Производството е по реда на чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс (ИК).

Образувано е по жалба на ПП „ВЕЛИЧИЕ“, депозирана чрез пълномощник Д. Б. - областен координатор на ПП „ВЕЛИЧИЕ“ Пловдив, срещу решение № 4493-НС/27.02.2026 г. на Централната избирателна комисия(ЦИК), с което е назначена Районна избирателна комисия (РИК) в Седемнадесети изборен район - Пловдивски, за изборите за народни представители на 19 април 2026 година в частта, с която предложението на ПП “ВЕЛИЧИЕ“ за назначаване на заместник-председател на РИК не е уважено, а вместо това предложеният кандидат е назначен единствено като член.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на решението на ЦИК, като се твърди, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с установената практика на Върховния административен съд. Жалбоподателят сочи, че предложението на ПП „ВЕЛИЧИЕ“ за заместник-председател на РИК не е било предмет на спор при проведените консултации, а такъв е възникнал единствено по отношение на длъжността „секретар“ на РИК. С оглед на това жалбоподателят счита, че ЦИК е допуснала произвол при упражняване на оперативната самостоятелност, тъй като е игнорирала предложение на политическа партия, което не е било предмет на спор, а за взетото решение не са изложени конкретни мотиви, от които да е видно защо друга партия получава ръководна позиция, нито е анализиран общия баланс на ръководните позиции в национален мащаб. Жалбоподателят твърди, че решението на ЦИК нарушава принципа на политически паритет и равнопоставеност, тъй като въпреки че ПП „ВЕЛИЧИЕ“ е парламентарно представена политическа сила, тя не получава нито една ръководна позиция в районните избирателни комисии на територията на страната, с което партията фактически е изключена от ръководството на изборната администрация и е непропорционално и дискриминационно третирана. По тези съображения се претендира за отмяната на решение № 4493-НС от 27.02.2026г. на ЦИК в частта относно разпределението на ръководните длъжности в РИК-Пловдив и връщане на преписката на ЦИК със задължителни указания за спазване на принципа на политически паритет, мотивирано произнасяне и реално участие на ПП „ВЕЛИЧИЕ“ в ръководството на РИК-Пловдив.

Ответникът - Централна избирателна комисия, чрез процесуалните си представители- главен юрисконсулт Хайдушка и юрисконсулт Папазов, в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на жалбата на ПП „ВЕЛИЧИЕ“, поради които моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни - коалиция „ГЕРБ-СДС“; коалиция „Продължаваме промяната-Демократична България“; ПП „Възраждане“; коалиция „Движение за права и свободи-Ново начало“; коалиция „БСП-Обединена левица“; ПП „Има такъв народ“; коалиция „Алианс за права и свободи“ и ПП „МЕЧ“, редовно призовани, не изпращат представители в съдебно заседание и не заявяват становища по жалбата.

Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като взе предвид направените в жалбата оплаквания и становищата на страните във връзка с доказателствата по делото, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения тридневен срок по чл. 58, ал. 1 ИК от обявяване на решението на 27.02.2026г. по реда на чл. 57, ал. 2 ИК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспореното решение на ЦИК, на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 60, ал. 6 и 11, във вр. с чл. 61, ал. 3, 4, 5 и 6 от Изборния кодекс и Решение № 4440-НС от 19 февруари 2026 г. на ЦИК, е назначена Районна избирателна комисия в Седемнадесети изборен район-Пловдивски, в състав от 17 членове, както следва: председател: Я. Р.; заместник-председатели: С. Н., С. М., Я. Т., Р. П.; секретар – Д. К. и членове: Р. Г., С. Н.-К., Н. К., М. К., И. Х., Н. Г., Е. К., М. Ф., Ф. М., Д. К. и А. М..

Решението на ЦИК е постановено в хипотезата на чл. 60, ал. 11 ИК, тъй като на проведените при областния управител консултации относно състава на РИК за 17-ти изборен район - Пловдив, не е постигнато съгласие между участниците.

В представената преписка се съдържат предложенията на парламентарно представените политически партии и коалиции по отношение на състава на РИК в седемнадесети изборен район - Пловдивски и протоколът от проведените на 22.02.2026г. консултации.

