Производството е по реда на чл. 323, ал. 2 от ЗСВ във връзка с чл. 166, ал. 4 АПК и чл. 166, ал. 2 от АПК.
Образувано е по жалба на В. В. Н. Прокурор в ОП чрез процесуалния си представител адв. А. Икономов срещу допуснато предварително изпълнение на решение по т. 2 от протокол № 5 от заседание на Прокурорска колегия на ВСС, проведено на 18.02.2026г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ във връзка с чл. 307, ал. 3, т. 4 и ал.5,т.1 от ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност като административен ръководител“.
Направено е искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнението на оспорения административен акт на основание чл. 323, ал. 2 от ЗСВ, без данни да е подадена жалба срещу административния акт, чието спиране се иска. Твърди се, че ще се търпят трудно поправими вреди изразяващи се в цел да се отслаби ръководството на Прокуратурата в област Плевен, както и осуетена и затруднена борбата срещу изборните престъпления. Твърди, че предварителното изпълнение ще доведе до значителни щети върху цялостния климат в съдебната система и застрашава обществения и публичен интерес прокурорите в Р.България да са независими при изпълнение на функциите си. Сочи настъпване и на икономическа вреда от лишаването му от получаваното по-високо възнаграждение като административен ръководител, което ще се отрази негативно в материално отношение за издръжка на семейството му, в което съпругата му страда от онкологично заболяване с определен 75% ТНР от ТЕЛК. В тази връзка е необходим значителен финансов ресурс за възстановяването и, както и за отглеждането на двете им деца.
В искането са изложени съображения, че инициирането на дисциплинарното производство е от административен орган без компетентност, в подкрепа на която теза, се сочи разпоредбата на чл.312,ал.1,т.2 от ЗСВ, която възлагала това правомощие на непосредствено по-горестоящия административен орган, а не на Главния прокурор. Сочи,че и.ф.Главният прокурор г-н Сарафов няма права да заема тази позиция с оглед въведената забрана по см. на чл.173, ал.15 от ЗСВ. Отделно са изложени твърдения за нищожност на оспореното решение на ПК на ВСС, т.к. е постановено от орган с изтекъл мандат и не може да осъществява дейност, свързана с налагането на дисциплинарни наказания на магистрати. Този извод основава на Решение на СЕС от 30.04.2025г. по съединени дела №№ С-313/23, С-316/23 и С-332/23.
Ответникът-Прокурорска колегия на Висш съдебен съвет чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Михайлов изразява становище за недопустимост и алтернативно на неоснователност на направеното искане. Счита, че наведените доводи не обосновават извод за оборване законовата презумция и жалбоподателят не е посочил доказателства за значителни или трудно поправими вреди, които биха настъпили като резултата на предварителното изпълнение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, но искането е процесуално недопустимо.
За да се произнесе по така направеното искане и след като прецени данните по административната преписка, относими към това искане, както и доводите на страните, съдът приема следното:
С решение по т. 2 от протокол № 5 от заседание на Прокурорска колегия на ВСС, проведено на 18.02.2026г., на основание чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ във връзка с чл. 307, ал. 3, т. 4 и ал.5,т.1 от ЗСВ на В. Н. е наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност като административен ръководител“.
Съгласно нормата на чл. 323, ал. 1 от ЗСВ решението на пленума или на съответната колегия ВСС може да се обжалва от лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание, и от вносителя на предложението пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването или от връчването на заповедта, като жалбата не спира изпълнението, освен ако Върховният административен съд реши друго- чл. 323, ал. 2 от ЗСВ.
Разпоредбата на чл. 323, ал. 2 от ЗСВ регламентира допустимост на искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, постановен от ВСС. Във връзка с разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК по искане на оспорващия може да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение, но при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК- ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и да е направено в хода на висящо съдебно производство по жалба срещу административния акт.
Предвид тази регламентация, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт може да бъде спряно, ако оспорващият докаже, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда.
Предварителното изпълнение на решението на ВСС при това нормативно предписание произтича от закона, а не е допуснато по преценка на административния орган съобразно заложените в чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) критерии. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК.
Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на определен закон може по искане на оспорващия да бъде спряно при условията на ал. 2, когато няма изрична законова забрана за съдебен контрол. Разпоредбата на чл.166, ал. 2 от АПК сочи на предпоставка за допустимост на искането за спиране, когато то е направено „при всяко положение на делото до влизане в сила на решението.
