Производството е по чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на К. Г. Т. против Решение №1351/29.04.2025 г. по дело № 821/2024 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед №ЗХУ-ИО/Д-ВТ-Е/307/ФП/11.09.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Елена, с която е прекратена отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ, считано от 01.09.2024 г. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ – Елена, редовно призован, не взема становище по така депозираната касационна жалба.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима – подадена в преклузивния срок, визиран в чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения.

Административният съд е установил от фактическа страна, че К. Т. е подал заявление-декларация по чл.20, ал.1 от ЗХУ на 25.06.2024 г., като към заявлението е бил представен попълнен от него формуляр за самооценка на лице с увреждане, в който е посочено Експертно решение /ЕР/ на ТЕЛК № 91992/14.06.2024 г., с което му е определен 80 % ТНР със срок до 01.06.2026 г. Въз основа на заявлението-декларация и приложенията към него и на основание заключението в индивидуалната оценка на потребностите на заявителя е била издадена Заповед № 3ХУ-ИО/Д-ВТ-Е/307/ФП/16.07.2024 г. на директора на ДСП – Елена, с която на касатора е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ в размер на 78,90 лева, считано от 01.07.2024 г. до 30.06.2026 г.

Съгласно уведомление рег. № 027372 от 10.07.2024 г. ДСП – Елена към РДСП – Велико Търново е била известена, че в Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ е образувано административно производство по чл.112 от Закона за здравето /ЗЗ/ против ЕР на ТЕЛК № 91992/14.06.2024 г., планирано за разглеждане на 16.08.2024 г. В резултат на оспорването, било издадено ЕР на НЕЛК № 91755 от 22.08.2024 г. с което ЕР на ТЕЛК № 91992/ 14.06.2024 г. било отменено и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване.

Издадена е и процесната Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-Е/307/ФП/11.09.2024 г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Елена, с която отпуснатата месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ на Т. е била прекратена, считано от 01.09.2024 г. В мотивите на акта е посочено като правно основание нормата на чл.66, ал.5, т.2 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания /ППЗХУ/, като е визирано горецитираното ЕР на НЕЛК, с което е отменено и върнато за ново освидетелстване ЕР на ТЕЛК № 91992/14.06.2024 г., послужило за основание за отпускане на заявителя на месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ от 01.09.2024 г.

Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е същият е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Споделил е част от мотивите на обжалваното решение досежно факта, че основанието за получаване на отпуснатата финансова подкрепа се явява отпаднало – респективно е налице основание за нейното прекратяване по чл.66, ал.5, т.2 от ППЗХУ. Отбелязал е, че нито ЗХУ, нито ППЗХУ, предвиждат възможност за административния орган служебно да замества заявеното от лицето основание за отпускане на финансова подкрепа, в случай, че то отпадне. Изложил е, че финансовата подкрепа следва да съответства на степента на увреждане и индивидуалното състояние и потребности на лицето, установено от органите на медицинската експертиза.

В настоящия случай обаче, индивидуалната оценка на потребностите е издадена с оглед ЕР на ТЕЛК № 91992/14.06.2024 г., което от своя страна е отменено от НЕЛК, а освен това не е било установено забавяне в медицинската експертиза по смисъла на ЗЗ, което условие е предвидено в разпоредбата на чл.26, ал.7 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/.

За пълнота е посочил, че приложение не може да намери и разпоредбата на чл.112, ал.9, изр.първо от ЗЗ, тъй като касае случаите, когато експертното решение се обжалва, какъвто е приел, че не е настоящия случай, предвид че ЕР на ТЕЛК е отменено с ЕР на НЕЛК, за което няма данни да е обжалвано, следователно обжалването на ЕР е приключило с неговата окончателна отмяна.

В касационното производство от касатора са приложени писмени доказателства, както следва: справка от ел. здравно досие в Директория HIS-Медицинска експертиза, заверена с ОКЕП; Експертно решение № 91805 от заседание 117 от 22.06.2022 г. на ТЕЛК- Велико Търново; Експертно решение № 91755 от заседание 145 от 22.08.2024 г. на HEЛK; Експертно решение № 90319 от заседание 20 от 29.01.2025 г. на ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ – Велико Търново; eлектронно съобщение gmail - Дата на разглеждане на жалба; справка от медицинско досие в ЕСМЕ, заверена с КЕП.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Постановено е при неправилно приложение на материалния закон.

Заповедта на административния орган, с която отпуснатата месечна финансова подкрепа е прекратена, е издадена въз основа на изготвената индивидуална оценка на потребностите от 16.07.2024 г. Същата е със заключение за установена потребност от отпускане на месечна финансова подкрепа на основание чл.70, т.2 от ЗХУ със срок на действие на индивидуалната оценка на потребностите – 01.06.2026 г.

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от ЗХУ заповедта за отпускане на месечна финансова подкрепа се издава въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, като заповедите следва да се мотивират /ал.4/. Индивидуалната оценка на потребностите се издава за срока, посочен в експертното решение за определяне процента на трайно намалената работоспособност или вида и степента на увреждане съгл. чл.26, ал.1 от ЗХУ. Преди изтичането на срока на действие на индивидуалната оценка на потребностите може да бъде изготвена нова при наличието на предпоставките, заложени в чл.26, ал.5, т.1 ЗХУ - издаване на ново експертно решение от ТЕЛК (НЕЛК) преди изтичането на срока на действащото експертно решение; и т.2 - промяна в потребностите на човека с увреждане и заявеното желание по чл. 21, ал. 2. Месечната финансова подкрепа се отпуска, изплаща, изменя, спира, прекратява и възобновява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на оправомощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ промяната в обстоятелствата съгласно чл.66, ал.1 от ППЗХУ.

