Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Благоевград, подадена чрез пълномощник гл. юрк. Д. Достумска, против Решение № 1344 от 13.03.2025 г., постановено по адм. д. № 1272/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което по жалба на "Медицински център Пулс“ АД е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-25-570 от 02.09.2024 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр.Благоевград.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на оспореното съдебно решение, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на оспорената заповед за налагане на санкции. По изложените в касационната жалба съображения касаторът иска отмяна на съдебното решение в неговата цялост. Претендира присъждане на направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.

Ответникът - "Медицински център Пулс“ /„МЦ Пулс“/ АД, чрез пълномощника адв. Е. Щерева, в писмен отговор оспорва касационната жалба, която намира за неоснователна, а оспореното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно, поради което иска жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените разноски в размер на 800 (осемстотин) лева за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно.

Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Благоевград, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за частично основателна.

Първоинстанционният съд е установил, че между „Медицински център Пулс“ АД и РЗОК – Благоевград е сключен Договор № 010624/14.02.2020 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ /СИМП/ и допълнителни споразумения към него, в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) за 2020-2022 година и Договор № 010624/12.10.2023 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център и допълнителни споразумения към него, в съответствие с НРД за МД за 2023-2025 година.

Със Заповед № РД-24-775/16.07.2024 г., на основание чл. 72, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО, Директорът на РЗОК – Благоевград е наредил от 17.07.2024 г. до 19.07.2024 г. да се извърши проверка на „МЦ Пулс“ АД за изпълнение на договорените задължения, условия и ред за оказване на СИМП и документооборот, наличие в амбулаторията, правилно водене, издаване, поддържане, съхранение и отчетност на финансовата и първична медицинска документация, съгласно НРД за МД 2020-2022г., НРД за МД 2023-2025г. и съответно договор № 010624/14.02.2020 г. за оказване на СИМП и договор № 010624/12.10.2023 г. за оказване на СИМП. Заповедта е връчена на председателя на съвета на директорите на лечебното заведение на 17.07.2024 г.

За извършената проверка е съставен Протокол № РД-24-775-1/19.07.2024 г., съгласно който са установени 32 бр. нарушения, от които в една част по т. 1, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 14, т. 15, т. 18, т. 19, т. 20, т. 21, т. 22, т. 30, т. 31 и т. 32 е установено, че липсва подпис на пациента в направление за медико-диагностична дейност /т.1/ и на ЗОЛ / родител на малолетно ЗОЛ в издадените амбулаторни листове по другите точки; в друга част по т.2 и т.3 - вместо номера на направлението за консултация е вписан номерът на първото направление за консултации или провеждане на съвместно лечение; в трета част за случаите по т. т.4, 5, 12, 13, 16, 17, 23, 24, 25, 26, 27, 28 и 29 проверяващите лица са направили констатации, че по отношение на съответните ЗОЛ „не са вписани/липсват медицински данни, мотивиращи становището и обосноваващи необходимостта от консултация или провеждане на съвместно лечение със специалист от друга специалност".

На основание чл.74, ал.4 от ЗЗО лечебното заведение е подало писмено възражение до Директора на РЗОК - Благоевград с вх. №29-04-557/26.07.2024 г., с което е възразило срещу констатациите в протокола за допуснати 32 броя нарушения, с твърдения че същите не са извършени. Във възражението са изложени конкретни съображения по отношение на т. т.2, 3, 4, 5, 12, 13, 16, 17, 23, 24, 25, 26, 27, 28 и 29 и е отправено искане случаите да бъдат предоставени за разглеждане пред арбитражна комисия по реда на чл.75 от ЗЗО и лечебното заведение да не бъде санкционирано за същите.

