Производството е по реда на Глава десета, Раздел I от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.58, ал.3 от Изборния кодекс.
Образувано е по жалба, подадена от С. Б. М., чрез редовно упълномощен представител адв.Славов и от П. В. С. срещу решение №4510-НС от 27.02.2026г., постановено от Централната избирателна комисия. С оспорения акт е изменено решение №4449-НС от 20.02.2026г. Решението е оспорено, в частта с която е заличен район 32 МИР „извън страната“ (чужбина)“ и мандатите му преразпределени между МИР Велико Търново, МИР Враца, МИР Шумен и МИР Пловдив град. С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решени като постановено при липса на компетентност, при неспазване на установената форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – основания по чл.146, т.1, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Направено е искане за отмяна на решението в оспорената част.
При условията на евентуалност е направено искане на основание чл.150, ал.2 от КРБ за сезиране на Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на разпоредбите на §4 и §5, в частта „с изключение на §4, който влиза в сила от 01.01.2025г.“ от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс като противоречащи на преамбюла на КРБ, чл.4, ал.1, чл.6 и чл.10, ал.2 от КРБ.
Срещу същото решение е подадена жалба от Д. Е. И., който излага подробни твърдения за материална незаконосъобразност на оспореното решение и постановяването му в нарушение на административнопроизводствените основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Иска от съда да прогласи неговата нищожност, а в условията на евентуалност – да постанови неговата отмяна. Алтернативно иска съдът да упражни инцидентен контрол за конституционност по реда на чл. 150 ал. 2 от КРБ и отправя искане за сезиране на Конституционния съд на Република България относно противоконституционност на § 4 и § 5 §4 и §5, в частта „с изключение на §4, който влиза в сила от 01.01.2025г.“ от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс като противоречащи на преамбюла на КРБ, чл.4, ал.1, чл.6 и чл.10, ал.2 от КРБ.
Жалба срещу същото решение е подадена и от Сдружение "Българско сдружение за честни избори и граждански права с твърдения за издаването му в нарушение на материалния закон – основание по чл.146, т.4 от АПК. Иска от съда да прогласи неговата нищожност, а в условията на евентуалност – да постанови неговата отмяна.
Алтернативно иска съдът да упражни инцидентен контрол за конституционност по реда на чл. 150 ал. 2 от КРБ и отправя искане за сезиране на Конституционния съд на Република България относно противоконституционност на § 4 и § 5 от ЗИ ИК (ДВ бр. 23, от дата 27.2.2026 г.) в частта „с изключение на § 4, който влиза в сила от 1 януари 2025 г.“, като противоречащи на преамбюла и чл. 4, ал. 1, чл. 6 , чл. 10, ал. 2 и чл. 26 ал. 1 от КРБ.
Решението е оспорено и от Политическа партия „Единение, Политическа партия „Зелено движение", Политическа партия „Средна европейска класа", и Политическа партия „Ние идваме", които излагат съображения за несъответствие на оспореното решение № 4510-НС от 27.02.2026 г. на ЦИК с Указ № 59 от 19.02.2026г. на Президента за определяне на номерацията, наименованията и границите на изборните райони за произвеждане на избори за народни представители на 19 април 2026 г. Твърдят, че оспореното решение е постановено при пълна липса на мотиви за неговото приемане. Искат от съда да отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение на ЦИК, в частта, в която е заличен район 32 МИР „извън страната (чужбина)“. Отправят искане за сезиране на Конституционния съд на Република България по отношение на разпоредбите на § 4 и § 5, в частта „с изключение на §4, който влиза в сила от 01.01.2025г.“ от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс като противоречащи на преамбюла на КРБ, чл.4, ал.1, чл.6 и чл.10, ал.2 от КРБ.
Ответникът по жалбата Централна избирателна комисия, представлявана в производството от юрк. Хайдушка и юрк.Папазов изразяват становище за неоснователност на жалбите, поради което заявяват искане за отхвърляне на жалбите.
Жалбите са подадени в преклузивния срок по чл.58, ал.1 от ИК и от страни, които мотивират правен интерес от оспорването, поради което разглеждането на жалбите е процесуално допустимо.
От фактическа страна по делото е установено следното:
С Указ № 58 от 19.02.2026г. Президента на Република България е насрочил избори за Народно събрание на 19.04.2026г. С Указ №59 от 19.02.2026г. Президента на Република България на основание чл.102 от КРБ и чл.249 от ИК е определил номерацията, наименованията и границите на изборните райони за произвеждане на изборите за народни представители на 19.04.2026г. С този указ е определен Тридесет и втори изборен район – извън страната, за всички територии извън границите на Република България.
