Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на Съвета за електронни медии (Съвета/ СЕМ), представляван от председателя, против определение № 1432 от 13.11.2025 г., постановено по адм. д. № 863/2025 г. по описа на Административен съд София-област (АССО), с което съдът е спрял изпълнението на решение № РД-05-70/15.07.2025 г. на СЕМ до решаване на спора с влязъл в сила съдебен акт и е спрял съдебното производство до приключването на адм. д. № 850/2025 г. по описа на АССО с влязъл в сила съдебен акт. Според частния жалбоподател определението е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. СЕМ твърди, че съдът неправилно е определил характера на оспорения пред него акт като общ административен акт и навежда доводи за необжалваемост на издаденото решение, тъй като с него се поставя начало на процедура за избор на генерален директор на БНТ като част от многоетапно административно производство пред СЕМ. Решението не и индивидуален административен акт, а такъв по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК. Частният жалбоподател приема за неправилен и извода на съда за доказан правен интерес от оспорване за Е. И. К. и С. С. Й.. Според Съвета за електронни медии производството пред АССО е недопустимо, поради което и съдебното произнасяне по направените искания за спиране изпълнението на акта и на делото е неправилно. По подробно изложени мотиви СЕМ иска отмяна на обжалваното определение и произнасяне по съществото на спора, с което подадените жалби бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Ответниците Е. И. К. и С. С. Й. оспорват частната жалба като неоснователна по съображения, подробно изложени в представени по делото писмени отговори.
Ответникът по частната жалба С. С. Й. с молба вх. № 4087/10.02.2025 г. излага допълнително становище, в което твърди, че след като с обжалваното определение АССО е приел оспорения административен акт за общ, то съдът не е спазил процедурата по чл. 181 АПК, а именно преди произнасянето си не е изпратил обявление за публикуване на оспорването в Държавен вестник. По тези съображения иска определението на АССО да бъде обезсилено и делото - върнато за провеждане на нормативно предвидената процедура.
Върховният административен съд (ВАС), преди да се произнесе по допустимостта и основателността на частната жалба, дължи произнасяне по подадена от Съвета за електронни медии на 10.02.2026 г. молба с вх. № 20-70/4143, с която СЕМ отправя искане за отвод на определения по делото съдия-докладчик, както и на членовете на съдебния състав, на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК, вр. с чл. 144 АПК.
Частният жалбоподател твърди, че настоящият съдебен състав е разгледал и адм. д. № 9146/ 2025 г. по описа на ВАС, чийто докладчик е бил и докладчикът по настоящото дело. Двете дела се отнасят за едно и също производство по оспорване на един и същ административен акт и се развиват между същите страни, което според СЕМ поражда основателно съмнение в неутралността на съдебния състав спрямо настоящото производство по отношение на фактите и обстоятелствата, доколкото вече е формирал вътрешно убеждение по предмета на спора. Според Съвета с определението по адм. д. № 9146/ 2025 г. на ВАС съдебният състав не е разгледал в мотивите си нито един от наведените доводи и възражения на СЕМ, а е отменил определението на АССО и върнал делото на този съд само по изложеното в частната жалба на Е. И. К.. СЕМ твърди, че тази едностранна преценка на съдебния състав, в частност на съдия-докладчика, води до основателно съмнение в безпристрастността на последния, тъй като той вече е изградил отношение към Съвета за електронни медии като страна в производството, неглижирайки изложените от него съображения.
Настоящият съдебен състав намира искането за отвод за неоснователно.
Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК не може да участва по делото като съдия лице, което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото; а според т. 6 - относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.
Настоящото дело е разпределено на доклад на съдия Таня Вачева чрез системата за случайно разпределение на делата от председателя на седмо отделение на ВАС, а съдебният състав е формиран по силата на утвърдени вътрешни правила за определяне на съдебните състави по отделения и колегии. По този начин е разпределено и адм. д. № 9146/ 2025 г. на ВАС.
Двете дела пред ВАС са образувани срещу определения на АССО, касаещи произнасяния на съда по различни процесуалноправни въпроси във връзка с оспорване на решение № РД-05-70/15.07.2025 г. на СЕМ, при които се преценява правилността на различни процесуални действия на съда и се разрешават различни процесуалноправни спорове. Нито е поставен за разрешаване спорът по същество, нито общ принципен процесуалноправен проблем, по който съставът вече да е изразил становище по приключилото частно производство.