Възражението относно нарушенията по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 12, т. 13, т. 16, т. 17, т. 23, т. 24, т. 25, т. 26, т. 27, т. 28 и т. 29 е разгледано от арбитражната комисия, определена със Заповед №РД-18-29/30.07.2024 г. на Директора на РЗОК – Благоевград, за което е съставен Протокол № 5/06.08.2024 г. След обсъждане арбитражната комисия с 6 (шест) гласа „за“ е потвърдила констатациите по т.2 и т.3, съответно с 3 (три) гласа „за“ констатациите по т.4, т.5, т.12, т.13, т.16, т.17, т.23, т.24, т.25, т.26, т.27, т.28 и т.29. С Решение № 2/06.08.2024г. арбитражната комисия е потвърдила констатациите на длъжностните лица от РЗОК - Благоевград – контрольори само по т. 2 и т. 3 от Протокол №РД-24-775-1/19.07.2024г.

В изпълнение на Заповед № РД-24-775/16.07.2024 г. е изготвен и Доклад вх. № 93-00-917/21.08.2024г., с който е предложено по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.12, т.13, т.16, т.17, т.23, т.24, т.25, т.26, т.27, т.28 и т.29 налагането на санкция в размер на 50 лв. за всяко от тях и по т.6, т.7, т.8, т.9, т.10, т.11; т.14 и т.15; т.18, т.19, т.20, т.21, т.22 и т.30, т. 31 и т.32 налагането на санкция в размер на 150 лв. за всяко нарушение.

Предвид установеното Директорът на РЗОК – Благоевград е издал оспорената пред първоинстанционния съд Заповед за налагане на санкции № РД-25-570/02.09.2024 г., с която е приел, че лечебното заведение е извършило нарушенията по посочените 19 точки от заповедта (32 точки от протокола), подробно описани в мотивите на първоинстанционното решение. Със заповедта по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.7, т.8, т.10, т.11, т.13, т.14, т.15, т.16, т.17 и т.18 са наложени санкции в размер на 50 лв. за всяко от тях и по т.6, т.9, т.12 и т.19 са наложени санкции в размер на 150лв. за всяко от тях.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съществено нарушение на материалния закон.

Посочил е, че с оглед разпоредбата на чл. 441, ал. 3 от НРД за МД 2023-2025г. правомощия да проверяват съответствието на дейността на изпълнителите с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, респ. да констатират предоставяне на медицинска помощ в съответствие с утвърдените медицински стандарти и Правила за добра медицинска практика /т.4/ имат единствено и само контрольори с медицинско образование, каквото образование контрольорите в процесния случай не притежават. Според съда констатациите по т.4, 5, 12, 13, 16, 17, 23, 24, 25, 26, 27, 28 и 29 от заповедта са изцяло медицински по своето естество и са свързани с преценката за това налице ли са били медицински основания (индикации) за насочването на пациентите към друг лекар-специалист, която преценка може да бъде извършена само от лице с медицинско образование, каквото проверяващите служители от РЗОК-Благоевград не притежават, с оглед на което протоколът се явява съставен и подписан от лица без нужната компетентност. Съдът е счел, че тези констатации касаят условията и реда за оказване на медицинска помощ, с оглед на приложените от адм.орган санкционни норми на чл.414, ал.1 от НРД 2020-2022г. и чл.455, ал.1 от НРД 2023-2025г., като във всеки един от случаите в протокола са описани обстоятелства, пряко свързани с извършените от лечебното заведение медицински дейности, като констатациите на проверяващия екип по същество се свеждат до това дали в разглежданите процесни случаи са били налице предпоставки /необходимост/ от провеждането на консултации с лекари - специалисти по други медицински специалности и в тази връзка същите несъмнено и безспорно са свързани пряко с качеството на оказаната медицинска помощ. Поради тази причина констатираните от тях факти и обстоятелства в това отношение не следва да се приемат за правнозначими и не могат да служат за правни изводи, възпроизведени в заповедта за санкции, което е сторил издалият я орган.

