Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - гр. София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) чрез процесуалния му представител гл. юрк. Станчева срещу решение № 9623 от 04.11.2025 г. по адм. дело № 666/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив (АС - Пловдив), с което по жалба на „Контест“ ООД, ЕИК 201453781 е отменен АПВ № П-32003224216602-004-001/07.01.2025 г., издаден от органи по приходите в Териториална дирекция (TД) на Националната агенция за приходите (НАП)- СДО, в потвърдената с Решение № 275 от 12.03.2025 г. на директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП част и преписката е върната за ново произнасяне на компетентния органа по приходите при ТД на НАП София за ново произнасяне.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че срокът за доброволно изпълнение на РА е изтекъл до приключване на устните състезания. Сочи, че задълженията настъпват по силата на закон и изискуемостта не е следствие от издаването на РА поради декларативното му действие. Акцентира върху момента на настъпване на падежа за задължения по ЗДДС на 14-число, следващо месеца, за който е установено задължението съгласно чл. 89, ал. 1 във вр. с чл. 125, ал. 5 ЗДДС. По подробно изложени доводи в касационната жалба иска отмяна на решението, отхвърляне на жалбата срещу АПВ в оспорената му част и присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът –„Контест“ ООД, чрез адв. П. Велчева оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна.
Предмет на оспорване пред административния съд е бил АПВ № П-32003224216602-004-001/07.01.2025 г., в частта, потвърдена с решение № 275 от 12.03.2025 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. София относно извършено прихващане със сума в размер на 180 074,11 лева, в резултат на което е установен резултат за възстановяване в размер на 225 922,83 лева.
Установено е, че от лицето е подадена справка – декларация по ЗДДС с вх. № 32000937879 от 16.12.2024 г. за м.11.2024 г. с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 406 112,65 лева, посочен в клетка 81 от СД, на основание чл. 92, ал. 3 ЗДДС.
В хода на извършената проверка е установено, че в данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице към 07.01.2025 г. /дата на издаване на процесния АПВ/ дружеството има публични задължения по Ревизионен акт №Р- 16001623002992-091-001/02.01.2025 г. в размер на 180 074,11 лв. по ЗДДС за д.п. м. 11.2021 г., ,м.09.2022 г., м. 01.2023 г. и м.02.2023 г., както и задължения по декларации обр. 6 за вноски ДОО, УПФ и ЗО и за данък върху трудовите и приравнените на тях извънртрудови правоотношения в размер на 115,71 лева за д.п.м.11.2024 г. и същите са прихванати с обжалвания акт.
По отношение на извършеното с АПВ прихващане със сумите по декларации обр. 6 за д.п.м.11.2024 г., лицето не оспорва акта и същият в тази част е влязъл в сила.
АС - Пловдив е приел, че АПВ в оспорената част е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е развил съображения, че в отлика от прихващането по чл. 103 ЗЗД, прихващането по чл. 128 и сл. от ДОПК не изисква публичното вземане да бъде ликвидно, достатъчно е да бъде изискуемо.
Обосновал е извод, че задълженията на дружеството по издадения му РА не са били изискуеми към момента на извършеното прихващане, тъй като задълженията на РА не са изискуеми до изтичане на 14-дневния срок за доброволно плащане, считано от връчването му съгласно чл.127, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДДС. В мотивите на обжалваното първоинстанционно решение е подчертано, че РА № Р-16001623002992-091-001/02.01.2025 г. е връчен на 02.01.2025 г. и към момента на издаване на процесния АПВ – на 07.01.2025 г. така посоченият 14-дневен срок за доброволно изпълнение не е изтекъл. В допълнение съдът е акцентирал на приетото от решаващия орган, че датата на настъпване на изискуемостта на вземането е 15.01.2025 г., след изтичане на 30-дневния срок от подаване на справката-декларация за м. 11 от 2024 г.
В обобщение първостепенният съд е заключил, че АПВ в оспорената му част е издаден при неправилно приложение на материалния закон – чл. 92, ал. 11 вр. ал. 3, т. 1 ЗДДС, с оглед на което е отменил процесния акт в съответната част и е изпратил административната преписката на компетентния орган по приходите при ТД на НАП – София за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
При постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд не е тълкувал и приложил правилно материалния закон, поради което касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“- гр. София на релевираното основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението е основателна.
Спорът между страните е правен и се отнася до преценката дали към момента на издаване на процесния АПВ са били налице „изискуеми публични вземания“ по смисъла на чл. 92, ал. 5 ЗДДС и чл. 128, ал. 1 ДОПК, които да могат да бъдат прихванати с подлежащия на възстановяване ДДС за м.11.2024 г.
