Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция (ТД) „Митница Варна“ в Агенция Митници, подадена чрез юрк. Роева против Решение № 26208/01.08.2025 г., постановено по адм. дело № 5215/2025 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отменено Решение № рег. № 32-127220/25.04.2025 г. на Директора на ТД „Митница Варна“ в Агенция Митници в оспорената му част по т. 2, с която е оставено без уважение, като неоснователно, искане рег. № 032-91762/25.03.2025 г., за възстановяване на законната лихва върху мито от датата на ефективното й превеждане в държавния бюджет до момента на изплащане на задължението и са присъдени разноски в полза на жалбоподателя.
В касационната жалба е посочено касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. Изложени са подробни съображения, че противно на възприетото от състава на АССГ нормата на чл. 116, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., която следва да намери приложение в казуса, е категорична че възстановяването не е основание за изплащане на лихва. За несъответен на закона се счита и правният извод на административния съд, че на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ по аналогия в случая следва да бъде приложен редът по чл. 128 и сл. от ДОПК, предвид липсата на съответна уредба в Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и Закона за митниците /ЗМ/. По подробно развити доводи в този смисъл, вкл. и с позоваване на практика на Административни съдилища и на ВАС, настоява за отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, под формата на дължимото юрисконсултско възнаграждение. Заявява искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския Съюз (СЕС), по подробно изложени съображения и поставени въпроси в нарочно депозирана молба. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Ответникът – "Милки Груп Био" ЕАД, град София, чрез адвокат С. Желязкова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения изложени в представени по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски.
Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на производството пред състава на АССГ е законосъобразността на Решение рег. № 32-127220/25.04.2025 г. на Директора на ТД „Митница Варна“ в Агенция Митници в оспорената му част по т. 2, с която е оставено без уважение, като неоснователно, искане рег. № 032-91762/25.03.2025 г., за възстановяване на законната лихва върху мито от датата на ефективното й превеждане в държавния бюджет до момента на изплащане на задължението.
За да отмени административния акт в оспорената част, съдът е приел, че е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 АПК - поради противоречието му с материално правните разпоредби.
Относимите към казуса фактически установявания на първоинстанционният съд се свеждат до това, че с окончателен съдебен акт Решение № 11001/16.10.2024 г., постановено по адм. дело № 4628/2024 г. по описа на ВАС, е отменено Решение № 636/26.01.2024 г., постановено по адм. дело № 4467/2023 г. по описа на АССГ, и е разрешен спорът по същество като е отменено по жалба на „Милки груп био“ ЕАД Решение № рег. № 32-343208/23.11.2020 г. на Директора на ТД „Северна Морска“ /тогава, понастоящем ТД „Митница Варна“/ в частта на извършено увеличение на митническата стойност на стоките по проверени митнически декларации и определените публични задължения, в това число за мито и окончателно антидъмпингово мито за довнасяне в размер общо на 9 733,60 лева и за ДДС за довнасяне в размер общо на 5 903,47 лева.
Предвид плащането на посочените суми, с искане рег. № № 032-91762/25.03.2025 г. от дружеството-жалбоподател е подадено заявление за възстановяване на митни сборове в размер общо на 9 733,60 лева и ДДС в размер общо на 5 903,47 лева, ведно със законната лихва от датата на плащането до окончателното им възстановяване.
С писмо рег. № 32-123660 от 23.04.2025 г. на Директора на ТД „Митница Варна“ в частта относно искането възстановяване на недължимо платен ДДС искането е препратено на ТД на НАП – София по компетентност.
С Решение № рег. № 32-127220/25.04.2025 г. на Директора на ТД „Митница Варна“ в Агенция Митници е определено да се възстановят вносни мита и окончателни антидъмпингови мита в претендирания размер, явяващи се надвзети според административния орган по см. на чл. 116, § 1, б. а) от Регламент (ЕС) № 952/2013, а по отношение на лихвите е прието, че не е налице основание за тяхното изплащане от митническите органи съгласно чл. 116, § 6 от регламента.
