Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. М. С., подадена от пълномощника адв. Бойчев, срещу решение № 3506 от 12.04.2025 г., постановено по административно дело № 1180 по описа за 2024 г. на Административен съд – Бургас, с което е: 1) отхвърлена жалбата й в качеството й на наследник на М. С. С. против експертно решение (ЕР) № 00083 от заседание № 040/30.05.2024 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, с което НЕЛК не приема причинна връзка – трудова злополука и потвърждава експертно решение № 00610 от 03.11.2023 г. на първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас; 2) осъдена жалбоподателката да заплати на НЕЛК разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По съображения за неправилност, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторката моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен. Възведена е и претенция за присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът по касация Национална експертна лекарска комисия, действащ чрез юрк. Тодорова, моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да се потвърди първоинстанционното решение като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касаторката.

Останалите касационни ответници – ТП на НОИ – Бургас, Агенция за хората с увреждания, ТЕЛК към УМБАЛ “Бургас“ АД, РД „Социално подпомагане“ – Бургас и Военно формирование 22480 гр. Бургас, не изразяват становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, поради което предлага той да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери съдебното решение по реда на чл. 218 от АПК, настоящият тричленен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, от която е съществено да се отбележи следното:

М. С. С., военнослужещ (старши електротехник на фрегата „Верни“) в поделение 22480 - Бургас, на 03.09.2020 г. при провеждане на плувна подготовка в морето е потънал във водата. Колегите му го извадили незабавно на брега и му оказали първа помощ, в която се включил и лекарят на военното формирование, а след това пострадалият е бил откаран до УМБАЛ „Бургас“ АД, откъдето след известно време съобщили, че е починал. При аутопсията му е установена [заличен текст]. Като непосредствена причина за смъртта е посочена [заличен текст] (диагноза „[заличен текст]“), развила се във водата, с най-вероятно поглъщане на малко количество вода. Данни за [заличен текст] са налични и в медицинското му досие (в протоколите за освидетелстване досежно годността за военна служба).

С процесното експертно решение на ТЕЛК от 03.11.2023 г. е прието, че в случая не е налице причинно-следствена връзка с трудова злополука, съгласно чл. 73, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). С оспореното пред първоинстанционния съд експертно решение на НЕЛК от 30.05.2024 г., постановено от специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, посоченото ЕР на ТЕЛК е било потвърдено, като е прието на основание чл. 73, ал. 2 от НМЕ, че няма причинна връзка между условията на труд и обстоятелствата на пострадването, а като причина за възникването и развитието на установената [заличен текст] у лице с доказана приживе [заличен текст], довели в своята [заличен текст] в хода на физическо натоварване със смъртен изход.

Във връзка с оплакванията на жалбоподателката и за проверка на констатациите на административния орган в хода на производството е била назначена съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице, чието заключение не е оспорено и е изцяло кредитирано от съда, е посочило, че [заличен текст], довела до внезапната [заличен текст] смърт на пострадалия, се дължи на [заличен текст], като смъртта на С., макар и настъпила във водата, не е в резултат на удавяне, а от [заличен текст].

За да отхвърли сезиралата го жалба като неоснователна, Административен съд – Бургас е формирал решаващ извод, че атакуваното пред него ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона. По основният спорен между страните въпрос първоинстанционният съд е обосновал теза, че в случая не е налице причинна връзка между увреждането на здравето, причинило смърт, и извършваната работа от починалия. Съдът е приел, че ТЕЛК и НЕЛК обосновано са приложили чл. 73, ал. 2 от НМЕ, понеже С. е имал хронично заболяване – [заличен текст], в резултат на [заличен текст] (една от проявите на тази болест) и нетравматичното увреждане на починалия не е внезапно по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание.

Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт, постановен в производство по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, не страда от твърдяните от касаторката пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна. Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение и незаконосъобразност на потвърденото с него ЕР на НЕЛК не могат да бъдат споделени.

В изпълнение на задълженията си по чл. 168 от АПК съдът е извършил цялостна и пълна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства и на изготвеното експертно заключение, като свидетелските показания са преценени от съда съобразно критериите по чл. 172 от ГПК, противно на твърдяното от касаторовия повереник. Решението на съда изцяло отговаря на изискванията по чл. 172а от АПК - съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в ал. 1 на цитирания член, мотивите отговарят на изискванията на ал. 2 от чл. 172а - съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда, като решението е подписано от съдията, който го е постановил.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, като е дал убедителен отрицателен отговор на основната жалбоподателова теза, че е налице причинна връзка между настъпилото увреждане на здравето, довело до смъртта на покойния баща на жалбоподателката, и упражняваната от последния трудова дейност, и че условията на труд (визирано е конкретното физическо натоварване) са станали причина М. С. да почине, а не хроничното му [заличен текст], както са преценили органите на медицинската експертиза. Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приетото за установено и приложимия закон. Съдът е проверил фактическите констатации на административния орган, като е назначил необходимата поради нуждата от специални знания за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебна експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. Решаващият съдебен състав надлежно е обсъдил изложеното от вещото лице заедно с другите доказателства по делото при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, и го е подложил на преценка по вътрешно убеждение съобразно изискването на чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. В съответствие със заключението на вещото лице (лекар-специалист по сърдечно-съдови заболявания) и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства първостепенният съд с подложения на касация съдебен акт не е уважил сезиралата го жалба срещу ЕР на НЕЛК, като в мотивите си задълбочено е аргументирал теза за законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт.

За пълнота във връзка с доводите в касационната жалба следва да се отбележи, че по делото изобилстват доказателства за болестни увреждания у покойния пострадал, които са съществували преди смъртта, и [заличен текст] се дължи на недиагностицирано и нелекувано приживе патологично състояние, а не е в резултат на извършваната от починалия работа. Именно установените патологоанатомични болестни увреждания на [заличен текст] на С. са довели в своята еволюция до [заличен текст]. Аргумент в тази насока е и изложеното от вещото лице, анализирало цялата налична медицинска документация и доказателствата по делото, което също води до категоричен извод, че настъпилото нетравматично увреждане на М. С. на 03.09.2020 г. не е следствие на извършваната от него трудова дейност, и не е внезапно, а се корени в хронични заболявания (които са съществували и са се развили преди настъпването на инцидента), поради което липсва твърдяната от жалбоподателката функционална пряка връзка с упражняваната трудова дейност от баща й като военнослужещ.

Настоящият съдебен състав споделя крайния правен извод на Бургаския административен съд и изложените съображения в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. То се основава на правилна преценка на събраните доказателства и на компетентно изготвеното заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза, като е издадено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. При изготвянето му са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Предвид горното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже повереникът на касаторката, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспореното пред него ЕР на НЕЛК, и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд – Бургас е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила.

При установената неоснователност на главното касаторово искане няма основание да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а следва да се удовлетвори своевременно заявеното искане от ответника по касация НЕЛК за присъждане на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция, платимо от касаторката. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК в полза на ТП на НОИ – Бургас следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лева съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е справедлив и обоснован и е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон, и изчислена по този начин, се равнява на 102,26 евро.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3506 от 12.04.2025 г., постановено по административно дело № 1180 по описа за 2024 г. на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА С. М. С., [ЕГН], да заплати на Националната експертна лекарска комисия сумата от 102,26 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.