Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.

Образувано е по касационна жалба на Групова практика за първична медицинска помощ /ГППМП/ „Сирона“ ООД, подадена чрез адв. Ж. Димова, против Решение № 2460 от 21.07.2025 г. по адм. дело № 118/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалба против Заповед за налагане на санкция № РД-09-43/09.01.2025 г. на директора на Районна здравно осигурителна каса /РЗОК/ - Велико Търново и е осъдено лечебното заведение да заплати на РЗОК – Велико Търново сумата от 360 лева – юрисконсултско възнаграждение. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.

Ответникът - директорът на Районна здравноосигурителна каса – Велико Търново, в представен по делото писмен отговор, чрез ст. юрисконсулт Р. Антонов, излага подробни съображения по същество на оспорването. Иска се съдът да отхвърли касационната жалба като неоснователна и да постанови решение, с което да остави в сила първоинстанционния съдебен акт и да присъди направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкция № РД-09-43/09.01.2025 г., издадена от директора на РЗОК - Велико Търново, с която за две отделни нарушения – по т.1 за нарушение на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, във връзка с чл.243 и чл.244, ал.1, т.1 и ал.2, I А от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. и Приложение № 2, неразделна част от него, и по т.2 – за нарушение на чл.139, ал.1 във вр. с чл.33, т.1 и т.2 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. и Приложение № 8 към него във вр. с чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, като съответно на основание чл.457, ал.1 и чл.455, ал.1 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. са наложени две отделни санкции - „финансова неустойка“, всяка в размер на 100,00 лева, или общо в размер на 200,00 лева.

По делото от фактическа страна е установено, че между Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, гр. София, представлявана от директора на РЗОК – гр. Велико Търново и ГППМП „Сирона ООД“ е сключен Договор № 040585/04.10.2023 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ в полза на здравноосигурени лица, съгласно Приложение № 1 към чл.1 на Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК /Наредба № 9 от 2019г./. Възложителят - НЗОК се е задължил да заплаща първична извънболнична медицинска помощ /ПИМП/ съгласно НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. в следния обхват – дейностите от пакета ПИМП по Наредба № 9 от 2019 г. и Приложение № 9 към НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г.; дейностите по програма „Майчино здравеопазване“, съгласно Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризация; дейностите по програма „Детско здравеопазване“, съгласно Наредба № 8 от 2016 г. и Приложение № 12 към НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г.; диспансерни прегледи на ЗОЛ съгласно Наредба № 8 от 2016 г. и Наредба № 9 от 2019 г., подлежащи на диспансеризация от общопрактикуващи лекари /ОПЛ/; профилактични прегледи на здравноосигурени лица /ЗОЛ/ над 18 годишна възраст съгласно Наредба № 8 от 2016 г. и приложение № 12 към НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г.; задължителни имунизации и реимунизации съгласно Наредба № 15 от 2005 г. – ЗОЛ над 18 години; имунизации и реимунизации за профилактика на рак на маточната шийка, контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити, както и за подобряване на ваксинорофилактиката на сезонния грип, на национални програми по чл.82, ал.2, т.3 от Закона за здравето /ЗЗ/.

Със Заповед № РД 09-1646/22.10.2024 г. на директора на РЗОК – Велико Търново, на основание чл.72, ал.2 ЗЗО е разпоредено извършването на проверка на лечебно заведение за оказване на първична извънболнична медицинска помощ ГППМП „Сирона“ ООД, гр. Павликени, представлявано от

д – р В. Цуцуманов, със срок на проверката от 23.10.2024 г. до 08.11.2024 г., като са определени вида и обхвата на проверката, и конкретно са посочени задачи.

Резултатите от извършената проверка и установените нарушения са отразени в Протокол № ПМ 273/08.11.2024 г., надлежно връчен на представляващия ГППМП „Сирона“ ООД на 12.11.2024 г., като в срок е депозирано възражение срещу констатациите на проверяващите контрольори. Определен е състав на арбитражна комисия за разглеждане на възражението. На 11.12.2024 г. е проведено заседание на арбитражната комисия, която след проведено гласуване не е стигнала до решение относно оспорените констатации, поради равен брой гласове – представителите на РК на БЛС Велико Търново са гласували единодушно „против“ за констатациите в протокола и налагането на евентуална санкция, а представителите на РЗОК – Велико Търново са подкрепили единодушно констатираното нарушение. На председателя на РК на БЛС е изпратен Протокол № 1 от 11.12.2024 г. от заседанието на арбитражната комисия с писмо изх. № 62-01-708/20.12.2024 г. На 30.12.2024 г. до директора на РЗОК – Велико Търново е изпратен изготвеният от И. Русинов – контрольор, доклад № 93-00-3707/30.12.2024 г., в който по същество се повтарят изводите направени в хода на проверката.

