Производството е по реда на чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на И. К., гражданка на Украйна лично и като законен представител на малолетното си дете П. К., К. К., гражданин на Украйна и М. К., гражданка на Украйна и двамата непълнолетни действащи със съгласието на И. К., О. К., гражданка на Украйна, В. Г., гражданин на Украйна, О. А., гражданка на Украйна, Р. П. гражданин на Украйна лично и като законен представител на малолетните си деца И. П. и М. П. граждани на Украйна, всички действащи чрез процесуалния си представител адв. Я.Костова срещу Решение №278/02.05.2025г. на Министерски съвет на Република България за приемане на Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България.

В жалбата се твърди, че Решение № 278 от 02.05.2025г. на Министерски съвет на Република България е необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК. На първо място се твърди, че приетата Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България се определя категория уязвими лица, в противоречие с §1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за убежищата и бежанците /ЗУБ/. Изложени са съображения за незаконосъобразност на т. 5.1, букви „а“ и “б“, тъй като същите са дискриминиращи по отношение на определена категория учащи се деца, в нарушение на чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и чл.4, ал.1 Закона за защита от дискриминация и чл.8, ал.2 от Закона за предучилищното и училищното образование. В жалбата се сочат и доводи за незаконосъобразност на точка 5.1, букви „а“ и „б“ , в частта, в която са допуска настаняване само на един родител на дете до 12 години, респ. на дете от 12 до 16 – годишна възраст съгласно изискванията на програмата. Сочи се също и незаконосъобразност на разпоредбите на точка 5.1 буква „е “ и „ж“ от Програмата. На следващо място са релевирани доводи и че оспорените разпоредби противоречат на Директива 2001/55/ЕО, на чл. 39, ал.1, т. 3 от ЗУБ, на чл. 16 от Европейската социална харта, на чл. 27, ал.2 от Конвенцията на ООН за правата на детето и на чл. 34, ал.3 от Хартата на основните права на ЕС. По изложените съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, се иска отмяната му. В съдебно заседание пълномощникът адвокат Косарова, е заявила че поддържа жалбата, същата излага съображения по същество и прави искане за присъждане на разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния представител А. Георгиева – правен съветник, в писмени становища и в проведеното съдебно заседание, счита жалбата за недопустима паради липса на правен интерес от оспорване на решението по отношение на И. К., П. К., К. К., М. К. и О. К., тъй като посочените лица се ползват от Програмата за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, именно на точки от същата, които са предмет на жалбата. По същество излага съображения за неоснователност на жалбата, прави искане жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима по отношение на по-горе посочените граждани на Украйна, а в останалата част същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност. Представя писмена защита.

Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, съобрази следното:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство Решение №278/02.05.2025г. на Министерски съвет на Република България за приемане на Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България. Релевираните в жалбата доводи са насочени срещу т.5.1 и т.5.2 от раздел V. „Рискови групи“. В т.5.1 и т.5.2 са регламентирани лицата попадащи в рискова група. По делото с молба от 26.01.2026г. ответната страна е представила писмо с №03-03-00-0073#1 от 16.01.2026г. /годината не се чете/ от Агенция за социално подпомагане, от което е видно, че И. К., П. К., К. К., М. К. принадлежат към рискова група по 5.1, буква „а“ и „б“ и към настоящият момент се ползват от Програмата, настанени в хотел „Заря“. По отношение на О. К. е извършена преценка по първоначално подаден формуляр и е установено, че същата и съпругът и не попадат в рискова група. Последавло е повторно подаване на формуляр от страна на Е. М., като е изготвено заключение за принадлежност към рискова група- лице на възраст на и над 65 години. Съпругата му О. К. принадлежи към рискова група: съпруг/съпруга на лице по буква „ж“, на възраст над 60 години, пенсиониран съгласно законодателството на Украйна, след представен документ за право на пенсия от Украйна. В момента семейството е настанено безвъзмездно по Програмата в място за настаняване хотел Магнолия 2. При тези данни съдът приема оспорването на И. К., П. К., К. К., М. К. и О. К., с искане за отмяна на Решение №278/02.05.2025г. на Министерски съвет на Република България, за процесуално недопустима поради липса на правен интерес за жалбоподателите. Наличието на правен интерес по чл. 159, т. 4 от АПК е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимостта на съдебно оспорване, която следва да бъде доказана за всеки конкретен случай, като за съществуването му съдът следи служебно в хода на целия процес. Такъв интерес притежават само онези лица, по отношение на които актът нарушава техни права или законни интереси (процесуалните действия на съда са в съответствие с ТР № 3 от 16 април 2013 г., по т. д. № 1/2012 г. на ОС на ВАС). Правният интерес трябва да е налице не само при сезирането на съда, тоест при подаване на жалбата, но и по време на целия процес, както и към момента на решаване на делото. След като към момента на решаване на делото е необходимо потестативното право да съществува, то по отношение на жалбоподателите не е налице нужда от защита на техните субективни права, тъй като с обжалваният акт, не се нарушават или смущават техните права и интереси. Същите са приети, че попадат в рискова група, ползватели са по програмата и са настанени.