Твърденията на страната, която претендира отвод на съдебния състав, следва да насочват към предубеденост или пристрастност на съдия-докладчика по делото, респ. на членовете на съдебния състав. СЕМ сочи за формирано „отношение“ на съдия-докладчика поради необсъждане на неговите възражения по предходното дело. В какво точно се изразява това отношение, органът не е посочил. В предходното делото съдебният състав не е анализирал никакви доказателства, не е взел отношение по тях, а преценката на доводите на страните не е дейност, която сама по себе си да формира предубеденост извън предмета на конкретния спор, служебното начало при инстанционния контрол и правомощията на съда. Това е така, тъй като безпристрастността и независимостта са само част от предпоставките за формиране на вътрешно убеждение, което СЕМ може би има предвид като „отношение“. Друга предпоставка е това убеждение да е логически аргументирано и да може да се проследи. Затова е въведено и конституционното задължение на съдилищата да мотивират актовете си (чл. 121, ал. 4 от Конституцията). В определението по адм. д. № 9146/ 2025 г. на ВАС съдебният състав е мотивирал и аргументирал извода си за неправилност на съдебния акт, като нито е проверявал фактите по спора, нито е формирал вътрешно убеждение по съществото на исканията за спиране, които са предмет на проверка в настоящото производство. С определението по адм. д. № 9146/ 2025 г. на ВАС съдебният състав е отменил обжалваното определение на АССО поради непълнота, нелогичност и немотивираност от правна страна, без да излага никакво становище нито за характера на акта, нито за правния интерес от оспорване. Съдебният състав е посочил само, че АССО „не е установил по никакъв начин твърдените с жалбата юридически факти и не ги е подложил на конкретен анализ във връзка както с характера на оспорения акт, така и относно проверката, предвид установени факти, за наличие на правен интерес. Съдът в определението е изложил бланкетни мотиви относно твърдяното от жалбоподателя наличие на правен интерес от оспорването на решение № РД-05-70/ 15.07.2025 г. на Съвета за електронни медии и е приел това твърдение за неоснователно. Постановил е акта си, без да подложи на анализ наведените с жалбата и релевантни за спора факти. Не е преценил допустимостта на производството в светлината на относими конкретни факти и наведените твърдения, а именно участие на жалбоподателя в предходна процедура за избор на генерален директор на БНТ; издаден акт на СЕМ за прекратяване на административното производство и дали е влязъл в сила към момента на произнасянето на съда. Не е съобразил дали допуснатото от органа предварително изпълнение е влязло в сила или е спряно от съда, предвид твърденията в жалбата и изложеното в писмения отговор на ответника“.
Настоящият съдебен състав приема, че независимостта не е накърнена, ако при първоначалния преглед на доказателствата съдията е следвало да изследва други, различни въпроси, спрямо тези по съществото на делото. Простият факт, че съдията вече се е запознавал с доказателствата и ги е ползвал, не се отразява на безпристрастността му, ако не е взел категорично предварително становище по съществото на спора или по принципен общ процесуалноправен въпрос. (Morel с/у Франция, жалба № 34130/96, § 45, ECHR 2000 VI).
Предвид изложеното искането на Съвета за електронни медии за отвод на съдия-докладчика и на членовете на съдебния състав по настоящото дело е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По частната жалба:
Върховният административен съд приема, че същата е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Видно е от данните по делото, че производството пред АССО е образувано по жалби на Е. И. К. и С. С. Й. срещу решение № РД-05-70/15.07.2025 г. на СЕМ, с което е обявена процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ).
Решаващият съд е установил, че с предходно решение № РД-05-69/15.07.2025 г. СЕМ е прекратил процедура за избор на генерален директор на БНТ, обявена с решение № РД-05-39/ 05.05.2022 г., и е допуснал предварително изпълнение на това решение. Решение № РД-05-69/15.07.2025 г. на СЕМ е оспорено пред АССО и пред този съд е образувано адм.д. № 850/ 2025 г. АССО с определение № 1063 от 01.08.2025 г. по адм. д. № 820/2025 г. е отменил допуснатото от органа предварително изпълнение на решението за прекратяване на предходната процедура за избор, поради което са налице две висящи административни производства пред СЕМ за избор на генерален директор на БНТ, а именно обявеното с решение № РД-05-39/ 05.05.2022 г. на СЕМ и обявеното с решение № РД-05-70/15.07.2025 г. на Съвета, което е предмет на настоящото съдебно производство.
