Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Бохемия“ ООД, представлявано от Б. Байков, чрез адв. Д. Господинов, срещу Решение № 26314/04.08.2025 г. на Административен съд София-град /АССГ/, постановено по административно дело №5292/2025 г.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „Бохемия“ ООД срещу Решение № 150/25.04.2025 г. по преписка № 86/2024 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД, Комисията/, в частта, с която е установено, че „Бохемия“ ООД е извършила нарушение на чл. 4, ал.3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ на основата на признак „увреждане“ и на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В касационната жалба са развити доводи, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и е необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда, че с изречението „Пътуването като цяло не е подходящо за хора с ограничена подвижност“ дружеството е извършило нарушение на чл. 4, ал.3 от ЗЗДискр., защото неправилно първоинстанционният съд е направил генералния извод, че това изречение го има във всички оферти. В тази връзка се посочва, че жалбоподателката Й. К. е представила 5 броя оферти, в които това изречение го има, но същото не се съдържа във всички оферти на дружеството, като се представят 20 броя оферти, намиращи се на уебсайта на туристическата агенция. Счита, че изводите на съда се основават на изцяло погрешни интерпретации на част от доказателствата по делото и необсъждането на друга част от тях. В процесния случай лицето, твърдящо, че е дискриминирано, е лице с двигателни увреждания. Потенциални лица - сравнители могат да бъдат лица без увреждания, други лица с двигателни увреждания и лица с увреждания, различни от двигателните. Съдът е приел, че дискриминация е налице, защото дружеството третира равно несходни случаи, като не е създал нарочна писмена политика/разписани правила за предоставяне на туристически услуги на лицата с увреждания, така че да осъществява услугата при равно благоприятни условия с тези, при които същата се предоставя на лица без увреждания. Въпреки, че не е налице писмена политика „Бохемия“ООД е осигурила равен и еднакво качествен достъп до своите услуги на лицата без увреждания и на лицата с увреждания при съобразяване на специфичните нужди на последните във всеки конкретен случай. Сочи се,че касаторът в практиката си работи с хотели и транспортни компании, които предлагат услуги на хора с увреждания. За жалбоподателя не съществува задължение, произтичащо от националното, европейското или международното право, да има писмени правила за предоставяне на услуги на лица с увреждания. Подобна писмена политика не може да се определи и като „разумно улеснение“ по смисъла на чл.2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания/КТХУ/. Липсата на писмена политика не води до нарушаване принципа на еднакво третиране, тъй като индивидуалният подход на дружеството му дава възможност да откликва на нуждите на конкретно увреденото лице в конкретната ситуация и е съобразен с КПХУ и ЗЗДискр.
На следващо място се сочи, че съгласно разпоредбата на чл.82, ал.1, т.1, б.“з“ от Закона за туризма туроператорът е длъжен в предварителната информация за пътуването да посочи дали същото „като цяло е подходящо за лица с ограничена подвижност“. За неизпълнение на това задължение чл.194 от Закона за туризма предвижда имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. за всеки конкретен случай. Касаторът не отказва достъп до своите услуги на лица с този вид увреждания, нито им ги предоставя при по-неблагоприятни условия. Напротив, уведомява ги, за да вземат информирано решение дали желаят да пътуват при съответните рискове, като същевременно им оказва необходимото съдействие - настаняване в специални стаи, намиране на подходящ транспорт и др., за да могат да се ползват от туристическите услуги наравно с останалите пътуващи.
Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се отмени решението на КЗД.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Господинов, който поддържа касационната жалба по изложените в нея подробни доводи. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.
Ответникът по касация - Комисия за защита от дискриминация в съдебно заседание не се представлява. Постъпило е писмено становище на 21.01.2026 г. от процесуалния представител юриск. Кръстева, с което заявява, че не възразява да бъде гледано делото в нейно отсъствие. Изложени са съображения по съществото на спора. Претендира присъждане на юриск. възнаграждение.