По отношение на В. Г., О. А., Р. П. лично и като законен представител на малолетните си деца И. П. и М. П. следва да се приеме, че не доказват личен и пряк правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, към който препраща чл. 184 от същия кодекс, от оспорването на общия административен акт в частта му по т. 5.1, б. „б“ ,б. „г“,б. „е“ и б.“ж“ и по т. 5.2 б.“в“, тъй като не попадат в посочените точк следователно жалбата в тази част също е недопустима на основание чл. 159, т. 4 от АПК.

Настоящият съдебен състав приема жалбата в останалата й част за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 179 АПК, от активно легитимирани лица и срещу подлежащ на съдебен контрол общ административен акт.

С Решение № 278 от 2 май 2025 година на Министерски съвет на Република България за приемане на Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, на основание чл.2, ал.2 от Закона за убежището и бежанците във връзка с Решение за изпълнение (ЕС)2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл. 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила, Решение за изпълнение (ЕС) 2023/2409 на Съвета от 19 октомври 2023 година за удължаване на срока на временната закрила, въведена с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382, Решение за изпълнение (ЕС)2024/1836 на Съвета от 25 юни 2024 година за удължаване на срока на временната закрила, въведена с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 и Решение №144 на Министерски съвет от 2022г. за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна, изменено с решение на Министерски съвет №180 и 240 от 2022г., №95 от 2023г., №54 от 2024г. и №79 от 2025г. е прието Решение за 1. прием Програмата за хуманитарната подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България съгласно приложението; т.2 Министърът на туризма администрира исканията за възстановяване на разходите за настаняване, контролира тяхното отчитане и изплаща хуманитарната подкрепа за настаняване за сметка на програмата по т. 1 по утвърден от него механизъм и т. 3 Министърът на туризма администрира средствата по Програмата за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Украйна, приета с Решение №145 на Министерския съвет от 2022г., и по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение №317 на Министерския съвет от 2022г., до окончателното разплащане на хуманитарната подкрепа.

Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и след като съобразно чл. 168 АПК във вр. с чл. 184 от АПК извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК намира, че разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен държавен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), Министерски съвет предоставя временна закрила по чл. 1а, ал. 3 от ЗУБ при масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея, и които не могат по тези причини да се завърнат там за срока, определен с Решение на Съвета на Европейския съюз. С Решение за изпълнение (EС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г. е установено съществуването на масово навлизане в държави – членки на Европейския съюз на разселени лица, по смисъла на чл. 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на закрила, Решение за изпълнение (ЕС) 2023/49 на Съвета от 19 октомври 2023г. за удължаване на срока на временната закрила и Решение за изпълнение (ЕС) 2024/1836 на Съвета от 25 юни 2024г. за удължаване на срока на временната закрила. В изпълнение на тези Решения на Съвета и в съответствие с правомощията по чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ, Министерски съвет е приел Решение № 278 на МС от 02.05.25 г. За приемане на Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в РБългария.

Актът е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и в изискуемата форма при излагане на мотиви, обуславящи постановения от органа правен резултат. Издаването му е мотивирано със следните предхождащи документи: 1. Протокол № 18 от заседанието на Министерския съвет на 30 април 2025 г., съдържащ дневния ред на заседанието и приетите решения, включително проекта на процесното решение под т. 29; 2. Доклад от заместник-министър председателя и ръководител на Националния оперативен щаб; 3. Проект на Решение за приемане на Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България; 4. Съгласувателно становище на Министерство на финансите, с отразени бележки по проекта; 5. Справка за отразяване на становищата по проекта на Програма за хуманитарната подкрепа и интеграция на разселените лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България; 6. Справка за отразяване на постъпили предложения от обществените консултации по проекта на административният акт; 7. Финансова обосновка.

Постановеното решение на Министерски съвет на Република България В ОСТАНАЛАТА МУ ОСПОРЕНА ЧАСТ противоречи на разпоредбите на материалния закон - отменително основания по чл. 146, ал. 1, т. 4 от АПК. Налице е колизия на общия административен акт с националната правна уредба и с норми от правото на Европейския съюз.

