Производството е по реда на чл. 58, ал. 1 и ал. 3 от Изборния кодекс /ИК/, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Коалиция „Продължаваме Промяната- Демократична България“, подадена чрез упълномощения адвокат М. Пандов, против Решение № 4532-НС от 04.03.2026 г. на Централна избирателна комисия /ЦИК/, в частта по т. 32.
В жалбата се излагат твърдения, че по аргумент от нормата на чл. 57 ИК, ЦИК няма правомощия да взима подобно решение, с което на практика дописва ИК. Жалбоподателят поддържа, че в раздел IV, чл. 89 и следващите от ИК са предвидени правилата за назначаване и работа на секционните избирателни комисии, но никъде не е регламентирано ограничението, предвидено в т. 32 от процесното решение, като липсва и аналогия в самия ИК, която да препраща към изисквания, свързани с ЦИК по отношение на членовете на СИК. На следващо място жалбоподателят излага доводи, че оспореното решение, в частта по т. 32 е незаконосъобразно, тъй като е извършената аналогия с изискванията за членове на ЦИК към членове на СИК, което е неприложимо в голямата си част. В тази връзка се позовава на практиката на Конституционният съд на Република България, според която разпоредбите на ИК не могат да бъдат тълкувани разширително, тъй като това би представлявало ограничение на изборните права на гражданите - пасивни или активни. Изложени са и съображения, че административният акт няма мотиви, което е самостоятелно основание за отмяната му. Претендира се отмяна на Решение № 4532-НС от 04.03.2026 г. на ЦИК, в частта му по т. 32, като незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Ответната страна - Централна избирателна комисия, чрез юрисконсулт Хайдушка, вземат становище за неоснователност на подадената жалба. Подробни съображения излагат в писмено становище и в проведеното открито съдебно заседание.
Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като взе предвид становището на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок, предвиден в нормата на чл. 58, ал. 1 ИК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Решение № 4532-НС от 04.03.2026г. на ЦИК е относно назначаване съставите на секционните избирателни комисии в страната за изборите за народни представители на 19 април 2026г. С оспорената т. 32 е прието, че след назначаване съставите на СИК, РИК извършва промени в персоналния състав единствено в случаите по чл. 51, ал. 2 ИК, или когато член на СИК не се яви в изборния ден. Неразделна част от решението са Указания за определяне съставите на СИК на територията на общината и за разпределение на местата в ръководствата на СИК. Процесният административен акт е мотивиран единствено с обсъждането, обективирано в приетия като доказателство препис - извлечение от Протокол № 776 от 04.03.2026 г.
Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, приема, че решението на ЦИК, в оспорената му част по т. 32, е законосъобразно. Издадено от компетентния за това орган, в рамките на законовите му правомощия по чл. 57, ал. 1, т. 1, 2 и 5 ИК, а именно да осъществява дейностите и упражнява контрол по прилагането на кодекса и свързаните с него нормативни актове; да осъществява методическо ръководство и упражнява контрол върху дейността на избирателните комисии; да назначава районните и общинските избирателни комисии и секционните избирателни комисии извън страната и утвърждава списъци на резервните членове; назначава и секционните избирателни комисии в страната в случаите, когато районната или общинската избирателна комисия не ги е назначила в определения срок. При упражняване на тези правомощия камисията е длъжна да уреди по ясен и еднакво приложим начин организацията по назначаването и функционирането на СИК, така че районните комисии да действат еднообразно на територията на цалата страна. Това решение е типичен пример на упражняване на методическо ръководство върху дейността на избирателните комисии.
Неоснователно е твърдението на жалбаподателя, че оспорената т. 32 от решението на ЦИК "представлява дописване на ИК, което е недопустимо". В случая се касае за преписване на част от съдържанието на чл. 91, ал.5 ИК, предвиждащ към предложението на парламентарно представените партии при провеждане на консултациите за назначаване на съставите на секционните избирателни комисии да представят и списъци на резервните членове, "които да заменят предложените от тях лица, в случаите по чл. 51, ал. 2 или когато член на секционната избирателна комисия не се яви в изборния ден". Вярно е, че ИК не предвижда в отделна разпоредба материалноправните условия за замяна на членове след назначаването на секционните избирателни комисии, но всъщност уредбата е цитираната разпоредба, в последното изречение на която е предвидено и че заместнавето се извършва с решение на районната избирателна комисия. Такъв е законодателният подход и в разпоредбата на чл. 72, ал.1, т.5 ИК, според която районната избирателна комисия освобождава членовете на секционните избирателни комисии в съответния изборен район в страната в случаите на нарушения на кодекса, на решенията на Централната избирателна комисия и на районната избирателна комисия, както и при наличие на обстоятелство по чл. 51, ал.2 ИК. Следователно, ИК съдържа уредба, макар и непрецизна, на условията за освобождаване ( замяна, когато е по писмено предложение на парламентарно представена партия и коалиция) на членове на секционните избирателни комисии и посочвайки ги в оспорената т. 32 от решението, ЦИК не е излязла извън пределите на законовите й правомощия, поради което решението в тази част не е недопустимо, както неоснователно се твърди от жалбоподателя.