От правна страна първоинстанционният съд е разгледал подробно мотивите на митническия орган по приложението на чл. 117 и чл. 116, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и е обосновал заключение за материална незаконосъобразност на процесния административен акт. Решаващият съд приема, че в действителност в ЗМ липсва уредба на хипотезите, в които недължимо платените суми за мита, определени с незаконосъобразен акт, се връщат със законна лихва, като случая не попада в приложното поле на чл. 117 от Регламент (ЕС) № 952/2023, но непълнотата в закона е преодолима по реда на чл. 129, ал. 6 ДОПК за възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци, включително и мита - чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. В подкрепа на крайния извод е приведено Решение от 28 Април 2022 г. по съединени дела С-415/20, С-419/20 и С-427/20 във връзка със задължението на държавите членки да възстановят на субектите вносни сборове, в т. ч. антидъмпингови мита, събрани в нарушение на правото на Съюза и съответните лихви, считано от момента, в който възстановените мита са платени от тези правни субекти.
Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са развитите касационни доводи за допуснато неправилно приложени на материалния закон. След съвкупна преценка на безспорно установените факти по делото и съображенията на страните, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно.
Всъщност спор по фактите, така както в относимата им част бяха изложени по-горе в това изложение, не се формира между страните.
Спорът е изцяло правен и се свежда до това дали в случаи като процесния правният субект, наред с правото да му бъдат възстановени наложените му в нарушение на правота на Съюза вносни и окончателни антидъмпингови мита, разполага и с правото да му бъдат платени и лихви върху тези суми и то за времето от плащането до възстановяването им.
Отговорите, дадени от състава на АССГ, както относно това попада ли случая в приложното поле на чл. 117 и чл. 116 § 1 и § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, приложими ли са разпоредбите на чл. 128 и сл. от ДОПК и конкретно тази на чл. 129 ал. 6 от ДОПК, се споделят изцяло от касационната инстанция.
Безспорно съгласно чл. 116, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, размерът на вносните или износните мита, се възстановява или опрощава на което и да е от следните основания: а) надвзети суми на вносните или износните мита; б) дефектни стоки или стоки, които не съответстват на условията на договора; в) грешка на компетентните органи; г) в интерес на справедливостта". В посочената правна норма изрично са регламентирани случаите, при които се възстановява или опрощава размерът на вносните или износните мита, във връзка с хипотезата на чл. 116, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2023 г. е и правилото на чл. 117 от същия общностен акт, като същественото е, че хипотезите в чл. 116 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са изчерпателно изброени и други възможности не са предвидени. Съгласно чл. 116, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи. Въпреки това, лихва се изплаща, когато решение за възстановяване не е изпълнено в срок от три месеца от датата, на която това решение е било взето, освен ако неизпълнението в определения срок е било извън контрола на митническите органи.
Не могат да бъдат споделени доводите на касатора за неправилно позоваване в съдебните мотиви на разпоредбата на чл. 129 ДОПК. Според чл. 129, ал. 6 ДОПК невъзстановените суми в законоустановения срок се връщат със законната лихва, начислена от деня, в който е следвало да бъдат възстановени. Към този ред препраща и разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК - посочените за възстановяване с влязъл в сила съдебен акт суми се възстановяват заедно с дължимата лихва по ал. 6. Обстоятелството, че специалният закон не съдържа изрични правила за дължимост на лихва върху недължимо внесените задължения, не препятства приложението на ДОПК. В тази насока е и константната практика на ВАС, изразена вкл. и в Решение № 11271/17.11.2023 г., постановено по адм. дело № 4498/2023 г. по описа на ВАС, Решение № 10705/07.11.2023 г., постановено по адм. дело № 5012/2023 г. по описа на ВАС и др.
