Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Бурнарски“ ЕООД, чрез адв. А. Славчев като процесуален представител, срещу решение № 8391 от 02.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1290/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че са налице предпоставките по чл.56а ЗУТ за издаване на исканото разрешение, поради което оспореният отказ на органа е незаконосъобразен. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и на обжалваното решение на кмета на община Пловдив с връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендират се разноски.
Ответникът – кметът на Община Пловдив, чрез пълномощника си гл. юрк. П. Братанов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С оспореното решение, Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на „Бурнарски“ ЕООД против решение на кмета на Община Пловдив, с което е отказано издаване на разрешение за ползване на място – общинска собственост, с площ от 3 кв.м., намиращо се в гр. Пловдив, ул. „Златарска“ с ъгъла на ул. „Константин Иречек“, за разполагане на количка за храна и напитки за периода от 09.10.2024 г. до 31.03.2025 г., по подадено от дружеството заявление вх. № 24Ф-3283/09.10.2024 г.
За да постанови горния резултат, съдът е приел, че оспореният акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган по чл. 7, ал. 1 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив /НРППОУТДОДЕГОТОП, Наредбата/, в надлежната писмена форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Обосновава изводи, че според чл.7, ал.1 от цитираната Наредба, приета по законовата делегация на чл.56а, ал.2 ЗУТ, разполагането на преместваемите обекти на територията на публичните пространства на пешеходна зона I на гр. Пловдив, се извършва на основание на схема, одобрена с решение № 199 по Протокол № 10/20.06.2024 г. на Общински съвет – Пловдив, която не предвижда в процесното пространство на ул. „Златарска“ с ъгъла на ул. „Константин Иречек“ да бъдат поставяни преместваеми обекти, вкл. от вида на заявения от дружеството, с оглед на което, оспореният отказ е постановен в съответствие с приложимите разпоредби на Наредбата. Съдът е отхвърлил като неоснователни доводите на жалбоподателя за противоречие и неяснота между нормите на чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Наредбата и за неправомерно засягане на търговската му дейност с въведените ограничения за разполагането на преместваеми обекти.
Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно.
Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. В съответствие с задълженията си по чл.171 АПК и с изискванията на чл.172а, ал.2 АПК, съдът е обсъдил наведените доводи и възражения на страните, отговор на които се съдържа във формираните мотиви на съдебния акт. Последните се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК.
Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е материалноправно законосъобразен. Обжалваното решение на кмета на Община Пловдив обективира отказ за издаване на разрешение за ползване на място – общинска собственост за извършване на търговска дейност на открито чрез разполагане на количка за храна и напитки. Правната възможност за ползване на общински терени за осъществяване на горните дейности е предвидена в разпоредбата на чл. 56а, ал. 1 ЗУТ, според която части от улици, тротоари, площади, озеленени площи за широко обществено ползване и други имоти и обекти – публична общинска собственост, могат да се ползват за извършване на търговска и/или друга дейност на открито чрез съоръжения и елементи – открити щандове, апарати, грилове, хладилни витрини, щендери, колички и други подобни, въз основа на разрешение, издадено от кмета на общината. Според чл.56а, ал.2 ЗУТ, условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите по ал. 1, какъвто безспорно е процесната количка за храни и напитки, се определят с наредба на общинския съвет по чл. 56, ал. 2 или по чл. 13а от ЗУТ, изискванията на която са задължителни за заявителите и за административния орган. В случая, приетата по законовата делегация наредба е Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив /НРППОУТДОДЕГОТОП/ и преценката за законосъобразност на оспорения отказ, правилно е извършена от съда съобразно установените в същата правила. Доколкото не е спорно по делото, че мястото, върху което е поискано от жалбоподателя да разположи мобилен преместваем обект – количка за храни и напитки, е общинска собственост и се намира на ул. „Златарска“ с ъгъла на ул. „Константин Иречек“ на гр. Пловдив, то в съответствие с чл. 7, ал. 1 от НРППОУТДОДЕГОТОП, разрешението за поставянето на преместваем обект и ползването на терена следва да се издаде въз основа на одобрена от Общински съвет – Пловдив