Съгласно обективираните в протокола констатации, констатираните две отделни нарушения, се изразяват в следното:

На 16.10.2023 г. изпълнителят на първична извънболнична медицинска помощ ГППМП „Сирона“ ООД, при извършване на профилактичен преглед на ЗОЛ А. Д. с основна диагноза „Общ медицински преглед“, не е вписал придружаващи заболявания „[заличен текст]“ с код по МКБ [номер], „[заличен текст]“ с код по МКБ [номер] и „[заличен текст]“ с МКБ код [номер]. Профилактичният преглед, извършен от д-р В. Цуцуманов, е отчетен с амбулаторен лист № 2328910260ЕВ. Пациентът е диспансеризиран от д-р В. Цуцуманов за заболяване „[заличен текст]“ с код по МКБ [заличен текст] на дата 07.07.2016 г., за заболяване „[заличен текст]“ с код по МКБ [номер] на дата 07.07.2016 г. и заболяване „[заличен текст]“ с МКБ [номер] на 07.07.2016 г. Според проверяващите органи, позовавайки се на чл.243 и чл. 244, ал.1, т.1 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. и Приложение № 2 неразделна част от него, ОПЛ трябва да издава първичен медицински документ (амбулаторен лист) за извършен преглед на ЗОЛ, съобразно изискванията на Приложение № 2, в т.ч в част 9 „Медицинска информация“, съгласно които се вписват „Основна диагноза“ – наименование на диагнозата /изписва се на български език/, която е повод за посещението и код МКБ 10 /1. основен код на диагноза; 2. допълнителен код/ и „Придружаващи заболявания и усложнения“ – наименования на съпътстващите заболявания /ако пациентът има такива/ и кодовете им по МКБ 10 /1. основен код на диагноза; 2. допълнителен код/. Формиран е извод за нарушение на изискванията за работа с медицинска документация, предвидени в чл.243 и чл.244, ал.1, т.1 и ал.2, I А, т.1 от НРД за МД 2023-2025 и Приложение № 2 неразделна част от него, съгласно които ОПЛ трябва да издава амбулаторният лист за извършен преглед, съгласно изискванията, посочени в Приложение № 2, в това число и в частта „Медицинска информация“ (нарушението е описано под т.5 от протокола).

На 05.09.2024 г. изпълнителят на първична извънболнична медицинска помощ ГППМП „Сирона“ ООД, при извършване на диспансерен преглед на ЗОЛ Ц. К., отчетен с амбулаторен лист № 23248С0650С8 с основна диагноза „[заличен текст]“ с код по МКБ [номер], в поле „Обективно състояние“ е вписан снет общ клиничен статус, но без насоченост към нервната система. Пациентката е диспансеризирана от д-р В. Цуцуманов за заболяването „[заличен текст]“ с код МКБ [заличен текст] на 18.06.2018 г. В протокола от проверката проверяващите органи се позовават на Приложение № 8 към НРД 2023-2025 за медицинските дейности, според което пациентите с диагнози „[заличен текст]“ с код по МКБ [заличен текст] и „[заличен текст]“ с код по МКБ [заличен текст] се диспансеризират от общопрактикуващия лекар до края на живота, като при всеки преглед се снема общ клиничен статус с насоченост към сърдечно-съдовата система, нервна система, ЕКГ- един път годишно, изследване на [заличен текст] при необходимост, като два пъти годишно се назначава изследване на [заличен текст], код [номер] и веднъж годишно се назначава изследване на [заличен текст] с код [номер]. Като нарушени са посочени изискванията за условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.139, ал.1 във вр. с чл. 33, т.1 и т.2 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. и Приложение № 8 към него, във вр. с чл. 55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО (нарушението е описано под т.6 от протокола).

Издадена е оспорената Заповед № РД 09-43/09.01.2025 г., с която на ГППМП „Сирона“ ООД, представлявано от д-р В. Цуцуманов, на основание чл.457, ал.1 и във вр. с чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, във вр. с чл.243 и чл.244, ал.1, т.1 и ал.2, I А от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. и Приложение № 2, неразделна част от него е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 100,00 лева (т.1 от заповедта) и на основание чл.455, ал.1 във вр. с чл.139, ал.1 във вр. с чл.33, т.1 и т.2 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. и Приложение № 8 към него във вр. с чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 100,00 лева (т.2 от заповедта), или общо 200 лева за двете констатирани нарушения.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, приложените към административната преписка и събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд намира, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия по смисъла на чл.76, ал.2 ЗЗО. Развити са съображения, че установената от закона форма е спазена – оспореният акт е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Изложени са мотиви относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е формиран извод, че актът е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че по т.1 административният орган законосъобразно е установил и приел наличие на нарушение на изискванията за работа с медицинска документация, извън случаите на техническа или явна фактическа грешка, като правилно е вменено нарушение по чл.244, ал.1, т.1 и ал.2, I А от НРД за МД за 2023-2025 г.и Приложение № 2 към него, които норми касаят именно несъответствия в установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация (в случая с първичен медицински документ), извън случаите на явна фактическа грешка, поради което правилно е ангажирана отговорността за нарушението по т.1 от заповедта на ответника по санкционната норма на чл.457, ал.1 от действащия НРД за МД.

