Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на П. Т. З. от гр. Димитровград, чрез процесуалния му представител адв. Б. Бойчев, срещу Наредба № 6 от 18.09.2009 г. за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване.

На 11.02.2026 г. е постъпила молба от К. Д. Д., от гр.Бургас, с искане за присъединяване към оспорването на основание чл. 189, ал.2 от АПК. Правния си интерес е мотивирал с обстоятелството, че живее в жилище – апартамент, собственост на неговите родители, разположен в сграда в режим на етажна собственост в квартал с комплексно застрояване.

ВАС в настоящия си състав намира, че молбата на К. Д. Д. за присъединяване към оспорването е недопустима и не следва да бъде уважаван поради следните съображения:

К. Д. Д. заявява правен интерес от оспорване на подзаконов нормативен акт в качеството си на обитател на самостоятелен обект в съществуваща сграда в режим на етажна собственост в квартал с комплексно застрояване. Качеството на заинтересовано лице обаче е признато съгласно цитирания от молителя §1 от ДР на Наредба № 6 от 18.09.2009 г. само на собствениците на такива обекти, но не и на техните обитатели.

В този смисъл правният интерес на молителя не е установен надлежно. Независимо дали същия е обитател на жилище попадащо в режима на уредбата на посочената наредба, това само по себе не е достатъчно, за да обоснове правен интерес от оспорване на подзаконов нормативен акт от вида на процесния, имащ за предмет регулиране на условията и редът за обособяване на прилежащи площи към съществуващи сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване.

Не се правят твърдения или сочат доказателства права, свободи или законни интереси на молителя да са засегнати от разпоредбите на наредбата уреждащи прилежащите площи на посочените сгради към момента на подаване на молбата за присъединяване или подаване на жалбата от оспорващия. Не се установява въз основа на оспорената наредба да са породени задължения за молителя или реална възможност, установена чрез конкретни относими факти и обстоятелства, негови права, свободи или законни интереси да могат да бъдат засегнати. Евентуалната хипотетична и бъдеща такава възможност не обосновава правен интерес за оспорване на нормативния акт.

Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК предвижда възможността за оспорване на нормативен акт при засягане на права или възможността те да бъдат засегнати. С разпоредбата на чл. 189, ал. 2 АПК се въвежда абсолютна процесуална предпоставка за наличие на правен интерес и при присъединяване към оспорване на подзаконов нормативен акт, а такъв не е доказан от молителя да е налице.

Предвид изложеното настоящия състав на ВАС приема, че за К. Д. Д. не е налице процесуална легитимация за присъединяване към оспорването по настоящото дело.

Върховният административен съд, шесто отделение, на основание чл.189,ал.3 от АПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА присъединяване на К. Д. Д. към оспорването на П. Т. З. от гр. Димитровград, чрез процесуалния му представител адв. Б. Бойчев, срещу Наредба № 6 от 18.09.2009 г. за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване.

Определението може да се обжалва от К. Д. Д. с частна жалба пред петчленен състав на ВАС в 7- дневен срок от съобщаването му