С решение №4449-НС от 20.02.2026г. на основание чл.247, ал.1 и чл.250 от ИК, централната избирателна комисия е определила броя на мандатите в многомандатните изборни райони в изборите за народни представители. С това решение за Тридесет и втори изборен район – извън страната са определени четири мандата.
В Държавен вестник бр.23 от 27.02.2026г. е обнародван Закон за изменение на Изборния кодекс. С разпоредбата на §4 от ЗИ ИК е предвидено изменение на §56 от ЗР на ЗИ ИК, обнародван в Дв бр.104/2022г., като думите „1 януари 2025г.“ се заменят „1 януари 2028г.“ С разпоредбата на §5 от ЗР на ЗИ ИК е предвидено, че законът влиза в сила от датата на обнародването му в Държавен вестник, с изключение на разпоредбата на §4, който влиза в сила от 1 януари 2025г.
С решение № 4510-НС от 27.02.2026г. Централната избирателна комисия е изменила решение №4449-НС от 20.02.2026г. относно определяне на броя на мандатните в многомандатните изборни райони в изборите за народни представители на 19.04.2026г. С оспореното решение мандатите определени с решение № 4449 от 20.02.2026г. за Тридесет и втори изборен район извън страната са преразпределени в изборни район в страната – по един мандат за Четвърти изборен район Велико Търново, Шести изборен район Враца, Шестнадесети изборен район Пловдив, включващ община Пловдив и Тридесети изборен район Шумен. Преразпределението на мандатите е определено на основание единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението по данни представени от Националния статистически институт и приложението към него съдържащо данни за броя на населението към 07.09.2021г. и на основание на раздел II от Методиката за определяне на резултатите от гласуването и разпределението на мандатите при избори за народни представители (Приложение 1 към чл.248 от ИК).
Решението е взето на проведено заседание на ЦИК на 27.02.2026г., на което са присъствали 14 члена на ЦИК е прието при пълно мнозинство от присъствалите на заседанието членовете на ЦИК. Изменението е прието след обнародване в Държавен вестник на Закона за изменение на Изборния кодекс, с което е предвидено отлагане на прилагането на разпоредбата на чл.249, ал.1, изречение първо относно думите „и един многомандатен изборен район извън страната“ за 1 януари 2028г.
Към административната преписка представена от Централната избирателна комисия е приложен Указ 71 от 27.02.2026г., с който на основание чл.102, ал.1 от КРБ, във връзка с чл.249 от ИК и § 56 от Заключителни разпоредби на ЗИ ИК (Дв.бр.104 от 2022г., изм. бр.23/2026г.) е заличен Тридесет и втори изборен район – извън страната на всички територии извън границите на Република България, определен с Указ №59 от 19.02.2026г. Указът е обнародван в Държавен вестник бр.24 от 06.03.2026г.
При тази фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи.
Неоснователен е доводът за нищожност на оспореното решение на ЦИК, като постановено при липса на компетентност. С разпоредбата на чл.249, ал.1 от ИК по законодателен ред е определен броя на многомандатните изборни райони за произвеждане на избори за народни представители. Законовата норма определя за произвеждане на избори да се образуват 32 изборни райони, в това число три за област София-град, два за област Пловдив и един район извън страната, като останалите изборни райони съвпадат с границите на областите в страната. С разпоредбата на §56 от ЗР на ЗИ ИК, обнародван в Дв бр.104 от 30.12.2022г. законодателят е предвидил отлагателно условие по отношение прилагането на разпоредбата на чл.249, ал.1 от ИК в частта „и един многомандатен изборен район извън страната“, като прилагането на този текст е отложено от 1 януари 2025г. С изменението на Изборния кодекс, обнародвано в Дв бр.23 от 27.02.2026г. този текст е изменен като образуване на изборен район извън страната е отложено от 1 януари 2028г. От мотивите на оспореното решение на Централната избирателна комисия е видно, че основание за вземане на това решение е именно изменението на Изборния кодекс, с което по законодателен ред е отложено образуване на изборен район извън страната за 1 януари 2028г. Неоснователни са доводите на оспорващите страни, че образуването на изборен район е правомощие на Президента на Република България, поради което ЦИК по недопустим начин е иззела правомощие на президента. Съгласно разпоредбата на чл.249, ал.2 от ИК наименованията, границите и номерацията на изборните райони се определя от Президента на Република България. Образуването на изборен район е правомощие изцяло предоставено в компетентността на законодателния орган. При издаване на оспореното решение ЦИК се е съобразила изцяло с настъпилата законодателна промяна и е преразпределила мандатите, определени с нейно решение № 4449-НС от 20.02.2026г., определени за Тридесет и втори изборен район извън страната, тъй като към датата на постановяване на оспореното решение образуването на този район е отложено с изменение на Изборния кодекс. Съгласно чл.250 от ИК правомощие на Централната избирателна комисия е да определи броя на мандатите за всеки от многомандатен изборен район. Именно в рамките на своите правомощия и при съобразяване на настъпилата законодателна промяна, ЦИК е приела оспореното решение като преразпределението на мандатите е определено на основание единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението по данни представени от Националния статистически институт и приложението към него съдържащо данни за броя на населението към 07.09.2021г. и на основание на раздел II от Методиката за определяне на резултатите от гласуването и разпределението на мандатите при избори за народни представители.
