Производството е по чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба, подадена от директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Бургас, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Василева, против Решение № 4248/09.05.2025 г., постановено по адм. дело № 108/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, в ЧАСТТА, с която са отменени т.2.1.2 и т.2.2.3 от Заповед за налагане на санкции № РД-25-2047/27.12.2024 г., издадена от същия директор, както и в частта, с която РЗОК-Бургас е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 250 лева. Излагат се доводи за неправилност на решението, като постановено при касационни отменителни основания, съгласно чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяната на решението, в частта, с която са отменени т.2.1.2 и т.2.2.3 от Заповедта, както и в осъдителната част, с която РЗОК-Бургас е осъдена да заплати 250 лева разноски по делото. Претендира разноски.

Ответникът - „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“АД оспорва така депозираната касационна жалба, респ. настоява за оставяне в сила на съдебното решение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК.

Разгледана по същество и за основателна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразна Заповед за налагане на санкции № РД-25-2047/27.12.2024 г. на директора на РЗОК Бургас, в частта с която на УМБАЛ -Бургас са наложени четири санкции „финансова неустойка“ в размер на 200 лева за всяка от тях /общо 800 лева/, а именно по отношение на т.10.1, т.10.2, т.2.1.2 и т.2.2.3 от заповедта и е присъдил разноски съразмерно на уважената, респективно на отхвърлената част от оспорването, като е осъдил РЗОК-Бургас да заплати на УМБАЛ – Бургас сумата от 250 лева, а в полза на РЗОК-Бургас е присъдил разноски в размер на 100 лева, съразмерно на отхвърлената част на жалбата.

По делото е безспорно обстоятелството, че между УМБАЛ – Бургас и Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на РЗОК–Бургас, е сключен договор №020607/24.10.2023г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК. По изпълнението на този договор е наредено със заповед да бъде извършена тематична проверка с конкретни задачи. В заповедта е определен срока на проверката – до 10.10.2024 г., както и лицата, които да я извършат.

За резултатите от проверката е съставен Протокол № 1254/18.09.2024 г., както и Протокол № 1288 от 01.10.2024 г. Съгласно т.2 от Протокол № 1288 от 01.10.2024 г. при извършена проверка на съответствието на отчетена, но незаплатена дейност с изискванията на Националния рамков договор /НРД/ за медицински дейности /МД/ за 2023-25г. за м.август 2024г. по Приложения № 1 и № 2 са установени следните нарушения: по т.2.1.2 е установено нарушение по документиране относно дейности с пациента М. Й., хоспитализирана от 21 до 25 август 2024 г. по КП № 05.2 с ИЗ № 17246. Сочи се, че в Направление за хоспитализация, бл. №7 липсват попълнени задължителни реквизити, съгласно Приложение № 2- първични медицински документи, а именно: „статус“, „пролежани леглодни“ и „състояние при изписването“ съгласно изискванията на Приложение № 2 към НРД за МД 2023-25г., съставляващо нарушение по чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.421; чл.426, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025г., във връзка с Приложение № 2; По т.2.2.3 е установено нарушение при проверка на ИЗ № 15492 по КП 74.1, касаещо ЗОЛ Р. Т., като е установена липса на номер на стая и легло в титулната страница /стр.1/ от История на заболяването, съгласно изискванията на Приложение № 2 към НРД за МД 2023-25г., с което е нарушен чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.324, т.2; чл.421; чл.425, ал.1, т.8 от НРД за МД за 23-25г., във връзка с Приложение № 2.

По отношение на обжалваните санкции първоинстанционният съд е приел, че нарушението по т.2.1.2 се изразява в липса на попълнени реквизити по отношение на пациента с История на бременността и раждането № 17246, а именно липса на изписан статус на пациента, т.е. дали е изписан, преведен в друго заведение и т.н., пролежани леглодни, състояние при изписването посочени в Направление за хоспитализация /бл.№7/. От съдържанието на документа е установил, че е отразен статусът на пациента- изписан, посочен с цифрата 1, съответстваща на обективираната в легендата на документа информация /1-изписан; 2-преведн в болница; 3-починал/. Изрично са посочени и пролежаните леглодни- „4“, както и състоянието при изписването- 1, съответстващо на „здрав“, според легендата в документа /1-здрав;2-с подобрение; 3-без изменение; 4- с влошаване/. Това е дало основание на първоинстанционния съд да приеме, че вмененото нарушение при попълване на първичния документ не е извършено и санкцията е наложена незаконосъобразно.

По т.2.2.3 е констатирал, че ЗОЛ с ИЗ № 15492 е настанен в стая № 702 на легло с №702/2, които данни са описани именно на първата /титулна/ страница от история на заболяването, като при така направените констатации и очевидното вписване на изискуемите данни нарушението действително не е извършено и санкцията по тази точка е наложена незаконосъобразно.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на първостепенния съд.

Неправилен е изводът на съда, че липсва извършено нарушение и съответно санкцията е незаконосъобразна по отношение на нарушението по т.2.1.2. Видно от представената по делото административна преписка направлението за хоспитализация (бл. МЗ-НЗОК № 7) е съставено в два различни варианта – един представен на контролните органи в хода на извършената проверка и допълнително представен вариант от лечебното заведение. Именно от първия вариант се вижда (л.107 от първоинстанционното дело), че липсват/не са попълнени посочените от контролните органи реквизити – „статус“, „пролежани леглодни“ и „състояние при изписването“, съгласно изискванията на Указания за попълване на направление за хоспитализация/ лечение по амбулаторни процедури от Приложение №2 „Първични медицински документи“ към НРД за МД за 2023-2025 г.

