Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез упълномощен представител гл. юрисконсулт А. Миличин, срещу Решение № 839 от 08.02.2024 г., постановено по адм. д. № 6591 по описа на Административния съд София-град за 2023 г., поправено с Решение № 18625 от 02.10.2024 г. по същото дело.
С обжалваното решение НЗОК е осъдена да заплати на непълнолетната А. И. Ц., представлявана от нейната майка К. Д. Ц., обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 2 727, 83 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 20 000, 00 лв., причинени й от отменена, като незаконосъобразна, по съдебен ред Заповед № 398 от 10.05.2018 г. на директора на Център „Фонд за лечение на деца“. Наред с това ответникът е осъден да заплати на К. Д. Ц. 10, 00 лв. разноски по делото, а в полза на адвокат М. Димитрова – възнаграждение в размер на 2 445, 52 лв.
Касаторът възръзява, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, както и че е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Претендира присъждане на държавна такса за настоящото производство.
Ответникът – А. И. Ц. с [ЕГН] и с адрес в София, [улица], [адрес], чрез нейната майка и законен представител оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба, в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С писмена молба от 31.10.2025 г. (л. 45 и л. 46 от касационното дело), А. И. Ц., чрез представляващия я адвокат, на основание чл. 214, ал. 2 ГПК, отправя искане до настоящия състав на касационната инстанция за осъждането на НЗОК да й заплати законната лихва върху присъдената с първоинстанционното решение сума на обезщетението за неимуществени вреди, считано от 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на главницата.
В съдебното заседание пред настоящия съд НЗОК чрез процесуалния си представител изразява становище, че ако искането бъде уважено, то лихвата следва да бъде присъдена от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на Заповед № 398 от 10.05.2018 г. на директора на Център „Фонд за лечение на деца“.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд преценява касационната жалба като процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди становищата на страните и направените възражения, и след проверка на валидността и допустимостта на решението, приема следното:
Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Респективно, касационната жалба е неоснователна.
Съставът на Административният съд София-град (АССГ) е приел, че е сезиран от непълнолетната А. И. Ц., представлявана от нейния законен представител – майка й К. Д. Ц., с иск, с правно основание по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждането на НЗОК, като правоприемник на закрития с Постановление № 54/29.03.2019 г. на Министерския съвет на Република България Център „Фонд за лечение на деца“, да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва върху сумата от 14 633, 98 лв., считано от 10.05.2018 г. до изплащането на тази сума, както и обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания, в размер на сумата от 20 000, 00 лв., претърпени в резултат на отменен по съдебен ред индивидуален административен акт – Заповед № 398 от 10.05.2018 г. на директора на Център „Фонд за лечение на деца“ за отказ от организационно и финансово подпомагане за изработване на ортопедични средства, както и в резултат на незаконосъобразно бездействие на административния орган, изразяващо се в забавено възстановяване на средствата в размер на 14 633, 98 лв.
Съдът е установил от фактическа страна, че майката на А. Ц. подала до Център „Фонд за лечение на деца“ Заявление, вх. № 3-093 от 26.01.2018 г. за предоставяне на организационно и финансово подпомагане за предстоящо постоперативно лечение на детето в Германия. Исканото подпомагане е за изработване на индивидуална следоперативна стабилизираща подпора от пяна и ортези по индивидуална поръчка в размер на сумата от 7072, 48 евро, представляваща стойността по оферта от немска фирма, изработваща процесните ортопедични средства.
Със Заповед № 398 от 10.05.2018 г. (л. 7-8 от първоинстанционното дело), директорът на Център „Фонд за лечение на деца“ отказал да предостави организационното и финансово подпомагане. Докато чакали произнасянето на органа, родителите на детето събрали средства от близки и приятели, и заплатили цената на ортопедичните средства.
Заповед № 398 от 10.05.2018 г. на директора на Център „Фонд за лечение на деца“ е отменена с Решение № 327 от 11.01.2019 г. на АССГ по адм. д. № 5796 по описа за 2018 г. (л. 9-19, пак там). С това съдебно решение е постановено връщане на административната преписка на Директора на Фонда за произнасяне по същество по заявлението на майката на детето. Решението на АССГ е оставено в сила с окончателно Решение № 15142/08.11.2019 г. по адм. д. № 3340/2019 г. на Върховния административен съд – от л. 20 до л. 22, пак там.