От друга страна, съдът е приел, че не са спазени изискванията на разпоредбите на чл. 75, ал. 3 от ЗЗО и чл.425, ал.5 от НРД 2020-2022г., респ. чл.466, ал.5 от НРД 2023-2025г., също изискват в комисията да се включат лекари от квотата на РК на БЛС, които имат отношение към описаните факти и направените констатации. Директорът на РЗОК-Благоевград е определил състава на арбитражната комисия, която да разгледа възражението на лечебното заведение, като от квотата на РК на БЛС-Благоевград е включил лекари само по две от процесните специалности - кардиология и акушерство и гинекология, но не и от останалите специалности - образна диагностика, ендокринология и болести на обмяната, ортопедия и травматология, кожни и венерически болести и гастроентерология. Според административния съд нарушението е съществено, защото е довело до заседаване на комисията в ненадлежен състав по различните случаи. Не са представени и доказателства за връчване на заповедта за сформиране на Арбитражната комисия на лечебното заведение, обстоятелство, водещо до нарушаване и ограничаване на правото на защита на дружеството, което е било поставено в невъзможност да упражни правото си да поиска отвод на член на арбитражната комисия на основание чл. 428, ал.2 от НРД 2020-2022г., респ. чл.469, ал.2 от НРД 2023-2025г. при евентуалното наличие на основателни съмнения относно неговата безпристрастност и независимост.

Административният съд е счел, че тъй като Арбитражната комисия не е достигнала до решения по възражението в процесните случаите по т.4, 5, 12, 13, 16, 17, 23,24, 25, 26, 27, 28 и 29 от заповедта, административният орган е бил длъжен да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушения на задълженията си, като обсъди и обори възраженията му по констатациите от протокола от проверката, след което да обоснове приложените санкции съобразно материално-правните норми. Вместо да обсъди възражението на лечебното заведение, обаче, и да изложи собствени мотиви защо не приема това възражение, административният орган се е задоволил да преповтори дословно становището на членовете на Арбитражната комисия, гласували “за“ потвърждаване на констатациите, които пък дословно възпроизвеждат изводите на контрольорите от РЗОК – Благоевград, касаещи процесните ЗОЛ, без да изложи конкретни съображения, поради което, заповедта е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Посочил е, че по отношение на нарушенията, визирани в т.т. 6, 9, 12 и 19 от заповедта, не са изложени мотиви защо на лечебното заведение е наложена максималната санкция от 150 лв., посочена в чл.457, ал.1 от НРД 2023-2025г.

Според административния съд Арбитражната комисия не е разгледала и не се е произнесла по депозираното от лечебното заведение възражение с вх.№29-04-557/26.07.2024г. в неговата цялост. Възражението е подадено срещу целия протокол и посочените в него констатации за извършени нарушения, а Арбитражната комисия е приела, че лечебното заведение оспорва единствено констатациите по т.т.2, 3, 4, 5, 12, 13, 16, 17, 23, 24, 25, 26, 27, 28 и 29 от Протокола и не се е произнесла по т.т.1, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 14, 15, 18, 19, 20, 21, 22, 30 и 31. Според съда административният орган е бил длъжен да върне преписката на Арбитражната комисия за произнасяне по възражението в цялост, но вместо това се е произнесъл не по всички оспорени от дружеството случаи, с което е допуснал нарушение на чл.75 от ЗЗО и чл.35 и чл.34 от АПК. Съдът е счел и, че по отношение на т. 2, 3, 4 и 13 от заповедта, същата е издадена на отпаднало правно основание - отменен нормативен административен акт, който не е бил в сила нито към момента на възлагане и извършване на процесната проверка, нито към момента на издаване на оспорваната заповед.

Първостепенният съд е приел, че не се установяват твърдените нарушения по т.4, 5, 7, 8, 10, 11, 13, 14, 15, 16, 17 и 18 от заповедта, тъй като на всеки от пациентите са осъществени прегледите, към които са били насочени, като на ЗОЛ са поставени съответните диагнози и е предписано необходимото лечение, което опровергава твърденията на административния орган, че пациентите не е следвало да бъдат насочвани за допълнителни консултации. Относно нарушенията по т. 2 и т. 3 от заповедта е констатирано несъответствие в оформянето на медицинската документация, което е от такова естество, че същото може да се приеме за явна фактическа грешка, за която налагането на санкция е изрично изключено от чл. 416, ал. 1 от НРД 2020-2022г.

По изложените съображения съдът постановил обжалваното решение.

Върховният административен съд намира постановеното решение за валидно и допустимо, но частично неправилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд и не страда от релевираните в касационната жалба пороци.

