Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. К., подадена чрез пълномощника адв. С. Русанова, срещу Решение № 50 от 21.01.2026 г. на Министерския съвет на Република България, с което на основание чл. 16 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура и в изпълнение на Решение № 725 от 2025 г. на Министерския съвет, са одобрени кандидатурите за длъжността европейски прокурор от Република България, предложени от Комисията по подбора на кандидатите, определена със заповед № ЛС-13-150/14.11.2025 г. на министъра на правосъдието, и е възложено на министъра на правосъдието да изпрати одобрените кандидатури на Комитета по подбора по чл. 14, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура.

По подробно изложени в жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, се иска отмяна на обжалваното решение. Направено е и искане за спиране на изпълнението на оспорения акт. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния представител В. Демирев (служител с юридическо образование), в писмото, с което подадената жалба е изпратена в съда, изразява становище за недопустимост на жалбата и на искането за спиране на изпълнението.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената служебна проверка за допустимост на жалбата, съобрази следното:

Процедурата за избор на европейски прокурор е уредена в чл. 16 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (Регламента) и Правилата за работата на комитета по подбора (Правилата). Съгласно член 16, параграф 1 от Регламент 2017/1939 всяка държава членка, която участва в засиленото сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура, трябва да посочи трима кандидати за длъжността европейски прокурор измежду кандидати, които са действащи членове на прокуратурата или съдебната система в съответната държава членка, чиято независимост е извън съмнение, и които притежават необходимата квалификация за заемане на висши длъжности в прокуратурата или съдебната система на тази държава членка и имат съответен практически опит в националните правни системи, финансовите разследвания и в международното съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси. Разпоредбата на член 16, параграф 2 предвижда, че след като получи обоснованото становище на комитета по подбора, посочен в член 14, параграф 3 от същия регламент, Съветът избира и назначава един от кандидатите за европейски прокурор на въпросната държава членка, и ако комитетът по подбора констатира, че даден кандидат не отговаря на условията, необходими за изпълнението на задълженията на европейски прокурор, неговото становище е обвързващо за Съвета. Съгласно член 16, параграф 3 от Регламент 2017/1939 Съветът с обикновено мнозинство избира и назначава европейските прокурори с мандат от шест години, който не се подновява, и в края на шестгодишния срок може да реши да удължи мандата най-много с три години. Според член 14, параграф 3 от Регламент 2017/1939 Съветът определя правилата за работа на комитета по подбора и приема решение за назначаване на неговите членове по предложение на Европейската комисия. На 13 юли 2018 г. Съветът приема Решение за изпълнение (EС) 2018/1696 относно правилата за работата на комитета по подбор, предвиден в член 14, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1939, като Правилата за работата на комитета по подбора се съдържат в приложение към решението. Според т. I от правилата комитетът по подбора дава обосновано становище относно квалификацията на посочените кандидати за позицията европейски прокурор в съответствие с член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1939. Съветът назначава европейските прокурори след получаване на обоснованото становище. Съгласно т. VI.2 от правилата относно процедурата за назначаване на европейските прокурори след получаване на кандидатурите, представени от държава членка, комитетът по подбора ги разглежда с оглед на изискванията, съдържащи се в член 16, параграф 1 от Регламент 2017/1939, и изслушва посочените кандидати, като изслушванията се провеждат присъствено. В т. VII.2 от правилата се предвижда, че въз основа на констатациите си от разглеждането и изслушването, комитетът по подбора изготвя становище относно квалификацията на кандидатите да изпълняват задълженията на европейските прокурори и посочва изрично дали даден кандидат отговаря на условията, посочени в член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1939. Комитетът по подбора обосновава становището си. В случай че посочените кандидати не отговарят на условията, определени в член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1939, комитетът по подбора чрез своя секретариат отправя искане до съответната държава членка да посочи съответен брой нови кандидати. Комитетът по подбора класира кандидатите според тяхната квалификация и опит. Класирането указва реда на предпочитание на комитета по подбора и не е обвързващо за Съвета.