Ответникът по касация Й. С. К. в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Не е постъпил отговор по касационната жалба.
Ответникът по касация - Фондация „Достъпен свят“ в съдебно заседание се представлява от адв. Цанов и адв. Витански, които оспорват касационната жалба. Нямат доказателствени искания и не представят писмени доказателства. В хода по същество излагат доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстационното съдебно решение. Подробни съображения развиват в писмени бележки, които представят в указан от съда срок. Възразяват относно приемането като писмени доказателства на 20 броя оферти, представени с касационната жалба от „Бохемия“ ООД, тъй като естеството на същите не позволява да се провери тяхната достоверност. По делото е безспорно установено, че дружеството не е създало подходяща вътрешна организация, ясни правила и ред, които да са достъпни и предварително известни за лицата с увреждания, за да могат последните да бъдат информирани за начините относно включването им, както и да вземат информирано решение относно възможностите за ползване на предоставяните от „Бохемия“ ООД туристически услуги. Предварителното установяване и оповестяване на ясни, достъпни и недвусмислени правила за предоставянето на услугата на хора с увреждания представлява форма на „разумно улеснение“ по смисъла на чл.2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания/КПХУ/, доколкото създава предвидимост и правна сигурност относно начина и условията за упражняване на правата им. Първоинстанционният съд е приел, че от страна на туристическата агенция не е предвиден ясен ред и правила за организиране на екскурзии за лица с увреждания като цяло, а не конкретно относно лица с ограничена подвижност. Според ответника липсата на подробни правила установява бариери - комуникационни, организационни или поведенчески, и поставя лицата с увреждания в по - неблагоприятно положение, съпоставимо с това на останалите ползватели, поради което е налице липса на условия за равноправен и ефективен достъп до предоставяните от дружеството услуги. Това правилно е прието от АССГ за форма на непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. Претендират присъждане на разноски по представен списък на същите.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение след като прецени данните по делото и доводите на страните и извърши проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащ на оспорване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
За да отхвърли жалбата на „Бохемия“ ООД срещу Решение № 150/25.04.2025 г. по преписка № 86/2024 г. на КЗД, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че административното производство пред КЗД е образувано във връзка със сигнал с вх. № 42-00-18/14. 05. 2024 г., подаден от Фондация „Достъпен свят“, представлявана от И. Анчев, срещу „Бохемия“ ООД. В сигнала е посочено, че Й. К. се е свързала с тяхната организация и изявила желание за подаване на сигнал до КЗД от нейно име. Твърди се, че след изразено от страна на Й. К. желание заедно със съпруга й да посетят островите Родос и Корфу с екскурзия на фирма „Бохемия“ООД, служителка на дружеството е отказала да направи резервация с мотива, че „не предлагат услуги за инвалиди“. След получения отказ К. е направила собствено проучване и е установила, че хотелите, които са включени в офертата на „Бохемия“ООД за посочените дестинации имат специално пригодени и оборудвани стаи за хора с физически затруднения, като въпросните стаи са свободни за конкретния времеви период на екскурзията. В последвалата размяна на имейл - кореспонденция между дружеството и К., екипът на туристическата агенция отново отговорил, че „хотелите не разполагат с помещения, подходящи за инвалиди“. В сигнала се твърди още, че за всички екскурзии на сайта на „Бохемия“ ООД е отбелязано „Пътуването като цяло не е подходящо за лица с ограничена подвижност!“, което според Фондация „Достъпен свят“ нарушава разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и 2 от ЗЗДискр.
Във връзка с образуваната преписка № 86/2024 г. по описа на КЗД, при изрично запитване от страна на Комисията е постъпил писмен отговор от Й. К., че поддържа изложените в сигнала на Фондация „Достъпен свят“ твърдения.
В хода на административното производство са проведени две открити заседания, допуснати са били до разпит свидетелите Г. П., Д. Т. и Д. К..