Обстоятелството, че по преписката съществуват два различни екземпляра от „Направление за хоспитализация“ на лицето – един с попълнени реквизити и един без, не може да се обоснове и с датата на дехоспитализация на пациента, както твърди ответникът по касация. В конкретния случай хоспитализацията на пациентката е била приключила дори преди започване на проверката от страна на РЗОК-Бургас (Заповед за проверка № РД-25-1443/ 06.09.2024 г., връчена на 13.09.2024 г. на представляващ лечебното заведение д-р Тодоров). Медицинската документация е изискана в хода на проверката на 13.09.2024 г., а пациентката по ИЗ № 17246/2024 г. е била дехоспитализирана на 25.08.2024 г., т.е. не би следвало да съществуват едни и същи медицински документи с различно съдържание.

По отношение на т.2.2.3 от обжалваната Заповед изводите на съда за незаконосъобразност на констатациите също са неправилни, поради изложените вече аргументи. Видно от изисканата и представена от лечебното заведение титулна страница на история на заболяването № 15492/2024 г. /л. 88 от първоинстанционното дело/, заверена с гриф „Вярно с оригинала“, печат на „УМБАЛ Бургас“АД и подпис, са представени два различни документа, включително съставени на две различни бланки. Първият вариант, обусловил издаването на заповедта за санкции, не съдържа в себе си посочените реквизити, което опровергава твърденията на ответника по касация и извода на първоинстанционния съд. Този първи вариант също така е издаден съгласно изискванията на § 71, т.3 от Договор № РД-НС-01-2-1 от 20 февруари 2024 г. за изменение и допълнение на националния рамков договор за медицинските дейности между националната здравноосигурителна каса и българския лекарски съюз за 2023 - 2025 г. (ДВ, бр. 77 от 2023 г.) (в сила от 01.03.2024 г.), с който бланката на „История на заболяването“ е изменена.

Във втория си вариант История на заболяването №15492/2024 г. съдържа задължителните реквизити „стая №“ и „легло №“, съгласно изискванията на „Указание за попълване на История на заболяването“ – Приложение № 2 „Първични медицински документи“ към НРД за МД за 2023-2025 г.

В процесния случай хоспитализацията на пациентката с ИЗ № 15492 е приключила на 02.08.2024 г., т.е. отново преди откриване на проверката и изискване на документите от страна на РЗОК-Бургас на 13.09.2024 г.

Това дава основание на настоящият касационен състав да счита, че представените надлежно попълнени варианти на посочените медицински документи са издадени от лечебното заведение във връзка със защитната му теза и е следвало да бъдат ценени в съдебното производство, но заедно с останалите събрани от административния орган писмени доказателства.

Консеквентно, атакуваното съдебно решение следва да се отмени в обжалваната част, а вместо него се постави друго, с което жалбата на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“АД срещу решението на касатора се отхвърли в частта по т.2.1.2 и т.2.2.3, като неоснователна.

По отношение на разноските в първоинстанционното производство.

В конкретния случай, с Решение № 4248/09.05.2025 г., постановено по адм. дело № 108/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, чиято отмяна в частта за разноските се иска, РЗОК – Бургас е осъдена да заплати на УМБАЛ „Бургас“ АД разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение и 50 лева държавна такса или общо 250 лева, а в полза на РЗОК – Бургас са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, по съразмерност.

Настоящият касационен състав счита, че с оглед изхода от касационната проверка на обжалваната част на първоинстанционното решение, то на НЗОК и на болничното заведение се дължат идентични разноски за осъществената защита от юрисконсулти, но с оглед промяна резултата, по съразмерност на НЗОК се дължат разноски от 200 лева, а на АД-то от 150 лева, вкл. заплатената ДТ за образуване на делото.

С оглед на това съдебното решение ще следва да се измени в частта на присъдените от първоинстанционния съд на всяка страна разноски, като следва да се осъди НЗОК, а не РЗОК(юридическото лице, в структурата на което се намира РЗОК – Бургас на основание § 1, т.6 ДР на АПК), да заплати на АД-то сумата от 150 лева, или 76,69 евро по съразмерност. Болничното заведение от своя страна ще дължи на НЗОК сумата от 200 лева или 102,26 евро разноски по съразмерност за първата съдебна инстанция.

По разноските в касационното производство.

Предвид изхода на спора разноски се дължат на касационният жалбоподател, които се констатираха да са в размер на общо 205 евро за: юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и за платената ДТ за касационно обжалване, които следва да се заплатят на НЗОК.

По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение

ОТМЕНЯ Решение № 4248/09.05.2025 г., постановено по адм. дело № 108/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, в ЧАСТТА, с която са отменени санкциите по т.2.1.2 и т.2.2.3 от Заповед за налагане на санкции № РД-25-2047/27.12.2024 г., издадена от директора на РЗОК-Бургас, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД срещу Заповед за налагане на санкции № РД-25-2047/27.12.2024 г., издадена от директора на РЗОК-Бургас, в ЧАСТТА, с която са наложени два броя санкции по: т.2.1.2 и т.2.2.3 „финансова неустойка“ в размер на по 200 лева всяка от тях.

ИЗМЕНЯ постановеното по делото съдебно решение № 4248/09.05.2025 г., в частта на присъдените на страните разноските, както следва :

ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД да заплати на Национална здравноосигурителна каса с адрес на призоваване гр.София, ул."Кричим"№1 разноски в размер на общо 102,26 (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) евро по съразмерност.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса с адрес на призоваване гр.София, ул."Кричим"№1 да заплати на„Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД разноски в размер на общо 76,69 (седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента) евро по съразмерност.

ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД да заплати на Национална здравноосигурителна каса с адрес на призоваване гр.София, ул."Кричим"№1 разноски по делото за касационната инстанция в размер на общо 205 (двеста и пет) евро.

Решението е окончателно.