Производството е по реда на чл.145 и сл. във връзка с чл.132, ал.2, т.8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.58, ал.3 от Изборния кодекс /ИК/.

Образувано е по жалба на Е. Р. Д. от гр.Кубрат, обл.Разград. Жалбата е срещу решение №4446-НС от 20.02.2026г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/. С него е обявен Е. Р. Д. за народен представител в 51-то Народно събрание от Осемнадесети изборен район – Разградски, под №4 от листата на коалиция „Алианс за права и свободи“, на мястото на Х. А. А. за времето, през което Х. А. А. изпълнява функциите на министър. В жалбата се излагат доводи за нищожност и незаконосъобразност на решението на ЦИК поради противоречие с материалния закон и с целта на закона – отменителни основания по смисъла на чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Иска се обявяване нищожността, евентуално - отмяна на обжалваното решение на ЦИК.

Ответникът - Централна избирателна комисия, чрез пълномощник юрисконсулт Е. Хайдушка, в съдебно заседание изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Моли тя да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като взе предвид данните по преписката, доводите в жалбата и мотивите на обжалваното решение, преценява следното:

С обжалваното решение №4446-НС от 20.02.2026г. на ЦИК на основание чл.57, ал.1, т.1, чл.302, ал.2 от ИК във връзка с чл.68, ал.2 от Конституцията на Република България е обявен Е. Р. Д. за народен представител в 51-то Народно събрание от Осемнадесети изборен район – Разградски, под №4 от листата на коалиция „Алианс за права и свободи“, на мястото на Х. А. А. за времето, през което Х. А. А. изпълнява функциите на министър. В мотивите на обжалваното решение на ЦИК е посочено, че при възстановяване пълномощията на народен представител, избран за министър, се прекратяват пълномощията на обявения за избран с това решение народен представител.

Видно от съдържанието на оспорваното решение на ЦИК, то е позитивно за оспорващия Е. Р. Д.. С него Е. Р. Д. след като е включен в под №4 от Осемнадесети изборен район – Разградски, от листата на коалиция „Алианс за права и свободи“ в изборите за народни представители в 51-то Народно събрание, е обявен за народен представител.

След като Е. Р. Д. е заявил желанието си да бъде включен в листата на коалиция „Алианс за права и свободи“, респ. е обективирал желанието си да бъде избран за народен представител и с обжалваното решение той е обявен за такъв, той няма законово защитен правен интерес от обжалване. Правният интерес е функционална последица от неблагоприятно засягане на правната сфера на жалбоподателя. Понятието „неблагоприятно засягане” се дефинира като всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения. В конкретния случай с оспорваното решение на ЦИК не е налице неблагоприятно засягане на правната сфера на оспорващия. Това дава основание на съда да приеме липса на установен пряк и непосредствен интерес за Е. Р. Д. от оспорване на решението на ЦИК.

Не могат да бъдат споделени доводите на оспорващия в жалбата му, че с оспорваното решение на ЦИК той (Е. Р. Д.) ще бъде обявен за народен представител без да е заместващ на Х. А. А. и така последният няма да има право да се върне в Народното събрания и мандатът му ще бъде прекратен, а не прекъснат. Тези доводи са в противоречие със съдържанието на оспорваното решение, с което Е. Р. Д. е обявен за народен представител на мястото на Х. А. А. само за времето, през което Х. А. А. изпълнява функциите на министър. А в мотивите на обжалваното решение на ЦИК е посочено, че при възстановяване пълномощията на народен представител, избран за министър, се прекратяват пълномощията на обявения за избран с това решение народен представител. По този начин недвусмислено е разпоредено, че Х. А. А. ще има право да се върне в Народното събрания и мандатът му няма да бъде прекратен.

По-съществено обаче е това, че доводите на оспорващия за обосноваване на правния му интерес се отнасят до правния интерес на Х. А. А., който не е оспорил решението на ЦИК. Е. Р. Д. не може да защитава чужди права (на Х. А. А.), тъй като правният интерес по условията на чл.159, т.4 във вр. с чл.21, ал.1 от АПК винаги следва да е личен. Доколкото Е. Р. Д. няма личен правен интерес от оспорване решението на ЦИК, то жалбата му е недопустима.

Липсата на законово защитен правен интерес от обжалване обуславя процесуална недопустимост на подадената жалба на основание чл.159, т.4 АПК. Тя следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство подлежи на прекратяване.

Доколкото в открито съдебно заседание на 24.02.2026г. е бил даден ход на делото по същество, определението ще трябва да бъде отменено на основание чл.253 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл.159, т.4 АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 24.02.2026г., с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е. Р. Д. срещу решение №4446-НС от 20.02.2026г. на Централната избирателна комисия.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №2021/2026г. по описа на Върховния административен съд.

Определението не подлежи на обжалване.