Въз основа на приложената по преписката кореспонденция и предвид данните от вътрешната система на „Бохемия“ ООД, Комисията е приела, че за поисканите от семейство К. дестинация и места за настаняване не е имало налични за този период стаи за лица с увреждания. КЗД е посочила, че видно от наличната информация - разпечатка в полето „Полезна информация“, за посочените дестинации е отразено: „Пътуването не е подходящо за лица с ограничена подвижност!“.
От свидетелските показания на Д. Т./служителката, която е разговаряла със съпруга на Й. К./ е установено, че при запитвания за пътуване на лица с увреждания, практиката на дружеството е да предупреждава клиентите си, че тези пътувалия не са подходящи за лица с увреждания. Свидетелят Г. П./служител на агенцията/ е посочил, че Й. К. и нейният съпруг са поискали да се направи запитване до конкретно посочени хотели, с които "Бохемия" ООД работи, чрез резервационната им хотелска система. П. проверил дали хотелските системи предлагат стаи, които са подходящи за туристи с ограничена подвижност, но за периода, в който К. са искали да пътуват, такива стаи не са били свободни.
Комисията е приела, че видно от отговорите на разпитаните по преписката служители на туристическата агенция, процедурата по договаряне на хотели - т.е вътрешната система на „Бохемия“ ООД с техни партньори, не предвижда предварително договаряне за резервации за пакетни екскурзии за лица с увреждания. По предварително договорените от страна на туристическата агенция пакети за почивки със съответните хотели не са предвидени подобни резервации - хотелски стаи за лица с увреждания, или техният брой е недостатъчен.
Според Комисията след като „Бохемия“ ООД изначално не предвижда ясни правила за предлагане на услуги спрямо лица с двигателни увреждания, то това обстоятелство индикира за предлагане на услуга при по-неблагоприятни условия по смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр. спрямо лица, носители на признака „увреждане“.
Направен е извод, че в случая се касае за практика, която представлява форма на непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. Неблагоприятното третиране няма общо с организирането на екскурзии, а с това, че от страна на туристическата агенция, предлагаща такива услуги, не е предвиден ясен ред и възможност за лица с увреждания да бъдат включени в екскурзиите, наравно с останалите клиенти, а за случая - в индивидуална такава.
С оспореното Решение № 150/25.04.2025 г. КЗД е приела за установено по отношение на „Бохемия“ ООД, че практиката, с която дружеството обявява на клиентите, че организираните от тях пътувания не се препоръчват за лица с ограничена подвижност, както и липсата на ясни правила за предлагане на туристическа услуга спрямо тези лица, представлява форма на непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. на основата на признак „увреждане“.
За установеното нарушение КЗД е наложила на „Бохемия“ ООД на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лв.
Комисията на основание чл. 47, ал. 6 от ЗЗДискр. е препоръчала на представляващия дружеството да предприеме необходимите мерки и действия за преустановяване на дискриминационните практики.
КЗД е оставила без уважение Сигнала на фондация „Достъпен свят“ и жалбата на Й. К. в частта им по искането за установяване на отказ от услуга в нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр. като неоснователни и недоказани.
Решението на КЗД е оспорено от туристическото дружество в частта му, с която е установено по отношение на „Бохемия“ ООД, че практиката, с която дружеството обявява на клиентите, че организираните от тях пътувания не се препоръчват за лица с ограничена подвижност, както и липсата на ясни правила за предлагане на туристическа услуга спрямо тези лица, представлява форма на непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. на основата на признак „увреждане“, както и в частта, с която за установеното нарушение КЗД е наложила на „Бохемия“ ООД на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. имуществена санкция в размер на 500 лв.
