Производството е по реда на чл. 229 АПК, във вр. чл. 166 АПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от А. О. Н. от гр. Кубрат, чрез пълномощника му адв. Н. Йорданова срещу Определение № 159/30.01.2026г., постановено по адм. дело № 33/2026 г. от Административен съд – Разград /АдмС-Разград/. В жалбата се развиват съображения за неправилност на съдебния акт, иска се неговата отмяна и постановяване на нов, с който да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение на Решение № 172- МИ от 26.01.2026 г. на Общинска избирателна комисия (ОИК) Кубрат, с което на основание чл. 42, ал. 4 във вр. с чл. 42, ал. 1 , т. 11 ЗМСМА са прекратени предсрочно правомощията му като кмет на Община Кубрат.
В срока по чл. 232 АПК е постъпило възражение от Общинската избирателна комисия – Кубрат, представлявана от председателя си, в което се мотивират доводи за неоснователност на частната жалба.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:
Обжалваното определение е постановено от решаващия съд в производство по реда на чл. 459, ал. 4 от Изборния кодекс вр. чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК.
Административният съд е бил сезиран с жалба, подадена от настоящия частен жалбоподател, срещу Решение № 172-МИ от 26.01.2026 г. на Общинска избирателна комисия - Кубрат, с което на основание чл. 42, ал. 4 във вр. с чл. 42, ал. 1 , т. 11 ЗМСМА са прекратени предсрочно правомощията му като кмет на Община Кубрат, поради установен конфликт на интереси от КПК в предходен негов мандат.
В жалбата е инкорпорирано искане за спиране на допуснатото, по силата на закона, предварително изпълнение на решението на общинската избирателна комисия, с което предсрочно са прекратени пълномощията на г-н Н. като кмет.
С обжалваното определение съдът е оставил без уважение това искане. За да постанови този резултат съдът съобразил разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от ЗМСМА, препращаща към тази на чл. 459, ал. 4 от Изборния кодекс /ИК/, както и общата норма на чл. 166, ал. 2 от АПК и е приел, че в случая не са налице доказателства за значителни или трудно поправими вреди, които оспорващият би претърпял от допуснатото, по силата на закона, предварително изпълнение на оспорвания административен акт. Не е счел за основателни аргументите за накърняване на доброто му име, нито тези за значително финансово засягане на личната му сфера, поради факта, че ще остане без доходи за периода на обжалването /при евентуален резултат в негова полза от съдебното производство/, поради кратките срокове, предвидени от ИК.
Определението е неправилно. При правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в необходимия обем доказателства, съдът е приложил неправилно материалния и процесуалния закон.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесното решение на ОИК следва да се разгледа по реда на чл. 459 от ИК, съгласно ал. 4 на който жалбата няма суспензивен ефект, освен ако съдът не постанови друго. Обоснован е изводът на съда, че допуснатото, по силата на закона, предварителното изпълнение може да бъде спряно от съда при установяване на условията, регламентирани в общата разпоредба за съдебен контрол на чл. 166, ал. 2 от АПК.
Неправилно е приложил обаче така посочената норма, както и чл. 154а АПК.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишна т. 10, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г., изм., бр. 7 от 2018 г., бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.) пълномощията на кметовете се прекратяват предсрочно по Закона за противодействие на корупцията /след изменението на нормата от 2026г. – Закона за Сметната палата/. Нормата посочва, че решенията и отказите на общинската избирателна комисия по ал. 3, както и отказите по ал. 4 може да се оспорват пред съответния административен съд от заинтересуваните лица, по реда на чл. 459 от Изборния кодекс. Съобразно ал. 4 на тази норма, жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.
Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК, намира приложение за конкретния случай. Съобразно нея съдът може да спре изпълнението на оспорен административен акт до влизането му в сила, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Такива вреди следва да се преценяват с оглед спецификата на осъществяваната дейност и ограниченията, които предварителното изпълнение налага, като изискването е не да се доказват конкретни "значителни" или "трудно поправими вреди", а възможността да настъпят такива – "ако то би могло да причини".
В административното производство обезпечителна нужда възниква не само в случай на постановено разпореждане на административния орган за предварително изпълнение на акта (чл. 60, ал. 1 АПК), но и в онези случаи, когато е прогласена предварителна изпълняемост на обжалвания административен акт, произтичаща по силата на закона, какъвто е настоящия. За да се произнесе по искането за спиране на лицето съдът следва да съобрази доказателствата, да направи преценка за вероятността от настъпването на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия. Съдът е длъжен да държи сметка и за задължителното, по силата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г., постановено от Общото събрание на колегиите от ВАС по ТД № 1/2009 г. относно принципа за съразмерност, прогласен в чл. 6 АПК. Този принцип се изразява в това, че административният акт и неговото изпълнение не трябва да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, доколкото "... Допуснатото предварително изпълнение на закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт... " (пак там).
