Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК.

Образувано е по частна жалба на "Био Голд" ЕООД гр. Варна, чрез адв. Я. Стойчев, против определение № 13835 от 10.12.2025 г., постановено по адм. дело №2663/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което на основание чл. 159, т. 7 АПК е оставена без разглеждане негова жалба с вх. № 18380/10.11.2025г. и производството по делото прекратено.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че липсва идентичност между двете дела и изводите на съда са погрешни. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдпроизводствените действия с указания за спиране на производството по делото до окончтелно приключване на спора по адм. дело №1224/2025г. по описа на АС - Варна.

Ответникът – изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител в писмено възражение оспорва частната жалба. Намира определението за правилно и моли да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, пето отделение намира частната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение, след извършена служебна справка по адм. дело №1224/2025г., съдът е установил, че делото е образувано по жалба на "Био Голд" ЕООД срещу мълчалив отказ на ДФЗ по заявление за подпомагане за кампания 2023г. по интервенция "Допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани". По делото е постановено решение №13402 от 02.12.2025г., с което е отменен освен мълчалив отказ и последвалия изричен отказ на изпълнителния директор на ДФЗ по същото заявление, обективиран в писмо № 02 -2600/965#6 от 09.10.2025г. Като взел предвид, че постановеното решение по адм. дело №1224/2025г. на АС - Варна, има за предмет идентичен спор между същите страни и на същото основание, какъвто е този по висящото пред него, съдът е счел, че е налице основанието на чл. 159, т. 7 от АПК за оставяне без разглеждане на подадената жалба и прекратяване на по - късно образуваното пред него адм. дело №2663/2025г.

Така постановеното определение е правилно.

Производството пред АС - Варна е образувано по жалба вх. №18380/10.11.2025г. на "Био Голд" ЕООД срещу уведомително писмо изх. № 02 -2600/956#6 от 09.10.2025г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта, относно приложение 3 "Допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани", с което е отказано подпомагане за кампания 2023г. По делото не са представени доказателства за наличие за друго образувано адм. дело със същия предмет и страни, но при извършената служебно справка в деловодната система на Върховен административен съд се установява, че е налице висящо касационно производство по адм. дело №1816/2026г. на ВАС, образувано по касационна жалба на "Био Голд" ЕООД срещу решение № 13402 от 02.12.2025г. по адм. дело №1224/2025г. на Административен съд - Варна. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.05.2026г. С процесното решение, Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на "Био Голд" ЕООД срещу мълчалив отказ и последвалия изричен отказ, обективиран в УП № 02 -2600/956#6 от 09.10.2025г. на изпълнителния директор на ДФЗ по заявление за подпомагане за кампания 2023г. по интервенция "Допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани".

Изводите на АС - Варна за наличие на основанието по чл.159, т.7 АПК са правилни. В Административен съд - Варна има образувани две дела - адм. дело № 1224/2025 г. и адм. дело № 2663/2025 г. и двете по жалби на настоящия частен жалбоподател, подадени против един и същ административен акт - УП УП № 02 -2600/956#6 от 09.10.2025г. на изпълнителния директор на ДФЗ по заявление за подпомагане за кампания 2023г. По първото образувано дело има постановено решение и производството е висящо пред ВАС.

В случая са налице елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба - в Административен съд - Варна има образувани две дела между същите страни и на същото основание. Неоснователно е възражението в частната жалба, че предметът не е идентичен, тъй като в първото образувано производство е налице спор, относно наличието или не на постановен малчълив отказ. Както беше посочено по - горе в решението, при съобразяване с разпоредбата на чл.58, ал.3 АПК и ППВС 4/76, съдът с решение №13402 от 02.12.2025г. по адм. дело №1224/2025г. се е произнесъл по жалбата на "Био Голд" ЕООД, както срещу оспорения мълчалив, така и последвалия изричен отказ на изпълнителния директор на ДФЗ. Повторно произнасяне, срещу който и да е от двата отказа е недопустимо.

Друго тълкуване на нормата на чл.159, т.7 от АПК е злоупотреба с процесуални права от страна на жалбоподателя. Правилно при две висящи производства с един и същи предмет, по-късно образуваното дело е прекратено.

При този изход на спора претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

По изложените съображения, обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение №13835 от 10.12.2025 г., постановено по адм. дело № 2663/2025 г. по описа на Административен съд – Варна

Определението е окончателно.