Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), действащ чрез пълномощника си-главен юрисконсулт С. Шкордев, против Решение №23161/04.07.2025 г., постановено по административно дело № 2924/2025 г. по описа на Административен съд София–град, с което е отменена по жалба на „Самостоятелна медико-техническа лаборатория „Движение без граници““ ЕООД негова Заповед за налагане на санкции № РД-12-110/06.03.2025 г.
По съображения за неправилност порадинарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да се остави в сила заповедта за налагане на санкции, за чиято законосъобразност навежда доводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и направените съдебно-деловодни разноски за държавна такса. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на разноските за адвокат на ответната страна.
Ответникът -„Самостоятелна медико-техническа лаборатория „Движение без граници““ ЕООД, чрез пълномощника адвокат Р. Токмакчиев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, като моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението – потвърдено. Въвежда и претенция да му се присъдят разноските за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение, като предлага то да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
Със Заповед за налагане на санкции № РД-12-110/06.03.2025 г., чиято законосъобразност е била предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, директорът на СЗОК, на основание чл.23а, ал.2, т.1 от Договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия /ПСПСМИ/, в т.ч. изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК № 22-8027/30.06.2022 г. и допълнително споразумение към него от 24.07.2023 г., е наложил финансова санкция на „Самостоятелна медико-техническа лаборатория „Движение без граници““ ЕООД, въз основа на Протокол от извършена проверка №РД-18-117-1/30.01.2025 г., която е в размер на 150 лева и възстановяване на неоснователно получени суми. Сумата, получена без правно основание за ремонт на ПСПСМИ на заявител Д. Н. А. е определена на 3222 лева, а лихвата върху нея е определена на 347,31 лева за периода от 15.04.2024 г. до 24.01.2025 г. или общо сумата за възстановяване е в размер на 3569,31 лева.
От фактическа страна съдът е установил, че за резултатите от проверката е съставен Протокол № РД-18-117-1/30.01.2025 г., видно от който Д. Н. А. е подал общо пет заявления за ремонт и отпускане на ПСПСМИ, всички одобрени по предвидения ред, като датите на заявяване за изработка/ремонт и предоставянето на ПСПСМИ съвпадат с датите на приемо- предавателните протоколи на хартия, подписани и подпечатани. Като време/час е непосредствено отразено след часа, попълнен в протоколите, с изключение на един от случаите – този по Одобрение № 2409200032/01.04.2024 г., където в приемо- предавателния протокол и останалите документи е попълнена дата 15.04.2025 г., а в системата е отразена дата 16.04.2024 г. Посочено е, че това е нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от индивидуалния договор, съгласно който изпълнителят се задължава да отразява в специализирания софтуер на НЗОК дейностите по отпускане на ПСПСМИ непосредствено след извършването им.
За да уважи сезиралата го жалба срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че тя не съдържа собствени мотиви, като такива се съдържат в протокола от 30.01. 2025 г., в който обаче констатациите са противоречиви. Противоречието се съдържа в посочени две индивидуализирани одобрения, но констатирано едно нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от индивидуалния договор, което представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като засяга правото на защита на жалбоподателя. Съдът е отбелязал и противоречие в извода за ненадлежно представителство на дружеството и в неуведомяването на НЗОК за настъпилото форсмажорно обстоятелство, както и във факта, че административният орган не е обсъдил тежестта на констатираното нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от договора и довело ли е то до неоснователно получаване на суми от бюджета на НЗОК.
По тези съображения решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като е издаден при наличието на отменителните основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК и като такъв го е отменил изцяло.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо– постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му.
Постановеният съдебен акт е и правилен, като не страда от пороци, чието евентуално съществуване би обусловило отмяната му поради наличие на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а доводите на касатора в противната насока не могат да бъдат споделени.
В хода на производството пред Административен съд София– град (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея индивидуален административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на заповедта. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилен краен правен извод.
Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички относими възражения, някои от които поддържани и пред ВАС. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение на съда не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика.
Настоящата инстанция се солидаризира с крайния правен извод на първоинстанционния съд и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр.второ от АПК препраща към мотивите на Административен съд София- град. При установените в първоинстанционното съдебноадминистративно производство правнозначими факти процесната заповед за налагане на санкции правилно е била отменена.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че доводите в касационната жалба по отношение на препращането към протокола от проверката, в който били описани подробно двете нарушения, не е от естество да обуслови различен резултат. Това е така, защото от съществено значение за изхода на спора е безспорно установения от административния съд факт, че органът не е изложил в заповедта за санкции конкретни мотиви относно индивидуализираните одобрения,а установяванията в протокола от 30.01.2025 г. не спомагат за изясняването им. При извършената проверка е констатирано едно нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от индивидуалния договор, а именно това по Одобрение № 2409200032/01.04.2024 г. за ремонт на ПСПСМИ, описано в т.2.2. от протокола.Същевременно в т.3.1. и 3.2. са описани отново Одобрение № 2409200032/01.04.2024 г. за ремонт на ПСПСМИ и Одобрение № 2409200041/01.04.2024 г. за ремонт на ПСПСМИ, като е посочено, че приемо-предавателните протоколи Приложение № 2 са от дата 11.04.2024 г., а приемо-предавателните протоколи – Приложение № 1 са от дата 15.04.2024 г., но е констатирано едно нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от индивидуалния договор. В забележка е посочено, че двете одобрения, понеже са от една дата, извършените работи по тях са описани в един протокол и в ИИС са отразени към съответния номер на одобрение. По този начин протоколът за резултатите от извършената проверка съдържа противоречиви констатации, които съдът правилно е отчел и анализирал, за да достигне до съответния правен извод.
По тези съображения решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, на ответника по касация се дължат сторените от него разноски в касационното производство, като такива са претендирани в срок и са доказани в размер на 736, 26 евро– договорено и заплатено адвокатско възнаграждение /равняващи се на 1 440 лева/, които обаче съдът намалява, с оглед възражението за прекомерност, фактическата и правна сложност на делото и процесуалната активност на адвоката до размера от 511, 29 евро /равняващи се на 1 000 лева/, на осн. чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №23161/04.07.2025 г., постановено по административно дело №2924/2025 г. по описа на Административен съд София- град.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса, с адрес: гр.София, ул. „Кричим“ № 1, да заплати в полза на -„Самостоятелна медико-техническа лаборатория „Движение без граници““ ЕООД, ЕИК 205597359, представлявано от управителя Ц. Петров, съдебни разноски в размер на 511,29 евро (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента), представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.