Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Монтана, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Първанова, против решение № 13104 от 14.04.2025 г., постановено по адм. дело № 106/2025 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е: 1) отменена заповед № 12/70-01-4/20.12.2024 г., издадена от директора на РЗОК – Монтана; 2) осъдена Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да заплати на „ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория“ ЕООД сумата от 50 лв. разноски по делото.

Касаторът е изложил доводи за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му, като задължението за „непосредствено“ отразяване на отпускането на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ) в Интегрирана информационна система (ИИС) на НЗОК е императивно и насочено към гарантиране на отчетността и предотвратяване на злоупотреби с публични средства. Според него твърдяната обективна невъзможност за въвеждане в същия ден не е доказана и не освобождава от отговорност. Иска решението да бъде отменено и да се отхвърли жалбата на дружеството срещу заповедта. Претендира сторените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория“ ЕООД, действащ чрез процесуалния представител адвокат Радева, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага становище за правилност на обжалваното решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението да се остави в сила като правилно.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № 12/70-01-4/20.12.2024 г. на директора на РЗОК – Монтана, с която на „ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория“ ЕООД, за констатирани четири отделни нарушения на чл. 16, ал. 1, т. 1 от индивидуален договор (ИД) № 120678/30.06.2022 г. за предоставяне на ПСПСМИ, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК (изм. с допълнително споразумение № 2 от 11.07.2023 г.), обективирани в т. 1.1, 1.2, 1.3 и 1.4 от протокол № 12/РД-17-ПСПСМИ-17/12.12.2024 г., са наложени четири отделни санкции „финансова неустойка“ в размер на по 150,00 лв., или общо 600,00 лв., както и е разпоредено възстановяване на суми, получени без правно основание, в размер на 1 434,00 лв., ведно със законната лихва в размер на 59,44 лв.

От фактическа страна е установено, че на основание чл. 45, ал. 16 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) между НЗОК и „ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория“ ЕООД е сключен договор № 120678/30.06.2022 г. за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, включително изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК, като съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от договора изпълнителят е длъжен да отразява в специализирания софтуер на НЗОК дейностите по отпускане на ПСПСМИ непосредствено след извършването им. С допълнително споразумение № 2/11.07.2023 г., с § 13 в раздел от договора е създаден чл. 24б, т. 18, б. „а“, където е предвидено, че при констатирано нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 (когато дейностите не са отразени в специализирания софтуер непосредствено след извършването им) директорът на РЗОК налага финансова неустойка в размер на 150 лв. и възстановяване на неоснователно получени суми.

Административното производство по издаване на процесната заповед е започнало със заповед № 12/РД-17-ПСПСМИ-17/06.02.2024 г. на директора на РЗОК – Монтана, с която е наредено да се извърши вторична, пълна проверка по изпълнението на ИД в срок от 5 работни дни – от 06.12.2024 г. до 12.12.2024 г., като резултатите от проверката са обективирани в протокол № 12/РД-17/12.12.2024 г. Установено е, и в четирите случая на здравноосигурените лица (ЗОЛ) Д. Т. Л., Р. С. Р., М. П. Ш. и Й. Х. М., изпълнителят е отчел в ИИС отпуснатите ПСПСМИ – [заличен текст] с конкретни кодове и стойности, въз основа на съответните одобрения – на дати, които не съответстват на датите на фактическото им предаване, удостоверени в приемо-предавателните протоколи, като вписването в системата е извършено по-късно от датата на реалното отпускане, поради което органът е приел, че дейностите не са отразени непосредствено след извършването им по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 1 от договора, независимо че впоследствие същите са били заплатени от РЗОК.

С оглед на установеното директорът на РЗОК – Монтана издал заповед № 12/70-01-4/20.12.2024 г., с която отхвърлил възражението на дружеството срещу протокол № 12/РД-17-ПСПСМИ-17/12.12.2024 г. и за констатираните в т. 1.1, т. 1.2, т. 1.3 и т. 1.4 от същия протокол нарушения на чл. 16, ал. 1, т. 1 от индивидуален договор № 120678/30.06.2022 г. е наложил четири отделни санкции „финансова неустойка“ в размер на по 150,00 лв., или общо 600,00 лв., както и е разпоредил възстановяване на суми, приети за получени без правно основание, в размер на 1 434,00 лв., ведно със законната лихва в размер на 59,44 лв.

