Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на здравеопазването чрез процесуален представител, срещу решение № 4058 от 15.04.2025 г., постановено по административно дело № 11714/2024 г. от Върховния административен съд, състав на Второ отделение, с което е отменена Наредба № 4 от 31.12.2020 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Съдова хирургия“. По наведени доводи за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано се иска отмяната му.
Ответникът по касационната жалба – „Медицински център Дорис Клиникс“ ЕООД, представлявано от неговия управител В. Белчев чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски по приложен списък.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), VІІІ-ми петчленен състав при Втора колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него.
Предмет на проверка за законосъобразност пред тричленния състав на ВАС е била Наредба № 4 от 31.12.2020 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Съдова хирургия“, издадена от Министъра на здравеопазването, обн. в ДВ бр.4 от 15.01.2021 г., изм. ДВ бр. 63 от 30.07.2021 г. в частта по т. 3.3.1.6.1.7 – Операции на артериите и вените с малък обем на сложност „малка“ хирургия, в подточки 3.3.1.6.1.7.5. „Ендовенозна термична аблация на повърхностни вени“ и 3.3.1.6.1.7.6 „Химична аблация на повърхностни разширени вени с пяна или течност“. Посочените разпоредби се намират в раздел 3.3.1.6 – Изисквания към процеса на осъществяване на дейността.
Тричленният състав, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него нормативен административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила, а именно в нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 2, т. 5 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД).
При извършената проверка за законосъобразност настоящият състав намира, че правилно в обжалваното решение е прието, че Наредбата е издадена от компетентен орган – Министърът на здравеопазването, предвид законовата делегация по чл. 6, ал.1, изр. второ от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и в предвидената от закона форма и е удостоверен по реда на чл. 78, ал.1, т. 2 АПК от органа издател.
Неправилен е изводът за допуснато нарушение на предвидените административнопроизводствени правила по чл. 28,ал. 2, т. 5 от Закона за нормативните актове (ЗНА), приложима в случая по силата на чл. 80 АПК и предвиждаща в мотивите към акта да се съдържа анализ за съответствието с правото на Европейския съюз (ЕС). В случая в мотивите на акта не е посочено, че Наредбата се приема във връзка с изпълнение на разпоредби, въведени с правото на ЕС и съответно не е налице необходимост от анализ в тази насока (решение № 14855 от 05.11.2019 г., постановено по адм. дело № 7479/2019 г. ВАС). Това се установява от съдържанието на същата, а отделно от това при оспорването ѝ не са наведени твърдения за противоречие с конкретни актове на ЕС. Следва да бъде посочено, че като причини за приемането ѝ е създаване на предпоставки за подобряване на качеството и ефективността на медицинските услуги чрез научно обоснована нормативна база за анализ и оценка на медицинската дейност в интерес на пациентите и осигуряване на стандартизирано качество на профилактичната, диагностичната и лечебната дейност, която ще способства за намаляване на заболеваемостта и смъртността в страната. На следващо място в мотивите към проекта за Наредбата е посочено, че след извършен анализ за съответствие с правото а ЕС е установено, че за обществените отношения, предмет на проекта за процесната наредба липсва регламентация същите са от компетентността на отделните държави–членки, който извод произтича от разпоредбата на чл. 168, §7 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС), която предвижда изключителна компетентност на отделните държави членки при определяне на здравната им политика, както и организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи. Представените по делото Европейски насоки за скрлеротерапия при хронични венозни заболявания, изготвени от името на 23 европейски флебологични дружества по време на конференцията за насоките, проведена на 7-10 май 2012 г. в Майнц, организирана от германското дружество по флебология не представлява източник на правото на ЕС. Допълнително следва да бъде посочено, че посочените обществени отношения не попадат в посочените в Дял І Категории и области на компетентност на съюза на ДФЕС и предвид цитираната разпоредба на чл. 168 от същия уредбата им е от компетентността на държавите членки. В тази насока следва да бъде съобразено, че общественото здраве, не е посочено като материя от изключителна компетентност на Съюза по чл. 3 ДФЕС или като компетентност, споделена с държавите-членки по чл.4 ДФЕС и попада в категорията обществени отношения, които са от компетентност на държавите-членки.
Неправилни са и изводите за допуснато нарушение на нормите на ЗОАРАКСД при приемане на наредбата. От съдържанието мотивите за приемането ѝ се установява, че в отделен раздел – Финансови и други средства, необходими за прилагане на медицински стандарт „Съдова хирургия“ е изложен подробен анализ, в който е посочено, че проектът не установява по-високи изисквания към структурите, персонала, оборудването и дейността по специалност „Съдова хирургия“ от съществуващите до момента, което означава, че лечебните заведения, получили разрешение от министъра на здравеопазването за осъществяване на дейност в областта на тази специалност няма да са необходими допълнителни инвестиции за привеждането им в съответствие с новата нормативна уредба. Изискванията към структурите а „Съдова хирургия“ от различните нива на компетентност са в съответствие с досега съществуващите възможности на лечебните заведения и лечение на пациентите. Обсъдени са подробно очакваните финансови разходи за разкриване на нови структури по съдова хирургия, предвид заложените изисквания към условията, средата и оборудването, като са посочени конкретно за лечебните заведения от различно ниво на компетентност, свързани с необходимостта от специфична апаратура за диагностика и лечение, като са дадени примери за такава техника и различни ценови диапазони за същата. Отделно са обсъдени разходите за минималния брой персонал, съгласно въведените изисквания, като е посочено, че всяко лечебно заведение самостоятелно определя размера на възнагражденията, при съобразяване на минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група, определени в Закона за държавния бюджет. Посочено е и обстоятелството, че чрез получаване на нормативно определени публични средства за съответните видове медицински дейности е налице гарантирана от държавата възможност същите да планират своята дейност, а освен това лечебните заведения могат да извършват и платени услуги, за което са създадени законови механизми за публичност на тези средства.
В отделен раздел на мотивите са посочени очакваните резултати от приемането на наредбата – по отношение на дейността необходимите условия за осъществяване на медицинската дейност и постигане на високо ниво на ефективност и безопасност при осъществяването ѝ.
Предвид това настоящият състав намира, че са изпълнени изискванията на чл. 28, ал. 2, т. т. 3 и 5 ЗНА по отношение на мотивите към проекта на наредбата.
При извършената проверка се установи, че тричленния състав не е извършил дължимата по силата на чл. 192а, изр. второ АПК преценка за съответствие на обжалвания подзаконов нормативен акт с материалния закон, при което в нарушение на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 196 АПК. в случая актът не е разгледан за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено при наличие на отменителните основания по чл. 209 т. 3 АПК, а делото върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС, който да извърши дължимата проверка за законосъобразност на акта в изпълнение на цитираните по-горе разпоредби, като се произнесе и по направените искания за присъждане на деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т.1 АПК, Върховният административен съд, VІІІ-ми петчленен състав при Втора колегия
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4058 от 15.04.2025 г., постановено по административно дело № 11714/2024 г. от Върховния административен съди
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд.
Решението е окончателно.