Решението на КЗД в частта му, с която на основание чл. 47, ал. 6 от ЗЗДискр. административният орган е препоръчал на представляващия дружеството да предприеме необходимите мерки и действия за преустановяване на дискриминационните практики и в частта, с която Комисията е оставила без уважение Сигнала на фондация „Достъпен свят“ и жалбата на Й. К. в частта им по искането за установяване на отказ от услуга в нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр. като неоснователни и недоказани /3-ти и 4-ти абзац от диспозитива на решението/ не са оспорени от жалбоподателката К. и сигналоподателя Фондация „Достъпен свят“, поради което в тези две части решението на КЗД е влязло в сила и представлява стабилен административен акт.
Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е решението на КЗД в частта му, с която е установено по отношение на „Бохемия“ ООД, че практиката, с която дружеството обявява на клиентите, че организираните от тях пътувания не се препоръчват за лица с ограничена подвижност, както и липсата на ясни правила за предлагане на туристическа услуга спрямо тези лица, представлява форма на непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. на основата на признак „увреждане“, както и в частта му, с която за установеното нарушение е наложена на „Бохемия“ ООД на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. имуществена санкция в размер на 500 лв.
При така установеното от фактическа страна решаващият съд е намерил жалбата, с която е сезиран, за неоснователна. Посочил е, че решението е издадено от компетентен орган, съдържа всички реквизити посочени в чл. 66 от ЗЗДискр и е спазена установената от закона писмена форма. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяна на решението само на това основание.
Според АССГ поставянето на надпис „Пътуването като цяло не е подходящо за лица с ограничена подвижност!“ не може да се определи като по - неблагоприятно третиране по смисъла на закона, поради което не представлява форма на непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, ал. 1, т. 1, б. "з" от Закона за туризма преди пътуващият да бъде обвързан от договор за туристически пакет или от всяка друга съответстваща оферта за туристически пакет, туроператорът, а в случаите, когато туристическият пакет се продава чрез туристически агент - и туристическият агент, предоставят на пътуващия стандартен формуляр за предоставяне на информация съгласно приложение № 1, когато е възможно използването на хиперлинкове, или в останалите случаи - стандартен формуляр за предоставяне на информация съгласно приложение № 2, както и следната информация за туристическия пакет, когато е приложимо: т. 1 основните характеристики на туристическите услуги: б. "з" дали пътуването или ваканцията като цяло са подходящи за лица с ограничена подвижност, както и при поискване от страна на пътуващия - точна информация дали пътуването или ваканцията са подходящи с оглед на потребностите на пътуващия. В обобщение съдът е приел, че включвайки това изречение в предварителната информация за конкретно пътуване, оспорващото дружество е изпълнило задължение, вменено му със закон.
Според съда обаче в конкретния случай Комисията е приела наличието на осъществена дискриминация по признак "увреждане" не поради обстоятелството, че такава информация е предоставена на сайта на туроператора, а поради това, че тази информация е отнесена към всички организирани от дружеството туристически услуги, като изобщо липсват почивки и екскурзии, които да са предлагани от "Бохемия" ООД и които да са подходящи за хора с увреждания. Това безсъмнено поставя хората с ограничена подвижност в значително по - неблагоприятна ситуация спрямо лицата, при които липсва ограничена подвижност, поради което представлява неблагоприятно третиране.
Правилно според АССГ административният орган е приел, че изначално „Бохемия“ ООД не предвижда ясни правила за предлагане на услуги спрямо лица с двигателни увреждания, което обстоятелството е показател за предлагане на услуга при по-неблагоприятни условия по смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр. именно спрямо лица, носители на признака „увреждане“. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр. не се допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1. Поради това пъроинстанционният съд е споделил извода на КЗД, че в случая се касае за практика, която не кореспондира с разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. и представлява форма на непряка дискриминация. В настоящия казус непряката дискриминация произтича от мярка, която макар и неутрално формулирана и с оглед на други, несвързани със защитения признак критерии, поставя в неблагоприятно положение както жалбоподателката Й. К., така също и неограничен кръг лица с двигателни увреждания, които също биха имали желание да ползват наравно с останалите граждани предлаганите услуги и да пътуват с организирана екскурзия в страната или в чужбина.