По молба на дружеството е извършена проверка по справка-декларация от 16.12.2024 г. с резултат ДДС за възстановяване 406 112,65 лв. за м. 11.2024 г. и е издаден процесният АПВ. След проверка в данъчно-осигурителната сметка на „Контест“ ООД е установено, че към датата на издаване на АПВ дружеството има непогасени публични задължения по PA № Р-16001623002992-091-001 от 02.01.2025 г. в общ размер на 180 074,11 лв. С процесния АПВ на основание чл. 92, ал. 5 от ЗДДС е извършено прихващане на подлежащия за възстановяване ДДС за м. 11.2024 г. с дължимите публични задължения на дружеството, установени с посочения по-горе РА от 02.01.2025 г. В частта, в която е извършено прихващане със задълженията на дружеството по декларации обр. 6 за вноски ДОО, УПФ, ЗО и за данък върху трудовите и приравнените на тях извънтрудови правоотношения за м. 11.2024 г., АПВ не се обжалва по административен и по съдебен ред.
Неправилен е изводът на съда за незаконосъобразно извършено с процесния АПВ прихващане със задължения на дружеството по РА, издаден и връчен на 02.01.2025 г. Съдът се е позовал на чл. 127, ал. 1 ДОПК, съгласно който установеното с ревизионен акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчване на акта. Според чл. 127, ал. 2 ДОПК след изтичане на срока по ал.1 ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс. РА за установяване на задълженията е издаден на 02.01.2025 г. Според АС Пловдив изискуемостта на задължението по РА настъпва с изтичането на срока по чл. 127, ал. 1 ДОПК, поради което към датата на издаване на АПВ на 07.01.2025 г. този срок не е изтекъл и липсва насрещно изискуемо публично задължение, за да се извърши прихващане.
Така приетото от първоинстанционния съд е неправилно.
Съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК може да се извърши прихващане на суми за възстановяване за погасяване на изискуеми публични вземания от органите по приходите.
Данъчните задължения възникват по силата на закона, като РА е декларативен акт, т.е. няма конститутивно действие. Няма спор между страните, че до приключване на проверката спрямо дружеството е издаден РА №16001623002992-091 -001 от 02.01.2025 г., който е връчен на същата дата по електронен път. С РА са установени задължения по ЗДДС за д.п. м.11.2021 г., м. 09.2022 г., м. 01.2023 г., м.02.2023 г. в размер на 142 671,00 лева главница и 37 403,11 лева лихви за забава.
Следователно, изискуемостта на публичното задължение възниква според съответния материален данъчен закон, а не с изтичането на 14 –дневния срок за доброволно плащане на задълженията, установени с ревизионен акт. В процесния случай изискуемостта на описаните по-горе задължения по ЗДДС за съответните данъчни периоди е настъпила преди датата на издаване на АПВ. Падежът настъпва на 14 - то число, следващо месеца, за който е установено задължението – арг. от чл. 89, ал. 1 във връзка с чл. 125, ал. 5 ЗДДС. В случая не е спорно, че изпълнението на цитирания РА не е спряно, какъвто факт е налице съгласно цитираните от „Контест“ ООД решения по дело № 15554/2018 г. и № 1645/2015 г. по описа на Върховния административен съд. Т.е. така описаната съдебна практика не е приложима в настоящия случай.
Това означава, че доколкото спрямо дружеството е изпълнено изискването по чл. 92, ал. 3 ЗДДС, за което няма спор, то законосъобразно приходните органи са извършили прихващане с изискуеми задължения по РА при условията на чл. 92, ал. 5 ЗДДС. Според цитираната норма на чл. 92, ал. 5 ЗДДС, когато в случаите по ал. 3 и 4 са налице изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до датата на издаване на ревизионния акт или акта за прихващане и възстановяване, органът по приходите ги прихваща и възстановява остатъка, ако има такъв.
Освен това както правилно се посочва от касатора, съдът е следвало да вземе предвид фактите, настъпили след издаване на АПВ в оспорената му част, т.е. изтекъл е и срокът за доброволно изпълнение по РА.
Като е стигнал до извода за незаконосъобразност на АПВ в оспорената му част и е изпратил преписката на компетентния орган по приходите при ТД на НАП София за ново произнасяне, Административен съд – Пловдив е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и се постанови друго с отхвърляне на жалбата на „Контест“ ООД срещу АПВ в посочената му част.
При този изход на спора, решението следва да се отмени и в частта на разноските. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора и съобразно тълкуването, дадено с Решението по дело С-438/22 на Съда на ЕС, в полза на НАП следва да се присъдят 400 евро за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и сума в размер на 736,56 евро – държавна такса за касационно обжалване.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 9623 от 04.11.2025 г. по адм. дело № 666/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Контест“ ООД, гр. Пловдив срещу АПВ № П-32003224216602-004-001/07.01.2025 г., издаден от органи по приходите в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - СДО, в потвърдената с Решение № 275 от 12.03.2025 г. на директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП част.
ОСЪЖДА „Контест“ ООД, ЕИК 201453781 да заплати в полза на Националната агенция за приходите разноски в размер на 1136,56 евро за цялото съдебно производство.
Решението е окончателно.