Производството е по реда на чл. 58, ал.1 и ал.3 от Изборния кодекс (ИК), във връзка с чл. 132, ал.2, т.8, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две жалби:
Жалбата на А. Н. С. е подадена против решение № 4466-НС от 24.02.2026 г., постановено от Централната избирателна комисия (ЦИК) в частта му по т. 5. Втората жалба е предявена от Сдружение с нестопанска цел в обществена полза ДОЙРАН – НАБЛЮДАТЕЛИ, подадена чрез представляващия сдружението Р. К., против т. 5 от горепосоченото решение на ЦИК. С двете жалби се релевират твърдения за нищожност и незаконосъобразност на обжалваната част от процесния акт на ЦИК. Изложени са съображения, че оспореното решението в обжалваната част е извън компетентността на ЦИК, тъй като разширява правомощията на РИК да се произнася с акт относно машинното гласуване, каквито правомощия на РИК не са предвидени в закона. Жалбоподателите считат, че с процесното решение ЦИК превръща уведомителната процедура, предвидена в чл. 269 ИК в разрешителна процедура, което представлява и съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Двамата жалбоподатели претендират обявяване нищожност на атакуваната част от обжалваното решение на ЦИК, или алтернативно – отмяна на решение № 4466-НС от 24.02.2026 г. на ЦИК в частта му по т. 5 като незаконосъобразно и даване на задължителни указания на ЦИК за прилагане на чл. 269 ИК в неговия буквален смисъл.
Ответникът – Централната избирателна комисия оспорва двете жалби чрез упълномощен главен юрисконсулт Е. Хайдушка, която в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за оставяне жалбите без разглеждане като недопустими, или за отхвърлянето им като неоснователни. Прави искане за потвърждаване обжалваната част от процесното решение на ЦИК и заявява претенция за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното решение № 4466-НС от 24.02.2026 г. на ЦИК са приети условия и ред за машинно гласуване при произвеждане на изборите за народни представители на 19 април 2026 г. В оспорената част - т. 5 на визираното решение ЦИК е постановила, че при установена техническа невъзможност за машинно гласуване в съответната СИК, преминаването към гласуване с хартиени бюлетини се извършва само „След решение на РИК".
Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира двете жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени надлежни страни, в преклузивния срок, предвиден в нормата на чл. 58, ал.1 ИК. Неоснователно е възражението на ответника за липса на правен интерес от оспорване. Жалбоподателят А. С. обосновава правния си интерес с обстоятелството, че притежава активно избирателно право, поради което решението на ЦИК в обжалвана му част пряко засяга упражняването на субективното й право на глас, прогласено в чл. 42 от Конституцията на Република България и в чл. 212, ал. 1 ИК досежно възможността да избере начина на упражняване на своя изборен вот. Относно жалбоподателят Сдружение с нестопанска цел в обществена полза ДОЙРАН – НАБЛЮДАТЕЛИ, настоящият съдебен състав счита, че също има правен интерес от обжалване, предвид целите на сдружението, вписани в т. 6б от приетата като доказателство Справка от Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията.
Разгледани по същество двете жалби са ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:
Обжалваната т. 5 от процесното решение на ЦИК е формулирана по следния начин: „В секциите, в които се произвежда машинно гласуване, избирателят гласува по избор с бюлетина за машинно гласуване или с хартиена бюлетина. В случаите, когато поради възникнали непреодолими външни обстоятелства машинното гласуване се окаже невъзможно, секционната избирателна комисия уведомява незабавно районната избирателна комисия, която уведомява Централната избирателна комисия. След решение на РИК гласуването продължава с хартиени бюлетини.“
Съдът намира, че решението на ЦИК, в оспорената му част, е издадено от компетентния за това орган, в рамките на законовите му правомощия по чл. 57, ал.1,т. 29 ИК „да определя условията и реда за машинно гласуване“, като същото е постановено в изискуемата писмена форма и индивидуализирано с номер и дата на издаване. Решението е прието от колективния административен орган при спазване на законовите изисквания за кворум и мнозинство, регламентирани в чл. 53, ал.3 и ал.4, изречение първо ИК. Процесният акт на ЦИК е произнесен при спазване на административнопроизводствените правила и същият е мотивиран с обсъждането, обективирано в приетия като доказателство препис- извлечение от Протокол № 771 от 24.02.2026г.