Правилни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, както и изводите му, че констатациите по т.4, 5, 12, 13, 16, 17, 23, 24, 25, 26, 27, 28 и 29 от заповедта са изцяло медицински по своето естество и са свързани с преценката налице ли са били медицински основания (индикации) за насочването на пациентите към друг лекар-специалист, която преценка може да бъде извършена само от лице с медицинско образование.

Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ЗЗО контролът по изпълнението на договорите с НЗОК за оказване на болнична или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица - служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от упълномощено от него лице и от длъжностни лица в РЗОК - контрольори. Разпоредбата на чл. 73, ал. 1, т. 7 регламентира правото на контролните органи по чл. 72, ал. 2 да проверяват съответствието на дейността на изпълнителите с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД в съответствие с чл. 59в от ЗЗО. Това изискване, по отношение на образователно-квалификационната степен на длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, оправомощени за извършване на проверка по чл. 73, ал. 1, т. 7 от ЗЗО, е регламентирано и в чл. 441, ал. 3 от НРД за МД 2023 – 2025. Съгласно разпоредбата на чл. 441, ал. 3 от НРД за МД 2023 – 2025 г. в актуалната ѝ редакция (доп. - ДВ, бр. 17 от 2024 г., в сила от 27.02.2024 г.) длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, които нямат образователно-квалификационна степен магистър по медицина (лекар), нямат правомощията по чл. 73, ал. 1, т. 7 от ЗЗО по отношение на съответствието с чл. 59в, т. 4 от ЗЗО. Следователно, контрольор без образователно-квалификационна степен магистър по медицина (лекар) е лишен от правомощие да констатира факти и обстоятелства във връзка с критериите за качество и достъпност на оказаната медицинска помощ по чл. 59в, т. 4 от ЗЗО. Преценката за наличие на медицински основания (индикации) за насочването на пациент към друг лекар-специалист безспорно е свързана именно с предоставянето на медицинска помощ по чл. 59в, т. 4 от ЗЗО.

След като проверяващите служители от РЗОК-Благоевград не притежават посочената образователно-квалификационна степен магистър по медицина (лекар), протоколът по т.4, 5, 12, 13, 16, 17, 23, 24, 25, 26, 27, 28 и 29 се явява съставен и подписан от лица без нужната компетентност, с което е допуснато нарушение на правилата за осъществяване на контролна дейност.

В останалите случаи, вменените нарушения касаят работата на лечебното заведение с водената медицинска документация, което е извън кръга на проверката за съответствие на дейността на лечебното заведение с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, регламентирани в чл. 59в, т. 4 от ЗЗО и проверката законосъобразно е извършена от съответните длъжностни лица определени по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО.

Настоящият състав счита, че при издаване на оспорената заповед не са били допуснати други съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В тази връзка, съдът неправилно е приел, че административният орган е бил длъжен да върне преписката на арбитражната комисия за произнасяне по възражението на ЛЗ в неговата цялост. В подаденото от „МЦ Пулс“ АД „писмено становище-възражение“ с вх. № 29-04-557 от 26.07.2024 г. бланкетно е посочено, че се възразява срещу констатациите, направени от проверяващия екип за допуснати 32 бр. нарушения, но изцяло липсват доводи и възражения, относно констатациите на проверяващите по т. т. 1, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 14, 15, 18, 19, 20, 21, 22, 30, 31 и 32 от протокола, каквито са наведени за другите вменени нарушения. Ето защо и арбитражната комисия правилно е разгледала и се е произнесла само относно случаите по т. т. 2, 3, 4, 5, 12, 13, 16, 17, 23, 24, 25, 26, 27, 28 и 29 от констативния протокол, които са изрично посочени във възражението и за които от лечебното заведение са изложени конкретни аргументи.