Европейската прокуратура като орган на Европейския съюз се създава и се установяват правилата, уреждащи нейната дейност, с приемането на Регламент (ЕС) 2017/1939 (чл. 1 от Регламента). Разпоредбата на член 16 от посочения регламент предвижда конкретна процедура за избор, назначаване и освобождаване от длъжност на европейските прокурори, съдържаща специфични условия и правила. Тази разпоредба дава възможност на държавите членки, участващи в засиленото сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура, преди назначаването да посочат трима кандидати за позицията на европейски прокурор, който следва да отговарят на предвидените условия. Нито Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура, нито Правилата за работата на комитета по подбора, уреждат процедурата, провеждана в съответната държава членка за подбор на кандидатите за длъжността европейски прокурор. Указания за провеждането на такава не се съдържат и в изготвения Информационен документ на Европейската комисия относно критериите и изискванията за избор на европейски прокурори. Видно от представените писмени доказателства, в случая с Решение № 725 от 29.10.2025 г. на Министерския съвет е възложено на министъра на правосъдието да създаде Комисия за подбора на кандидатите за длъжността европейски прокурор от Република България, която да бъде в състав от седем членове, да извърши подбора на кандидатите, който се състои от два етапа - проверка за допустимост въз основа на представените документи и публично изслушване. След проведената процедура с процесното решение Министерският съвет е одобрил кандидатурите на трима кандидати за длъжността и е възложил на министъра на правосъдието да ги изпрати на Комитета по подбора. Съгласно уредбата в регламента и Правилата след получаване на кандидатурите и придружаващите ги документи Комитетът по подбора ги разглежда, с оглед изискванията на чл. 16, параграф 1 от Регламента, изслушва посочените кандидати и въз основа на констатациите от разглеждането и изслушването изготвя обосновано становище относно квалификацията на кандидатите да изпълняват задълженията на европейските прокурори и посочва изрично дали даден кандидат отговаря на условията, посочени в член 16, параграф 1 от Регламента. Комитетът по подбора класира кандидатите според тяхната квалификация и опит, като класирането указва реда на предпочитание на комитета по подбора и не е обвързващо за Съвета. След получаване на обоснованото становище на комитета по подбора Съветът избира и назначава един от тримата кандидати, посочен от държавата членка и отговарящ на условията за заемане на длъжността, за европейски прокурор на съответната държава членка. Срещу решението на Съвета за назначаване на европейски прокурор в Европейската прокуратура може да бъде заведен иск по чл. 263 от ДФЕС пред Съда на Европейския съюз (по такъв казус е постановено Решение на Общия съд (девети състав) от 12 януари 2022 г. по Дело T-647/20).

Както е посочено в определение на Общия съд (първи състав) от 13 юни 2022 г. по Дело T-334/21, разпоредбата на чл. 16 от Регламента установява процедура sui generis. Налице е споделена компетентност между орган на ЕС – Съветът, който избира и назначава един от предложените трима кандидати, подпомогнат от помощен орган – комитет по подбора, и държава членка, която извършва предварителен подбор и посочва трима кандидати за длъжността. Предмет на правна уредба в Регламента и Правилата е единствено извършения подбор от Комитета по подбора и избора и назначаването на европейски прокурор от Съвета. Провеждането на процесната процедура по подбор и одобряване на кандидатурите на тримата кандидати за позицията европейски прокурор от държавата членка не е регламентирано от правото на ЕС и не е уредено в закон или подзаконов нормативен акт в Република България. Изборът на процедура по подбор и одобряване на тримата кандидати е в изключителната компетентност на съответната държава членка. Решението, с което се одобряват трите кандидатури, и се възлага на министъра на правосъдието да ги изпрати на Комитета по подбора, има характер на междинен акт, част от процедурата по избор и назначаване на европейски прокурор от съответната държава членка. Крайният акт, с който приключва процедурата по избор и назначаване на европейски прокурор от съответната държава членка, е решението на Съвета, което, както вече беше посочено, може да бъде обжалвано пред СЕС и е извън юрисдикцията на българските съдилища.

