Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на В. С., гражданин на Индия и „МАРКАН“ ЕООД, чрез адв. С. Димитрова, против решение № 24635 от 17.07.2025 г. постановено по адм. дело № 5342 по описа за 2025 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на В. С. срещу Отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, Peг. № 5364р-7837 от 02.04.25 г., издаден от заместник-директор на Дирекция „Миграция" – МВР, с който на основание чл. 26, ал. 2, във връзка с чл. 24и ЗЧРБ, е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа на жалбоподателя. В касационната жалба и в съдебно заседание се излагат твърдения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд относно тълкуването и прилагането на законовите изисквания на чл. 11, ал. 6 ЗТМТМ. Касаторите претендират отмяна на обжалваното съдебно решение, както и отмяна на издадения процесен административен акт.
Ответникът заместник-директорът на Дирекция „Миграция" – МВР оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт В. Терзийска, която в съдебно заседание пледира за оставяне в сила оспореното съдебно решение, пъреди неоснователност на касационната жалба и заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, в какъвто смисъл представя писмено заключение по чл. 16, ал.3 АПК.
Настоящият касационен състав намира жалбата за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна.
Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е бил отказ Peг . № 5364р-7837 от 02.04.25 г. на заместник-директора на дирекция "Миграция", МВР, с който е отказано на чужденеца издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ на основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 24и ЗЧРБ. Съдът е установил от фактическа страна, че производството е образувано по заявление от 07.01.2025г., подадено от работодателя „МАРКАН“ ЕООД на основание чл. 24и ЗЧРБ. В изпълнение на изискванията на чл. 15, ал. 1 ЗТМТМ заявлението, заедно с приложените документи, е изпратено за становище до Агенцията по заетостта, която с писмо от 14.03.2025 г. е изразила отрицателно становище за предоставяне на достъп до пазара на труда. Това становище е мотивирано с наличието наказателно постановление срещу работодателя „МАРКАН“ ЕООД за нарушение на чл. 79, ал. 4 вр. чл. 77, ал. 2 ЗТМТМ, издадено на 21.06.2021 г., което е влязло в сила на 12.06.2024 г., тоест в едногодишния срок преди подаване на заявлението. С оглед императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗТМТМ, Агенцията по заетостта е приела, че не са налице предпоставките за предоставяне на достъп до пазара на труда на чужденеца. Поради задължителния характер на това становище административният орган е приел, че не са изпълнени условията на чл. 24и ЗЧРБ и е постановил процесния отказ. Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд приел от правна страна, че оспореният отказ не страда от пороците, визирани като основания за обжалване в чл. 146 АПК.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения. Първоинстанционният съд при правилно констатирана фактическа обстановка е извел обосновани правни заключения, които са в съответствие с приложимия материален закон, относно законосъобразност на оспорвания административен акт, който е в съответствие и с целта на закона. Настоящата касационна съдебна инстанция намира, че относимите факти са изследвани и обсъдени подробно и мотивирано. Съдът е отговорил подробно и обосновано на доводите, поддържани в първоинстанционната жалба. Съображенията на първостепенния съд се споделят изцяло от настоящия касационен съдебен състав, което прави ненужно повтарянето им, като с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, препраща към тях, като мотиви на собствения си акт.
Настоящият касационен състав не споделя изложените в касационната жалба доводи относно отпадане на правното основание за издаване на процесния отказ за нарушаване на принципа за съразмерност, поради следното: Постановеният отказ точно отразява настъпилата предвидена от закона задължителна последица при наличие на отрицателно становище на Агенцията по заетостта, издадено на основание чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗТМТМ. В този случай административният орган действа при обвързана компетентност и не разполага с правна възможност да преценява по целесъобразност или да прилага по-лека мярка, поради което не може да се приеме, че е налице несъразмерност на постановения акт. Оспореният административен акт не противоречи на принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6 АПК, тъй като преследва легитимна цел – защита на обществения интерес и гарантиране на законосъобразен достъп до пазара на труда, поради което не води до прекомерно засягане на правата на чужденеца и на работодателя, тъй като не изключва възможността за повторно кандидатстване след отпадане на законовата пречка. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон, се преценява към момента на издаването му. Към този момент материалноправните предпоставки за отказа са били налице, поради което изтичането на едногодишния срок по чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗТМТМ не обуславя незаконосъобразност или несъразмерност на акта. От съществено значение е обстоятелството, че в императивната норма на чл. 11, ал. 6 ЗТМТМ законодателят изрично е придал правно значение на датата на подаване на заявлението, поради което фактът на изтичане на едногодишния срок е неотносим към конкретния правен спор и не се отразява на законосъобразността на формираните от първостепенния съд обосновани правни изводи.
Безспорно установените по делото данни са достатъчни, за да обосноват наличие на предпоставките по чл. 26, ал. 2 ЗЧРБ за постановяване на отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България на В. С.. Като е достигнал до същите правни заключения и е отхвърлил жалбата против Отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, Peг. № 5364р-7837 от 02.04.25 г., издаден от заместник-директор на Дирекция „Миграция" – МВР, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал. 3 АПК следва да бъде уважено своевременно направеното от страна на ответника искане за юрисконсултско възнаграждение, което се дължи от двамата касационни жалбоподатели. Последното съдът определя на 102,26 (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) евро с равностойност на 200 (двеста) лева, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно чл.78, ал.8 ГПК.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24635/17.07.2025 г., постановено по адм. дело № 5342 по описа за 2025 г. на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА „МАРКАН“ ЕООД, ЕИК 122018233, със седалище в гр. София, [улица], с управител Н. Й., както и В. С., гражданин на Индия, да заплатят на Дирекция „Миграция" при Министерство на вътрешните работи, направените разноски в касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 102,26 (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) евро с равностойност на 200 (двеста) лева.
Решението е окончателно.