В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение на АССГ, Управителят на НЗОК издал Заповед № РД-Е113-01-178 от 14.02.2020 г. (л. 34-37, пак там), с която разрешил издаването на формуляр S2 за изработване на технически ортопедични средства – стабилизираща подпора от пяна и ортези за глезени от двете страни, от фирма „Pohlig“, Германия, съгласно представена оферта за сумата от 7072, 48 евро.
На 14.01.2021 г. майката на А. Ц. подала Заявление до НЗОК с вх. № Е126-01-5 от същата дата, с което поискала възстановяване на извършени разходи в размер на сумата от 7767, 26 евро, в която сума е включена и цената на един чифт ортопедични обувки, закупени през март 2018 г.
С Решение № РД-Е126-253 от 30.08.2021 г. на Управителя на НЗОК искането за възстановяване е частично уважено до размера от 7482, 35 евро (левова равностойност – 14 633, 98 лв.), като е отказано възстановяване на част от претендираната сума, а именно 284, 91 евро, която сума представлява цената на ортопедичните обувки.
Съдът е установил, че сумата от 14 633, 98 лева е преведена от НЗОК по сметка на майката на детето на 08.09.2021 г.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите И. В. Ц. и Н. Г. Н. – баща и баба на ищцата.
При така установената фактическа обстановка, административният съд е формирал следните правни изводи:
Приел е допустимост на исковете за имуществена и неимуществена обезвреда, както и тяхната основателност. Установил е наличието на първата кумулативно изискуема предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменен по надлежния ред незаконосъобразен индивидуален административен акт, а така също лошо администриране на Заявление на К. Ц., вх. № 3-093 от 26.01.2018 г. за предоставяне на организационно и финансово подпомагане и неадекватни административни производства, които лошо администриране и производства приравнил на незаконосъобразно бездействие, продължило в период от над 3 години. Установил е също забавяне на възстановяването на средствата в размер на 14 633, 98 лв. Посочил е, че след оставяне в сила от касационната инстанция на Решение № 327 от 11.01.2019 г. по адм. д. № 5796 по описа на АССГ за 2018 г. компетентният административен орган е следвало да се произнесе по същество по Заявление на К. Ц., вх. № 3-093 от 26.01.2018 г. за предоставяне на организационно и финансово подпомагане в едномесечния срок по чл. 39 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане. Счел е, че плащането е трябвало да се одобри до 08.12.2019 г. Приел е, че произнасянето със Заповед № РД-Е113-01-178 от 14.02.2020 г. на Управителя на НЗОК е лишено от смисъл, доколкото ортезите са били необходими 2 години преди това и не се е налагало тепърва ново изработване. Преценил е решението за възстановяване на сумата от 14 633, 98 лв. за постановено в разумен срок, считано от отправеното от майката на детето искане.
На следващо място съдът е установил и останалите елементи от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на безвиновната отговорност на НЗОК за вреди – претърпени пропуснати ползи за периода от 08.11.2019 г. – датата на влизане в сила на Решение № 327/11.01.2019 г. по адм. д. № 5796/2018 г. по описа на АССГ до 08.09.2021 г. – изплащане на сумата от 14 633, 98 лв. от НЗОК, както и претърпени емоционални болки и страдания в пряка причинно-следствена връзка със Заповед № 398 от 10.05.2018 г. на директора на Център „Фонд за лечение на деца“. Определил е обезщетението за неимуществени вреди, така както е претендирано. Позовал се е на нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съобразил е физическото състояние на ищцата, нейната крехка възраст, както и интелектуалното й развитие. Формирал е извод, че обезщетението за неимуществени вреди не е оценка на страданията, които детето е изпитало, а компенсация за нарушения правов ред и накърнената обществена справедливост спрямо него. С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.
Решението е правилно. Изложените касационни оплаквания са неоснователни. Съдът е изяснил релевантните за исковите претенции факти и обстоятелства. Обсъдил е събраните по делото доказателства и становищата на страните, формирайки обосновани и правилни изводи. Съобразил и е тълкувал правилно приложимата правна уредба. Крайните му изводи за основателност на исковите претенции, предявени от непълнолетната А. Ц. чрез нейния законен представител, са обосновани и верни.
Не се споделя защитната теза на касационния жалбоподател, че претенцията на непълнолетната А. Ц. за присъждане на обезщетение под формата на законната лихва върху несвоевременно заплатената от страна на НЗОК сума в размер на 14 633, 98 лв., представляваща отпуснато финансово подпомагане за медицинско изделие, изработено в чужбина, се явява „акцесорна“ и лишена от главно задължение, което да я обоснове.