Неоснователно е и второто твърдение на жалбоподателя за извършена от ЦИК незаконосъобразна аналогия на условията за предсрочно прекратяване пълномощията на членовете на ЦИК към условията за освобождаване на назначени членове на СИК. Както беше посочено по-горе, такава е използваната от законодателя нормативна техника в чл. 71, ал.1, т.5 и чл. 91, ал. 5 ИК с общо препращане към разпоредбата на чл. 51, ал.2 ИК. Дори някои от предвидените в чл. 51, ал.2 ИК хипотези да се явяват неприложими за членовете на СИК, това не изключва общото правно основание, приложимо при освобождаването на членове на СИК. А посочването на такова в актовете на РИК за освобождаване/ заместване на членове на СИК е изведено като задължително изискване към съдържанието на решението на РИК според чл. 59, ал. 2, т.4 АПК, както и в практиката на Върховния административен съд по сходни случаи. Напр. Решение № 11042 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10072/2024 г., Решение № 11471 от 25.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10418/2024 г., IV о и др., в които се приема, че освобождаването на член на СИК може да се извърши само при наличието на някое от изрично посочените основания в чл. 72, ал.1, т. 5 и чл. 51, ал. 2 ИК , които са обективни факти или оставка и не може да се основава на субективната преценка на политическия субект, от чиято квота участват.
Обосновано е позоваването от жалбоподателя на решение на Конституционния съд на Република България № 1 от 13.03.2025г. по к.д. 33/2024г. В мотивите му в частта по т. 3 " По доводите за нарушения във връзка със състава на секционните избирателни комисии" Конституционният съд достига до извод, че в ИК" не са уредени по ясен и подробен начин основанията, при които вече назначените членове на секционни избирателни комисии могат да бъдат заменяни" . Приема се също, че "многобройността на извършените смени е симптоматична за съществуващ проблем в организацията на изборния процес, която има потенциал да окаже отрицателно въздействие върху изборния резултат". Конституционният съд обаче заключава, че "Допуснатите множество необосновани смени на членовете на секционните избирателни комисии накърняват доверието в изборния процес", но това не е изведено като самостоятелно основание за незаконност на оспорените избори.
В този смисъл, не може да се приеме, че обжалваната част от решението на ЦИК е постановена в противоречие с материалноправни разпоредби на Конституцията на Република България и на Изборния кодекс. В случая не се касае за разширително тълкуване на разпоредби от кодекса, а за преповтарянето им, така както "неясно" са уредени в кодекса. С това не се нарушават или застрашават изборните права на гражданите.
Неоснователно е и твърдението за немотивираност на оспореното решение. Т.32 е предпоследна точка на решението на ЦИК, с което е направена цялостна уредба на процедурата по определяне, назначаване, резервиране и последващо функциониране на съставите на секционните избирателни комисии, като са съобразени нормите на ИК и на Методическите указания на ЦИК. Посочването в т. 32 на основанията по чл. 91, ал.5 вр. чл. 51, ал.2 ИК, при които единствено може да бъдат освободени/заменени назначени членове на секционни избирателни комисии не налага мотивиране на акта с излагане на други фактически и правни основания за това.
Настоящият състав не приема разбирането, че при така приетата редакция на т. 32 от решението на ЦИК се ограничават промените в състава на СИК само за изборния ден, което ще затрудни значително дейността им. Това е правомощие на РИК само по отношение основанието за замяна на неявил се член на СИК в изборния ден. Замяна на другите основания по чл. 71, ал.1 т. 5 вр. чл. 51, ал.2 ИК е възможна след назначаване на съставите на СИК и при възникване на конкретното основание за това преди изборния ден.
По изложените съображения жалбата се явява не основателна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Коалиция „Продължаваме Промяната- Демократична България“ против Решение № 4532-НС от 04.03.2026 г. на Централна избирателна комисия, в частта по т. 32.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.