Издаденият от Президента на Република България Указ №71 от 27.02.2026г., с който е заличен Тридесет и втори изборен район – извън страната, за всички територии извън границите на Република България, определен с Указ №59 от 19.02.2026г. е съобразен с влязлата в сила разпоредба на § 4 от ЗИ ИК, която е предвижда изменение на §56 от Заключителните разпоредби на ЗИД ИК, обнародван в Държавен вестник бр.104 от 30.12.2022г. Неотносим към настоящият спора е факта, че указът е удостоверен и обнародван в Държавен вестник след постановяване на оспореното решение, тъй като в своето решение Централната избирателна комисия не се е позовала на този указ на президента. Изрично в оспореното решение е посочено, че то се взема на основание Закона за изменение на Изборния кодекс, обнародвано в Държавен вестник бр.23 от 27.02.2026г., с което по законодателен ред е отложено образуване на изборен район извън страната.
Неоснователни са доводите на оспорващите страни, че оспореното решение е прието в нарушение на административнопроизводствените правила. Излагат се доводи, че влезлия в сила общ административен акт решение № 4449-НС от 20.02.2026г. не може да бъде изменен административния орган извън хипотезите на чл.99 от АПК. Според настоящият състав в случая е налице хипотезата на чл.99, т.1 от АПК, която дава възможност на административния орган да измени влязъл в сила административен акт, когато съществено е нарушение някое от изискванията за законосъобразност. С измененото решение са предвидени четири мандата за Тридесет и втори изборен район извън страната, но при настъпилата законодателна промяна образуването на този район е отложено за след 1 януари 2028г., поради което определяне на мандати за този район за изборите за народни представители, насрочени за 19.04.2026г. е в нарушение на изискванията за законосъобразност на административния акт – решение № 4449-НС от 20.02.2026г. В рамките на своите правомощия по чл.250 от ИК, Централната избирателна комисия е преразпределила мандатите за изборен район извън страната, тъй като по законодателен ред образуването на този район е отложено, с което оспорения акт съответства и на материалния закон, действал при издаването му. По отношение на оспорената законосъобразност на оспореното решение следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Безспорно такъв факт от съществено значение за делото е обнародването в Държавен вестник бр.24 от 06.03.2026г. на Указ №71 от 27.02.2026г. на Президента на Република България, с който е заличен Тридесет и втори изборен район – извън страната, за всички територии извън границите на Република България, определен с Указ №59 от 19.02.2026г.
Неоснователен е доводът на оспорващите страни за постановяване на оспореното решение в нарушение на разпоредбата на чл.250, ал.1 от ИК, според която норма Централната избирателна комисия определя броя на мандатите за всеки многомандатен изборен район не по-късно от 55 дни преди изборния ден. Действително с оспореното решение се определя брой на мандатите, извън посочения срок, но според настоящият състав несъответствието на акта с приложимия закон е по отношение на предметното съдържание на акта с визираното в хипотезата на правната норма по отношение на същественото материално правоотношение. За да е налице основанието за отмяна на административен акт в хипотезата на чл.146, т.4 от АПК следва да е налице противоречие между същността на административния акт и неговото правно действие и правен ефект и визираното в правата норма относно съществото на материалното правоотношение. Съществото на правната норма на чл.250, ал.1 от ИК определя компетентността на Централната избирателна комисия да определи броя на мандатите, срокът в който това следва да бъде сторено няма съществено значение за материалното правоотношение, още повече, че в случая преразпределение на мандатите е обусловено от влязъл сила нов закон, чието приложение е задължително за Централната избирателна комисия. Обратното би означавало да се допусне определяне на мандати за изборен район, чието образуване по законодателен ред е отложено, а в последствие с обнародван в Държавен вестник указ на Президента на Република България е заличен. Именно такова допускате би влезнало в съществена колизия с приложимия материален закон. В този ред на мисли следва да се отбележи, че определяне на броя на мандатите има значение при регистрация на кандидатските листи. В случая решението е прието преди да приключи регистрацията на партиите и коалициите за участие в изборите. Едва след регистрация на партиите и коалициите за участие в изборите започва да тече срокът за регистрация на кандидатските листи за всеки от многомандатните изборни райони. При тази хронология на изборния процес дори и хипотетично не може да се приеме, че след като в разпоредбата на чл.250, ал.1 от ИК не е посочен начален срок, регистрацията на листи е възможна преди да приключи регистрацията на партиите и коалициите, които са допуснати до участие в изборите.
