Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Администратвнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 52/09.01.2025 г., постановено по адм. дело № 252 по описа на Административен съд София-област (АССО) за 2024 г. е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № РД-05-4 от 20.12.2019 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите /МЗХГ/ и делото е изпратено на административния орган като преписка за предприемането на действия по изпълнение на Решение на Европейската комисия С (2014) final от 05.09.2014 год. относно схема за помощ № SA.26212 (2011/C) и № SA26217 (2011/C), приведена в действие от Република България при замените на горска земя по отношение на „Инвест строй 7“ ЕООД, при съобразяване и спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. В полза на „Инвест строй 7“ ЕООД са присъдени 15 000 лв. разноски по делото.
С определение № 982/15.07.2025 г., постановено по същото дело е отхвърлено искането на двете страни в производството за изменение на решението относно присъдените разноски.
Съдебните актове са обжалвани пред касационната инстанция.
Министърът на земеделието и храните, чрез адв. Георгиева, намира постановеното решение за неправилно, като обосновава наличие на всички касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Неправилен е изводът на съда за липса на мотиви в акта, относно качеството „предприятие“. Счита се, че решението противоречи на приетото по дело С-325/2022 на СЕС, като изброяването в Решение на ЕК (2014) final от 05.09.2014 г. не е изчерпателно, а само маркира най-разпространените категории бенефициери, с оглед на което възприетите от съда аргументи за липса на качеството „предприятие“ или за липса на осъществявана стопанска дейност от дружеството са несъстоятелни. Твърди се, че наличието на предоставена, несъвместима с правото на ЕС държавна помощ, чрез процесните замени е категорично изведено в решението на ЕК (2014) final от 05.09.2014 г., което е задължително за РБ, като държава членка и преразглеждането на този въпрос, като основание за издаване на оспорения акт дори в рамките на съдебното производство е недопустимо, като в хода на съдебното производство могат да бъдат релевирани единствено възражения по размера на помощта. Сочи се, че постановеното първоинстанционно решение е в противоречие и с изслушаната по делото експертиза, която установява, че дружеството е предоставяло услуги и следователно има качеството на „предприятие“. Счита се, че не е необходимо формиране на печалба, за да може да бъде квалифицирано едно дружество като предприятие. Заключението на вещото лице в съдебното производство потвърждава констатациите на административния орган относно размера на държавната помощ. За да бъде определен този размер органът е разполагал с информация относно стойността на заменените имоти, която му е предоставена от Агенцията по горите. Не без значение е и обстоятелството, че оценката на публичното вземане е направена по предписаната в Решението на ЕК методика, а и с нарочно писмо от ЕК са одобрени посочените от държавата оценители. Допълнителен аргумент, че съдебният акт противоречи на изслушаната по делото експертиза според касатора е, че методите използвани от административния орган за оценка на имотите са същите, които са използвани и от вещото лице.
По така изложените съображения се иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството.
Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.
Ответникът по касационната жалба – „Инвест строй 7“ ЕООД, чрез адв. Въжаров я оспорва и намира, че е неоснователна. Моли, решението да бъде оставено в сила като правилно постановено. Подробни аргументи в подкрепа на това свое искане излага в писмени бележки, които са приложени по делото.
Претендира сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
В частна жалба, подадена от Министъра на земеделието и храните се оспорва и определение № 982/15.07.2025 г., постановено по делото, в частта, с която е отхвърлена молбата на органа за изменение на решението относно разноските. Частният жалбоподател намира, че определението е неправилно, тъй като при произнасянето си относно разноските, както с решението, така и с постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение, съдът е обсъдил само възражението за прекомерност на претендираното възнаграждение, но не и твърдението за това, че разноски изобщо не се дължат. Сочи се, че се касае за плащане над 10 000 лв. и то следва да бъде по банков път. Такива доказателства за плащане не са представени и по тази причина, разходът не следва да бъде признат. Допълнително се развива аргумент, че според твърденията на процесуалния представител на дружеството, то не е осъществявало икономическа дейност към 17.07.2024 г. и следователно не е разполагало със сумата от 111 500 лв., която да бъде изплатена в брой по договора за правна помощ.
Претендира се отмяна на определението и се заявява искане да бъде коригиран размерът на присъдените на дружеството разноски, в случай, че касационната жалба не бъде уважена.
Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и моли, постановеното решение да бъде оставено в сила като правилно постановено. Подробни съображения за това свое искане излага в писмено заключение.
