Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на К. Т. К., подадена чрез пълномощник адв. Ц. Рангелова, против решение № 2667/10.03.2025 г., постановено по адм. дело № 2647/2024 г. по описа на Административен съд (АС) – Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Решение № 279/04.10.2024 г. по преписка № 53/2023 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта, с която по т. І. е установено по отношение на Д. М. Л. осъществена от К. дискриминация под формата на „тормоз“ на основата на признаци „религия“, „етническа принадлежност“ и „произход“ по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и по т. ІІ. е дадено задължително предписание на К. на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗдискр. да премахне от профила си във Фейсбук разгледаните в производството шест публикации, както и да извърши филтър на направените коментари и да премахне тези от тях, които са дискриминационни и въплъщават слово на омраза, и жалбоподателят е осъден да заплати в полза на КЗД разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Подадена е и частна жалба от К. Т. К. против същото решение на АС – Варна в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му против Решение № 279/04.10.2024 г. по преписка № 53/2023 г. на КЗД, в частта, в която по т. ІІІ. е дадена препоръка на К. на основание чл. 47, т. 6 ЗЗДискр да се въздържа от изявления по адрес на Д. М. Л., представляващи „тормоз“ на основата на признаци „религия“, „етническа принадлежност“ и „произход“ и производството по адм. дело № 2647/2024г. по описа на АС – Варна е прекратено в тази част.

В касационната жалба и частната жалба на К. К. са изложени оплаквания за неправилност на решението, като конкретно наведените възражения сочат на отменителното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли като изцяло недоказана и неоснователна жалбата на Д. М. Л. за извършена спрямо него дискриминация. Не претендира разноски.

Ответникът – Комисия за защита от дискриминация, не изразява становище по касационната жалба.

Ответникът – Д. М. Л., чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по подробно изложени в писмен отговор съображения. Моли съдът да я остави без уважение като неоснователна. В съдебно заседание, чрез пълномощник адв. Качаунова, поддържа заявеното в отговора на касационната жалба и оспорва подадената от К. К. частна жалба. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид всички данни по делото, доводите и възраженията на страните, в рамките на дължимата проверка по реда на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното.

По касационната жалба:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Административният съд е отхвърлил жалбата на К. К. против Решение № 279/04.10.2024 г. по преписка № 53/2023 г. на КЗД, в частта по т. І. и т. ІІ., като е приел, че с установените в хода на административното производство деяния (действия и бездействия) на жалбоподателя действително е осъществен фактическият състав на пряка дискриминация чрез „тормоз“ по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. по признаци „религия“, „етническа принадлежност“ и „произход“ спрямо Д. М. Л.. Приел е, че КЗД правилно е постановила Решението си по т. І. и е дала задължително предписание по т. ІІ., на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр., с което е указала на оспорващия да премахне от своя Фейсбук профил процесните шест публикации или тези от тях, които са налични в него към датата на произнасянето, както и да извърши филтър върху направените към тях коментари и да премахне тези от тях, които са дискриминационни и въплъщават слово на омраза, с оглед възстановителния, преустановителен и превантивен характер на тези предписания.

Съдът, въз основа на извършена цялостна проверка за законосъобразност на оспореното решение на КЗД, съгласно чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК, е формирал правно издържани изводи, че същото е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при изложени подробни мотиви – фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона, поради което не са налице основанията за отмяна по чл. 146, т. 1 – 5 АПК. Изводите на съда по отношение на всяко от основанията по чл. 146 от АПК са основани на самостоятелен анализ на релевантните за случая факти и приложимата към тях материалноправна уредба. Противно на заявеното в касационната жалба, обсъдени са представените по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което са изведени фактически констатации и правни изводи, които настоящата касационна инстанция намира за правилни и обосновани.