Неправилно съдът приема, че нормата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква претендираните вреди да са свързани с нови обстоятелства, които не са били осъществени към момента на издаване на акта. Както се посочи по-горе визираните от законодателя вреди следва да се преценяват с оглед спецификата на осъществяваната дейност.
Релевантни са аргументите на частния жалбоподател, че като орган на изпълнителната власт с обща компетентност в системата на местното самоуправление, кметът е важен фактор в осъществяването на самоуправлението в общината, организира провеждането на политиката на общината на основата на Конституцията, законите и актовете на общинския съвет. Неговото задължение е да работи за изпълнение на решенията, програмите и мероприятията на общинския съвет и да носи отговорност пред него и избирателите си. От друга страна той притежава и редица изпълнителни правомощия, изброени в ЗМСМА, които при допуснатото по закон предварително изпълнение на решението за предсрочно прекратяване на пълномощията му, в качеството му на орган на изпълнителната власт в общината и фактор в осъществяването на самоуправлението, би могло да доведе до значителни и труднопоправими вреди /напр. във връзка с обсъждане и приемане на бюджета на общината, управлението на имотите - общинска собственост, други спешни и належащи въпроси от местно значение, произтичащи от програмата за управление за срока на мандата, въз основа на която е избран от гласоподавателите на общината/. Вярно, че в този смисъл законодателят ни е предвидил механизъм за избиране на временно изпълняващ длъжността кмет за срок до полагане на клетва на новоизбрания кмет /чл. 42, ал. 6 ЗМСМА/, както и кратък срок за решаване на делото – 2 месеца /чл. 459, ал. 11 ИК/.
В настоящия случай обаче, обективните обстоятелства, които не са отчетени от АдмС-Разград са свързани с наличието на образувано Тълкувателно дело пред Общото събрание на І и ІІ колегия на ВАС №2 от 2023г. Делото е с предмет следния въпрос: „Приложима ли е разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) в хипотеза, при която по време на упражняван мандат от кмет е влязъл в сила акт, с който е установен конфликт на интереси, но за нарушение, извършено по време на предходен мандат на кмета?". Този въпрос има преюдициално значение по настоящия основен спор, поради което разглеждането на делото по основната жалба следва да бъде спряно на основание чл. 154а, ал. 1, т. 7 АПК. Разглеждането на това тълкувателно дело значително ще забави във времето произнасянето по основния спор, докато се чака произнасянето на Общото събрание на ВАС. Това от своя страна ще рефлектира директно в правната сфера на отстраненото от длъжност лице, което не може да започне никаква работа междувременно и ще остане без доходи не за два месеца /както предвижда Изборният кодекс/, а за много по-дълъг и неопределен период от време. Това би причинило необосновано на физическото лице значителна вреда, която трудно би била репарирана след това по предвидения ни в законодателството ред. Освен това, не по-малко по значение би било и отражението върху функционирането и упражняването на кметските правомощия в общината, доколкото за неопределено време длъжността ще се заема не от пряко избраното от избирателите лице, а от „временно изпълняващ длъжността“ субект.
Ето защо, при очертания в чл. 459, ал. 11 срок /който ще бъде спрян за неустановено време/, в който съдилищата са длъжни да се произнесат по оспорването на решението на ОИК за прекратяване на пълномощията на кмета, предварителното изпълнение на решението в настоящия случай би могло да доведе до вреди по-значителни от тези, защитени от презумпцията на закона, поради което искането за спиране необосновано е прието за неоснователно и е отхвърлено.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че атакуваното определение следва да се отмени и спорът – да се реши по същество като се спре изпълнението на оспорвания административен акт.
На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 159/30.01.2026г., постановено по адм. дело № 33/2026 г. от Административен съд – Разград и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
СПИРА допуснатото от закона предварително изпълнение на Решение № 172- МИ от 26.01.2026 г. на Общинска избирателна комисия - Кубрат, с което на основание чл. 42, ал. 4 във вр. с чл. 42, ал. 1 , т. 11 ЗМСМА са прекратени предсрочно правомощията на А. О. Н. като кмет на Община Кубрат до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.
Определението е окончателно.