Производството по делото е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пловдив, действащ чрез пълномощника юрк. Игнатова, против решение № 3672 от 17.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2618/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е: 1) отменена по жалба на „Медицински център Медикус – Пловдив“ ООД, ЕИК 205443012, заповед № РД-09-311/30.10.2024 г., издадена от директора на РЗОК - Пловдив, с която е изключена доктор Р. Х. С. от приложение № 1 на договор № 165207/16.10.2023 г., и е прекратен пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“, специалност „Физикална и рехабилитационна медицина“, поради изключване на единствения изпълнител по договора; 2) осъдена Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да заплати на „Медицински център Медикус – Пловдив“ ООД, ЕИК 205443012, сумата от 1250 лв., съставляваща размера на направените разноски по делото.
Касаторът твърди, че първоинстанционното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК). Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови нов, с който жалбата на лечебното заведение до Пловдивския административен съд срещу отменената от съда заповед се отхвърли или делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение (по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/), заплатено/претендирано от ответника.
Ответникът по касация „Медицински център Медикус – Пловдив“ ООД, действащ чрез процесуалния представител адв. Янакиева, изразява становище за правилност на първоинстанционния съдебен акт и неоснователност на касационната жалба срещу него, поради което моли тя да бъде оставена без уважение, а решението на съда да се потвърди. Възвежда претенция за присъждане на сторените деловодни разноски за адвокатски хонорар.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като предлага поради това то да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери съдебното решение по реда на чл. 218 от АПК, настоящият тричленен състав намира касационната жалба за неоснователна.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, от която е съществено да се отбележи следното:
За да издаде процесната заповед за частично прекратяване на индивидуалния договор с изпълнителя на специализирана извънболнична медицинска помощ „Медицински център Медикус – Пловдив“ ООД по пакета „Физикална и рехабилитационна медицина“ и изключване на д-р С. като единствен изпълнител по този пакет, директорът на РЗОК – Пловдив се е позовал на постановено с предходна заповед и влязло в сила частично прекратяване на индивидуален договор с друго лечебно заведение (ЛЗ) по отношение на същия пакет, изпълняван също от д-р С..
Първоинстанционният съд е уважил сезиралата го жалба срещу заповедта от 30.10.2024 г., като е обосновал теза за допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон (отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК). Посочил е, че „Медицински център Медикус – Пловдив“ ООД не може да търпи негативи при извършване на дейността си за обстоятелства, настъпили в рамките на договорните отношения на НЗОК с друго ЛЗ, при условие, че при изпълнението на индивидуалния договор на „Медицински център Медикус – Пловдив“ ООД (и в частност в дейността на д-р С. по него) не са констатирани нарушения. Не се е установила и невъзможност по смисъла на чл. 102, ал. 1, т. 3 и т. 8 от НРД за МД за 2023-2025 г. д-р С. да оказва медицинска помощ.
Проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание.
Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт, постановен в производство по глава десета от АПК, не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна.
В хода на производството пред Административен съд – Пловдив (инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея индивидуален административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на заповедта. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса писмени доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, обсъдил е и е анализирал всички релевантни за казуса факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните (някои от които поддържани и пред настоящата инстанция). Установените от съда по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното му вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната логика. Ето защо Пловдивският административен съд е направил правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесната заповед.
Настоящият съдебен състав споделя този извод и изложените съображения в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221 ,ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение.
Аргументите на касатора за неправилност на решението и законосъобразност на процесната заповед не могат да бъде споделени. В случая липсва обективна невъзможност за изпълнение на договора съгласно чл. 102, ал. 1, т. 7 от НРД за МД за 2023-2025 г. В заповедта е допуснато правно-техническо смешение – тя е издадена на фактическо основание, неотносимо към дейността на д-р С. по изпълнението на договора на „Медицински център Медикус – Пловдив“ ООД с Касата, и ирелевантно за наличието на факти и обстоятелства, които биха обусловили приложното поле на чл. 102, ал. 1, т. 7 от НРД за МД за 2023-2025 г., на което правно основание се е позовал органът. Няма констатирани нарушения в дейността на д-р С. по изпълнение на договора на „Медицински център Медикус – Пловдив“ ООД с НЗОК, което да са основания за санкционирането му. Недопустимо е да се изключи лекар от списъчния състав на лечебно заведение поради нарушения, извършени в рамките на договор с друго ЛЗ, а в тази хипотеза не са налице предпоставките по чл. 462 от НРД за МД за 2023-2025 г. за частично прекратяване на индивидуален договор по пакет, по който визираният лекар е единствен изпълнител. За пълнота във връзка с представените в производството пред Върховния административен съд доказателства трябва изрично да се отбележи, че те са неотносими към сочените касационни основания, а и генерално към предмета на спора, защото включването на д-р З. А. И. в екипа на медицинския център по изпълнение на същия пакет не води до извод за законосъобразност на заповедта.
Предвид изложеното следва да се приеме, че като е отменил заповедта, Административен съд – Пловдив вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон, при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, поради което постановеното от него решение трябва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а се явява основателно искането на ответника по касация за присъждане на направените деловодни разноски, които са доказани в размер на 1400 лв., заплатени за възнаграждение на упълномощения да представлява страната в това производство адвокат. Своевременно направеното възражение от пълномощника на касатора по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатената сума за адвокатски хонорар за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, се явява неоснователно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Предвид критериите, заложени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, дължимият размер не следва да се редуцира чрез намаляването му. Размерът е справедлив и обоснован и е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от адвоката, който е представлявал лечебното заведение. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон, и изчислена по този начин, се равнява на 715,81 евро.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3672 от 17.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2618/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса - Пловдив да заплати на „Медицински център Медикус – Пловдив“ ООД, ЕИК 205443012, сумата от 715,81 евро (седемстотин и петнадесет евро и осемдесет и един евроцентове) лева за деловодните разноски, направени за производството пред касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.