Правилно с обжалваното решение АС – Варна е потвърдил изводите на КЗД, че в обсъждания казус процесните публикации на К. К. в социалната мрежа Фейсбук (от дати: 10.03.2022 г. – „Министър Л. се почувствал застрашен на Шипка…“; 05.02.2023 г. – „Вчера правителството на Македония…“; 05.02.2023 г. – „Харесвате ли Д. Л.?“, тази публикация съдържа колаж, изобразяващ Д. М. Л. като влечуго, и хипервръзка към видеоклип, съдържащ монолог на ответника, публикуван в YouTube; 26.03.2023 г. - „Изводите след снощните дебати…“); 01.06.2023 г. – „Днес един самозабравил се нагъл тип, Д. Л.“ и 18.07.2023 г. – „Много внимавайте, когато говорите по адрес на лицето Л.…“) поставят фокус върху личността на Д. Л., с препратка към ноторния факт на неговия [произход] като контрапункт на българския произход. Акцентирайки върху неговата различност, обусловена именно от факта, че е с [произход] („чужденец“, „българомразец“, „чужд агент“, „национален предател“, превърнал държавата в колония“, „искащ българите и българската държава да изчезнат“), и представяйки го в изцяло негативен план посредством използваната обидна, злепоставяща и принизяваща лексика („нагъл тип“, „субект“, „същество“, „лъжец“, „самозабравил се“, „нагло говорещ“, „казващ гнусни нагли лъжи“, „нелицеприятно същество“, „действащ нагло и с безумие“), процесните публикации внушават на читателската аудитория една обща отрицателна представа за коментираното лице, която по никакъв начин не може да се свърже с твърдяната от К. критика по отношение на политическото поведение и позиции на Л.. Правилна е констатацията на АС - Варна, че публикациите, предмет на производството, не съдържат конкретни забележки, предложения или критики към определени политики и действия на Д. Л. в обществения сектор, а единствено личностни нападки, обидни квалификации и изрази, които по своето естество засягат достойнството на лицето, към което са насочени, и внушават усещане за враждебност, отхвърляне и омраза спрямо него. Съдът обосновано е счел, че предвид публичността и достъпността им на официалната Фейсбук страница на касатора - политически лидер и обществена фигура с хиляди последователи, процесните изявленията имат потенциала да достигнат до значителен и неограничен кръг от хора, оказвайки активно въздействие върху начина им на възприемане и изразяване по отношение на коментираното лице. Правилно е посочил че последвалите множество негативни коментари под процесните публикации, голяма част от които с откровено антисемитско съдържание и ксенофобски нагласи, подробно пресъздадени и коректно цитирани в решението на съда и на Комисията, показват, че изказванията на жалбоподателя по адрес на ответника са въздействали на аудиторията, като са мултиплицирали неприязненото и унизително отношение, въплътено в т.н. реч/слово на омразата.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е въведена забрана за всяка пряка или непряка дискриминация по различни признаци, сред които и „етническа принадлежност“, „религия“, „произход“, а в чл. 5 от с.з. е предвидено, че тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се смята за дискриминация. Легална дефиниция на понятието „тормоз“ се съдържат в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., според която това е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.

АС – Варна, в съответствие със събраните надлежно данни по административната преписка и в съдебното производство, правилно е очертал границите на съставомерното поведение по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. на касационния жалбоподател – от една страна то обхваща направените от него изявления в процесните шест публикации, съдържащи внушения, свързани с [произход] на Л., в това число едно видео-изявление (видеоклип с монолог на К., публикуван в онлайн платформата YouTube) и изображение – колаж с лицето на Л. и влечуго, към публикацията от 05.02.2023 г., и от друга страна - бездействието му по отношение на множеството коментари под въпросните публикации, включващи антисемитски изявления и призиви за физическа саморазправа, провокирани от произхода на лицето. Правилен и обоснован е изводът на административния съд, че по този начин се е създала определена среда на негативизъм и неприязън по отношение на касационния ответник, като са накърнени неговото добро име и достойнство на основата на заявените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. – „етническа принадлежност“, „произход“ и „религия“. Причинно-следствената връзка между поведението на касационния жалбоподател, като съвкупност от описаните по-горе действия и бездействия, и заявените защитени признаци е точно установена по делото. В това отношение правилно първоинстанционният съд е потвърдил изводите на КЗД, че с оглед съдържанието на конкретните изявления и на провокираните от тях коментари на трети лица, по отношение на които К. е бездействал и конклудентно е толерирал, приемайки ги на собствения си профил в социалната мрежа Фейсбук, по несъмнен начин се доказва създаването на негативна среда на враждебност, отхвърляне и омраза към това лице, обект на публикациите и коментарите, на плоскостта на [произход] и принадлежността му към [общност] в България. Правилен е изводът, че с тези действия и бездействия обективно е постигнато като резултат създаването на враждебна, унизителна, обидна и застрашителна среда и е накърнено достойнството на коментираното лице. В допълнение публикациите и коментарите са продължили да бъдат публично достъпни в профила във Фейсбук, без да предприети каквито и да е действия от негова страна за премахването или ограничаването на тези от тях, които съдържат обидни думи, епитети и закани било лично към Д. Л. или към [етническа принадлежност] като цяло, основани на произхода, религията и етническата им принадлежност.

Предвид изложеното съдът правилно е приел, че фактическите обстоятелства сочат, че в случая е налице нарушение на ЗЗДискр. под формата на „тормоз“ по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от ДР с.з., поради което твърденията в касационната жалба за постановяване на обжалваното решение в несъответствие с приложимите материалноправни норми са неоснователни. Обоснован и съответен на закона и доказателствата по делото е изводът на АС-Варна, че направените от касационния жалбоподател К. К. изявления в конкретно посочените и ясно индивидуализирани по преписката публикации и видео-изявление, ведно с липсата на действия по филтриране на коментарите към тях, осъществяват по един интегриран начин фактическия състав на дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла на §,1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Правилно също административният съд е приел, че след като с коментарите, оставени под публикациите, се наслагва отношение на омраза и нетърпимост към засегнатото лице, с поведението си касаторът е осъществил и нарушение на чл. 8 ЗЗДискр., във връзка с чл. 5 и §1, т. 1 ЗЗДискр.