За да отмени процесната заповед първоинстанционният съд е приел, че формално е налице нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от договора, тъй като отпускането на ПСПСМИ е било отразено в ИИС не в деня на извършването му (петък), а в първия следващ работен ден (понеделник). Независимо от това, съдът е приел, че налагането на санкциите по чл. 24б, т. 18, б. „а“ от договора противоречи на принципа на пропорционалност по чл. 6 от АПК, тъй като забавата е минимална, не са установени вредни последици за отчетността на публичните средства, не е доказана трайна практика на нарушения, не са предприети по-леки мерки, а и не е опровергана твърдяната обективна невъзможност за отразяване в същия ден.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК.

Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от договор № 120678/30.06.2022 г. изпълнителят се задължава да отразява в специализирания софтуер на НЗОК дейностите по отпускането на ПСПСМИ непосредствено след извършването им. От представените по делото приемно-предавателни протоколи за получени ПСПСМИ/ремонтни дейности се установява, че ЗОЛ Д. Т. Л. е получила помощните средства на 21.06.2024 г., като същите са отразени в ИИС на 24.06.2024 г. По отношение на останалите здравноосигурени лица – Р. С. Р., М. П. Ш. и Й. Х. М. се установява, че помощните средства са получени на 12.07.2024 г., като отразяването им в ИИС е извършено на 15.07.2024 г. От изложеното следва извода, че и в четирите процесни случая касаторът е въвел данните за извършените дейности в ИИС не в деня на фактическото отпускане на помощните средства, а в следващия работен ден, поради което не е спазено договорното изискване за „непосредствено“ отразяване. При липсата на легално определение на понятието „непосредствено“ в текста на договора, неговото съдържание следва да се изясни чрез общоприетото му езиково значение, съгласно „Речник на българския език“ на БАН, а именно – като действие, което се извършва пряко и веднага след предходното, без отлагане и без посредничество. При така изясненото съдържание на понятието „непосредствено“ се налага изводът, че отчетът в ИИС е следвало да бъде извършен незабавно, без отлагане, още в деня на реализиране на съответната дейност.

При липса на ангажирани доказателства от страна на дружеството, че е налице обективна пречка за неизпълнение на задължението му за „непосредствено“ отразяване на отпуснатите ПСПСМИ в ИИС на НЗОК в същия ден, то закъснението дори с ден, води до нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от договора. С оглед извършените нарушения съдът неправилно е приел, че административният орган е приложил материално незаконосъобразно нормата на чл. 24б, т. 18, б. „а“ от договора в частта й, с която е наложил санкция „финансова неустойка“ за четири отделни нарушения в общ размер на 600.00 лева. В тази част заповедта е законосъобразна.

По отношение на процесната заповед в частта, с която директорът на РЗОК – Монтана е задължил дружеството да възстанови получени суми без правно основание в размер на 1434.00 лв., ведно със законната лихва върху тях, настоящият състав намира, че заповедта е незаконосъобразна по следните съображения:

Съгласно чл. 43 от Наредба № 10 от 2009 г. НЗОК сключва договори по чл. 45, ал. 16 от ЗЗО с търговци, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства за хора с увреждания, като в тези договори се уреждат условията и реда за извършване на дейността, правата и задълженията на страните, отчетността, контролът и санкциите при неизпълнение. В този смисъл индивидуалният договор, сключен между страните по настоящия казус – договор № 120678/30.06.2022 г., изменен с допълнително споразумение № 2/11.07.2023 г., има характер на административен договор по чл. 19а от АПК, а уредбата на АПК относно административните договори е приложима към него.

Във връзка с това в чл. 70, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ) изрично е регламентирано, че помощните средства се предоставят на човека с увреждане, на упълномощено от него лице или на лицата по чл. 21, ал. 2, т. 2–4 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). По този начин е уреден изчерпателно редът за предаване на вече одобрените помощни средства, в съответствие с целите на ЗХУ по чл. 2 и гаранциите по чл. 3 от същия закон.