Жалбоподателят С. Й. е отправил искане до съда за спиране на изпълнението на оспореното решение.
АССО, за да се произнесе по допустимостта и основателността на искането, е посочил, че дължи проверка за допустимостта на жалбите, с които е сезиран. В тази връзка е приел, че актът по своята правна същност представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Обосновал е, че решението за откриване на процедурата за назначаване на генерален директор на БНТ е началният акт, с който се обявяват мястото, сроковете за различните етапи на процедурата и условията. Законът за радиото и телевизията (ЗРТ) не е посочил изрично този начален акт като акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол. Въпреки това АССО е изследвал правния ефект на акта по отношение на третите лица и е приел, че макар и да представлява начален акт за развитието на състезателно административно производство, е и акт, който оказва влияние върху развитието на предходната процедура за избор, която процедура все още не е приключила с влязъл в сила акт за прекратяването й, нито е допуснато предварителното изпълнение на акта.
Съдът е приел също, че за жалбоподателите Е. К. и С. Й. се установява правен интерес да оспорят решението на СЕМ за обявяване на нова процедура за избор на генерален директор на БНТ. Обосновал се е, че производството по обжалване на прекратяването на предходната процедура за избор не е приключило, а двамата оспорващи имат качеството на участници, достигнали до определен етап в тази предходна процедура, чието прекратяване не е влязло в сила.
Като е извел извод за допустимост на жалбите, съдът се е произнесъл по искането на С. Й. за спиране изпълнението на обжалвания административен акт. Приел е искането за основателно по същество, като се е обосновал отново с висящността на предходната процедура. Посочил е, че предвид участието му в новата процедура, открита с оспореното в настоящото производство решение, изпълнението на акта би причинило на лицето значителна и изключително трудно поправима вреда. Съдът е съобразил, че процесното решение е издадено на 15.07.2025 г., а отмяната на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на прекратяването на предходната процедура е постановена на 01.08.2025 г., поради което е приел, че е налице ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК.
Предвид изложеното АССО е посочил, че към момента не може да осъществи контрол за законосъобразност на оспореното решение на СЕМ поради образуваното пред този съд адм. д. № 850/2025 г., което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, разрешаващ спора за законосъобразността на прекратената процедура за избор на генерален директор на БНТ с решение № РД-05-69/ 15.07.2025 г. на СЕМ. Поради това и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спрял производството по делото до приключване на адм.д. № 850/2025 г. по описа на АССО.
Определението е частично недопустимо.
Принципно правилно съдът е започнал проверка на допустимостта на подадените жалби в производството по направеното от жалбоподателя С. Й. искане за спиране изпълнението на атакуваното решение на СЕМ, доколкото допустимостта на оспорването предпоставя и допустимост на искането по чл. 166 АПК.
Настоящият съдебен състав обаче приема, че оспореното решение № РД-05-70/ 15.07.2025 г. на СЕМ не притежава белезите на общ административен акт съгласно дадената дефиниция в чл. 65 АПК, тъй като не поражда непосредствено самостоятелни правни последици за неопределен кръг адресати. Приложното му поле е в рамките на конкурсната процедура за избор на генерален директор на БНТ, а сферата му на действие е ограничена с поставяне началото на тази процедура. Решението не представлява и индивидуален административен акт, защото не отговаря на определението на чл. 21, ал. 1 - 4 АПК за волеизявление, с което непосредствено да се засягат права и интереси или да се създават задължения за жалбоподателите. Решението за откриване на процедура за избор на генерален директор на БНТ е прието в изпълнение на правомощието на СЕМ по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за радиото и телевизията и съгласно Процедура за избор на генерален директор на националния обществен доставчик на радио услуги, съответно на генерален директор на националния обществен доставчик на аудио-визуални медийни услуги, приета с влязло в сила решение № РД-05-159/ 08.10.2016 г. на СЕМ. С оспорения акт е поставено началото на предвидената административна процедура, включваща сложен фактически състав по обявяването й, събиране на документи, преглед на документите, изслушване на кандидатите и гласуване за избор. Не подлежат на самостоятелно оспорване съгласно чл. 21, ал. 5 АПК онези волеизявления, които са част от производствата по издаване на административни актове, чиято законосъобразност може да бъде проверена заедно с крайния акт, който подготвят. Тези актове подлежат на самостоятелно съдебно оспорване тогава, когато осуетяват този краен акт (чл. 197 и чл. 202 АПК) или пък не са свързани с правилността му, какъвто конкретният случай не е. Оспореното решение не е от кръга на обжалваемите по съдебен ред актове, тъй като съдържа волеизявление, което е част от процедура за избор, приключваща с избора на генерален директор на БНТ. Решенията от категорията на процесното попадат в хипотезата на чл. 21, ал. 5 АПК, тъй като са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част по издаване на нормативни актове. Проверката за законосъобразност на този акт се извършва в производството по оспорване на крайния индивидуален административен акт по реда на чл. 38, ал. 2 ЗРТ.