Фактът, че дружеството предоставя при запитване възможност за почивка на лица с ограничена подвижност, не променя този извод, тъй като предоставянето на такива услуги е винаги инцидентно, при запитване, без изначално да са налице ясни правила и ред за включването на хората с ограничена подвижност в организирани или индивидуални почивки или екскурзии.
По смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. "неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДискр., на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията. Съгласно чл. 2 от ратифицираната от Република България Конвенция за правата на хората с увреждания "дискриминация по признак на увреждане" означава всякакво правене на разлика, всякакви ограничения или изключения, основаващи се на увреждане, имащи за цел или последица нарушаване или отменяне на зачитането, признаването или равноправното упражняване на всички права на човека и основни свободи в политическата, икономическата, социалната, културната, гражданската или всяка друга област. Това включва всякакви форми на дискриминация, включително „отказ за предоставяне на разумни улеснения“.
Съдът е споделил извода на КЗД, че допуснатата от „Бохемия“ ООД практика, с която дружеството обявява на клиентите за това, че организираните от тях пътувания не се препоръчват за лица с ограничена подвижност, е дискриминационна, тъй като липсват правила и ред за организиране на екскурзии за лица с увреждания, а предоставянето на разумни улеснения е с оглед на конкретната дестинация и увреждания, при изрично запитване. От една страна това представлява неглижиране от страна на агенцията да разпише ясни правила за предлагане на туристически услуги спрямо тази група лица, а от друга страна в случая е налице практика и са създадени условия за по-неблагоприятно третиране на лица с увреждания, в разрез с изискванията на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. Чрез установената от "Бохемия" ООД практика, с която информират клиентите си, че екскурзиите им не са подходящи за хора с двигателни затруднения, са създадени условия за непропорционално ограничаване на достъпа до услугите предоставяни от дружеството на лица с двигателни увреждания.
АССГ е намерил, че законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 80, ал. 2 от Закона за туризма, съгласно която когато нарушението е извършено при осъществяване дейността на юридическо лице, на него му се налага имуществена санкция в размер от 250 до 2500 лв. В конкретния случая наложената имуществена санкция от 500 лева, която е към минимално установения законов размер, при съобразяване, че посоченото нарушение е първо такова за дружеството, е приета за правилна.
Съдът е изложил съображения, че обжалваното решение на КЗД е постановено и в съответствие с целта на закона, така както е формулирана в чл. 2 от ЗЗДискр. - да се осигури на всяко лице правото на равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот, както и ефективна защита срещу дискриминацията.
Решението е неправилно.
Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 47 във връзка с чл. 65, т. 5 ЗЗДискр., в предписаната от закона форма, съобразно изискванията на чл. 66 ЗЗДискр. Правилно съдът приема, че при постановяване на решението Комисията не е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл. 50 – чл. 70 от ЗЗДискр.
Решението противоречи на материалния закон, като изложените в касационната жалба съображения за липса на извършена непряка дискриминация са основателни. Решаващият съд е възприел мотивите на административния орган, за да потвърди решението му, но не е отчел, че в конкретния случай липсва хипотезата на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр.
Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. Санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да бъде установено неблагоприятно третиране, защитен признак, причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен признак. В закона липсва легална дефиниция на понятието „защитен признак“, но във практиката на ВАС е прието, че забраната за дискриминация се свързва с „признаците“, които са посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.
Законът урежда и специалната защита срещу неравно третиране под формата на нееднакво, неправомерно правоприлагане на нормативни правила и/или установяване на порочни практики от страна на различните правни субекти, но отново основано на защитените признаци.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1, т. 2, б. "а" и "б", т. 3 и т. 7 от Закона за туризма договорът за туристически пакет или потвърждението за сключване на договор за туристически пакет съдържа цялата информация по чл. 82, ал. 1, т. 1 – т. 9, както и информация за това, че туроператорът: носи отговорност за надлежното изпълнение на всички туристически услуги, включени в туристическия пакет.
