Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Я. П., чрез упълномощен адв. Н. Генджев, срещу решение № 1594/09.02.2026г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 342/2026г., с което е отхвърлена жалбата на П. против Решение № 147/30.01.2026г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/ - Долни чифлик, потвърдено с Решение № 4421-МИ от 03.02.2026г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/ за заличаване на регистрацията на П. като кандидат за кмет на кметство Венелин за участие в частичните избори на 22 февруари 2026г. в Община Долни чифлик. С касационната жалба са развити доводи, за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила тъй като не е изследвано от съда, че касационния жалбоподател действително е пребивавал на територията на Община Долни Чифлик и по- специално в [населено място]. Поискано е от съда да постанови спиране на изпълнението на решение № 147/30.01.2026 г. на Общинска избирателна комисия - Долни чифлик и да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по поставени въпроси в искане с вх. № 2728/10.02.2026г. на Административен съд Варна.
От ответната страна е постъпил отговор със становище за неоснователност на подадената касационна жалба и подадените искания за спиране на изпълнението и отправяне на преюдициално запитване.
При извършената служебна преценка за допустимостта на жалбата, настоящият състав на ВАС, четвърто отделение, като съобрази фактическата обстановка по издаването на оспорения съдебен акт и относимата правна уредба намира, че депозираната касационна жалба срещу решението на Административен съд Варна е ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА по следните съображения:
С оспореното решение на първоинстанционния съд е отхвърлена жалбата на Д. Я. П., срещу Решение № 147/30.01.2026г. на Общинска избирателна комисия - Долни чифлик, с което на основание чл. 87, ал. 1, т. 15 ИК е заличена регистрацията на П. като кандидат за кмет на кметство Венелин, регистриран с Решение № 143/27.01.2026 г., предложен от ПП „ Величие“ за участие в частичните избори на 22.02.2026г. в Община Долни чифлик. Решението на ОИК е потвърдено с Решение № 4421-МИ от 03.02.2026г. на Централната избирателна комисия. За да постанови оспорения акт решаващият съдебен състав е установил фактическа обстановка, е съгласно официалните данни по преписката, извлечени от НБД „Население“, кандидатът има настоящ адрес в Ирландия, а изискването на чл. 397, ал. 1 от ИК, във вр. с § 1, т. 5 от ДР на ИК е кандидатът за кмет да има постоянен и настоящ адрес на територията на Република България през последните шест месеца. В случая за кандидата на ПП „Величие“ за кмет на [населено място], законовото изискване не е било налице, тъй като от извършената проверка и направените справки в базата данни се установява, че П. е с настоящ адрес от 10.05.2010 г. до 28.01.2026 г. в Ирландия, тоест не е имал такъв в Р България към 22.08.2025 г., а такъв е регистриран на 28.01.2026г. Решението на ОИК е потвърдено с решение № 4421-МИ от 03.02.2026г. на ЦИК на основание чл. 57, ал. 1, вр. чл. 33, ал.1 и чл. 88 от ИК.
При тази фактическа обстановка настоящият състав на ВАС, четвърто отделение, намира, че жалбата на Д. Я. П. срещу решение № 1594/09.02.2026г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 342/2026г. е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване - осн. по чл. 215, т. 4 АПК вр. чл. 88, ал. 2 ИК.
Върховният административен съд е сезиран с касационна жалба срещу съдебен акт, постановен в производство по реда на чл. 88, ал. 1 ИК. Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал.1 ИК решенията на общинската избирателна комисия може да се оспорват в тридневен срок от обявяването им пред Централната избирателна комисия, която се произнася в тридневен срок с решение. Решението на общинската избирателна комисия, потвърдено с решение на Централната избирателна комисия, подлежи на обжалване по реда на чл. 98, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на административния съд по местонахождение на съответната общинска избирателна комисия. В останалите случаи решението на Централната избирателна комисия се обжалва пред Върховния административен съд. В хипотезата, в която е постановеното оспорваното съдебно решение, съдът се е произнесъл след проведено контролно производство пред горестоящия административен орган. Приложимата в случая разпоредба не предвижда възможност за касационно обжалване на решението на административния съд. Недопустимо е оспорване на решението на съда и в хипотезата на чл. 58, ал. 4 ИК (нова, обнародвана в ДВ, бр. 36 от 2021 г.). Тази разпоредба е приложима към обжалването на актове на ЦИК извън случаите по чл. 58, ал. 1 ИК, за които е предвидено, че подлежат на обжалване пред съответния административен съд. Прилагането по аналогия на този процесуален ред е недопустимо, тъй като производството по чл. 88, ал.1 ИК е контролно по характер, осъществено след произнасяне на горестоящ административен орган.
Този извод се налага с оглед на историческото тълкуване на разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ИК. Първоначалната редакция на чл. 88 ИК (ДВ, 19 от 2104 г., в сила от 5.03.2014 г.) е регламентирала следното: „(1) Решенията на общинската избирателна комисия може да се оспорват в тридневен срок от обявяването им пред Централната избирателна комисия, която се произнася в тридневен срок с решение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. (2) При обжалване на решенията на общинската избирателна комисия се прилага чл. 58“. Тази правна уредба предвижда изцяло обжалване на решенията на ЦИК, постановени в контролно производство по жалби срещу решения на ОИК да се осъществява пред ВАС, поради което в чл. 88, ал.2 ИК е предвидено препращане към разпоредбата на чл. 58 ИК, в който са уредени специалните правила приложими от Върховния административен съд, който към тази редакция на кодекса е единствената съдебна инстанция, осъществяваща контрол за законосъобразност по отношение на всички актове на Централната избирателна комисия. С последвалите изменения на ИК през 2019 г. законодателят е формулирал хипотези, за които per argumentum a contrario решения на ЦИК, постановени при осъществяване на правомощия по чл.57, ал.1 ИК подлежат на оспорването по съдебен ред пред съответния местно - компетентен съд. След тези изменения, през 2021г. е приета нова ал. 4 на чл. 58 ИК, която урежда реда за оспорване на тези решения пред административния съд. Визираната процесуална норма е приложима само за това производство, но не и за производството по чл.88, ал.1 ИК.
В подкрепа на този извод е и диференцирания подход, възприет от законодателя относно родово компетентния съд, който следва да разгледа жалба срещу решенията на ЦИК, постановени в контролното производство. Решението на ЦИК, подлежи на обжалване пред ВАС в хипотезата на отменено или изменено решение на ОИК, по арг. от чл. 88, ал. 1, изр. трето ИК. В хипотезата на потвърдено решение на ОИК от ЦИК, какъвто е и настоящия случай, на обжалване пред административния съд подлежи самото потвърдено решение на ОИК. По тези съображения не следва да се приеме, че препращащата норма на чл. 88, ал. 2 ИК може да се приложи в хипотезите след изменението на ИК обн. ДВ, бр. 21/2019. Ето защо сезирането на ВАС с настоящата касационна жалба се явява недопустимо, поради липса на подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, на осн. по чл. 215, т. 4 АПК.
Поради недопустимост на основното производство, съдебният състав не следва да се произнася и по направените искания за спиране по чл. 166 АПК и отправяне на преюдициално запитване като акцесорни такива.
На основание на горното и на чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба подадена от Д. Я. П. срещу решение № 1594/09.02.2026г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 342/2026г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 1692/2026 г. по описа на Върховния административен съд.
Определението не подлежи на обжалване.