Производството е по реда на чл. 176, ал. 1 във връзка с чл. 228 и 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК.
Образувано е по молба, подадена от Б. М. И. и В. Н. В., чрез пълномощник адв. А. Ангелов, с която се иска допълване и тълкуване на определение № 1816 от 17.02.2026г., постановено по адм. дело № 1049/2026г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), петчленен състав.
В молбата се сочи, че съдът не се е произнесъл по аргумента, изложен в подадена по делото молба, допълваща частната жалба, че министърът на правосъдието е приел подзаконови правни норми, които не отговарят на принципите на чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове, както и че в мотивите на постановеното определение, чието тълкуване се иска, не е указано какъв е държавният и обществен интерес и в какво се изразява в конкретика.
Ответникът – министър на правосъдието, чрез процесуален представител, в депозирано по делото становище развива съображения, че молбата за допълване и тълкуване следва да бъде оставена без уважение.
Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия намира молбата за допълване и тълкуване за допустима, но неоснователна, по следните съображения:
С определение № 1816 от 17.02.2026г., постановено по адм. дело № 1049/2026г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, чието допълване и тълкуване се иска, е оставено в сила определение № 706 от 22.01.2026г., постановено по адм. дело № 523/2026г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, с което в производство по реда на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 190 АПК е оставено без уважение искането на Б. М. И. и В. Н. В. за спиране действието на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-I от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от министъра на правосъдието /обн. ДВ, бр.89/24.10.2025 г., в сила от 01.11.2025 г/. Петчленният състав на ВАС е споделил съображенията на тричленния състав на ВАС, че не са налице основания за спиране на действието на оспорения подзаконов нормативен акт, тъй като оспорващите не са доказали наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК – че действието на подзаконовия нормативен акт би им причинило/би създало реална опасност от причиняването на значителна или трудно поправима вреда.
Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК, само ако съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, може по свой почин или по искане на страна, да се произнесе с допълнително решение, в случая – с определение. В случая по искането за спиране действието на сочената наредба е налице произнасяне както от тричленния, така и от петчленния състав на ВАС. В съдебния си акт настоящият състав се е произнесъл изцяло по правилността на обжалваното определение на тричленния състав на ВАС и ясно и недвусмислено е посочено дали са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Въпросът дали при издаване на оспорената наредба е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗНА е въпрос по съществото на спора, а не по акцесорното искане за спиране на нейното действие, поради което е извън предметния обхват на настоящото производство и не обуславя допълване на постановеното определение.
Не са налице основания и за тълкуване на постановеното определение. Волята на съда е ясна и непротиворечива. Съгласно разпоредбата на чл. 251 ГПК, която следва да намери субсидиарно приложение с оглед препращащата норма на чл. 144 АПК, на тълкуване подлежат неясните съдебни актове - такива, от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по правния спор. В случая в съдебното определение, чието тълкуване се иска, ясно е формулирана волята на съда, изразена точно в диспозитива, съответен в пълнота на повдигнатия пред съда спор. Следователно не е налице неяснота на определението, която да бъде отстранена по тълкувателен път. Само за пълнота, що се отнася до употребения в съдебния акт израз „държавен (обществен) интерес“, квалифициран като „значим“ и „охраняван“, който молителят желае да разбере в какво точно се изразява, следва да се отбележи, че този интерес се презюмира от законодателя по силата на чл. 190, ал. 1 АПК, а не се определя като такъв по усмотрение на съда. Защитата на този интерес налага продължаване прилагането на подзаконовия нормативен акт, а в тежест на оспорващите е да оборят законовата презумция, както ясно и подробно е изложено в определението, чието тълкуване се иска.
По изложените съображения не са налице основания за допълване и тълкуване на определение № 1816 от 17.02.2026г., постановено по адм. дело № 1049/2026г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, подадена от Б. М. И. и В. Н. В., чрез пълномощник адв. А. Ангелов, с която се иска допълване и тълкуване на определение № 1816 от 17.02.2026г., постановено по адм. дело № 1049/2026г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав.
Определението е окончателно.