Относно второто описано в заповедта нарушение, първоинстанционният съд намира, че в издадения амбулаторен лист от диспансерния преглед №23248С0650С8 от ОЛП не е вписан неврологичен статус за пациента, което е нарушение на изискванията на Приложение № 8 и чл.139, ал.1 от НРД за медицинските дейности за 2023 – 2025 г. За неоснователни са приети наведените в жалбата на дружеството възражения във връзка с приложимостта на Забележка 1 от Приложение № 8 към НРД за МД за 2023 – 2025 г., съобразно които за конкретното заболяване снетият общ клиничен статус трябва да е и с насоченост към нервната система за всеки диспансерен преглед, а не веднъж годишно. По изложените съображения първоинстанционният съд намира, че са налице материалноправните предпоставки за налагането на санкцията „финансова неустойка“ на посочените основания, поради което и заповедта в оспорената ѝ т.2 се явява издадена при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби на закона.

По отношение на размера на наложената санкция „финансова неустойка“ от 100 лева за всяко от нарушенията е изложено, че същият е обоснован, справедлив и съответен на характера на нарушенията и тяхната тежест, за което и в самия административен акт са изложени нарочни мотиви.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно.

При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Предвид горното, касационната инстанция приема извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената пред него заповед за налагане на санкция за правилен, а доколкото изложените съображения в подкрепа на този извод се споделят от настоящия съдебен състав, последният на основание чл.221, ал.2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че е извън компетентността на ОПЛ да вписва диагнози, като посочените по т.1, в издадения от него амбулаторен лист, тъй като тези диагнози се поставят от лекар-специалист по кардиология. При извършване на всеки един преглед на ЗОЛ общопрактикуващият лекар е задължен да издава амбулаторен лист при спазване на изискванията, реквизитите и стандарта на документа, посочени в Приложение № 2 от НРД за МД за 2023- 2025 г.

Придружаващите заболявания, които ОПЛ има задължение да впише при извършването на преглед, са заболявания, които вече са установени от лекар – специалист, който им е поставил диагноза. Вписването на придружаващи заболявания не е дейност по поставяне на диагнози, а е дейност по вписване на вече поставени диагнози. Горният извод е обоснован от същността на диспансерното наблюдение – проследяване развитието и лечението на вече открити от лекар – специалист заболявания. Приравняването, което жалбоподателят прави с поддържаната от него теза, че вписването на придружаващи заболявания е еквивалентно с поставянето на диагноза, е в противоречие с изискванията на Приложение № 2 към НРД за МД за 2023 – 2025 г. – част 9 „Медицинска информация“, т.9.2. от Указания за изпълнение на АЛ.

Пред касационната инстанция са преповторени възраженията, релевирани и в първоинстанционното производство, във връзка с приложението на Забележка 1 от Приложение № 8 към НРД за МД за 2023 – 2025 г. - Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ.

Снемането на общ клиничен статус с насоченост към нервната система не попада в обхвата на Забележка 1 от Приложение № 8, неразделна част от НРД за МД за 2023-2025 г., съгласно която за консултации, МДИ и ВСД извършени по друг повод, те може да не се провеждат повторно в рамките на алгоритъма на диспансерното наблюдение. Обосновано административният съд приема, че в Приложение № 8 към НРД за МД за 2023 – 2025 г. е вписано, че при диспансеризирани пациенти със заболяване като „[заличен текст]. [заличен текст]“, ОЛП снема общ клиничен статус с насоченост към сърдечно-съдовата система, нервна система, ЕКГ- един път годишно, изследване на [заличен текст] при необходимост, като общия брой прегледи за календарна година при диспансеризиращия лекар е до четири пъти годишно.

При анализа на предписанието, в частта относно „честотата на медицинските дейности в колона 7 за периода на наблюдение/за календарна година“, в която е посочено „до 4 пъти“, се налага изводът, че същото се отнася до броя диспансерни прегледи, които НЗОК заплаща в рамките на една календарна година.

Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения във връзка с липсата на мотиви относно размера на наложените санкции над минималния размер. Конкретни съображения са изложени както в оспорената заповед, така и в първоинстанционното решение, като съдът правилно е приел, че с оглед естеството на засегнатите обществени отношения, обосновано е да се наложат санкции над минимума – в размер на по 100 лева за всяко нарушение, който е справедлив и съответства на характера на нарушението и неговата тежест.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл.143, ал.3 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 51,13 евро (петдесет и едно евро и тринадесет евроцента), равностойността на 100 (сто) лева. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона и обозначена двойно в диспозитива на решението.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2460 от 21.07.2025 г. по адм. дело № 118/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА Групова практика за първична медицинска помощ „Сирона ООД“, със седалище и адрес на управление: гр. Павликени, пл. „Стефан Караджа“ № 11, вх. Б, представлявано от управителя д-р В. Цуцуманов да заплати на Националната здравноосигурителна каса, гр. София сумата от 51,13 евро (петдесет и едно евро и тринадесет евроцента), равностойността на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.