Според нормата на чл. 82, ал. 1, т. 1, б. "з" и т. 8 от Закона за туризма договорът за туристически пакет или потвърждението за сключване на договор за туристически пакет трябва да съдържа и информация за основните характеристики на туристическите услуги - дали пътуването или ваканцията като цяло са подходящи за лица с ограничена подвижност, както и при поискване от страна на пътуващия - точна информация дали пътуването или ваканцията са подходящи с оглед на потребностите на пътуващия; както и информация за условията за сключване на договор за доброволна застраховка за покриване на разходите за прекратяване на договора за туристически пакет от страна на пътуващия. Акцентира се върху императивността на разпоредбата на чл. 84, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1 от Закона за туризма, вменяваща задължението за вписване на определени реквизити в договора за туристически пакет. Смисълът на разпоредбата е потребителите на туристическа услуга да са запознати с необходимата информация за тяхното пътуване, за да могат да вземат информирано търговско решение дали да сключат съответния договор за организирано туристическо пътуване със съответния туроператор.
Отделно от това съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. определяща разпределението на доказателствената тежест, в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. В случая жалбоподателката К. е следвало да посочи факти, които да обосноват предположение за наличие на дискриминация по твърдения признак – „увреждане“ при извършване на туристическата услуга- резервация на подходящи стаи за хора с увреждания в избрани от К. хотели за конкретно пътуване - Родос и Корфу, като посочи и поради кое свое качество/белег, изпълващо със съдържание признака, е дискриминирана, за да се обърне доказателствената тежест по правилото на чл. 9 от ЗЗДискр.
Жалбоподателката К. е следвало да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, че за конкретната екскурзия - за островите Родос и Корфу, е била по-неблагоприятно третирана спрямо останалите потенциални клиенти, а същата не е направила това. Липсват писмени доказателства, че в избраните от нея хотели, предлагани от „Бохемия“ООД, е имало налични стаи за съответния период, подходящи за хора с увреждания. К. е посочила, че е пътувала и друг път с тази агенция, което е индиция, че за да се обърне към този туроператор същата е била доволна от предоставяните от него при предходни пътувания туристически услуги. Житейски нелогично е, ако К. е била дискриминирана при предишните си пътувания, организирани от „Бохемия“ ООД, да избере отново тази агенция.
Видно от първия абзац от диспозитива на административния акт КЗД е установила, че е извършена непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. на основата на признак „увреждане“ от „Бохемия“ООД, която се изразява в следните две форми: 1. Допусната от дружеството практика, с която обявява на клиентите, че организираните от тях пътувания не се препоръчват за лица с ограничена подвижност и 2. Липсата на ясни правила за предлагане на туристическа услуга спрямо тези лица.
Касационният съд споделя изложеното от АССГ, че изречението “Пътуването като цяло не е подходящо за лица с ограничена подвижност“ не може да се определи като по-неблагоприятно третиране по смисъла на закона, поради което не представлява форма на непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. Това изречение има характер на препоръка и същото се отнася не само към лицата с увреждания, а и за по-широк кръг лица - такива с ограничена подвижност. Това изречение се съдържа в офертите на дружеството в изпълнение на законово задължение- чл.82, ал.1, т.1, б.“з“ от Закона за туризма, като липсата на пояснения дали пътуването/ваканцията е подходяща за хора с ограничена подвижност води до ангажиране на административно - наказателна отговорност на туристическата агенция съгласно чл.194, ал.2 от Закона за туризма. Не е установено по делото, че към момента на сезиране на КЗД, както и към датата на извършване на твърдяната дискриминация – април 2024 г. всички оферти на „Бохемия“ ООД са съдържали такова изречение. Дори и да е имало такова изречение във всички оферти на дружеството/ което твърдение не е доказано/, същото не представлява форма на непряка дискриминация, а е препоръка към потенциалните клиенти. В конкретния случай обаче става въпрос за пътуване до островите Родос и Корфу, които са преценени от туристическата агенция като дестинация с каменист терен, който би създал затруднения на хората с ограничена подвижност да ползват в пълнота услугите по пакета.