Действително, разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията урежда правото на съдебна защита на гражданите и юридическите лица срещу административни актове, които ги засягат, т.е. когато са нарушени или застрашени техни права или законни интереси. Волеизявлението в акта урежда определена категория отношения, като решаващ е правният ефект на административния акт - дали с него се засягат субективни права или законни интереси на граждани или юридически лица.
АССО е приел, че оспореното решение на СЕМ засяга пряко и непосредствено законни права и интереси на жалбоподателите, като е обосновал този извод с участието им в предходна процедура на СЕМ, която е прекратена, но актът за прекратяването й не е влязъл в сила, а предварителното му изпълнение е отменено. Настоящият съдебен състав приема, че упражняването на права на жалбоподателите по предходната процедура не обуславя пряко техния правен интерес да оспорят откриването на нова процедура. Спрямо жалбоподателите засягането е само по отношение на прекратената процедура за избор, в която са участвали. Новото решение касае отделна процедура, то не регулира някакъв етап от единна процедура по избор, част от която е решение № РД-05-69/15.07.2025 г., за да се приеме, че оспореният акт рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на жалбоподателите. Правният интерес не се извежда пряко от участие на оспорващите в отделна, предходна процедура. В случая те не атакуват решението на СЕМ относно въведени условия и изисквания към участниците, които да ги засягат. Обстоятелството, че към момента има две висящи процедури, следва да бъде съобразено от Съвета за електронни медии в рамките на неговата оперативна самостоятелност като орган, който е длъжен да подчинява действията си на принципите за последователност и предвидимост. В тази връзка АССО правилно е посочил, че СЕМ разполага с правомощието при новонастъпили относими обстоятелства във връзка с откритата процедура на 15.07.2025 г. да спре същата на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. Това правомощие е на органа. Правният ефект на оспорения административен акт обаче не е насочен пряко и непосредствено към правната сфера на жалбоподателите и не я накърнява чрез засягане, преграждане или преклудиране на техни права и законни интереси.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че АССО се е произнесъл по искане за спиране изпълнението на административен акт, което е недопустимо, тъй като недопустимостта на оспорването предпоставя и недопустимост на искането за спиране. Поради това в тази част определението на съда следва да бъде обезсилено, а искането - оставено без разглеждане.
С оглед горното неправилно се явява определението на съда и в частта, с която производството по адм.д. № 863/2025 г. е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на адм. д. № 850/2025 г. на АССО с предмет решение № РД-05-69/15.07.2025 г. на СЕМ за прекратяване на процедура за избор на генерален директор на БНТ, обявена с решение № РД-05-39/ 05.05.2022 г. В тази част определението следва да бъде отменено, а делото - върнато на АССО за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото определение указания по тълкуването и прилагането на закона относно характера на оспорения акт. Това се налага с оглед предмета на извършената съдебна проверка в настоящото производство и правомощията на първоинстанционния съд по основния спор.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, чл. 222, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Съвета за електронни медии за отвод на съдиите Таня Вачева, Мирослава Георгиева и Юлия Раева.
ОБЕЗСИЛВА определение № 1432 от 13.11.2025 г. по адм. д. №863/2025 г. на Административен съд София-област В ЧАСТТА, с която е спряно изпълнението на решение № РД-05-70 /15.07.2025 г. на Съвета за електронни медии, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на С. С. Й. за спиране изпълнението на решение № РД-05-70/15.07.2025 г. на Съвета за електронни медии.
ОТМЕНЯ определение № 1432 от 13.11.2025 г. по адм. д. №863/2025 г. на Административен съд София-област В ЧАСТТА, с която е спряно производството по делото, и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.