Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и по реда на чл.229 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба и по частна жалба от Д. Й. П., подадени чрез процесуален представител, срещу решение № 13049 от 14.04.2025 г., постановено по адм. дело № 1814/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Министерство на здравеопазването, както и в частта, имаща характер на определение, с която искът по чл.1 от ЗОДОВ срещу Държавата (представлявана от министъра на финансите) е оставен без разглеждане и производството е прекратено по отношение на този ответник.
В жалбите се поддържа неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяна на обжалваните части и уважаване на претенцията, респективно отмяна на прекратяването и разглеждане на иска и спрямо Държавата. В съдебно заседание касаторът се представлява и поддържа жалбите си. Адвокатът й претендира присъждане на обезщетение за ползваната безплатна правна помощ.
Ответникът – Министерство на финансите, чрез процесуален представител, в отговор по двете жалби, писмено и в съдебно заседание, изразява становище, че те следва да бъдат оставени без уважение. Претендира разноски.
Ответникът - Министерство на здравеопазването, чрез процесуален представител, писмено и в съдебно заседание, оспорва подадените жалби и излагат доводи за законосъобразност и правилност на решението.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност както на касационната жалба, така и на частната жалба.
Касационната жалба и частната жалба са подадени от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в предвидените от закона срокове и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими.
Първоинстанционният съд е приел за установена фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, относно настъпил на 19.08.2019 г. инцидент при участие на сина на ищцата в мотоциклетно офроуд състезание, последвалото му транспортиране и лечение последователно в лечебни заведения в Казанлък, Стара Загора и София, както и настъпилата смърт на 18.09.2019 г. Приет е и анализ на относимата нормативна уредба, включително по отношение на възможността за авиомедицинска евакуация и нормативните предпоставки за осигуряване на авиационен транспорт на спешен пациент. Съдът е обсъдил заключението на назначената комплексна съдебномедицинска експертиза, което е кредитирал като компетентно и непротиворечиво, и е приел, че по делото не се установява твърдяното незаконосъобразно фактическо бездействие на министъра на здравеопазването: както по отношение на твърдението за „непривеждане в изпълнение“ на стандарта „Спешна медицина“ в частта за въздушна медицинска помощ, като е прието, че това предполага юридически, а не фактически действия, така и по отношение на твърдението за неосигуряване на въздушен транспорт на 19.08.2019 г. Прието, че по надлежния ред не е било сезирано министерството, а и състоянието на пострадалия не е покривало относимите медицински критерии по глава втора, раздел V, т.3.1.2, т.3.2 и т.3.4 „Авиационен транспорт на спешен пациент“ от Наредба №3/17г - ред. ДВ бр.86/17гза.
По съществото на спора първоинстанционният съд е обсъдил предпоставките за ангажиране отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие, вреда и пряка причинно-следствена връзка между тях. Приел е, че не е доказано твърдяното незаконосъобразно фактическо бездействие на министъра на здравеопазването, изразяващо се, от една страна, в непривеждане в изпълнение на стандарта „Спешна медицина“ в частта за въздушна медицинска помощ, и, от друга страна, в неосигуряване на въздушен транспорт на 19.08.2019 г.
Поради липса на първата от кумулативните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно фактическо бездействие – искът срещу Министерство на здравеопазването е отхвърлен като неоснователен, а по отношение на предявяването срещу Държавата (представлявана от министъра на финансите) производството е прекратено като недопустимо, с оставяне на иска без разглеждане спрямо ненадлежен ответник, тъй като Държавата не е юридическо лице.
Настоящият касационен състав, след служебна проверка по чл.218 от АПК, намира обжалвания съдебен акт за валиден, допустим и правилен в обжалваните му части.
По частната жалба срещу частта с характер на определение, с която искът срещу Държавата (представлявана от министъра на финансите) е оставен без разглеждане и производството е прекратено, оплакванията са неоснователни. В производствата по чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, пасивно легитимирано да отговаря за вредите е юридическото лице, в чиято структура се намира органът (или съответното учреждение), от чиито незаконосъобразни актове, действия или бездействия се твърди, че са причинени вредите. Първоинстанционният съд правилно е приложил императивното изискване ответникът да бъде юридическо лице и законосъобразно е приел, че „Държавата“, като общоправен субект, не е надлежен ответник по иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При това положение, оставянето без разглеждане на иска спрямо ненадлежен ответник и прекратяването на производството в тази част са правилни и съответстват на установените процесуални предпоставки за надлежно упражняване правото на иск в рамките на правилата за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ, разглеждана от административните съдилища по реда на АПК. Освен това твърдяното от ищцата поведение е свързано с дейности в системата на здравеопазването (стандарт „Спешна медицина“, авиационен транспорт и др.), поради което и самата логика на твърденията насочва към компетентния ресорен административен субект, а не към министъра на финансите като процесуален представител на „Държавата“.