От горното следва, че не е налице непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. по признак „увреждане“, изразяваща се в практика, с която дружеството обявява на клиентите си, че организираните от тях пътувания не се препоръчват за лица с ограничена подвижност.
По отношение на втората форма на непряка дискриминация, установена от Комисията – „липса на ясни правила за предлагане на туристическа услуга спрямо тези лица“/явно се има предвид „лица с ограничена подвижност“, видно от първата част на установителния диспозитив на решението на КЗД/, то нито Конвенцията за правата на хората с увреждания, нито Законът за туризма предвиждат да има нарочни, писмени правила за предлагане на туристическа услуга спрямо лица с ограничена подвижност.
От анализа на разпоредбата на чл.2 от КПХУ следва, че „отказът за предоставяне на разумни улеснения“ представлява форма на дискриминация по признак увреждане. В конкретния случай спорният въпрос е дали липсата на такива „ясни правила за предлагане на туристически услуги“ на лица с ограничена подвижност представлява дискриминация по признак увреждане, изразяваща се в отказ за предоставяне на разумни улеснения по смисъла на чл.2 от КПХУ. Касае се за предоставяне на туристически услуги, правилата за които са регламентирани в Закона за туризма. В конкретния казус е неприложим Регламент/ЕО/ №1107/2006 на Европейския Парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт, тъй като същият се отнася единствено до извършването на въздушен транспорт. В настоящата хипотеза обаче не става въпрос за въздушен транспорт или за какъвто и да било друг вид транспорт, а за туристическа услуга, изразяваща се в извършване от туристическата агенция на резервация на подходящи стаи за лица с увреждания/лица с ограничена подвижност. Както беше подчертано по-горе Комисията не е установила “Бохемия“ООД да е отказала услуга в нарушение на чл.37, ал.1 от ЗЗДискр. По отношение на исканията за установяване на отказ от услуга в нарушение на чл.37, ал.1 от ЗЗДискр. сигналът на Фондация „Достъпен свят“ и жалбата на Й. К. са оставени без уважение/4-ти абзац от решението на КЗД/, което не е обжалвано от страните по съдебен ред и в тази част административния акт е влязъл в сила.
В обобщение - не е налице и втората твърдяна форма на непряка дискриминация.
За пълнота на изложението, но при изричното уточняване, че думата „инвалид“ не е предмет на настоящия спор, касационният състав намира за нужно да отбележи, че в конкретния случай недопустимо в разменената имейл кореспонденция между жалбоподателката К. и туристическата агенция неколкократно е употребена думата „инвалид“.
От сигнала на Фондация „Достъпен свят“, поддържан от жалбоподателката К. е видно, че в разменената имейл -кореспонденция между Екипа на туристическа агенция „Бохемия“ООД и Й. К. от 08 и 09.04.2024 г. е използвана думата „инвалид“, по –конкретно: “не предлагат услуги за инвалиди“. Сигналоподателят е посочил пред КЗД, че думата „инвалид“ има негативна конотация и не съществува в юридически текстове на Република България, на Европейския съюз или друга държава от цивилизовани свят.
При преглед на българското законодателство се установява, че в чл.5а от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите/отм.ДВ. бр.81/17.09.2004 г., в сила от 01.01.2005 г./ се използва понятието „инвалид“. Съгласно §1 от ДР на този закон т. 3. /Изм. - ДВ, бр. 31 от 2001 г./ "Инвалид" е всяко лице независимо от възрастта му с физическо, сетивно или умствено увреждане, което затруднява социалното му интегриране и участие в обществения живот, възможностите му за общуване и обучение или трудовата му реализация; 4. /Изм. - ДВ, бр. 31 от 2001 г./ "Инвалид с трайно увреждане" е лице с установена степен на намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.