Първоинстанционният съд мотивирано е отхвърлил възражението на жалбоподателя К., наведено и в касационната жалба, че процесните действия, респ. бездействия са израз на отношението му към ответника в качеството на политически опонент и същите са базирани на политически тези, а не на лични качества, както погрешно било установено от КЗД. Както бе посочено по-горе, от съдържанието на въпросните публикации и коментарите към тях не може да се направи извод, че същите са част от политическия дебат. Съдът правилно е посочил, че дори процесите в обществено-политическия живот в страна, и по-специално участието на Д. Л. в тези процеси да са послужили като повод за публикациите, налице е словесно изразено поведение и последващо бездействие от касационния жалбоподател, които в своята съвкупност са създали условията за разпространяване и акумулиране на „реч на омразата“, насочена към личността на касационния ответник във връзка с неговия произход, етнос и религия и по-общо - към етническата общност, към която той принадлежи. В тази връзка правилно административният съд е отбелязал, че свободата на изразяване на мнение, закрепена в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) и в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), не е абсолютна, дори и когато е упражнена в контекста на политическия диалог. Ограничаването на правото да се изразява и разпространява мнение е допустимо по изключение с цел да се осигури защитата на други конституционно признати права и интереси като визираните съответно в чл. 39, ал. 2 от КРБ и чл. 10, параграф 2 от ЕКПЧ, сред които и относимото към настоящия случай право на добро име, репутация и човешко достойнство. Нещо повече, в чл. 10, параграф 2 от ЕКПЧ е предвидено, че ползването на свободата на мнение е съпроводено със съответни задължения и отговорности, ограничения и санкции, които се явяват необходими и подходящи с оглед осигуряване на присъщия за едно демократично общество баланс на интересите. Безспорно, съществена част и неизменна ценност на това общество е свободата на словото, в още по-голяма степен тази, изразена на плоскостта на политическия дебат. Същевременно обаче, за да отговаря на законовите и етичните норми, които регулират отношенията в това общество, свободата на словото не може да се ползва с превес над останалите признати и защитими от закона права, а следва да бъде упражнявана при съобразяване с техните предели на защита. Поради това съдът правилно е приел, че изказванията на К., свързани с произхода и етническата принадлежност на ответника и провокираните от тях коментари, имат дискриминационен характер и не се ползват от конституционноправната закрила на свободата на словото. Тези изводи на съда са подкрепени с относимата към предмета на спора практика на Европейския съд по правата на човека. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази част, без да е необходимо тяхното повторно изложение, и съответно отхвърля като неоснователни наведените от касационния жалбоподател оплаквания в противоположен смисъл.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за постановяване на съдебното решение при неизяснени факти и обстоятелства и при липса на необходимата пълнота на мотивите. Както бе посочено по-горе, решението на АС – Варна е постановено след изясняване на релевантните за случая факти, въз основа на правилна и всеобхватна преценка на всички представени и приложени по делото доказателства, в резултат на което съдът е извел законосъобразни и обосновани изводи от фактическа и правна страна.

С оглед изложеното, не се доказва соченото в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Обжалваното решение, в частта с която е отхвърлена жалбата на К. К. против Решението на КЗД по т. І. и т. ІІ. е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила.

По частната жалба:

Частната жалба е допустима и неоснователна.

Съдът правилно е приел, че дадената в т. III. от Решението на КЗД препоръка на К. К. е волеизявление на административния орган с препоръчителен характер, с него не се създават права или задължения, нито се засягат права, свободи или законни интереси на адресата, като дали и доколко последният ще се съобрази с препоръката зависи само от неговата воля. За разлика от задължителните предписания, които представляват принудителни административни мерки, препоръките по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. нямат правнообвързващ ефект и не представляват индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 4 от АПК. Още по-малко тези препоръки могат да се отъждествят със санкция - неблагоприятно въздействие в правната сфера на санкционирания, свързано с едностранно принудително ограничаване на негови субективни права. Изводите на съда са изцяло в съответствие с последователната практика на Върховния административен съд относно правното естество на препоръките по чл. 47, т. 6 ЗЗДискр и с която се приема, че същите не подлежат на съдебен контрол. Изпълнявайки сигнално-охранителна функция, насочена към превенция, в изпълнение на контролната си функция по прилагането и спазването на ЗЗДискр. и международните актове, по които България е страна, установяващи забрана за дискриминация, КЗД е отправила препоръка до установеното като дискриминатор лице за въздържане в бъдеще от извършването на аналогични на процесните деяния. Доколкото отправената до касационния жалбоподател препоръка има изцяло препоръчителен характер, израз е на превантивната функция на КЗД и изпълнението й не е скрепено с държавна принуда, то правилен е изводът, че с нея не се засягат права, свободи или законни интереси на адресата, поради което не е налице правен интерес от съдебното й оспорване. Обстоятелството, че адресатът на препоръката не е държавен или общински орган не води до различен извод относно изключването й от съдебен контрол.

Поради това съдът правилно е приел, че в частта по т. III. решението на КЗД не е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, оставил е без разглеждане жалбата в тази част и е прекратил производството.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2667/10.03.2025 г., постановено по адм. дело № 2647/2024 г. по описа на Административен съд – Варна в неговата цялост.

Решението е окончателно.