По подадената частна жалба не изразява становище.
Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, намира, че касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими, като разгледани по същество са и основателни.
Делото е във фаза на втора касация.
С решение № 2276 от 27.02.2024 г. по адм. дело № 7196/2022 г., Върховен административен съд, е отменил решение № 726/06.07.2022 г., постановено по адм. дело № 156/2020 г. по описа на АССО и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. За да постанови този резултат, касационният състав е приел, че първоинстанционното решение е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Без да е извършено дължимото установяване относимите към спора факти, което е довело до необоснованост на крайния съдебен акт. Задължителните указания на отменителното решение са : в административния акт има фактически и правни основания; при издаването му не са нарушени съществено процесуалните правила. Делото е върнато, тъй като следва първоинстанционният съд да установи дали адресатът на административния акт притежава качеството "предприятие" и има ли държавна помощ подлежаща на възстановяване в посочения в акта размер.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССО е АУПДВ № РД-05-4 от 20.12.2019 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите на основание чл.38, ал.3 от ЗДП и Решение на Европейската комисия С(2014) final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA.26212(2011/С) и №SA.26217(2011/С) приведени в действие от Република България при замените със земеделска земя, с който е установено публично държавно вземане на „Инвест строй 7“ ЕООД, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, в размер на 7 294 669 лв. главница и 3 569 168,72 лв. лихви, или общо 10 863 837,72 лв.
От представената по делото административна преписка е видно, че въз основа на заповед № 58 от 16.01.2009 г. на Председателя на Държавната Агенция по горите на 22.01.2009 г. между Държавната агенция по горите (ДАГ) и „Инвест Строй 7“ ООД (сега ЕООД) е сключен договор за замяна на горски имоти, съгласно който държавата, чрез ДАГ, прехвърля на дружеството правото на собственост върху конкретно индивидуализирани поземлени имоти с обща площ от 74 901 дка, част от държавния горски фонд, частна държавна собственост, находящи се в землището на с. Бистрица и с. Герман към Столична община, район „Панчарево“, а „Инвест Строй 7“ ООД от своя страна прехвърля на държавата собствеността върху конкретно индивидуализирани имоти, част от горския фонд, с обща площ 82 907 дка, находящи се съответно в гр. Габрово и землището на с. Столът, община Севлиево. Административната стойност на заменените имоти държавна собственост е определена на общо 369 560 лв., съгласно представени Удостоверения за оценка, съответно административната стойност на заменените имоти частна собственост – 870 380,08 лв., съгласно представени Удостоверения за оценка.
По отношение на Република България има влязло в сила Решение на Европейската комисия С(2014) 6207 final от 05.09.2014 относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN – ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN – ex CP 176/B/08), според което при извършени в периода 1 януари 2007 г. – 27 януари 2009 г. сделки за замяна на горски имоти държавата е предоставила предимство под формата на държавни ресурси на частни субекти в нарушение на чл. 108, § 3 от ДФЕС, тъй като не е спазена процедурата по нотификация във връзка с предоставяне на помощта. Като адресат на Решението на ЕК, Република България има задължение да приведе в изпълнение разпореждането за възстановяване на несъвместимата помощ, като предприеме мерките и спази препоръките при условията, изрично постановени в диспозитива на Решението.
В тази връзка МЗХ е провело процедура по ЗОП с предмет „Избор на правоспособен независим оценител и/или оценителски екип, регистрирани по Закона за независимите оценители, които да извършат оценка на поземлени имоти в горски територии в съответствие с изискванията на Решението на Европейската комисия“, като на първо място е класирано „Агролеспроект“ ЕООД. Определеният изпълнител е изготвил 2 броя оценителски доклади, с които е определил пазарните цени на заменените държавни имоти и общата пазарна стойност на заменените от дружеството имоти, ползвани при установяване на подлежащата на възстановяване държавна помощ.
Констатирано е, че началото на административното производство по издаването на оспорения АУПДВ е поставено с писмо изх. № 70-5689/20.11.2019 г., връчено на „Строй Инвест 7“ ЕООД, в отговор на което дружество не е депозирало становище.
Производството е завършило с издаването на процесния акт, с който е определена сума за възстановяване на публично държавно вземане, представляваща несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ в общ размер на 10 863 837,72 лв.