Съгласно тези доказателства са направени следните предложения за състава на РИК-Пловдив: коалиция ГЕРБ-СДС предлага председател; коалиция ПП-ДБ предлага секретар; партия „Възраждане“ предлага секретар; партия ДПС-НН предлага заместник-председател; коалиция „БСП-Обединена левица“ предлага секретар; коалиция АПС предлага заместник-председател; партия „Има такъв народ“ предлага заместник-председател, партия МЕЧ няма предложение за ръководство, а партия „Величие“ предлага заместник-председател.

В протокола е отразено, че не е постигнато съгласие относно ръководството на РИК, с оглед на което документите ще бъдат изпратени в ЦИК за назначаване на 17 РИК-Пловдивски.

В срока по чл. 60, ал. 6 ИК областният управител на област Пловдив е изпратил на ЦИК протокола за проведените консултации, както и направените от политическите партии и коалиции предложения за състав на РИК. Въпросът е разгледан на проведеното на 27.02.2026г. заседание на ЦИК. Предложен е следният състав на РИК-Пловдив: председател: Я. Р. (ГЕРБ-СДС); заместник-председатели: С. Н. („Възраждане“), С. М. (ПП-ДБ), Я. Т. (ИТН), Р. П. (АПС); секретар – Д. К. („БСП-Обединена левица“) и членове Р. Г. (ГЕРБ-СДС), С. Н.-К. (ГЕРБ-СДС), Н. К. (ГЕРБ-СДС), М. К. (ГЕРБ-СДС), И. Х. (ПП-ДБ), Н. Г. (ПП-ДБ), Е. К. („Възраждане“), М. Ф. (ДПС-НН), Ф. М. (ДПС-НН), Д. К. (МЕЧ) и А. М. („Величие“). Предложението е прието единодушно с 13 гласа „за“.

С така приетото решение не е уважено предложението на ПП „ВЕЛИЧИЕ“ А. М. да бъде назначена за заместник-председател на РИК, като вместо това тя е назначена за член на РИК.

При така установените факти съдът намира, че обжалваното решение на ЦИК е постановено от компетентен орган съобразно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 60, ал. 11 ИК. Решението е прието при наличие на необходимия кворум съгласно чл.53, ал. 2 ИК, с мнозинството, предвидено в чл. 53, ал. 4 ИК, и при спазване на изискването на чл. 53, ал. 7 ИК за поименно гласуване, отразено и в съставения протокол № 773/27.02.2026г.

Неоснователни са доводите на оспорващия за допуснати пороци във формата и съдържанието на оспореното решение, съставляващи нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 1 и 2 АПК. Съдът намира, че решението на ЦИК е надлежно мотивирано, като фактическите и правни основания за неговото постановяване се съдържат както в протокол № 773 от 27.02.2026 г. от проведеното заседание на ЦИК - приемане на решение за назначаване на РИК, след проведени консултации за състава на РИК, при които не е постигнато съгласие между участващите в тях партии и коалиции, така и в протокола от проведените консултации при областния управител на област Пловдив за състав на РИК.

Решението на ЦИК съответства и на материалния закон.

Процедурата по определяне на състава и назначаване на районните избирателни комисии е разписана в чл. 60-61 ИК. Според предвиденото в посочените норми, назначаването на РИК се осъществява след провеждане на консултации при съответния областен управител, в които участват парламентарно представените партии и коалиции, както и други партии и коалиции. Съгласно чл. 60, ал. 3, т. 1 ИК при консултациите партиите и коалициите представят писмено предложение за състав на районната избирателна комисия, което съдържа имената на предложените лица, единен граждански номер, длъжност в комисията, образование, специалност и партията или коалицията, която ги предлага. При постигнато съгласие Централната избирателна комисия назначава районната избирателна комисия по писмено предложение на областния управител.

Когато между партиите и коалициите, участвали в консултациите, не се постигне съгласие, не по-късно от 55 дни преди изборния ден областният управител изпраща на ЦИК документите по чл. 60, ал. 3, 4 и 5 ИК. В този случай съгласно чл. 60, ал. 11 ИК, ЦИК назначава районната избирателна комисия по направените предложения на партиите и коалициите.