Прекратяването на месечната финансова подкрепа се извършва при наличието на предпоставките, посочени в чл.66, ал.5, т.1 и т.2 от ППЗХУ, които предвиждат извършване на нова индивидуална оценка на потребностите съгласно чл.26, ал.5 от ЗХУ /по т.1/ и/или промяна в обстоятелствата, при които е отпусната /по т.2/.

Посочената в мотивите на органа хипотеза е именно тази по т.2, като единствено е споменато ЕР на НЕЛК № 91755 от 22.08.2024 г. с което ЕР на ТЕЛК № 91992/14.06.2024 г. било отменено и върнато за ново освидетелстване. От горното не се установява промяна в обстоятелствата, при които е отпусната помощта, а само наличието на висящо административно производство за определяне на процент ТНР на лицето.

За пълнота следва да се посочи, че пред касационната инстанция са представени доказателства, че след връщане на преписката ТЕЛК се е произнесла с ЕР № 90319 от заседание № 20 от 29.01.2025 г., с което е определила същия процент /80%/ трайно намалена работоспособност, като тази оценка е потвърдена от НЕЛК – Специализиран състав по Психични, Вътрешни и ССЗ с ЕР № 92368 от заседание № 128/28.07.2025 г., като при служебна проверка се констатира, че тези актове са предмет на адм. дело № 690/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, което не е приключило към датата на приключване на съдебното дирене пред касационната инстанция.

При подобна хипотеза обаче приложимо се явява правилото на чл.26 ал.7 от ЗХУ, според което „Когато лицата са подали заявление-декларация за преосвидетелстване от ТЕЛК не по-късно от три месеца преди изтичане на срока на експертните им решения и е налице забавяне в медицинската експертиза по смисъла на разпоредбите на Закона за здравето, срокът на действие на индивидуалната оценка на потребностите продължава до издаване на новите експертни решения на ТЕЛК или НЕЛК без прекъсване“.

В разглеждания казус заявлението на Т. е подадено в посочения срок, но с отмяна на първоначалното решение на ТЕЛК и връщане на преписката за ново произнасяне от НЕЛК е възникнало ситуация на „забава“ по см. на Закона за здравето, поради което и срокът на действие на индивидуалната оценка за счита за автоматично продължен до издаване на ново ЕР.

Последното е било издадено на 29.01.2025 г., като на касатора е била определена същата степен на увреждане – 80% и то е било потвърдено с ЕР на НЕЛК №92368 от заседание № 128/28.07.2025 г., което означава, че Т. продължава да има качеството на лице с увреждания, което отговаря на критериите по чл.70, т.2 от ЗХУ, съгласно които право на месечна финансова подкрепа по чл.69, т.1 от ЗХУ имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва: 2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане - в размер 15 на сто от линията на бедност.

Освен това следва да се отбележи, че процесната оспорена заповед не съдържа коректно изложени фактически основания по смисъла на чл.59, ал.2 АПК, тъй като се основава на неправилния извод, че ЕР на НЕЛК № 91755 от 22.08.2024 г. представлява промяна на обстоятелствата, обуславящи прекратяване на отпуснатата месечна финансова подкрепа, след като в самата заповед е налице позоваване на изготвената индивидуална оценка от 16.07.2024г., чието действие обаче не отпада по право с отмяна на ЕР на ТЕЛК или НЕЛК, а при изтичане на срока, за който е издадена или при изготвяне на нова индивидуална оценка на потребностите на лицето с увреждания.

Не е спорно, че от страна на органа не е извършена и нова индивидуална оценка на потребностите към дата 11.09.2024г.(такава е налична едва към дата 26.02.2025г.), т.е. преди изтичането на срока на действие на посочената в процесната заповед индивидуална оценка от 16.07.2024 г., която е със заключение за предоставяне на месечна финансова подкрепа.

В този смисъл, органът не е изяснил релевантните факти и установяването им с годни доказателствени средства в рамките на административното производство, респ. същите не са подведени съответно под приложимата материалноправна уредба, дадена със ЗХУ и ППЗХУ.

Всички тези аргументи обосновават единственият възможен извод, че при постановяване на административния акт са допуснати от ответника по касация несъобразявания както с материалния закон, така и с разписаните административнопроизводствени правила.

Ето защо издаденият индивидуален административен акт се явява незаконосъобразен, поради допуснати: противоречие с материалноправни разпоредби и поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила, основания за отмяна по чл.146, т.3 и т.4 АПК.

От своя страна административният съдия, след като не е констатирал това, е постановил съдебно решение, с което е отхвърлил жалбата на Т., при наличие на касационно основание по чл.209, т.3 АПК, което обосновава и отмяната му. Вместо него следва да се постанови друго, с което се отмени заповедта на ответника по касация, с която е прекратена отпуснатата месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ, считано от 01.09.2024 г., като незаконосъобразна.

По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение

ОТМЕНЯ Решение №1351/29.04.2025 г. по дело № 821/2024 г. по описа на Административен съд – Русе , като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалба на К. Г. Т. Заповед №ЗХУ-ИО/Д-ВТ-Е/307/ФП/11.09.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Елена.

Решението е окончателно.