Производството е по реда на чл.58, ал.1 от Изборния кодекс /ИК/.
Образувано е по жалба на М. Д. И. срещу Решение № 4542-НС от 04.03.2026 год. на Централната избирателна комисия /ЦИК/, с което за участие в изборите за народни представители на 19.04.2026 г. е регистрирана партията „МОРАЛ ЕДИНСТВО ЧЕСТ“.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неизяснена фактическа обстановка. В оспореното решение било описано, че заявлението на партия „МОРАЛ ЕДИНСТВО ЧЕСТ“ е подписано от Р. В. в качеството му на представляващ партията, но липсвало отбелязване, че същото е депозирано от редовно упълномощен пълномощник, т.е. ЦИК приела, че е подадено лично от В.. ЦИК не установила по безспорен начин дали заявлението е подадено лично от представляващия партията или от пълномощник, което довело до издаване на акта при неизяснена фактическа обстановка и при непълно установяване на релевантните факти, което било предпоставка за законосъобразно започване на административното производство. Административния орган не изпълнил задълженията си по чл. 170 от АПК да установи фактическото основание за издаване на акта, което представлявало грубо нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност. Цитирана е практика на Върховен административен съд. Иска се отмяна на оспореното решение на ЦИК като се върне преписката по сигнала на ЦИК.
Ответникът – Централна избирателна комисия, не изразява становище.
Върховният административен съд, състав на четвърто отделение намира, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане по същество, тъй като оспореният акт не подлежи на оспорване по съдебен ред.
Жалбата е подадена срещу решение № 4542-НС от 04.03.2026 год. на Централната избирателна комисия /ЦИК/, с което за участие в изборите за народни представители, насрочени за 19.04.2026 г., е регистрирана партията „МОРАЛ ЕДИНСТВО ЧЕСТ“.
На основание чл. 134, ал.1 от ИК, при вземане на решение за регистриране на партии за участие в избори, Централната избирателна комисия извършва проверка по представените документи по чл. 133 и взема решение за регистрацията на партията не по-късно от 45 дни преди изборния ден. Съобразно ал.2 на същия текст, при установяване на непълноти или несъответствия, незабавно дава указания за отстраняването им в тридневен срок, но не по-късно от крайния срок за регистрация. При неотстраняване на непълнотите или несъответствията в този срок, Централната избирателна комисия отказва регистрация.
На основание ал. 3 на чл. 134 от ИК отказа за регистрация подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на чл. 58.
При така разписаната от законодателя правна рамка, на оспорване пред съда подлежат отказите на ЦИК за регистриране на кандидат за участник в предстоящи избори, но не и положителните решения на административния орган за регистриране на участник в за предстоящи избори. В този смисъл е трайно изградената практика на Върховен административен съд: определение № 5713/16.04.2019 год. по адм. д. № 4254/2019 год. на ВАС, четвърто отделение; определение № 12338 от 17.09.2019 год. по адм. д. № 10544/2019 год. на ВАС, четвърто отделение; определение № 7052 от 10.06.2021 год. по адм. д. № 6091/2021 год. на четвърто отделение и др.
От гореизложеното следва извода, че жалбата е подадена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол.
Оспореното в настоящото производство решение на ЦИК има характер на индивидуален административен акт, издаден в хода на производство, в което административни правоотношения са възникнали между партия „МОРАЛ ЕДИНСТВО ЧЕСТ“ и ЦИК. В това правоотношение жалбоподателката не е участник, поради което няма качеството на надлежна да оспори приключващия производството акт за уважаване на искането за регистриране на партията за участие в предстоящите избори.
Съобразно разпоредбата на чл. 147, ал.1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Обстоятелството, че жалбоподателката е народен представител не води до извод за наличието на пряко и непосредствено засегнати от оспореното решение на ЦИК нейни права, свободи или законни интереси, което е самостоятелно основание за определяне на жалбата като процесуално недопустима.
Както неведнъж е сочил в практиката си съдът, наличието на правен интерес от подаването на жалба е от категорията на абсолютните положителни процесуални предпоставки за допустимостта й, за което съдът служебно следи. При липсата на правен интерес жалбата е процесуално недопустима. В случая е налице хипотезата на чл.159, т.1 от АПК.
Воден от горното и на основание чл.58, ал.3 от Изборния Кодекс във връзка с чл.159, т.1 и т.5 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на М. Д. И. срещу Решение № 4542-НС от 04.03.2026 год. на Централната избирателна комисия.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 2536/2026 год. по описа на Върховния административен съд.
Определението не подлежи на обжалване.