен извод за неоснователност на жалбата в обжалваните части, поради което я отхвърлил.
Решението е правилно.
Поддържат се доводи в касационната жалба, че констатациите за извършени нарушения са несъставомерни на сочените разпоредби от НРД за ДД -а 2023-2025г. Тези доводи са неоснователни с оглед приложените разпоредби на чл. 129 от НРД за ДД за 2023-2025г. Те ясно и точно посочват задълженията на изпълнителя на ДД при извършване на дентална здравна дейност, както за отразяване по електронен път и на хартиен носител, съдържанието и времето на съхранение. Нарушението на този процес на всеки етап от извършването му е формално нарушение и подлежи на предвидената санкция. Предвид изложеното, поправяне в хода на процеса на извършване на проверка, и представяне на новосъздадени документи е недопустимо, както правилно е приел и съдът в мотивите към обжалваното решение. Смисълът на изискването на точния документооборот и целта е да може във всеки един момент да бъде установена и доказана здравната дейност по вид и обем, която подлежи на заплащане от НЗОК. На следващо място, са неоснователни доводите за маловажност на нарушението, тъй като едната част е за извършени в хипотезата на повторност, а за другите по т. 6 и 7 от заповедта, маловажност не е налице, предвид конкретиката на фактическия състав на нарушението и последиците от извършването му.
Предвид изложеното и споделяне напълно на мотивите на първата инстанция, решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1822 от 05.05.2025г. на Административен съд – Стара Загора по адм. дело № 68/2025г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.