Изложеното е изцяло унисон и с разбирането на СЕС, изразено в Решение от 28 Април 2022 г. по съединени дела С-415/20, С-419/20 и С-427/20, на което се е позовал съставът на АССГ и очевидно се игнорира от касатора, а и Решение от 18 Януари 2017 г. по дело С-365/15 и цитираната в тях съдебна практика, мотивите на първия от които са пространно изложени в съдебния акт, предмет на касационния контрол и не следва да бъдат повтаряни за пореден път.
Като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорената част от митническото решение и е отменил същото, Административен съд София – град е постановил правилно решение, което не страда от твърдените пороци в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК.
Констатира се от друга страна, че съдът е пропуснал да постанови изричен диспозитив за изпращане на преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне по искането на "Милки Груп Био" ЕАД в частта му относно възстановяване на законна лихва върху митото, начислявана от датата на ефективното й превеждане в държавния бюджет до момента на ефективното й възстановяване в полза на юридическото й лице, който пропуск обаче при липсата на касационни основания за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, не може да бъде релевиран като неправилност на съдебния акт.
От друга страна в съответствие с принципа на бързина и процесуална икономия, заложен в чл. 11 от АПК, и на основание чл. 228 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК преписката трябва да се върне на компетентния да се произнесе по нея административен орган съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на настоящото и на първоинстанционното съдебни решения.
По искането за отправяне на преюдициално запитване.
За възникване на необходимост националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на Европейския съюз по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. Процедурата, уредена в чл. 267 от ДФЕС е инструмент за сътрудничество между СЕС и националните юрисдикции, чрез които ЕС предоставя на националните юрисдикции елементите за тълкуване на правото на Европейския съюз, необходими им за решаването на даден спор, с който са сезирани. От разпоредбата на чл. 267 от ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги, когато е налице съмнение относно приложението на общностна разпоредба.
За да бъде допустимо дадено преюдициално запитване, следва въпросите формулирани в него да бъдат в конкретна връзка с предмета на делото, като преценката дали искането за тълкуване на разпоредбите на правото на ЕС е от значение за правилното решаване на спора, принадлежи на съда. Отделно от това не следва да е налице вече постановена предходна практика на СЕС, с която релевантните общностни норми са подложени на тълкуване и е изяснено тяхното съдържание и смисъл.
В случая предвид наличието на предходни Решения на СЕС, цитирани по-горе, с които всъщност е даден отговор на релевантния за разрешаването на казуса въпрос – дължат ли се лихви в случаи като процесния и от кой момент, настоящият касационен състава преценя, че не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 от ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, поради което искането следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
С оглед изхода на спора и своевременната претенция за присъждане на разноски в полза на ответника на касация следва да се присъдят разноски в размер на 442 евро (864 лева) – уговорен и заплатен адвокатски хонорар с вкл. ДДС /л.23-24/, който повече от очевидно не е прекомерен спрямо фактическата и правна сложност на казуса и осъществения обем процесуално представителство, поради което и чисто бланкетното възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26208/01.08.2025 г., постановено по адм. дело № 5215/2025 г. по описа на Административен съд София - град.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на Териториална Дирекция „Митница Варна“ в Агенция Митници, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския Съюз.
ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на Териториална Дирекция "Митница Варна" при Агенция Митници, за ново произнасяне по заявление рег. №№ 032-91762/25.03.2025 г. на "Милки Груп Био" ЕАД, в частта му относно претендираното заплащане на законна лихва върху сумата на наложените му в нарушение на правота на Съюза вносни и окончателни антидъмпингови мита, начислявана от датата на ефективното им превеждане в държавния бюджет до момента на ефективното им възстановяване в полза на юридическото лице, съобразно дадените в мотивите на съдебните решения задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на "Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК 202809846, гр. София, ул. „Методи Попов“ № 22А разноски за касационната инстанция в размер на 442 (четиристотин четиридесет и две) евро.
Решението е окончателно.