Освен това, избраните европейски прокурори не са в административна зависимост от избралия ги орган – Съвета на Европейския съюз. След осъществяване на правомощието от Съвета за избор и назначаване на европейския прокурор възниква правната връзка с Европейската прокуратура, която е орган на ЕС, със самостоятелна правосубектност, който действа като единна служба с децентрализирана структура. Европейската прокуратура е организирана на централно ниво и на децентрализирано ниво, като европейските прокурори са включени в централното ниво на ЕП и в Колегията на Европейската прокуратура. Процедурата за назначаване на европейските прокурори следва да гарантира тяхната независимост. Законността им следва да произтича от институциите на Съюза, които участват в процедурата за назначаване. Следва да бъде отчетен особения характер на европейските прокурори, които са свързани със съответните държави членки и същевременно са членове на колегията. Според разпоредбата на чл. 96, параграф 1, изр. 2 от Регламента, европейските прокурори се назначават като срочно наети служители на Европейската прокуратура съгласно член 2, буква а) от Условията за работа. Също така, видно от чл. 16, параграф 5 от Регламента, освобождаването от длъжност на европейските прокурори е в компетентността на Съда на ЕС. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че националната процедура по подбор на кандидатите не е административна по своя характер и финализиращото я решение на Министерския съвет не е административен акт.

Предвид горното оспореното решение на Министерския съвет не подлежи на съдебен контрол, тъй като не осъществява елементите на дефиницията за административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 – ал. 4 от АПК, поради което на основание чл. 159, т. 1 от АПК подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото се прекрати.

Искането за спиране на изпълнението също е недопустимо поради липса на предмет.

Според общото правило на чл. 166, ал. 1 от АПК, оспорването на административния акт спира изпълнението му. Предварително изпълнение на акта като изключение от визирания в нормата принцип на суспензивен ефект на жалбата е възможно при допускането му с разпореждане на административния орган по чл. 60, ал. 1 от АПК или по силата на отделен закон - чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК. Само тогава, когато в закон е посочено изрично, че жалбата не спира изпълнението, или когато административният орган, с нарочно разпореждане, при условията на чл. 60, ал. 1 от АПК, допусне предварително изпълнение на административния акт, суспензивният ефект на жалбата се дерогира и за адресата на акта възниква задължение - по силата на законовата норма или на нарочния акт на административния орган за предварително изпълнение на акта.

С оглед на това, че производството по искане за спиране е подчинено на главното производство и съществува дотолкова, доколкото съществува и главното производство, искането за спиране също следва да бъде оставено без разглеждане. Не са налице изискуемите абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на искането за спиране - висящ съдебен процес за проверка законосъобразността на акт, допуснато по силата на закона или с влязъл в сила акт на административен орган предварително изпълнение, и правен интерес от искането. В случая не е налице хипотезата на чл. 166, ал. 2 от АПК. В обжалваното решение липсва волеизявление на органа, с което да е допуснато предварителното им изпълнение по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК. Не е допуснато неговото предварително изпълнение и по силата на отделен закон, т.е липсва и хипотезата на чл. 166, ал. 4 от АПК.

По изложените съображения жалбата на С. К. срещу Решение № 50 от 21.01.2026 г. на Министерския съвет на Република България, ведно с искането за спиране на изпълнението му, следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, а образуваното съдебно производство - прекратено.

Мотивиран така и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. К. срещу Решение № 50 от 21.01.2026 г. на Министерския съвет на Република България, с което на основание чл. 16 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура и в изпълнение на Решение № 725 от 2025 г. на Министерския съвет, са одобрени кандидатурите за длъжността европейски прокурор от Република България, предложени от Комисията по подбора на кандидатите, определена със заповед № ЛС-13-150/14.11.2025 г. на министъра на правосъдието, и е възложено на министъра на правосъдието да изпрати одобрените кандидатури на Комитета по подбора по чл. 14, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на С. К. за спиране на изпълнението на Решение № 50 от 21.01.2026 г. на Министерския съвет на Република България.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2151/2026 г. по описа на Върховния административен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.