схема. Видно от приложените доказателства, с Решение № 199 по Протокол № 10 от 20.06.2024 г. на Общински съвет – Пловдив, на основание чл. 56 от ЗУТ и чл. 7, ал. 1 от НРППОУТДОДЕГОТОП, са одобрени схеми за определяне на зони за разполагане на преместваеми обекти на територията на публичните пространства на пешеходна зона I на гр. Пловдив: площад „Централен“, ул. „Княз Александър I Батенберг“, площад „Римски стадион“, ул. „Райко Даскалов“ – до пешеходен мост и прилежащите пешеходни пространства – пешеходна зона А, зона Б, зона В и зона Г, в който обхват попада и заявената от жалбоподателя локация за разполагане на процесния обект. Не е спорно по делото също така, че според одобрената схема не се предвижда разполагане на мобилни търговски съоръжения на общинския терен, разположен на ул. „Златарска“ с ъгъла на ул. „Константин Иречек“ на гр. Пловдив. При така установеното, първоинстанционният съд достига до правилния извод, че заявеното от жалбоподателя искане за издаване на разрешение за разполагане на количка за храни и напитки на място – общинска собственост, не съответства на предвижданията на актуалната схема за определяне на зони за разполагане на преместваеми обекти на територията на публичните пространства на пешеходна зона I на гр. Пловдив, което по арг. на чл. 56а, ал. 2 от ЗУТ обосновава законосъобразност на постановения от административния орган отказ.
Правилна са и изводите на съда, формирани в отговор на наведените от жалбоподателя доводи, че не е налице противоречие между нормите на чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от НРППОУТДОДЕГОТОП /Наредбата/. От анализа на двете разпоредби е видно, че първата определя общите изисквания за поставяне на преместваемите обекти, а втората - въвежда допълнителни изисквания към мобилните преместваеми обекти /какъвто безспорно е процесната количка/, от което следва, че за да бъде издадено разрешение за ползване на общинско място в централната градска част на гр. Пловдив за поставяне на мобилен преместваем обект, във всеки случай заявеното за ползване място следва да е отразено в одобрената от общинския съвет схема по чл. 7, ал. 1, въз основа която да се изработи схемата по чл. 9, ал. 1, която да бъде одобрена от главния архитект на Община Пловдив.
Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за противоречие на приложимите в случая разпоредби на Наредбата с разпоредбите на чл. 56 и чл. 56а от ЗУТ. С последните, законодателят предоставя в компетентност на общинските съвети определянето на конкретните условия за издаване на разрешенията за поставяне на преместваеми обекти, а извън предмета на оспорване по настоящото дело е въпросът относно обхвата на нормативната регламентация на Наредбата и дали същата е изчерпателна, каквито доводи се излагат в касационната жалба.
От друга страна, в отговор на наведените от касатора оплаквания за незаконосъобразност на решението на Общински съвет – Пловдив за одобряването на схеми за определяне на зони за разполагане на преместваеми обекти на територията на публичните пространства на пешеходна зона I на гр. Пловдив, следва да се посочи, че в настоящото производство е недопустим косвения съдебен контрол на посочения административен акт на компетентния орган. Вследствие на горното, неоснователни се явяват и твърденията на касатора, че органът незаконосъобразно е ограничил търговската му дейност и правото на стопанска инициатива. Видно е, че наложеното с решението на Общински съвет – Пловдив и одобрената схема, ограничение за разполагане на преместваеми обекти, е приложимо спрямо всички мобилни и стационарни преместваеми обекти на територията на публичните пространства на пешеходна зона I на гр. Пловдив, а не само спрямо жалбоподателя и последният не е поставен в по-неблагоприятно положение. Правилни са изложените от органа и възприети от съда съображения, че горните ограничения са за централната архитектурно-историческа част на града, където обекти от вида на процесния, биха създали неестетически облик на пространството около археологическите забележителности и където човекопотокът е особено засилен.
Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Пловдив е правилно. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което същото ще бъде оставено в сила.
С оглед изхода по делото, на Община Пловдив се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 80 лева, равняващи се на 40.90 евро, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8391 от 02.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1290/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „Бурнарски“ ЕООД, с ЕИК 201536711, да заплати на Община Пловдив сумата в размер на 40.90 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.