По касационната жалба срещу отхвърлителната част по отношение на Министерство на здравеопазването, оплакванията също са неоснователни. При иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ ищецът следва да установи кумулативно наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие (в случая – твърдяно незаконосъобразно фактическо бездействие) на административен орган, извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпили вреди и пряка причинно-следствена връзка между тях. Първоинстанционният съд е изследвал първия елемент, съгласно чл.204, ал.4 от АПК, и е достигнал до извод за липса на твърдяното незаконосъобразно фактическо бездействие, като е обосновал този извод с установените по делото факти и относимата нормативна уредба. Тези правни изводи се споделят от касационната инстанция.
Първата съдебна инстанция правилно е изяснила, че твърденията се свеждат до две основни линии: (А) министърът на здравеопазването не е „привел в изпълнение“ стандарта „Спешна медицина“ (утвърден 2017 г.) в частта за въздушна медицинска помощ до 23.02.2023 г.; (Б) на 19.08.2019 г. не е осигурил въздушна медицинска помощ/въздушен транспорт на пострадалия.
По първото твърдение – че министърът на здравеопазването не е „привел в изпълнение“ стандарта „Спешна медицина“ в частта за въздушна медицинска помощ – правилно е прието, че предмет на твърдяното неизпълнение не е конкретно дължимо фактическо действие, а комплекс от управленски, организационни и нормотворчески решения, издаване на административни актове, които по естеството си са юридически действия (издаване на актове, създаване на правила, организация на дейности), поради което не могат да бъдат квалифицирани като „фактическо бездействие“ по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Само на това основание претенцията, доколкото се основава на такова твърдение, не покрива законовите изисквания за „фактическо бездействие“ по смисъла на ЗОДОВ.
По второто твърдение – че на 19.08.2019 г. не е осигурен въздушен транспорт за пострадалия – решаващите изводи на първата инстанция са правилни и съответстват на събраните доказателства. По делото е установено, че компетентният ред за заявяване на използване на военни въздухоплавателни средства за авиомедицинска евакуация предвижда сезиране от страна на Министерството на здравеопазването, а данни за постъпило искане по надлежния ред до министъра или министерството за конкретния пациент не са установени. Наред с това, приетото и неоспорено заключение на комплексната съдебномедицинска експертиза е обсъдено детайлно и подкрепя извода, че медицинските критерии за осигуряване на въздушен транспорт на спешен пациент по относимите правила не са били налице, а и не се установява пряка причинно-следствена връзка между липсата на въздушен транспорт и настъпилия летален изход. В заключението на експертите е посочено, че „в нито един момент не е имало нормативни критерии за въздушен транспорт“. Експертите са посочили, че установените травми и състояние на пострадалия не отговарят на критериите за предоставяне на въздушен транспорт на спешен пациент по релевантните правила, както и че наземният транспорт в конкретния маршрут и времеви параметри не е довел до неблагоприятно отражение, което да обоснове причинно-следствена връзка между липсата на въздушен транспорт и леталния изход. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано твърдяното незаконосъобразно фактическо бездействие на министъра на здравеопазването, поради което не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Ето защо при липсата на тази предпоставка, обсъждането на останалите обстоятелства е ирелевантно за крайния резултат.
В този смисъл, правилно АССГ се е мотивирал с недоказаност на исковете и е отхвърлил исковите претенции изцяло.
С оглед изложеното, касационната жалба и частната жалба следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение – оставено в сила в обжалваните части.
При този изход на спора и предвид разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, на ответниците се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено в минимален размер – такова е поискано само от процесуалния представител на министерството на финансите.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13049 от 14.04.2025 г., постановено по адм. дело № 20237010701814/2023 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА Д. Й. П. да заплати на Министерство на финансите юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на евровата равностойност на 100 (сто) лева или 51,13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/.
Решението е окончателно.