Съгласно приетото в хода на съдебното производство заключение по допусната Съдебно-оценителна експертиза (СОЕ), придобитите имоти не са използвани за договорни обезпечения, за стопанска и/или финансова дейност, за обезпечения на публични задължения и прочие. Вещото лице е констатирало, че за периода 2009 г. – 2018 г. в счетоводството на „Инвест Строй 7“ ЕООД няма отразени сделки с дървесина, придобита от същите имоти.
За да отмени обжалвания акт, съдът е приел, че в АУПДВ не се съдържат мотиви, въз основа на които „Инвест строй 7“ ЕООД е определено като „предприятие“ по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС и „бенефициер“ на държавна помощ, което представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и води до незаконосъобразност на административния акт.
В обжалваното решение са изложени мотиви, че понятието „предприятие“ в член 107, параграф 1 от Договора е обективно понятие и въпросът дали предприятията предлагат стоки и услуги на даден пазар и по този начин се конкурират с други предприятия и участват в търговията в рамките на Съюза, трябва да се определи с оглед на дейностите, действително извършвани от тези предприятия, а не дали са спазени определени национални правни формалности. Направен е извод, че в оспорения АУПДВ липсват мотиви за такава преценка от страна на административния орган, като за да се установи дали съответните дейности са такива на „предприятие“ по смисъла на правото на Съюза в областта на конкуренцията, трябва да се изследва естеството на тези дейности, като квалификацията „икономическа дейност“ се преценява за всяка една от отделните дейности, извършвани от конкретния субект, а в конкретния случай преценка в тази насока отсъства.
Съдът се е позовал и на приетото по делото заключение на вещото лице, от което се установява, че дружеството не е извършвало и не извършва стопанска дейност, тъй като не участва в гражданския и търговски оборот. Изложил е мотиви, че с решение от 19.10.2023 г. по дело С – 325/22 на СЕС е постановено, че Решение /ЕС/ 2015/456 на Комисията от 5 септември 2014 година, трябва да се тълкува в следния смисъл: не може да се приеме, че само лицата, които са придобили поземлени имоти чрез засегнатите от това решение сделки за замяна на горски земи и които използват тези поземлени имоти за целите на икономическа дейност, трябва да се разглеждат като предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В тази връзка съдът е приел, че в конкретния случай поради отсъствие на посочена в АУПДВ фактическа установеност относно извършвана от „Инвест строй 7“ ЕООД икономическа дейност и в какво се изразява тя, следва извод за липса на мотиви относно съществено обстоятелство, което административният орган е следвало служебно да изясни.
Въз основа на гореизложеното първоинстанционният съд е формирал извод, че в АУПДВ не са изложени мотиви във връзка с определянето на адресата на акта като „предприятие“ по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС, което представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, водещо до незаконосъобразност на административния акт.
Оспореният АУПДВ е отменен и преписката е изпратена на компетентния административен орган за проверка за наличието на данни и обстоятелства и провеждане на надлежно производство по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗДП, при спазване на указанията, посочени в мотивите на обжалваното решение.
Решението е неправилно.
Оспореният АУПДВ е издаден в производство по реда на чл.38, ал.3 от ЗДП в изпълнение на Решение на Европейската комисия С (2014) 6207 final от 5.09.2014 г., относно схема за помощ № SA.26212 (2011/C) (ех 2011/NN - ех CP 176/А/08) и SA.26217 (2011/С) (ех 2011/NN - ех CP 176/В/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя. Нормата на чл.37, ал.1 от ЗДП определя, че неправомерно получената минимална помощ или помощ, освободена от задължението за уведомяване с акт на Съвета на Европейския съюз или на Европейската комисия, представлява публично вземане, което се установява от администратора на помощ чрез издаване на акт за установяване на публичното вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Както бе посочено по-горе делото е за втори път на производство пред Върховен административен съд. С решение №2276 от 27.02.2024 г. постановено по адм.д. №7196/2022 г., състав на касационната инстанция е отменил решение № 726 от 06.07.2022 г. по адм.д.№156/2020 г. и е върнал делото за ново произнасяне от друг състав на АССО. С отменителното решение са дадени указания по тълкуването и прилагането на закона Съобразно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 АПК, задължителни са указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона при по-нататъшното разглеждане на делото. Касационната инстанция е определила правната рамка на спора, като решаващият мотив за връщането на делото по реда на чл.222, ал.2 АПК е свързан с липсата на преценка на конкретни факти и обстоятелства относно определяне на бенефициера като предприятие, както и относно наличието на държавна помощ, подлежаща на възстановяване. По отношение на останалите предпоставки за издаване на АУПДВ за връщане на полученото недължимо държавно подпомагане са преценени от решаващия състав на ВАС и е прието, че са налице.
