Производството е по реда на чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс /ИК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Коалиция Движение за права и свободи – Ново начало, подадена чрез упълномощен представител А. Д., против решение № 4495 - НС от 27.02.2026г., постановено от Централната избирателна комисия /ЦИК/ относно назначаване на Районна избирателна комисия /РИК/ в Деветнадесети изборен район - Русенски, за изборите за народни представители на 19 април 2026г., в частта на решението, относно назначаване на заместник- председатели на РИК. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с материалния закон, тъй като в случая е било постигнато съгласие по отношение на заместник–председателското място. Претендира се отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и връщане преписката на ЦИК за ново произнасяне при съобразяване указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона.
Ответникът – Централна избирателна комисия оспорва жалбата чрез упълномощени юрисконсулти Хайдушка и Папазов, които в съдебно заседание и с писмено становище по същество предират за потвърждаване обжалваното решение, като правилно, обосновано и законосъобразно постановено. Заявяват искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата на Коалиция Движение за права и свободи – Ново начало за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния 3 - дневен срок, визиран в нормата на чл. 58, ал. 1, изречение първо ИК.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение Централната избирателна комисия е назначила Районна избирателна комисия в Деветнадесети изборен район – Русенски в състав от 13 членове за изборите за народни представители на 19 април 2026г. Процесното решение е постановено на основание чл.57, ал.1, т.5 и чл.60, ал.6 и ал.11 във вр. с чл.61, ал.3, ал.4 и ал.5 ИК и решение № 4440-НС/19.02.2026г. на ЦИК. Съдът счита, че обжалваното решение е прието от компетентния за това колективен административен орган в рамките на правомощията му, регламентирани в чл.57, ал.1, т.5 и чл.60, ал.11 ИК. При постановяване на атакувания акт е изпълнено законовото изискване на чл. 53, ал. 7 ИК за поименно гласуване на членовете на ЦИК, което е надлежно отразено в приложеното към преписката извлечение от Протокол № 773 от 27.02.2026г. от проведеното заседание на ЦИК на 27.02.2026г. От него е видно, че "за" предложението на докладчика Е. В. са гласували 14 членове на ЦИК, от което следва, че в случая е спазено императивното законово условие за изискуемия кворум и мнозинство, предвидени в чл. 57, ал. 3 и ал. 4, изречение първо ИК.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице пороци във формата и съдържанието на оспореното решение, съставляващи нарушения на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. Съдът констатира, че в съдържащия се в преписката Протокол № 773 от 27.02.2026г. от проведеното заседание на ЦИК са обективирани мотивите на обжалваното решение досежно фактическите и правни основания за приемане на решението за назначаване на РИК и горепосоченият протокол отразява съображенията за приемане на оспореното решение. Следва да се има предвид, че фактически основания за постановяване на атакувания акт са изложени и в Протокола от 22.02.2026г., съдържащ становищата на представителите на парламентарно представените партии и коалиции, участващи в проведените консултации при областния управител на Русенска област, както и в постъпилите предложения от отделните партии и коалиции. Ето защо съдът намира, че процесното решение е надлежно мотивирано и е постановено при спазване на изискването за правни и фактически основания при вземане на решението.
Решаващият съдебен състав преценява, че в случая не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, защото в случая са изпълнени изискванията за публичност и прозрачност при приемане на атакувания административен акт.