С разпоредбите на чл. 2, § 1 вр. § 4, буква б) от Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г. гражданите на Украйна се ползват с временна закрила съгласно Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланс между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием. От съображение 16 към Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г., временната закрила която е най-подходящият инструмент в настоящата ситуация, следва да позволи на разселените лица да се ползват в целия Съюз на хармонизирани права, които предлагат адекватно равнище на закрила. Според чл. 1 от Директива 2001/55/ЕО, се сочи, че целта й е да определи минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, и за поддържане на баланса между държавите-членки в полаганите от тях усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от тоя прием. От съображение 12 към Директива 2001/55/ЕО, по същността си минималните стандарти за предоставяне на временна закрила предполагат, че държавите членки разполагат с правомощията за приемане или прилагане на по-благоприятни разпоредби по отношение на лицата, ползващи се с временна закрила, в случаите на масово навлизане на разселени лица. В тази връзка в съображение 16 към Директивата изрично е посочено, че във връзка с отношението към лицата, ползващи се с временна закрила по Директива 2001/55/ЕО, държавите членки са обвързани от задълженията, произтичащи от инструментите на международното право, по които те са страна и които забраняват дискриминацията.В контекста на това задължение, в разпоредбата на чл. 3 § 2 от Директива 2001/55/ЕО изрично е предвидено, че държавите членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация. Според чл. 13 §1 от Директива 2001/55/ЕО е предвидено, че Държавите – членки гарантират, че лицата, ползващи се с временна закрила, имат достъп до подходящо настаняване или ако това е необходимо, получават средства за намиране на настаняване.

На национално ниво условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и на техните права и задължения, са регламентирани в Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), който видно от § 1а ДР на ЗУБ въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗУБ закрилата, която Република България предоставя на чужденци, включва убежище, международна закрила и временна закрила. Съгласно чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗУБ на чужденците с предоставена временна закрила се предоставя на подходящо настаняване или на средства за настаняване при необходимост, което кореспондира със задължението на държавите членки по чл. 13 от Директива 2001/55/ЕО - да предоставят на лицата, попадащи в обхвата на временната закрила, достъп до подходящо настаняване или ако това е необходимо, получават средства за намиране на настаняване.

В случая е приета Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България. В раздел „IV. Обхват на хуманитарната подкрепа“, в т.4.2 е уредено, че Хуманитарна подкрепа за настаняване се осигурява от 1.05.2025г. за: а) разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила с първа регистрация в България след 24.02.2022г., които не попадат в рискова група. Еднократно за срок до 60 календарни дни и б) лица от рисковата група за целия срок на временната закрила. В 4.3 е предвидено, че лицата с предоставена временна закрила, които към 30.04.2025г. се ползват от Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение №317 на Министерски съвет от 2022г., последно изменена и допълнена с Решение №201 на Министерски съвет от 1.04.2025г., по списък, предоставен еднократно от Министерство на туризма: 4.3.1 остават настанени за срок до 60 календарни дни от влизането в сила на Програмата. В т.4.3.2 е уредено, че след изтичането на този срок лицата могат да останат в мястото за настаняване, само ако заплащат престоя си по обявените от съответното място за настаняване цени. Като в срока по т. 4.3.1 лицата могат да подадат формуляр за преценка принадлежност към рискова група, посочена в раздел V, но не по – късно от 31.05.2025г. от 31.05.2025г. В случай, че се установи принадлежност към рискова група по раздел V, имат право да продължат да се ползват от хуманитарната подкрепа за настаняване по Програма за срок на предоставената им временна закрила. В т.5.1, б. „а“ от раздел „V. Рискови групи“ на Програмата, е посочена категория лица, която определя лица от рисковата група, а именно: дете от 0 до навършване на 12-годишна възраст, придружено от един родител или друго пълнолетно лице, полагащо грижи за детето по пълномощие. Така въведената категория лица е в пълно противоречие на дефиницията посочена в §1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците, налице е стесняване на кръга лица, които следва да попаднат в рискова група, а именно дете от 0 до 12 – годишна възраст, при обстоятелството, че същото е придружено от един родител или друго пълнолетно лице, полагащо грижа за детето по пълномощие. В разпоредбата на §1, т. 17 от ДР на ЗУБ е дадена легална дефиниция на "Лица от уязвима група", като това са малолетните или непълнолетните, непридружените малолетни и непълнолетни, хората с увреждания, възрастните хора, бременните жени, самотните родители с ненавършили пълнолетие деца, жертвите на трафик на хора, лицата с тежки здравословни проблеми, лицата с психични разстройства и лицата, които са понесли изтезание, изнасилване или други тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие. В случая относима е тази част отнасяща се до малолетни или непълнолетни, непридружени малолетни и непълнолетни. В чл. 3, ал.1 от Закона за лицата и семейството, изрично е посочено, че лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни. В тази връзка въведеното условие, дете от 0 до 12 – годишна е ограничително, тъй като в 1, т. 17 от ДР на ЗУБ изрично е посочено малолетните.