При новото разглеждане на делото АССО е приел, че в АУПДВ не са изложени мотиви във връзка с определянето на адресата на акта като предприятие по смисъла на чл.107, §1 ДФЕС. За да обоснове този извод, съдебния състав се е позовал на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, според която не се установява лицето да е осъществявало стопанска дейност. Посочено е, че в компетентността на съда е само да провери законосъобразността на акта при посочените в него фактически и правни основания, но не и да допълва или създава мотиви, като поправя или замества пропуските на административния акт. Решаващите изводи на първоинстанционният съд противоречат на мотивите на отменителното решение на ВАС, с което е прието, че оспореният акт е мотивиран и при издаването му не са били нарушени съществено административно производствените правила.
Тези изводи на съда са в противоречие с установените по делото факти и констатациите на СИЕ. АУПДВ съдържа мотиви за наличието на изброените в т.124 от решението на Комисията кумулативни елементи на помощта по отношение на „Инвест строй 7“ ЕООД. В т.170 на решението на Комисията изрично е посочено, че в хипотеза при която Комисията не е в състояние да идентифицира в самото решение всички предприятия, които са получили неправомерна и несъвместима помощ, това трябва да бъде направено в началото на процеса на изпълнение на решението от съответната държава - членка, която следва да разгледа конкретното положение на всяка засегнато предприятие. С други думи в процедурата пред компетентния национален орган следва да бъдат установени всички предпоставки за това, че предоставената помощ е неправомерна, нарушава условията на конкуренцията и подлежи на възстановяване, което в случая е сторено.
Правилата за държавните помощи се прилагат само когато бенефициерът е предприятие. В съображение (126) е посочено, че Съдът на ЕС определя понятието „предприятие“ за целите на чл. 107, § 1 от Договора, като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. Съгласно Съда на ЕС всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар представлява стопанска дейност. Класификацията на даден субект като предприятие по този начин винаги е свързана с определена дейност. В тази връзка в съображение (127) Комисията е отбелязала, че определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава и не могат да се считат за предприятия по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора. В съображение (128) е посочено изрично, че в останалата си част решението на ЕК се отнася само до тези бенефициери на сделките за замяна, които представляват предприятия по смисъла на цитираната разпоредба от Договора.
Вярно е, че компетентността на съда се простира до това да провери дали са налице тези предпоставки, не да замества мотивите на издадения административен акт. В конкретния случай обаче, е установено качеството „предприятие“ в хода на административното производство по отношение на бенефициера и това обстоятелство не се опровергава от изслушаната при новото разглеждане на делото пред АССО съдебно икономическа експертиза /СИЕ/. Вещото лице е проверило и дало информация за отчета за приходите и разходите на търговеца по години. Отчетът за приходите и разходите е част от финансовия отчет и неговата цел е да предостави обобщена информация относно приходите, разходите и разноските на съответния бизнес за определен период от време. В експертизата са посочени резултати за съответната година. Обстоятелството, че резултатът по години е обявен като „0 лв.“ означава само, че от дейността на дружеството не е формирана печалба, но не налага извод, че дружеството не е осъществявало икономическа дейност. Напротив, фактът на подаване на отчети е индикация, че дружеството има дейност. Едва през 2020 г. е вписано, че „има качена декларация по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството“.
Изводът на АССО, че не е установено качеството „предприятие“ по отношение на бенефициера не се подкрепя от доказателствата по делото. На първо място „Инвест строй 7“ ЕООД е регистрирано по Търговския закон дружество, което по занятие осъществява търговска дейност. Видно е от СИЕ и проверените отчети за приходите и разходите, че дружеството има приходи от услуги, т.е. това е индикация, че от 2013 г. до 2016 г. е осъществяло икономическа дейност. Установен е и фактът, че през 2017 г. част от придобитите по силата на замяната имоти са продадени. Всичко това налага извод, че административния орган правилно е приел, че бенефициерът е „предприятие“.
Правилно е установен и размерът на държавната помощ, която подлежи на възстановяване. В АУПДВ административният орган се е позовал на оценителната експертиза за определяне на пазарната стойност на поземлените имоти в горски територии, в съответствие с изискванията на съображение 173 от Решение на ЕК.
В т.2 от диспозитива на решение на СЕС по дело С-325/22, е посочено, че чл.107, §1 от ДФЕС и чл.16, §3 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на чл.108 ДФЕС, трябва да се тълкуват в следния смисъл: допускат критериите, позволяващи да се определи размерът на държавна помощ, получена при придобиването на поземлени имоти чрез замяна на горски земи, да се основават на осреднените цени от вписаните сделки с поземлени имоти, притежаващи подобни характеристики като оценяваните и намиращи се в близост до тях, по които сделки поне една от страните е търговец и които са сключени в рамките на 12 месеца преди оценката, при условие че прилагането на такива критерии е съвместимо с решението на Комисията за възстановяването на помощта и те позволяват да се определи пазарната стойност на тези земи към момента на сделката за замяна.
В хода на административното производство е изготвена експертиза от „Агролеспроект“ ЕООД. В решение №2276/27.02.2024 г., по адм.д.№7196/2022 г.на ВАС е прието, че допуснатото нарушение по чл.38, ал.10 ЗДП не може да бъде самостоятелно основание да бъде приет АУПДВ за незаконосъобразен. Посочено е, че дори да се прецени като допуснато нарушение на чл.38, ал.10 ЗДП възлагането на експертизата на „Агролеспроект“ ЕООД, това не влияе върху изготвените оценки и определените пазарни стойности на имотите. Нарушението е преценено като такова, което не е от категорията на съществените. Тази преценката на първия касационен състав следва да бъде съобразена при последващото разглеждане на делото.
Критериите, по които са определени пазарните цени на заменените имоти са съответни на изискването сравнимите сделки да са за имоти с подобни характеристики и поне една от страните в тях да е търговец. При спазване на тези критерии в хода на първото съдебно производство е приета неоспорена по делото съдебно оценителна експертиза, която потвърждава определените от органа пазарни оценки. Не са налице причини, поради които да не бъдат кредитирани определените от вещото лице пазарни стойности. Експертизата е изготвена въз основа на оригинални нотариални актове, които отразяват реално извършени сделки. При сравнението е установена разлика между заменените имоти, съгласно методиката в решението на ЕК, в размера установен в мотивите на АУПДВ.
Посочената в съображение (173) от Решението на ЕК методика за определяне размера на несъвместимата държавна помощ, която бенефициерът трябва да възстанови, изисква съпоставяне между административната цена по договора за замяна и пазарната цена на заменените имоти, определена към датата на договора. В тази насока органът е извършил дължимия анализ. Правилността на използваната от административния орган оценка се установява по категоричен начин от заключението на СОЕ, приета от АССО при първото разглеждане на делото. Вещото лице е потвърдило установените стойности в хода на административното производство, което налага извод, че правилно е определен и размерът на подлежащата на възстановяване помощ.
По изложените съображения постановеното решение от АССО е неправилно и са налице касационни основания, които налагат неговата отмяна, като вместо него при условията на чл.221, ал.2 от АПК следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесния АУПДВ.
Отмяната на съдебното решение и отхвърлянето на жалбата на дружеството налага отмяна на решението и в частта на разноските, както и на постановеното определение № 982/15.07.2025 г., с което съдът е отказал да измени решение № 52 от 09.01.2025 г. по реда на чл.248, ал.1 ГПК, тъй като има акцесорен характер.
С оглед изхода на главния спор, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. След като изхода от настоящия спор е отхвърляне на жалбата на дружеството срещу административния акт, то на „Инвест строй 7“ ЕООД не следва да се присъждат разноски.
По разноските :
Заявена е претенция от касатора за присъждане на разноски в размер на 59 020,11 лв., съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК (л.41 от делото) и доказателства за плащане. Ответникът по касационната жалба не е възразил срещу така претендираното адвокатско възнаграждение, поради което и същото следва да бъде присъдено в пълен размер, за всички инстанции. Претендираната сума следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото и възлиза в размер на 30 176,50 евро.
Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 52 от 09.01.2025 г., постановено по адм. дело № 252 по описа на Административен съд София-област за 2024 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Инвест строй 7“ ЕООД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № РД-05-4 от 20.12.2019 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите.
ОТМЕНЯ определение № 982/15.07.2025 г., постановено по адм. дело № 252 по описа на Административен съд София-област за 2024 г.
ОСЪЖДА „Инвест строй 7“ ЕООД с ЕИК 175335526 да заплати на Министерство на земеделието и храните разноски за производството в размер на 30 176,50 /тридесет хиляди сто седемдесет и шест евро и петдесет цента/ евро.
Решението е окончателно.