По отношение на развитото в жалбата твърдение за противоречие с материалноправни норми, съдът счита, че също е без правно основание. Това е така, защото по силата на чл. 59, ал.1, т.2 ИК Централната избирателна комисия назначава районни избирателни комисии при избори за народни представители, като назначаването им се осъществява след проведени консултации при съответния областен управител, като условията и редът за провеждането им са регламентирани в чл.60 ИК. При консултациите партиите и коалициите представят съгласно чл.60, ал.3, т.1 писмено предложение за състав на районната избирателна комисия, което съдържа имената на предложените лица, единен граждански номер, длъжност в комисията, образование, специалност и партията или коалицията, която ги предлага. Когато не е постигнато съгласие между партиите и коалициите, участвали в консултациите, областният управител не по-късно от 55 дни преди изборния ден изпраща на ЦИК документите по чл.60, ал.3, ал.4 и ал.5 ИК. В този случай съгласно чл.60, ал.11 ИК, ЦИК назначава районната избирателна комисия по направените предложения на партиите и коалициите. Съдът установи, че в конкретната хипотеза законово регламентираните условия и ред са спазени при назначаването на РИК в Деветнадесети изборен район – Русенски. От текста на приложения към преписката протокол от 22.02.2026г., отразяващ проведените консултации при областния управител на област Русе се установява, че партиите и коалициите, които са участвали в консултациите, са представили писмени предложения за състав на РИК. При консултациите не е постигнато съгласие за ръководния състав и членове на РИК, тъй като за председател е имало две предложения и за заместник – председател – пет предложения. При това положение областният управител на Русенска област в законовия срок е изпратил с писмо с вх. № ЦИК-НС-05- 104/24.02.2026 г. на ЦИК документите по чл.60, ал.3, ал.4 и ал.5 ИК, въз основа на които е постановено обжалваното решение. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че с оспореното решение неправилно не е назначен предложения от оспорващата коалиция заместник-председател РИК. В случая кандидатът на оспорващата коалиция е назначен за член на РИК, а за заместник- председатели са назначени други четири лица. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.61, ал.3 ИК регламентира единствено забрани, че представителите на една партия или коалиция не може да имат мнозинство в районната избирателна комисия, а освен това председателят, заместник-председателят и секретарят не може да бъдат от една и съща партия или коалиция. В случая тези законови ограничения са спазени, поради което обжалваното решение не е незаконосъобразно. В този смисъл са и указанията на ЦИК, дадени с влязлото в сила решение № 4440-НС/19.02.2026г. на ЦИК.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че по отношение на заместник–председателите е било постигнато съгласие, с което не се е съобразила ЦИК. Това не е така, защото както по отношение на председателя, така и относно заместник – председателите не е постигнато съгласие, което е наложило произнасянето на ЦИК по реда на чл. 60, ал. 11 ИК. От текста на протокола от 22.02.2026г. се установява по безспорен начин, че постъпилите предложения за заместник–председател на РИК са общо пет и въпреки двукратното запитване на областния управител на Русенска област дали някоя от партиите или коалициите желае да оттегли кандидатурата си, това не е осъществено до приключване на консултациите. Във визирания протокол ясно е записано, че консултациите са приключили в 12 ч. и едва след приключването им представителят на ПП МЕЧ е заявил на областния управител, че оттегля направеното предложение за заместник- председател на РИК-Русе, след което е отразено, че протоколът е подписан в 15,30 ч. Следователно оттеглянето е извършено след като са приключили консултациите, с оглед на което същото е без правно значение. В гореописаният протокол е вписано изрично, че не е постигнато съгласие относно състава на РИК-Русе и този протокол е подписан от всички представители на политическите партии и коалиции, включително и от ПП МЕЧ и ДПС – Ново начало, без някой от тях да е изложил възражение или особено мнение. Протоколът от 22.02.2026г. е официален документ, който не е оспорен и опроверган от жалбоподателя при приемането му като писмено доказателство, поради което съдът приема, че същият точно отразява вписаните в него правнорелевантни факти и обстоятелства. Ето защо ЦИК правилно и законосъобразно не е съобразила направеното извън консултациите оттегляне на едното предложение за заместник- председател и в случая не е допуснато нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно чл.145, ал.1 АПК контролът, осъществяван от съда върху процесния акт на ЦИК, е само относно законосъобразност, а не по целесъобразност на решението на ЦИК. След като атакуваното решение на ЦИК не противоречи на императивна законова разпоредба, същото не е незаконосъобразно постановено.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваният административен акт не страда от инвокираните с жалбата пороци- отменителни основания по смисъла на чл. 145 АПК, което обстоятелство налага отхвърляне на жалбата като неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК жалбоподателят следва да заплати на ответника своевременно заявеното юрисконсултско възнаграждение, което следва да възлиза на 102, 26 евро /левова равностойност на 200 лв./.
На основание на горното и на чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение последно от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Коалиция Движение за права и свободи – Ново начало, подадена чрез упълномощен представител А. Д., против решение № 4495 - НС от 27.02.2026г., постановено от Централната избирателна комисия относно назначаване на Районна избирателна комисия в Деветнадесети изборен район - Русенски, за изборите за народни представители на 19 април 2026г.
ОСЪЖДА Коалиция Движение за права и свободи – Ново начало, образувана от Политическа партия „Движение за права и свободи“ с Булстат: [номер], Политическа партия „Новите лидери“ с Булстат: [номер] и Политическа партия „Български гласъ“ с Булстат: [номер], да заплати на Централна избирателна комисия – гр. София, пл. „Княз Александър І“ №1, юрисконсултско възнаграждение в размер на 102, 26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.