Съдът е изложил доводи за допуснати нарушения на 75, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО, чл. 425, ал. 5 от НРД за МД 2020-2022 г., респ. чл. 466, ал. 5 от НРД за МД 2023-2025 г. и чл. 469, ал. 2 от НРД за МД за 2023-2025 г. , но само по отношение т.т. 2, 3, 4, 5, 12, 13, 16, 17, 23, 24, 25, 26, 27, 28 и 29 от констативния протокол (респ. т.т. 2, 3, 4, 5, 7, 8, 10, 11, 13, 14, 15, 16, 17 и 18 от заповедта) за които лечебното заведение е подало възражение и които са разгледани от арбитражната комисия. Независимо, че ЛЗ е възразило и срещу т. 2 и т. 3 от протокола, доколкото нарушенията в тези случаи касаят единствено неправилното попълване на реквизит в издадените амбулаторни листове според настоящия съдебен състав не е била налице необходимост от включването в състава на комисията и на специалист по ендокринология и болести на обмяната.

Наред с горното следва да бъде съобразено и обстоятелството, че по отношение на останалите случаи, които касаят неизпълнение на нормите на НРД за МД, отнасящи се до редовно водене на медицинската документация, невключането на лекари от квотата на РК на БЛС, които да имат отношение към описаните факти и направените констатации, не се явява съществено, в каквато насока е и практиката на ВАС /напр. Решение № 9411 от 26.10.2022 г. по адм. д. № 1803/2022 г., VІ отд. на ВАС и др./.

Неправилен е и изводът, че при издаване на обжалваната заповед, по отношение на случаите по т.т. 4, 5, 12, 13, 16, 17, 23, 24, 25, 26, 27, 28 и 29 от констативния протокол (неточно посочени като пунктове от заповедта), съответно по т.т. 4, 5, 7, 8, 10, 11, 13, 14, 15, 16, 17 и 18 от заповедта, административният орган не е изложил мотиви, а е възприел мотивите на членовете на арбитражната комисия, според които са извършени нарушения, които дословно възпроизвеждат изводите на контрольорите от РЗОК - Благоевград. Арбитражната комисия е помощен орган с експертни функции и няма пречка административният орган да възприеме доводите на членовете на арбитражната комисия, относно извода, че са извършени нарушения, като тези мотиви съдържат и обсъждане на възраженията на ЛЗ.

Посочените съображения обаче са относими единствено до разгледаните от Арбитражната комисия части на заповедта (и протокола) и не касаят случаите по т. 1, т. 6, т. 9, т. 12 и т. 19 от заповедта (т.т.1, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 14, 15, 18, 19, 20, 21, 22, 30, 31 и 32 от констативния протокол), които не са разгледани от Арбитражната комисия. Следва също така да се посочи, че когато арбитражната комисия е потвърдила констатациите (каквито са случите по т. 2 и т. 3 от протокола и заповедта), административният орган действа при условия на обвързана компетентност и прилага санкциите без да се налага да мотивира заповедта си относно вида на нарушението и правната му квалификация, като следва да изложи мотиви само за вида и размера на наказанието, включително и дали е маловажен случай.

Неправилен е и изводът на съда, че по отношение на т.т. 2, 3, 4 и 13 от заповедта, същата е издадена на отпаднало правно основание, поради отмяната на Националният рамков договор за медицинските дейности за 2020 – 2022 г. Съдът не е съобразил посочената и в заповедта разпоредба на § 9 от ПЗР на НРД за МД 2023-2025 г., съгласно която в случаите на констатирани нарушения, извършени до 31 август 2023 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска помощ, се прилагат глобите и санкциите, предвидени за съответното нарушение в ЗЗО и НРД за МД 2020 - 2022 г., като се спазва процедурата за осъществяване на контрол по ЗЗО и НРД за МД 2023-2025 г.

Наред с горното съдът безкритично е възприел и тезата на ЛЗ, относно нарушенията по т. 2 и т. 3 от заповедта, като е счел, че може да се приемат за явна фактическа грешка по см. на чл. 416, ал.1 от НРД 2020-2022г., без да изложи мотиви в подкрепа на този извод.

Неправилни са и доводите на първоинстанционния съд относно визираните в т.т. 6, 9, 12 и 19 от заповедта нарушения, за които първостепенният съд е приел, че в нарушение на чл. 454 от НРД за МД 2023-2025г. не са изложени мотиви за налагане на максималната санкция от 150 лв., посочена в чл. 457, ал.1 от НРД за МД 2023 - 2025 г.