Т.е. до 01.01.2005 г. думата „инвалид“ е съществувала в нормативни актове на Република България.
В чл.2, б."а" от посочения по-горе Регламент/ЕО/ №1107/2006 на Европейския Парламент и на Съвета от 05 юли 2006 г. е дадена дефиниция на „лице с увреждания“ или „лице с ограничена подвижност“.
В Закона за интеграция на хората с увреждания/Обн., ДВ, бр. 81 от 17.09.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., отм., бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г./ се използва понятията „човек с трайно увреждане“ и „увреждане“, а именно- в ДР § 1. т.1. "Увреждане" е всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура, във физиологията или в психиката на даден индивид. 2. /Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г./ "Човек с трайно увреждане" е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто.
В сега действащия Закон за хората с увреждания/Обн., ДВ,бр.105/18.12.2017 г./ в ДР са дадени дефиниции на понятията „Хора с увреждания“/т.1/ , „Хора с трайни увреждания“/т.2/ и „Лица със затруднения в придвижването“/т.16/.
Думата „инвалиди“ е заменена със словосъчетанието „лица с увреждания“ с изменение на чл.5, б.“о“ от Закона за държавните такси/ДВ, бр.17/23.02.2018 г./. С измененията на Закона за държавните такси са направени изменения и на още 9 нормативни акта, като думата“инвалиди“ е заменена с „лица с увреждания“, както следва -Закона за висшето образование, Закона за здравното осигуряване, Закона за железопътния транспорт, Закона за защита на животните, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за ветеринарномедицинска дейност, Закона за движение по пътищата, Закона за устройството и застрояването на Столичната община и Кодекса за социално осигуряване.
В обобщение – след 23.02.2018 г. думата „инвалид“ не се съдържа в нормативните актове на Република България и не следва да бъде употребявана в официална кореспонденция.
Като е приел, че оспореният административен акт е материално законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него бъде постановен друг, с които да се отмени Решение № 150/25.04.2025 г. по преписка № 86/2024 г. на КЗД, като постановено в нарушение на материалния закон.
Разноски не се претендират от касатора, поради което съдът не следва да присъжда такива.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №26314/04.08.2025 г. на Административен съд София-град, постановено по административно дело № 5292/2025 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение № 150/25.04.2025 г. по преписка № 86/2024 г. на Комисия за защита от дискриминация В ЧАСТТА МУ, с която е установено по сигнал на Фондация „Достъпен свят“ и жалба на Й. С. К. от гр.София, че допуснатата от „Бохемия“ООД, ЕИК 121305878, представлявано от управителя Б. Байков, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1408, Район „Оборище“, ул.“Триадица“ №6, практика, с която дружеството обявява на клиентите, че организираните от тях пътувания не се препоръчват на лица с ограничена подвижност, както и липсата на ясни правила за предлагане на туристическа услуга спрямо тези лица, представлява форма на непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 от Закона за защита от дискриминация на основата на признак „увреждане“, и В ЧАСТТА МУ, с която е наложено на основание чл. 80, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация на „Бохемия“ООД, ЕИК 121305878, представлявано от управителя Б. Байков, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1408, Район „Оборище“, ул.“Триадица“ №6, административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за установеното с решението нарушение на чл. 4, ал.3 от Закона за защита от дискриминация.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ сигнал на Фондация „Достъпен свят“ и жалба на Й. С. К. от гр.София, срещу „Бохемия“ООД, ЕИК 121305878, представлявано от управителя Б. Байков, със седалище и адрес на управление: гр.София, ПК 1408, Район „Оборище“, ул.“Триадица“ №6, за извършване на непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 от Закона за защита от дискриминация на основата на признак „увреждане“.
Решението е окончателно.