По изложените съображения, настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани в подадените жалби. Решението е издадено от орган, в чиято компетентност, съгласно чл.250, ал.1 от ИК, е да определи броя на мандатите за всеки от многомандатните изборни райони. Решението е постановено при спазване на изискванията за форма на административния акт, като в решението са посочени правните и фактическите основания за издаване на решението. Решението е постановено при спазване на приложимия към датата на издаването му материален закон. При постановяване на оспореното решение не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. По тези доводи настоящият състав счете, че подадените жалби са неоснователни и следва бъдат отхвърлени.
По искането за сезиране на Конституционния съд по реда на чл.150, ал.2 от КРБ.
С жалбите се излагат доводи, че разпоредбата на §4 от ЗИ ИК и §5, в частта „с изключение на §4, който влиза в сила от 1 януари 2025г. от ЗР на ЗИ ИК влизат в противоречие с преамбюла на КРБ и чл.4, ал.1 (принцип на правовата държава), чл.6 (забрана за дискриминация), чл.10, ал.2 (общо, равно и пряко избирателно право) и чл.26, ал.1 (гарантираща равни права на всички български граждани, където и да се намират).
Съгласно чл. 5, ал. 5 от КРБ всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗНА допуска възможността да се даде обратна сила на нормативен акт по изключение, което да стане с изрична разпоредба. Основният закон наред с прокламирането на правилото за действие на нормативните актове за в бъдеще допуска възможността правилото да търпи изключения в случаите, когато законодателят счита, че трябва да се определи друг срок за влизане в сила на закон или отделни негови разпоредби, след тридневния срок от обнародването или преди този срок. Недопускането на обратно действие, изрично уредено в чл. 5, ал. 3 от Конституцията и чл. 14, ал. 3 ЗНА, се отнася единствено до наказателните закони, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените, защото не може да се влошава положението на наказателно отговорните лица. В своята последователна практика Конституционния съд на Република България приема за допустимо придаването на обратно действие на законови норми, стига те да не засягат вече придобити права. В случая не е налице нарушаване на това ограничение. Изборния процес съставлява поредица от законово регламентирани дейности, които се наслагват в предвидените срокове, уредени в обратен ред спрямо обявената дата на изборите. Заличаването с обратното действие на закона на избирателния район извън страната на този етап от изборния процес не засяга признати права на участници с признато пасивно избирателно право. Съгласно утвърдената с решение № 4435-НС от 19.02.2026г. на ЦИК хронограма, регистрацията на партиите и коалициите за участие в насрочените на 19.04.2026г. избори за народни представители приключва на 04.03.2026г. – 45 дни преди изборния ден. Партиите, коалициите и инициативните комитети правят предложение до Районните избирателни комисии за регистрации на кандидатски листи до 17.03.2026г. и съответно РИК регистрира кандидатските листи до 17.03.2026г. – 32 дни преди изборния ден. При това положение не може да се приеме, че с предвиденото обратно действие на разпоредбата на §4 от ЗИ ИК се засягат придобити права от партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидатски листи за Тридесет и втори многомандатен район извън страната. С придаденото обратно действие на отлагателната разпоредба на §4 от ЗИ ИК не се нарушава както ограничението по чл.5, ал.3 от КРБ, така и ограничението предвидено в чл.14, ал.3 от ЗНА. С придаденото обратно действие не се засягат придобити права, тъй като към датата на приемане на закона не е регистрирана кандидатска листа за 32 район – извън страната.
