Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на И. М. А. против определение № 4737/05.02.2026г., постановено по адм. д. № 13211/2025г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставено без уважение искането за спиране изпълнението на Решение № 1423-МИ от 15.12.2025г. на Общинска избирателна комисия – Столична община, с което предсрочно на осн. чл. 30, ал. 6 и 7 ЗМСМА са прекратени пълномощията на И. А. като общински съветник в Столичен общински съвет и е избран за общински съветник А. А. Б., следващ в листата.
Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди, че от предварителното изпълнение за него и за обществото настъпват значителни вреди. Иска отмяна на определението и спиране на предварителното изпълнение.
Ответникът по частната жалба - ОИК – Столична оспорва частната жалба.
Заинтересованата страна А. А. Б. оспорва частната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, преценявайки доводите на частния жалбоподател и данните по делото приема за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна и в срок, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С Решение № 1423-МИ от 15.12.2025г. на Общинска избирателна комисия – Столична община, предсрочно, на осн. чл. 30, ал. 6 и 7 ЗМСМА са прекратени пълномощията на И. А. като общински съветник в Столичен общински съвет и е избран за общински съветник А. А. Б., следващ в листата.
За да остави без уважение искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на решението, Административен съд София-град е изложил съображения, че жалбоподателят не мотивира наличието на нови обстоятелства, във връзка с които за него биха могли да настъпят значителни или трудното поправими вреди.
Определението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 459, ал. 4 ИК вр. чл. 30, ал. 8 ЗМСМА оспорването не спира предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго. Следователно предварителното изпълнение на решението на ОИК е допуснато по силата на закона.
Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.
Административният съд следва да прецени дали по отношение на жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки на чл. 166, ал. 4 АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, в който смисъл в оспорения съдебен акт са изложени подробни мотиви.
Основания за спиране на допуснатото по закон или с влязло в сила разпореждане на органа предварително изпълнение, съгласно чл. 166, ал.4 вр. ал. 2 АПК, са налице ако предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Позоваването на обществения интерес и на евентуалното му накърняване е ирелевантно за спора, защото този интерес е презюмиран, защитим и съобразен от законодателя предвид допуснатото от закона предварително изпълнение на административния акт. След като законодателят е допуснал предварително изпълнение на един административен акт, той вече е извършил необходимата преценка за засягане на държавния и обществен интерес от него в различните му аспекти. Поради това на съда не е предоставено да противопоставя и преценява различни държавни и обществени интереси един на друг. В компетентността на съда е да извърши преценка за значителни или трудно поправими вреди, които биха могли да настъпят не по принцип, а само за лицето, което искане спиране на предварителното изпълнение.
В случая по делото не са ангажирани нито твърдения, нито доказателства, установяващи настъпването на значителни или труднопоправими вреди за И. А. в резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, които да са противопоставими по интензитет на защитения от закона държавен и обществен интерес. Не са налице и нови обстоятелства не изобщо, а такива, които са от значение за настъпване на вреди за лицето, което иска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 4737/05.02.2026г., постановено по адм. д. № 13211/2025г. по описа на Административен съд София-град.
Определението е окончателно.