Когато помощните средства са одобрени и реално предоставени на правоимащите лица по предвидения в ППЗХУ ред, при спазване на изискуемата документация, самото предоставяне се явява законосъобразно. При такава хипотеза евентуално нарушение на договорно задължение, свързано с отчитането или сроковете за въвеждане на информация в системата, не може автоматично да обоснове извод за липса на правно основание за извършеното плащане, доколкото материалноправните предпоставки за отпускане и получаване на помощните средства са били налице и са реализирани в съответствие с приложимата нормативна уредба.

От представените доказателства е видно, че всички ЗОЛ са получили помощните средства (което не е спорно и между страните). Помощните средства са реално изработени и предоставени на правоимащи лица с увреждания, при наличие на валидни документи и одобрения, поради което плащането е извършено на правно основание. Административният орган не е изложил мотиви, с които да се доказва злоупотреба с публични средства или липса на извършена услуга.

По изложените съображения следва да се приеме, че административният орган материално законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 24б, т. 18, б. „а“ от договора по отношение на наложените финансови неустойки, доколкото е налице нарушение на задължението по чл. 16, ал. 1, т. 1, а сумите от по 150,00 лв. съответстват на предвидения в договора размер и служат за гарантиране на отчетността, което е в защита на обществения интерес. Незаконосъобразно обаче е разпоредено възстановяване на суми като получени без правно основание, тъй като по делото не се установява липса на извършена дейност, нито отпаднало основание за плащане – помощните средства са реално предоставени на правоимащите лица при наличие на валидно договорно правоотношение и одобрение. При тези обстоятелства в тази част административният акт е незаконосъобразен.

Горното обуславя частично уважаване на касационната жалба на административния орган и частична отмяна на съдебното решение, доколкото с диспозитива му изцяло, а не частично е отменена процесната заповед.

Тъй като спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага събиране на нови доказателства или извършване на допълнителни процесуални действия, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отменена процесната заповед, в частта й, с която на „ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория“ ЕООД е наредено да възстанови получени суми без правно основание, ведно със законната лихва, както и в частта, с която е осъдена НЗОК да заплати на дружеството деловодните разноски. Съответно съдебният акт следва да бъде отменен като неправилен в частта, с която оспорената от „ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория“ ЕООД заповед е отменена в частта й относно наложените финансови неустойки. Вместо това в тази част жалбата на дружеството до АССГ трябва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и частичната основателност на касационната жалба, съдът счита, че на страните не се дължат разноски.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13104 от 14.04.2025 г., постановено по адм. дело № 106/2025 г. по описа на Административен съд София – град, в частта, с която е отменена заповед № 12/70-01-4/20.12.2024 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Монтана, в частта, с която на „ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория“ ЕООД е наредено да възстанови получени суми без правно основание в размер на 1434.00 лв., ведно със законната лихва в размер на 59,44 лв., както и в частта, с която е осъдена Националната здравноосигурителна каса да заплати на „ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория“ ЕООД сумата от 50 лв. разноски по делото.

ОТМЕНЯ решение № 13104 от 14.04.2025 г., постановено по адм. дело № 106/2025 г. по описа на Административен съд София – град, в частта, в която е отменена заповед № 12/70-01-4/20.12.2024 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Монтана, в частта, с която за констатирани нарушения по чл. 16, ал. 1, т. 1 от индивидуален договор № 120678/30.06.2022 г., обективирани в т. 1.1, 1.2, 1.3 и 1.4 от протокол № 12/РД-17-ПСПСМИ-17/12.12.2024 г., са наложени четири отделни санкции „финансова неустойка“ в размер на по 150,00 лв. всяка, или общо 600,00 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория“ ЕООД против заповед № 12/70-01-4/20.12.2024 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Монтана, в частта, с която за констатирани нарушения по чл. 16, ал. 1, т. 1 от индивидуален договор № 120678/30.06.2022 г., обективирани в т. 1.1, 1.2, 1.3 и 1.4 от протокол № 12/РД-17-ПСПСМИ-17/12.12.2024 г., са наложени четири отделни санкции „финансова неустойка“ в размер на по 150,00 лв. всяка, или общо 600,00 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.