Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д. от гр. Плевен против Определение № 12143/27.11.2025 год., постановено по административно дело № 9415/2025 год. по описа на Върховен административен съд (ВАС), Шесто отделение. В частната жалба са обективирани обстоятелствени доводи относно неправилността на оспорения съдебен акт, в съответствие с които е формулирано искане за неговата отмяна.
Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството пред ВАС, Шесто отделение е образувано по частна жалба с вх. № 14618/23.07.2025 год., подадена от Р. Д. Д. против Решение № 6903/24.06.2025 год., постановено по административно дело № 2540/2025 год. по описа на ВАС, Шесто отделение. След извършена по реда на чл. 213а, ал. 6 от АПК проверка на редовността и допустимостта на подадената частна жалба, с Разпореждане по входящ номер № 14618/23.07.2025 год. от 31.07.2025 год., председателят на шесто отделение на ВАС е оставил частната жалба без движение, като на частния жалбоподател са дадени следните указания за отстраняване на констатирани нередовности: 1) в 7-дневен срок от получаване на разпореждането да представи в деловодството на ВАС сезиращ акт (с препис за ответника), в който да се прецизира титулната част и се посочи дали е с характер на искане за отмяна по реда на Глава четиринадесета АПК (чл. 237 – чл. 245) или какъв е предмета на търсената съдебна защита – касационна или частна жалба; 2) в 7-дневен срок от получаване на разпореждането да посочи точно и мотивирано конкретните пороци на оспорения съдебен акт, респ. изложи основанията за отмяна, съобразявайки изискването на чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК, респективно на чл. 241, вр. с чл. 239, т. 1 – 6 от АПК; 3) на частния жалбоподател е указано, че при неизпълнение на дадените указания в цялост и в посочения срок, сезиращият акт ще бъде оставен без разглеждане, а производството – прекратено. В разпореждането изрично е вписано, че същото не подлежи на обжалване.
Независимо от горното, частната жалбоподателка Р. Д. Д. е депозирала до ВАС, Шесто отделение възражение срещу Разпореждане по вх. № 14618/23.07.2025 год. на председателя на Шесто отделение с дата 31.07.2025 год., в което е обективирала твърдения за неоснователност и необоснованост на съдебния акт. По повод това оспорване, с Определение № 12143/27.11.2025 год., постановено по административно дело № 9415/2025 год., състав на Шесто отделение на ВАС е оставил без разглеждане частната жалба. При формиране на този правен резултат, съдебният състав е приел, че оспореното разпореждане на председателя на Шесто отделение на ВАС от 31.07.2025 год. е във връзка с редовността на подадената от Д. на 23.07.2025 год. частна жалба и не попада в нито една от хипотезите на чл. 229, ал. 1 от АПК, доколкото не прегражда развитието на производството и не е сред актовете, предвидени за самостоятелен съдебен контрол.
При така установените фактически обстоятелства, настоящият петчленен състав, намира че определение е валидно, допустимо и правилно.
Обосновани и съответни на относимите процесуални норми са доводите на тричленния състав на ВАС, че частната жалба на Р. Д. Д. против Разпореждане по вх. № 14618/23.07.2025 год. на председателя на Шесто отделение с дата 31.07.2025 год. е недопустима, доколкото е насочена против съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от АПК указва, че на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията: 1) които преграждат по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 и 2) в случаите, изрично посочени в закона. С оглед характера на процесния съдебен акт на председателя на Шесто отделение на ВАС – разпореждане за отстраняване на констатирани нередовности в подадената частна жалба, безспорно същия не попада в нито една от цитираните правни хипотези – нито прегражда по-нататъшното развитие на производството, нито е налице изрична законова разпоредба, указваща възможността за оспорването му. Именно в съответствие с тези обстоятелства, в оспореното разпореждане изрично е записано, че същото не подлежи на обжалване.
В допълнение следва да се посочи и обстоятелството, че разпореждането на председателя на Шесто отделение на ВАС е постановено с правно основание чл. 213а, ал. 6, т. 1 от АПК. В чл. 213а, ал. 7 от АПК е регламентирано, че актовете по ал. 1, изречение второ, ал. 2 и ал. 6, т. 2 и актовете, с които се отказва освобождаване от държавна такса, могат да се обжалват с частна жалба, като държавна такса не се дължи. С оглед така цитираната правна регламентация и по аргумент на противното, актовете по чл. 213а, ал. 6, т. 1 от АПК (какъвто е процесния) не подлежат на обжалване.
По изложените съображения, определението на тричленния състав на Шесто отделение на Върховния административен съд, се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 12143/27.11.2025 год., постановено по административно дело № 9415/2025 год. на Върховен административен съд, Шесто отделение.
Определението не подлежи на обжалване.