Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Г. чрез адв.П. Ненчева от АК-Силистра против решение № 878/16.07.2025 год. постановено по адм. дело № 125/2025 год. по описа на Административен съд Силистра, с което е отхвърлена жалбата на Г. срещу заповед № ЗХУ-ИО-СС/3100/ФП от 10.03.2025 год. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Силистра.
Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон– касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.112, ал.9 от Закона за здравето. Прави искане касационният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи жалбата и срещу заповедта на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Силистра. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касация директорът на дирекция „Социално подпомагане“ Силистра в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт, с оглед съответствието му с материалния закон, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на С. И. Г. срещу заповед № ЗХУ-ИО-СС/3100/ФП от 10.03.2025 год. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Силистра, с която на основание чл.25, ал.1 от Закона за хората с увреждания, чл.66, ал.1 и чл.66 от Правилника за прилагане на Закона за хората с уврежданията административният орган е прекратил месечната финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ на лицето. Месечната финансова подкрепа е отпусната на Г. въз основа на ЕР на ТЕЛК № 417/23 от 09.02.2011 год. със срок „пожизнен“, с което е определена степен на нетрудоспособност 78%. На 08.08.2024 год. лицето е подало заявление-декларация, въз основа на което е извършена индивидуална оценка на потребностите. Издадена е заповед № ЗХУ-ИО/Д-СС/3100/ФП/20.08.2024 год. за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ в размер на 78, 90 лева за периода 01.08.2024 год. до 31.08.2029 год. Със заповед № ЗХУ-ИО/Д-СС/3100/ФП/22.01.2025 год. е променен размерът на помощта от 01.01.2025 год. на основание ПМС № 328 от 30.09.2024 год. Жалбоподателката е поискала преосвидетелстване, в следствие на което е издадено ЕР № 91793/31 от 13.02.2025 год. на ТЕЛК при „МБАЛ – Пазарджик“ АД гр.Пазарджик, с което е определен 60 % вид и степен на увреждане пожизнено. ЕР е обжалвано от лицето пред НЕЛК. Въз основа на ЕР на ТЕЛК е издадена обжалваната пред първата инстанция заповед, с която е прекратена месечната финансова подкрепа на лицето на основание чл.66, ал.5, т.2 от ППЗХУ, тъй като е налице промяна на обстоятелствата, при които е отпусната помощта, а именно издадено е ново ЕР № 91793/31 от 13.02.2025 год.
Заповедта е обжалвана от С. И. Г. пред Административен съд Силистра, който с процесното решение е отхвърлил жалбата.
Първоинстанционният съд е счел, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, при спазване на изискуемите се съгласно чл.59, ал.2 от АПК форма и съдържание, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Обосновал е извод, че след като с ЕР на ТЕЛК № 91793/31 от 13.02.2025 год. е определен нов процент степен на увреждане /60 %/, то правилно административният орган е постановил обжалваната заповед, тъй като са налице основанията на чл.66, ал.5, т.2 от ППЗХУ- промяна в обстоятелствата, при които е отпусната помощта. След определяне на новия процент трайно намалена работоспособност лицето вече не отговаря на критериите по чл.70, т.2 от ЗХУ, съгласно който право на месечна финансова подкрепа по чл.69, т.1 от ЗХУ имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва:2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане – в размер 15 на сто от линията на бедност.
Съдът е обсъдил възражението на жалбоподателката относно обжалването на ЕР № 91793/31 от 13.02.2025 год., което към момента на издаване на заповед № ЗХУ-ИО-СС/3100/ФП от 10.03.2025 год. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Силистра не е приключило. Първоинстанционният съд се е позовал на нормата на чл.112, ал.9 от Закона за здравето, съгласно който обжалването по реда на ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. С оглед на извършения анализ на приложимите правни норми съдът е отхвърлил жалбата на Г. като неоснователна като е приел, че оспорената пред него заповед е издадена в съответствие с материалноправните норми, процесуалните правила и целта на закона.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно производство е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното разрешаване на спора, надлежно и аргументирано е преценил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл.168, ал.1 от АПК по критериите в чл.146 от АПК. В резултат на горното е формирал законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав и на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК препраща към тях.
Правилно съдът е приел, че след промяна на процента трайно намалена работоспособност с ЕР на ТЕЛК № 91793/31 от 13.02.2025 год. лицето не отговаря на критериите по чл.70, т.2 от ЗХУ за получаване на месечна финансова подкрепа в размер 15 на сто от линията на бедност. Този извод не се променя и от факта, че експертното решение е обжалвано и към момента на постановяване на обжалвания административен акт същото не е влязло в сила. В случая е приложима нормата на чл.112, ал.9 от ЗЗ, с която по силата на закона е придадена предварителна изпълняемост на експертните решения.
При тази законова регламентация изведените от административния орган и съда изводи се явяват правилни, а твърденията в касационната жалба за неправилно приложение на разпоредбата на чл.112, ал.9 от ЗЗ-неоснователни.
По изложените съображения като е приел, че оспорената заповед № ЗХУ-ИО-СС/3100/ФП от 10.03.2025 год. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Силистра е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в предписаната форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора в настоящата инстанция неоснователно е искането на касатора за присъждане на разноски по делото.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 878/16.07.2025 год. постановено по адм. дело № 125/2025 год. по описа на Административен съд Силистра.
Решението е окончателно.