Безспорно, с оглед цитираните текстове на кодекса, за да е допустимо искането на адресата на акта за спиране на допуснатото със закон предварително изпълнение по реда на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, е необходимо той да е оспорил акта по съдебен ред и по оспорването му да има образувано съдебно дело. Тази предпоставка за допустимост на искането не се установява от данните по настоящото производство пред ВАС, към момента на подаване на искането за спиране- 18.02.2026г., както и към момента на образуване на настоящото производство по делото пред ВАС - 23.02.2026г. Същото е образувано по подадената от В. В. Н. чрез процесуалния си представител адв. А. Икономов жалба само срещу допуснато предварително изпълнение на решение по т. 2 от протокол № 5 от заседание на Прокурорска колегия на ВСС, проведено на 18.02.2026г.
Данни за подаване на такава жалба срещу решение по т. 2 от протокол № 5 от заседание на Прокурорска колегия на ВСС, проведено на 18.02.2026г., постъпила във Върховен административен съд и на 10.03.2026г. е образувано адм.дело №2571/2026г. по описа на ВАС, има едва към момента на произнасяне на делото от настоящия състав. Предвид изложеното съдът е изправен пред хипотезата на образувано производство първо по подадено искане за спиране допуснатото предварително изпълнение на административен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред към момента на искането по чл.166, ал.4 от АПК. Впоследствие подадената жалба срещу оспорения основен акт, е без значение в хипотезата на чл.166,ал.2 от АПК. Подаването на жалба срещу акта, чието предварително изпълнение се иска е положителна процесуална предпоставка за допустимост на искането по чл.166, ал.2 от АПК, която в настоящия случай не е налице. Изложеното води до извод за недопустимост на искането, което следва да се остави без разглеждане от съда.
В този смисъл е съдебната практика на ВАС по определение №9127 от 17.06.2019г. постановено по адм.д. №6346/2019г. с докладчик съдия Соня Янкулова, в което изрично е прието „Искането за спиране е подчинено на главното производство –оспорване на индивидуалния административен акт и съществува дотолкова, доколкото съществува главното производство“.
Спирането на предварителното изпълнение по чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 АПК е различно от обжалването на допуснато от органа предварително изпълнение на осн. чл.60, ал.1 АПК, което предвид разпоредбата на чл.60,ал.5 от АПК може да бъде предмет на самостоятелно оспорване, независимо от оспорването на акта, чието предварително изпълнение е допуснато.
Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК няма законова пречка искането за спиране да бъде заявено от жалбоподателя по делото, образувано по подадената от него жалба против решението на ПК на ВСС, до влизане в сила на съдебното решение.
Съдът намира, че е налице и друга предпоставка за приемане недопустимост на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, т.к. искането за спиране на предварителното изпълнение на един индивидуален административен акт е средство за защита срещу ефекта, който предварителното изпълнение има върху субективното право, чиято защита се търси в съда чрез оспорването на индивидуалния административен акт. Правната възможност съдът да спре допуснатото предварително изпълнение е именно за да не се накърнят непропорционално права и законни интереси на адресата на акта и да не настъпят за него значителни и трудно поправими вреди. Мярката е допустима тогава, когато органът, въпреки допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, все още не е пристъпил към изпълнението. Тогава, когато преди сезирането на съда органът, въз основа на допуснатото предварително изпълнение, е изпълнил акта, искането е лишено от предмет. Завършеното изпълнение може само да се отмени, каквото правомощие в производството по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК не е предвидено. Същността на производството по чл.166, ал.2 от АПК произтича от факта, че съдът може само да спре допуснато по закон предварително изпълнение на оспорен акт, т.е. да предотврати изпълнението му, като обезпечителна мярка. В настоящия случай, видно от доказателствата по делото, към датата на сезирането на съда с искането за спиране на оспореното решението на ПК на ВСС по т.2 от протокол № 5 от заседание на 18.02.2026 г. то е вече изпълнено. Жалбоподателят е присъствал на заседанието на ПК на ВСС на 18.02.2026г. и е уведомен за постановения акт, като на осн. чл.322 от ЗСВ наказанието е наложено и изпълнено в деня на неговото уведомяване. Изложеното води до извод, че към датата на сезиране на съда за искателя не е налице предмет на искането за спиране на изпълнението на акта, тъй като процесуалното действие по изпълнение на административен акт е приключило.
В този смисъл е съдебната практика по Определение № 5686 от 05.05.2017г., постановено по адм.дело №1437/2017г. на ВАС. Искането е недопустимо и на това основание, поради което съдът следва да го остави без разглеждане и да прекрати производство по него.
По така изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на В. В. Н. Прокурор в ОП чрез процесуалния си представител адв. А. Икономов срещу допуснато предварително изпълнение на решение по т. 2 от протокол № 5 от заседание на Прокурорска колегия на ВСС, проведено на 18.02.2026г. и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №2105/2026г. по описа на ВАС.
Определението подлежи на обжалване пред 5 членен състав на ВАС в 7 дневен срок от съобщаването му на страните.