Именно такава е и настоящата хипотеза, тъй като при консултациите не е постигнато съгласие за състава на РИК. Във връзка с основното възражение на жалбоподателя, че ЦИК не се е съобразила с постигнатото при консултациите съгласие за заместник-председатели на РИК, следва да се отбележи следното: Изборният кодекс не предвижда хипотеза на „частично“ съгласие, постигнато от партиите и коалициите по отношение на състава на РИК. Несъгласието дори само по отношение на един от членовете на РИК обуславя приложението на чл. 60, ал. 11 ИК.

Съдът приема, че в конкретната хипотеза са спазени законово регламентираните условия и ред за назначаването на РИК в Седемнадесети изборен район - Пловдивски за изборите за народни представители на 19 април 2026 г. При проведените консултации при областния управител на област Пловдив партиите и коалициите, които са участвали в консултациите, са представили писмени предложения за състав на РИК. При консултациите не е постигнато съгласие по отношение на секретаря на РИК, като за тази длъжност е имало три предложения - на коалиция ПП-ДБ, на ДПС-НН и на АПС. С оглед на непостигнатото съгласие в законовия срок с писмо с вх. № ЦИК-НС-05-117 от 23.02.2026 г. областният управител на област Пловдив е изпратил на ЦИК документите по чл. 60, ал. 3, 4 и 5 ИК. В изпълнение на законово определените си правомощия ЦИК е извършила самостоятелна преценка за определяне на състава на РИК в Седемнадесети изборен район - Пловдивски, въз основа на направените от партиите и коалициите предложения и при спазване на нормативните изисквания и ограничения, установени в разпоредбата на чл. 61, ал. 3 ИК. Съгласно цитираната норма представителите на една партия или коалиция не могат да имат мнозинство в районната избирателна комисия, а освен това председателят, заместник-председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция. В случая тези законови ограничения са спазени, поради което обжалваното решение не е незаконосъобразно. Не е налице и нарушение на чл. 61, ал. 5 ИК относно изискуемото съотношение между парламентарно представените партии, което се прилага по отношение на всички членове на РИК, а не конкретно относно неговия ръководен състав. Решението е в пълно съответствие и с указанията на ЦИК, дадени с влязлото в сила решение Решение № 4440-НС от 19 февруари 2026 г. на Централната избирателна комисия, т.11.1,11.2, 11.3 и 12.1., и в определения състав на РИК от 17 членове, петима са представители на коалиция ГЕРБ-СДС; трима са от КП "Продължаваме Промяната-Демократична България"; по двама са от ПП „Възраждане“ и от коалиция ДПС-НН, по един са представителите на коалиция „БСП-Обединена левица“, на партия „Има такъв народ“, на коалиция АПС, на партия МЕЧ и на партия „Величие“.

Освен това съдът намира, че обжалваното решение не противоречи на целта на закона и ЦИК не е упражнила превратно предоставената й власт. Целта на закона е да се ограничи мнозинството на една партия и коалиция в РИК като нейни членове, както и като ръководен състав, а в конкретната хипотеза, видно от назначените с оспорваното решение членове на РИК, тази забрана е спазена, поради което ЦИК не е упражнила превратно предоставената й власт.

Съдът намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че с оспореното решение неправилно предложения от оспорващата политическа партия е назначен за член на РИК, а не за заместник-председател на РИК. Преценката за конкретното разпределение на длъжностите в състава на РИК е въпрос на целесъобразност и е поставена в оперативна самостоятелност. Съгласно чл. 145, ал. 1 АПК контролът, осъществяван от съда върху решението на ЦИК, касае само законосъобразността, но не и целесъобразността на решението. След като атакуваното решение на ЦИК не противоречи на цитираните по-горе императивни законови разпоредби, същото не е незаконосъобразно.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваният административен акт не страда от релевираните с жалбата пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 145 АПК, поради което жалба следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, предявена от процесуалните представители на ЦИК - ответник по жалбата, е основателна. С оглед правилото на чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 24 НЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, при равностойност 102, 26 евро.

На основание на горното и на чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение последно от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,

ОТХВЪРЛЯ жалбата на политическа партия „ВЕЛИЧИЕ“ срещу решение № 4493-НС/27.02.2026 г. на Централната избирателна комисия, с което е назначена Районна избирателна комисия в Седемнадесети изборен район - Пловдивски, за изборите за народни представители на 19 април 2026 година.

ОСЪЖДА политическа партия „ВЕЛИЧИЕ“ да заплати на Централната избирателна комисия сумата от 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.