На следващо място въведеното в Програмата изискване детето да е придружено от един родител или друго пълнолетно лице нарушава основополагащия принцип за цялост на семейството. Семейството е основна клетка на обществото и естествена среда за благосъстоянието на неговите членове и най-вече на децата. Видно от преамбюла на Конвенцията за правата на детето, която е приета, ратифицирана, обнародвана и в сила за Република България, пряко приложима съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията е предвидено, че за пълното и хармонично развитие на личността на детето то трябва да расте в семейна среда. От чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) също можем да обосновем извода, че правото на семеен живот е откроено като фундаментално човешко право, чиято защита държавата дължи да осигури. Това нормативно признаване на връзката дете – родител има своята естествена психологическа основа и нейното засягане може да доведе до необратими последици за психологическото добруване, както на детето, така и на неговите родители. Следва да се има предвид обстоятелството, че взаимоотношенията с родителите моделират развитието на личността на детето, като от качеството на взаимоотношението "родител-дете" зависи неговото изграждане в обществото. Още повече, че в настоящият случай се касае за деца намиращи се в държава различна от държавата им на произход и връзката с двамата родителя е изключително важна, противното би довело до сериозно накърняване на интересите на детето. В заключение следва да се приеме, че така приетата т.5.1, б. „а“ от раздел „V. Рискови групи“ на Програмата, определяща категория лица в рискова група противоречи на чл. 27, ал. 3 от Конвенция за правата на детето, според която държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Разпоредбите на конвенцията се отнасят до всички деца независимо от тяхната националност и правно положение. В този смисъл на първо място е налице противоречие между Конвенцията и въведеното изискване по т. 5.1, б. „а“ от Програмата, приета с решение на МС, изразяващо се в разделяне на децата според признак възраст по отношение на възможността да реализират основно тяхно право на жилище и настаняване. На второ място в пряко противоречие с Конвенцията е въведеният критерии в т. 5.1, б. „а“ от Програмата отнасящ се до това, че се допуска до настаняване дете само с един родител, с което се нарушава правото на семеен живот, вкл. правото на съвместно живеене на детето с двамата му родители. Така установеното противоречие е относимо и по отношение на заложеното по т.5.2, б. „а“.

С оглед на всичко изложено административният акт в оспорената част е издаден от компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон, поради което са налице отменителните основания по чл. 146, т. 4 от АПК и същият следва да се отмени в тази част.

С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски от пълномощника на жалбоподателите за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Настоящият съдебен състав след като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото пред настоящата инстанция, действително извършените процесуални действия и положените усилия от процесуалния представител на жалбоподателите при изготвяне и подаване на жалбата и молба за присъединяване, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и при съобразяване на задължителните за националните юрисдикции указания по точното тълкуване и приложение на правото на ЕС, дадени с решението по дело С-438/22 на СЕС, в полза на този адвокат трябва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред ВАС в минимален размер 511.29 евро/петстотин и единадесет едро и двадесет и девет евроцента/ съгласно чл.8, ал. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа . В тази връзка направеното бланкетно възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение не следва да се обсъжда. Сумата следва да се заплати от Министерския съвет на Република България.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №278/02.05.2025г. на Министерски съвет на Република България за приемане на Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, в частта по т. 5.1, б. „а“ и по т. 5.2, б. „а“от Раздел “V. Рискови групи”.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на: И. К. лично и като законен представител на малолетното си дете П. К., К. К. и М. К. и двамата действащи със съгласието на И. К., В ЧАСТТА по т. 5.1, б. „а“ и б. „б“ по т. 5.2, б. „а“ от Раздел “V. Рискови групи” от Решение №278/02.05.2025г. на Министерски съвет на Република България за приемане на Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, и на О. К. В ЧАСТТА по т. 5.1, б. „г“, б. „е“ и б. „ж“ и т. 5.2, б. „в“ от Раздел “V. Рискови групи” от Решение №278/02.05.2025г. на Министерски съвет на Република България за приемане на Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 11199/2025 г. по описа на Върховния административен съд на Република България в тази му част.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. Г., О. А. и Р. П. лично и като законен представител на малолетните си деца И. П. и М. П., в ЧАСТТА по т.5.1, б. „б“ , б. „г“, б. „е“ и б. „ж“ от раздел „V. Рискови групи“ от Решение №278/02.05.2025г. на Министерски съвет на Република България за приемане на Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 11199/2025 г. по описа на Върховния административен съд на Република България в тази му част.

ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на адвокат Косарова сумата от 511.29 евро/петстотин и единадесет едро и двадесет и девет евроцента/ разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за оказаната безплатна правна помощ на В. Г., О. А. и Р. П. лично и като законен представител на малолетните си деца И. П. и М. П..

Решението в прекратителната част, имащо характер на определение подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7 - дневен срок от получаване на съобщението до страните.

Решението в останалата част подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните.