Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от „Фиксет хоумс“ ООД, чрез процесуалния му представител адв. С. Щерева, против решение № 28473 от 31.12.2024 г., постановено по адм. дело № 9762/2021 г. по описа на Административен съд – София - град. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради материална и процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че не е налице спор за материално право. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което да се отхвърлят жалбите на А. В. и Н. В. като неоснователни и недоказани. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба и претендира разноски, за които представя списък.
Ответникът – Началникът на службата по геодезия, картография и кадастър – София, чрез пълномощника си, в писмен отговор изразява становище за основателност на касационната жалба. Претендира разноски за две съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – "Хага Инвест" ООД, чрез адв. М. Атанасов, в писмено становище, поддържа изложените от касационния жалбоподател оплаквания за неправилност на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски.
Ответниците - С. А. С., Е. П. И., И. С. И., И. К. Д., Н. Н. П., Х. П., М. Д. Я., В. Д. В., И. А. С., И. Б. Д., С. С. Т., Т. Д. С., Д. Б. С., В. Й. П., Е. Й. Г., Б. Н. С., М. Т. Д., З. М. З., Д. П. Д., Е. Н. Е., Е. А. А., Й. Т. К., К. А. К., И. П. Б., Й. П. Б., Р. Л. Л., Р. Д. Г., Р. С. С., Б. Б. С., Д. Б. С., Л. А. Д., Й. С. М., В. С. Т., Н. Т. А., С. Н. В., Г. Д. Г., Е. А. П. и П. Е. П. не изразяват становище по касационната жалба.
Ответникът - "Маринов Петков Инвест" ООД, чрез пълномощника адв. М. Атанасов, в писмено становище, счита касационната жалба за основателна. Претендира присъждане на разноски.
Ответниците - Б. М. З. и Т. П. Д. не изразяват становище по касационната жалба.
Ответниците - Н. А. В. и А. Н. В., чрез процесуалния си представител адв. С. Ковачев, в писмен отговор и в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Претендират присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.
Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Н. В. и Н. А. В. против заповед № 18-8326-28.07.2021 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) София, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и 3 и чл. 54, ал. 1 и 4 ЗКИР е одобрено исканото по заявление с вх. рег. № 01-40383-24.01.2020г. от С. Н. П. до СГКК - София изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. София, общ. Столична, състоящо се в нанасяне на имот с проектен [идентификатор] в съответствие с границите на част от имот пл. № 256, к.л. 570, по стар кадастрален план на гр. София, съгласно представен документ - Решение № 2444 от 12.07.1999г. на ПК Драгалевци, влязло в сила на 16.09.1999 г., и проект на правоспособно лице по ЗКИР, промяна в границите на съществуващи обекти в КККР: поземлени имоти с идентификатори [номер], [номер], [номер], заличени обекти от КККР: поземлени имоти с идентификатори [номер], [номер], [номер]. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна.
За да постанови този резултат съдът е извел като краен извод, че оспорената Заповед № 18-8326-28.07.2021 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – София е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при непълно изясняване на правнорелевантни факти и при нарушение на материалния закон, с оглед неотчитането на наличен спор за материално право.
Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК за започване на производството по издаване на административен акт се уведомяват известните заинтересувани граждани и организации освен заявителя. Нормата е императивна и е гаранция за правата на заинтересуваните от административното производство лица. По делото е безспорно установено, че заинтересуваните лица Г. Д. Г. (вписан в кадастралния регистър като собственик на ПИ с [идентификатор]) и Р. Д. Г. (вписана в кадастралния регистър като собственик на ПИ с [идентификатор]) не са били уведомени за започналото производство по изменение на КРНИ. В случая от представената към проекта за изменение скица-проект несъмнено се установява, че ПИ с идентификатори [номер] и [номер] са засегнати от изменението, което се изразява в нанасяне на ПИ с проектен [идентификатор] в съответствие с границите на част от имот с пл. № 256 по стар кадастрален план на гр. София съгласно документ за собственост – Решение 2444 от 12.07.1999г. на ПК Драгалевци, район „Витоша“, с което се заличават ПИ с идентификатори [номер], [номер] и [номер], като се обединяват в един общ ПИ с проектен [идентификатор] с площ от 3946 кв.м. В ЗКИР не се съдържат разпоредби, които да изключват приложението на чл. 26 АПК, поради което административният орган е имал задължението да уведоми лицата, чиито права и законни интереси биха били засегнати от промяната. Съдът правилно е приел, че нарушението на процедурата е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на акта. Това е така, защото след като са били лишени от участие в производството по издаване на административния акт на заинтересуваните лица не им е била дадена възможност да бъдат изслушани и да представят доказателства за установяване на релевантните за случая факти. С оглед на изложеното, оспореното изменение на КККР от началника на СГКК гр. София е процесуално незаконосъобразно като извършено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
На самостоятелно основание е разгледан и въпросът за липса или наличие по делото на спор за материално право по отношение на ПИ [номер]. Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред, като влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1. Според нормата на § 1, т. 16 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри „спор за материално право“ по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. „Заинтересовани лица", съгласно § 1, т. 13 ДР ЗКИР, във връзка с разпоредбата на чл. 54 ЗКИР са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. В процесния случай правилно първоинстанционният съд приема, че е налице индиция за спор за материално право. Законосъобразно и обосновано съдът посочва, че в тази връзка административният орган е следвало да съобрази подаденото възражение по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 54 ЗКИР от жалбоподателя А. В., в качеството му на съсобственик на ПИ с [идентификатор], който несъмнено се засяга с исканото изменение, като се измества северната му граница и се намалява площта му от 460 кв.м на 396 кв.м. С възражението жалбоподателят е посочил, че е съсобственик на поземления имот и необезпокоявано го владее от 1999 г. във вида, границите и площта, както е притежаван от праводателите му – по [нот. акт], т.XII, рег. № 2257/1947г., описан в нот. акт от 11.10.1985г. Посочено е, освен това, че границата между имотите с идентификатори [номер] и [номер] е на същото място и не е променяна още преди 1985 г., а имотът му по нотариален акт е с площ от 500 кв.м, формиран като част от имот № 259 по кадастралната карта на местността към 1947 г. В производството по отстраняване на непълноти и грешки по чл. 51 и следващите ЗКИР, в правомощията на администрацията и административния съд е да проверят единствено от външна страна наличието на доказателства за вещни права (в случая на собственост), както правилно е сторено в първоинстанционното съдебно производство. Наличието на спор за материално право е пречка да бъде допуснато заявеното изменение в кадастралната карта и регистър. Спрямо установените и релевантни за спора факти съдът правилно е приложил и материалния закон и поради застъпването на противопоставими претенции за собственост е изведен мотивиран извод за наличието на спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Предвид изложеното законосъобразно съдът е отменил Заповед 18-8326-28.07.2021 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) София, като процесуално и материално незаконосъобразна. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна.
+ С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците по касационната жалба Н. А. В. и А. Н. В. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в общ размер на 1278.23 (хиляда двеста седемдесет и осем евро и двадесет и три евро цента).
Воден от изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28473 от 31.12.2024 г., постановено по адм. дело № 9762/2021 г. по описа на Административен съд – София - град.
ОСЪЖДА „Фиксет хоумс“ ООД да заплати на Н. А. В. и А. Н. В. сумата в общ размер на 1278.23 (хиляда двеста седемдесет и осем евро и двадесет и три евро цента), представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.