Както вече беше посочено по-горе, за тези нарушения, обективирани в т.т.1, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 14, 15, 18, 19, 20, 21, 22, 30, 31 и 32 от констативния протокол, не е подадено възражение от лечебното заведение и същите не са разгледани от арбитражната комисия, поради което изводите за допуснати съществени процесуални нарушения и липса на мотиви са неотносими към тях. Липсата на изложени мотиви в заповедта за налагане на санкции в максимални размери, т.е. липсата на обосновка на извършената преценка по чл. 454 от НРД за МД 2023-2025 г., обаче не води автоматично до извод за отмяна на наложените санкции изцяло. Когато нарушенията са безспорно и правилно установени, но размерите на приложените санкции не съответстват на вида и тежестта на констатираното нарушение, броя на случаите по това нарушение и поредността на извършването му, не се обосновава извод за тяхната цялостна отмяна, а само за отмяна в частта, с която са наложени незаконосъобразно завишените техни размери.

При постановяване на обжалваното решение, административният съд не е изложил мотиви относно материалната законосъобразност на акта в частта му по т.1, т.6, т.9, т.12 и т.19 (съответно т.т.1, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 14, 15, 18, 19, 20, 21, 22, 30, 31 и 32 от констативния протокол), като такива по същество липсват и относно т. 2 и т. 3 от заповедта.

Съдът не е проверил законосъобразността на административния акт в тези му части на всички основания по чл. 146 от АПК, както го задължава разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК. Нарушено е и процесуалното правило по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Постановената отмяна на заповедта за налагане на санкции в тези ѝ части, при липса на собствени фактически установявания и правни изводи на съда досежно материалната законосъобразност на оспорения акт, препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респ. ще ги лиши от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по обжалване на административния акт.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че съдебното решение, в частта с която е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-25-570 от 02.09.2024 г. на Директора на РЗОК-Благоевград в частта й по т. 1, т. 6, т. 9, т. 12 и т. 19 (съответно т.т.1, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 14, 15, 18, 19, 20, 21, 22, 30, 31 и 32 от констативния протокол) и по т. 2 и т. 3 от заповедта е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е основание за неговата отмяна.

Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, след отмяна на решението делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд. При новото разглеждане на делото съдът въз основа на цялостната преценка на събраните по делото доказателства, да обоснове фактическите и правните си изводи относно законосъобразността на заповедта по тези точки.

Решението в останалата част, с която е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-25-570 от 02.09.2024 г. на Директора на РЗОК-Благоевград в частта й по т.т. 4, 5, 7, 8, 10, 11, 13, 14, 15, 16, 17 и 18 от заповедта ( т.4, 5, 12, 13, 16, 17, 23, 24, 25, 26, 27, 28 и 29 от протокола), като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид частичната отмяна на оспореното съдебно решение ще следва да се отмени и решението в частта, в която РЗОК е осъдена да заплати на "Медицински център Пулс“ АД направените по делото разноски за сумата над 272 лв. до 550 лева.

По исканията за присъждане за разноски за настоящата съдебна инстанция следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1344 от 13.03.2025 г., постановено по адм. д. № 1272/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, в частта с което е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-25-570 от 02.09.2024 г. на Директора на РЗОК-Благоевград, в частта й по т. 1, т. 6, т. 9, т. 12 и т. 19 (съответно т.т.1, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 14, 15, 18, 19, 20, 21, 22, 30, 31 и 32 от констативния протокол) и по т. 2 и т. 3 от заповедта.

ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-Благоевград.

ОТМЕНЯ Решение № 1344 от 13.03.2025 г., постановено по адм. д. № 1272/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, в частта в която Районна здравно осигурителна каса – Благоевград е осъдена да заплати на "Медицински център Пулс“ АД гр.Благоевград направените по делото разноски за сумата над 272 /двеста седемдесет и два/ лева до 550 /петстотин и петдесет/ лева.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1344 от 13.03.2025 г., постановено по адм. д. № 1272/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград в останалата част.

Решението е окончателно.