Производство по чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по частна жалба от директора на РИОСВ-Велико Търново, чрез процесуален представител юрисконсулт, със служебен адрес и адрес за връчване на призоваване: гр. Велико Търново, [улица]срещу Определение №669 от 23.01.2026г. на Административен съд- Бургас по адм. дело № 144/2026г.
С него на основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 АПК е спряно предварителното изпълнение на Заповед №РД-18/15.01.2026г. на директора на РИОСВ-Велико Търново.
Със заповедта, издадена на основание чл. 158, т. 4, чл. 159, ал. 2 и чл. 160, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда/ЗООС/, във връзка с констатирано неизпълнение на условие 9.4.1 от Комплексно разрешително /КР/ №570-Н0/2018г. на оператора „Кроношпан България“ ЕООД, с цел преустановяване на административно нарушение, свързано с опазване на околната среда е приложена принудителна административна мярка „спиране на производствената дейност на Линия за производство ва плочи от дървесни частици/ПДЧ/, включваща една сушилня, едно съоръжение за топъл въздух с топлинна мощност 45МW и едно съоръжение за топъл въздух с топлинна мощност 3MW".
Поддържа доводи в частната жалба, че определението е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, при отсъствие на материалните предпоставки по чл. 166 АПК. Поддържа, че частният интерес не преодолява обществения интерес, както и че са недоказани твърденията, че ще настъпят значителни и/или трудно поправими вреди. Икономическите загуби и пропуснати ползи са опосредствани от сключените договори на дружеството, в които се предвижда или следва да се предвиждат настъпването на такива обстоятелства, поради което са извън преценката на предпоставките за спиране на предварителното изпълнение.
С подробни съображения се иска отмяна на определението и постановяване на друго, с което да се отхвърли като неоснователно искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалвания административен акт.
Ответникът, „Кроношпан България“ ЕООД, вписано в търговския регистър и ЮЛНЦ към Агенцията по вписванията с ЕИК102063228, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, [адрес], представлявано от управителите Р. Ц. и Н. Л. Б., чрез процесуални представители адвокати И. Е. Георгиев и В. Х. Караджиян от АК – Бургас вземат становище за неоснователност на жалбата.
И двете страни представят доказателства.
Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид частната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалвания съдебен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното:
Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на представляващите дружеството, срещу Заповедта за налагане на Принудителна административна мярка, на основание и по реда на чл. 158 и сл. от ЗООС. Жалбата съдържа искане на основание чл. 166 АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ. Съображенията са, че производството на ПДЧ на всички етапи е проектирано за работа в непрекъснат режим в технологична зависимост на следващия етап от предходния, поради което прекъсването на процеса генерира генерира загуби, нови разходи и специализиран отпадък. Устойчивостта на цялата линия е от ключово значение и всяко спиране ще доведе до неизпълнение на редица споразумения, преки загуби от неустойки и пропускане на ползи. Размерът на продажбите е сериозен и вредите, които ще настъпят са значителни и трудно поправими. Поддържа и наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 4 от АПК – собствени измервания след издаване на процесния административен акт. Поддържа и че вероятната основателност на жалбата срещу Заповедта е предпоставка за искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение.
Съдът е разгледал по същество искането и го приел за основателно.
Приел от доказателствата по делото, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт ще ограничи драстично дейността на промишленото предприятие, водещо неизбежно до съкращаване на голяма част от наетия персонал и неизпълнение на сключените договори, финансови загуби и уронване престижа на дружеството. Спиране на дейността ще рефлектира върху цели сектори от индустрията, което ще засегне обществения интерес, а при благоприятен за дружеството изход от оспорването, материалните щети ще са в тежест на данъкоплатците. Приел от представените доказателства, че установяват и нови обстоятелства като предпоставка за спиране на предварителното изпълнение.
Определението е неправилно.
Разпоредбата на чл. 166 АПК предвижда възможност при всяко положение на делото, по искане на оспорващия съдът да спре предварителното изпълнение на обжалвания акт, като това е една възможност след преценка и извод, че то може да причини на оспорващия значителни или труднопоправими вреди. Тези вреди следва да бъдат доказани.
В случая предварителното изпълнение е допуснато по силата на чл. 160, ал. 5 от Закона за опазване на околната среда.
Дружеството извършва дейност по силата на Решение № 570 – Н0 – И0-А0/2018г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, с което се издава комплексно разрешително за изграждане и експлоатация на описаните в него инсталации и съоръжения за производство на дървесни плоскости.
Разрешително съдържа и разпореждане по чл. 60 АПК за предварително изпълнение на решението, обосновано със защита на важни държавни интереси с оглед своевременното реализиране на посочената инвестиция, също така и с мотивите, че по тази начин ще се постигне и една от целите на Закона за насърчаване на инвестициите/ЗНИ/ за административно обслужване на инвеститора в съкратени срокове. Разпореждането е издадено по искане на дружеството с предоставяне на гаранция.
Комплексното разрешително съдържа и редица условия, едно от които е и условие 9.4.1 „ Притежателят на настоящето разрешително да извършва всички дейности на площадката по начин, недопускащ разпространението на миризми извън границите на производствената площадка". Така описаното условие е израз на повишените изисквания в обществен интерес за опазване на околната среда и за гарантиране в пълен обем на гаранциите за упражняване на правото в чл. 5 от Конституцията на Република България на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Този обществен интерес, изразяващ се в чиста околна среда е конституционно закрепен, с което се подчертава приоритетната му ценност и поради това важност във всеки един момент на обществения живот. Този обществен интерес е защитен и в редица закони, включително и в Закона за опазване на околната среда в който е посочено приложното му поле и обхват, държавната политика и органите за управление на околната среда. Израз на тази защита е и изискването към дружеството, което при извършване на дейността си да съблюдава условието 9.4.1 от разрешителното. Израз на тази защита е и предварителното изпълнение на актовете на административните органи, с които констатират и санкционират нарушения, свързани с околната среда, какъвто е настоящият случай.
Ето защо, предварително изпълнение на заповедта, с която се налага ПАМ е обществено обосновано, задължително и наложително с оглед целта за която се предвижда и то по силата на закона. По изложените съображения, поддържаните доводи в частен интерес за значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на ПАМ, спираща дейността на дружеството, въпреки констатираните нарушения във връзка с опазване на околната среда, са необосновани. Вредите които се твърди, че ще настъпят като значителни или трудно поправими, са несъизмерими с обществената цел във връзка с опазването на околната среда, още повече, че по делото са приложени доказателства и за други нарушения на изискванията, на условие 9.4.1. Тези икономически и финансови последици са били предвидими от дружеството, поради което поправими, с осигуряването им като предвидим риск в договорните отношения, от една страна, и с поведение в изпълнение на заложените условия на комплексното разрешително, които условия съществуват непрекъснато за дружеството и то следва да се съобразява в дейността си с тях. В случая констатираното нарушение е в пряка връзка именно с основната дейност и задължение на дружеството, което обуславя извода, че предварителното изпълнение на наложената ПАМ не е в повече от необходимото за целта и е в рамките на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Доводите и доказателствата във връзка с икономическите показатели на дружеството в смисъла на горните мотиви не обосновават материални предпоставки по чл. 166 АПК за спиране на предварителното изпълнение, поради което искането е неоснователно.
При изложените съображения определението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което искането на основание чл. 166 АПК, следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 166 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 669 от 23.01.2026г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 144/2026г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на представляващите „КРОНОШПАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас 8000, [адрес] за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РД-18/15.01.2026г. на директора на РИОСВ – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.