Искането за имуществена обезвреда има за предмет обезщетение за настъпила имуществена вреда, представляваща равностойността на законната лихва за забавено плащане на парично вземане, което е признато от касационния жалбоподател и ответник по иска за дължимо (с постановяването на Решение № РД-Е126-253 от 30.08.2021 г. на Управителя на НЗОК), но което вземане е несвоевременно платено. Тази претенция се основава на разпоредбата на чл. 86, изр. първо ЗЗД, съгласно която, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая обаче, не се касае за лихва, дължима върху признато и присъдено обезщетение за вреди, а за самото обезщетение, което се приравнява ката размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
Не се споделя и касационното оплакване, че след като сумата в размер на 14 633, 98 лв. е определена за първи път с Решение № РД-Е126-253 от 30.08.2021 г. на Управителя на НЗОК липсва причинно-следствена връзка между отменената по съдебен ред Заповед № 398 от 10.05.2018 г. на директора на Център „Фонд за лечение на деца“ за отказ от организационно и финансово подпомагане за изработване на ортопедични средства и твърдените от ищцата имуществени вреди. След като заповедта, от която се претендира обезвредата, е станала причина за забавеното плащане на финансовото подпомагане, то е налице причинно-следствената връзка между незаконосъобразния административен акт и претърпения вредоносен резултат, ангажираща отговорност за вреди на държавния орган. Ако не беше издаден административен акт с това съдържание (отказ от финансиране на формално основание, без да се съобрази противоречието му с по-високи по степен нормативни актове и без да се разгледа по същество заявлението на майката на ищцата, вх. № 3-093/26.01.2018), а директорът на Център „Фонд за лечение на деца“ се бе произнесъл с административен акт за одобряване заплащането на процесните ортопедични средства (както впоследствие е направил съобразно указанията на съда),засегнатото лице щеше да получи своевременно финансовото подпомагане, а не със забава.
Неоснователно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд е определил неправилно размера на присъденото обезщетение за претърпените от детето емоционални страдания. Мотивите, изложени по този въпрос от административния съд, са обосновани и съобразени с критерия за справедливост, предвиден в нормата на чл. 52 ЗЗД. Същите се споделят от настоящия касационен състав, като настоящата инстанция препраща към тях, съгласно правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.
При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски в размер на държавната такса, за образуване на касационното производство, е неоснователна. Такива обаче, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ и с оглед своевременното им заявяване, се дължат на представляващия ответника по касация адвокат – Т. Л. Евтимова от Софийска адвокатска колегия. Националната здравноосигурителна каса следва да бъде осъдена да й заплати възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ за производството пред настоящия съд в размер на евровата равностойност на 2227,55 лева или сумата от 1138,93 евро., определено съобразно нормата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
По искането с правно основание чл. 214, ал. 2 ГПК:
Искането е недопустимо.
Разпоредбата на чл. 214, ал. 2 ГПК допуска въззивната инстанция в своето решение по съществото на правния спор да присъди за пръв път законни лихви след предявяването на иска, стига ищецът да е заявил претенцията до приключване на устните състезания във второинстанционното производство и първоинстанционното решение да не се обжалва единствено от ответника – аргумент от забраната за влошаване на неговото положение (в този смисъл Решение № 118/25.09.2018 г. на Върховния касационен съд (ВКС) по гр. д. № 4756/2017 г., III г.о.; Решение № 265 от 08.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 760/2019г., III г. о.; Решение № 32 от 15.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1897/2013 г., I т. о. и мотивите по т. 9 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г.).
След като ищцата не е обжалвала първоинстанционния съдебен акт, предмет на касационен контрол в резултат на касационна жалба от другата страна, искането й за осъждането на НЗОК да й заплати законната лихва върху присъдената с първоинстанционното решение сума на обезщетението за неимуществени вреди е недопустимо за разглеждане по същество.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 839 от 08.02.2024 година, постановено по административно дело № 6591 по описа на Административния съд София-град за 2023 г., поправено с Решение № 18625 от 02.10.2024 година по същото дело.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати на адвокат Т. Л. Евтимова от Софийска адвокатска колегия с личен номер 1500798810 възнаграждение за оказана за касационното производство безплатна адвокатска помощ в размер на евровата равностойност на 2227,55 лева или сумата от 1138,93 евро., определено съобразно нормата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане, вх. № 22690/31.10.2025 година по описа на Върховния административен съд, на А. И. Ц. с правно основание чл. 214, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Решението е окончателно.