Относно твърдяното от жалбоподателите нарушение на материалния закон, настоящият съдебен състав счита, че е налице несъответствие с императивната норма на чл. 269 ИК. Гласуването с бюлетина за машинно гласуване е въведено с приемането на ИК през 2014г. (обн. ДВ, бр. 19 от 05.03.2014г.) като общ ред, прилаган за всички видове избори. Изборът за гласуване с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване е на избирателя. В чл. 206, ал. 3 ИК е предвидено, че избирател, който гласува с бюлетина за машинно гласуване, не може да гласува с хартиена бюлетина. Според Решение № 9 от 2.07.2021г. на Конституционния съд по к. д. № 9/2021г. „Уредбата в ИК на гласуването с бюлетина за машинно гласуване чрез електронни средства (машини) в контролирана среда дава законови гаранции както за всеобщо, равно, пряко и лично упражняване на правото на глас, така и за доброволност, автентичност на волеизявлението на гласуващия, тайна на вота и упражняване на правото на глас само един път в едни избори и за спазване на принципите на публичност и прозрачност на изборния процес“. Приложимият в случая нормативен текст на чл. 269 ИК регламентира, че при невъзможност за машинно гласуване, СИК единствено уведомява РИК и ЦИК и гласуването продължава с хартиени бюлетини. Тоест законодателят е предвидил автоматизъм с цел гарантиране на непрекъсваемост на изборния вот. Въпреки това с третото изречение на оспорената т. 5 от процесното решение на ЦИК е въведено ново изискване - за произнасяне на РИК с решение, който акт е дефиниран от ЦИК като необходимо условие за продължаване на гласуването. В конкретната хипотеза ЦИК е заменила уведомителния характер на визираната в закона процедура с разрешителен режим, от който зависи продължаването на изборния процес в съответната секция. Ето защо съдът преценява, че формулираната процедура в процесното решение на ЦИК съставлява въвеждане на ново условие, а именно: правопораждащо решение, съдържащо волеизявление от страна на РИК, каквото законът не изисква. Обратното - относимите норми на ИК изрично регламентират преминаването от машинно гласуване към гласуване с хартиени бюлетини да се осъществява от СИК по силата на закона, след уведомяване на РИК и ЦИК, без това да зависи или да е обусловено от изрично произнесено решение от РИК. В атакуваната т. 5 от процесното решение на ЦИК е предвидено, че след решение на РИК, гласуването продължава с хартиени бюлетини, от което следва, че докато не е извършено произнасяне на РИК с позитивно решение, гласуването не може да продължи с хартиени бюлетини. По този начин се създава фактическо прекъсване на изборния процес, което чл. 269 ИК цели да избегне чрез използването на наречието „незабавно" и липсата на изискване за последващ административен акт. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че ако остане действащо въведеното от ЦИК изискване, СИК не би могла да премине към гласуване с хартиени бюлетини, преди постановяване и надлежно съобщаване на отделен акт на РИК, от което следва, че съответната СИК е поставена в състояние на принудително бездействие и в невъзможност да продължи незабавно, тъй като би следвало да чака решение на РИК. Следва да се има предвид и обстоятелството, че приложимата законова норма на чл. 269 ИК е обсъждана от Конституционния съд (КС) в Решение № 9 от 2.07.2021г. на КС по к. д. № 9/2021г., Решение № 9 от 7.12.2023г. на КС по к. д. № 4/2023г. и в Решение № 1 от 13.03.2025г. на КС по к. д. № 33/2024г. и в нито едно от тези решения не е допусната или обсъждана правната възможност за издаване на решение от РИК и продължаване на изборния процес едва след постановяване на позитивен акт от страна на РИК. От съществено значение в случая е и обстоятелството, че законодателят изобщо не е предвидил такава компетентност за РИК. В нормата на чл. 72, ал. 1 ИК са регламентирани правомощията на РИК и между тях не е уредено такова правомощие. В случая не е относим текстът на чл. 72, ал. 1, т. 29 ИК, тъй като безспорно, че кодексът не е предвидил такъв вид правомощие. Ето защо решаващият съдебен състав счита, че оспорената част от процесното решение на ЦИК е незаконосъобразна, поради установено противоречие на т. 5 от решение № 4466-НС от 24.02.2026 г. на ЦИК с императивната норма на чл. 269 ИК.
Оспорената част от атакуваното решение на ЦИК е и в несъответствие с целта на закона. Това е така, защото целта на ИК е да се осигури непрекъснат процес в деня на изборите като гаранция за свободното и законосъобразно упражняване на избирателното право от всеки български гражданин. Процесуалният представител на ЦИК в съдебно заседание развива тезата, че въведеното от комисията решение на РИК ще подлежи на обжалване по съдебен ред, с което обаче още повече се усложнява изборния процес и СИК се поставят в неизвестност и в двоумение дали да приложат ясната норма на чл. 269 ИК или да изчакват произнасяне на решение от РИК и влизането в сила на това решение. ЦИК е въвела нов етап в процедурата - постановяване на решение от РИК, с което се поставят членовете на СИК пред риск от носене на административна отговорност при превратно тълкуване на процедурата. С решението на ЦИК в обжалваната му част, се създават предпоставки за прекъсване на гласуването за неопределено време, което нарушава правото на избирателите да гласуват непрекъснато в рамките на изборния ден. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 269 ИК урежда отклонение от общия принцип, прогласен с чл. 206, ал. 1 ИК за свободен избор на избирателите за гласуване с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване. Чл. 269 ИК предвижда изключение на общото правило, визирано в текста на чл. 206, ал. 1 ИК, поради което е недопустимо тази норма да бъде тълкувана разширително и от страна на ЦИК да се създава ново допълнително условие, което не е формулирано от законодателя, за да може да се премине от гласуване с бюлетина за машинно гласуване към гласуване с хартиена бюлетина.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение на ЦИК в атакуваната му част - т. 5, е незаконосъобразно постановено, което обстоятелство изисква отмяна на тази част от процесното решение на ЦИК и връщане преписката на ЦИК с указание за ново произнасяне при стриктно съобразяване с нормата на чл. 269 ИК.
С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се оставя без уважение.
На основание на горното и на чл. 58, ал.1 и ал.3 ИК, във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 4466-НС от 24.02.2026 г., постановено от Централната избирателна комисия, в частта му по т. 5, с която е предвидено, че при установена техническа невъзможност за машинно гласуване в СИК, преминаването към гласуване с хартиени бюлетини, се осъществява само „След решение на РИК".
ИЗПРАЩА преписката на Централната избирателна комисия за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Централната избирателна комисия за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.