Съгласно чл.243 от ИК право да избират народни представители имат български граждани , които отговарят на чл.42, ал.1 от КРБ, а именно български граждани , навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Съгласно чл.244 от ИК право да бъдат избирани за народни представители имат български граждани, които отговарят на условията на чл.65, ал.1 от КРБ, а именно български граждани, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода. Съгласно чл.10 от КРБ изборите се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. При спазване на конституционните изисквания и принципи на всеки български гражданин, независимо дали се намира на територията на страната или пребивава на територията на друга държава, е осигурена възможност, както да упражни своето активно избирателно право, така и да се кандидатира на народен представител с включването му в кандидатска листа на регистрирана за участие в изборите партии и коалиции, както и да бъде издигнат от инициативен комитет. Правото за отбелязване в бюлетината на предпочитание (преференция) е факултативен елемент при упражняване на активното избирателно право. Съгласно разпоредбата на чл.246, ал.2 от ИК при гласуване за кандидатска листа избирателят може да отбележи едно предпочитание (преференция), като непосочването на предпочитание (преференция) не прави гласът му недействителен по аргумент от разпоредбата на 278, ал.5 от ИК. Гаранцията за надлежно упражняване на активно избирателно право на всеки български гражданин е предвидена и в разпоредбата на чл.252 от ИК, с която се гарантира възможността на всеки български гражданин, който живее извън страната и е заличен от избирателния списък да упражни правото си на глас в страната.
С оглед на изложеното, настоящият състав не счита за необходимо да упражни правомощията си по чл.150, ал.2 от КРБ, като сезира Конституционния съд на Република България с искане за обявяване на противоконституционност на разпоредбите на § 4 и § 5 от ЗИ ИК (ДВ бр. 23, от дата 27.2.2026 г.) в частта „с изключение на § 4, който влиза в сила от 1 януари 2025 г.“, като противоречащи на преамбюла и чл. 4, ал. 1, чл. 6 , чл. 10, ал. 2 и чл. 26 ал. 1 от КРБ.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Б. М. и П. В. С. срещу решение №4510-НС от 27.02.2026г., постановено от Централната избирателна комисия, с което е изменено решение №4449-НС от 20.02.2026г., в частта с която определените мандати за изборен район Тридесет и втори „извън страната“ са преразпределени между Тридесет и втори „извън страната“ са преразпределени между Четвърти изборен район Велико Търново, Шести изборен район Враца, Шестнадесети изборен район община Пловдив и Тридесети изборен район Шумен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение „Българско сдружение за честни избори и граждански права – 2004“ срещу решение №4510-НС от 27.02.2026г., постановено от Централната избирателна комисия, с което е изменено решение №4449-НС от 20.02.2026г., в частта с която определените мандати за изборен район Тридесет и втори „извън страната“ са преразпределени между Тридесет и втори „извън страната“ са преразпределени между Четвърти изборен район Велико Търново, Шести изборен район Враца, Шестнадесети изборен район община Пловдив и Тридесети изборен район Шумен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Политическа партия „Единение“, Политическа партия „Зелено движение“, Политическа партия „Средна европейска класа“ и Политическа партия „Ние идваме“ срещу решение №4510-НС от 27.02.2026г., постановено от Централната избирателна комисия, с което е изменено решение №4449-НС от 20.02.2026г., в частта с която определените мандати за изборен район Тридесет и втори „извън страната“ са преразпределени между Тридесет и втори „извън страната“ са преразпределени между Четвърти изборен район Велико Търново, Шести изборен район Враца, Шестнадесети изборен район община Пловдив и Тридесети изборен район Шумен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Е. И. срещу решение №4510-НС от 27.02.2026г., постановено от Централната избирателна комисия, с което е изменено решение №4449-НС от 20.02.2026г., в частта с която определените мандати за изборен район Тридесет и втори „извън страната“ са преразпределени между Четвърти изборен район Велико Търново, Шести изборен район Враца, Шестнадесети изборен район община Пловдив и Тридесети изборен район Шумен .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за сезиране Конституционния съд на Република България за обявяване на противоконституционност на разпоредбите на § 4 и § 5 от ЗИ ИК (ДВ бр. 23, от дата 27.2.2026 г.) в частта „с изключение на § 4, който влиза в сила от 1 януари 2025 г.“, като противоречащи на преамбюла и чл. 4, ал. 1, чл. 6 , чл. 10, ал. 2 и чл. 26 ал. 1 от КРБ.
Решението не подлежи на обжалване.