Производството се развива по реда на чл. 216а, ал.1 от ЗОП, във връзка с чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по частни жалби на Консорциум „Страбаг Рейл Кънстракшън“ ДЗЗД, „ПТТ Перник – Радомир“ ДЗЗД и Обединение „Рейлуей БГ Запад“, срещу Определение № 153/12.02.2026 г. по преписка № КЗК-94/95/96/2026 г. по описа на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/, с което е допуснато предварително изпълнение на Решение № D51422553/19.12.2025 г. на генералния директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ДП за определяне на изпълнител в „открита“ процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Модернизация на железопътната линия София – Перник – Радомир: Проектиране на част от участъка Перник – Радомир, строителство на железен път, контактна мрежа, съоръжения и авторски надзор на целия участък“.
В частната жалба на Консорциум „Страбаг Рейл Кънстракшън“ ДЗЗД са развити доводи за неправилно прилагане на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че липсват законови предпоставки за допускане на предварително изпълнение, т.е. е налице противоречие с разпоредбите на чл. 205, ал.4 и 5 от ЗОП. Развити са доводи във връзка с липсата на основанията за допускане на предварително изпълнение на решението на възложителя.
В жалбата на „ПТТ Перник – Радомир“ ДЗЗД се твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Изложени са доводи за липса на обстоятелства по смисъла на чл. 205 от ЗОП. Твърди се, че КЗК неправилно е тълкувала международните ангажименти европейските регламенти, както и нарушаване на принципа на съразмерност и превес на обществения интерес. Изложени са подробни доводи.
В жалбата на Обединение „Рейлуей БГ Запад“ също се твърди несъобразяване на оспорваното определение с изискванията на чл. 205, ал.4 от ЗОП поради липса на предвидените в него основания за допускане на предварително изпълнение на оспореното пред КЗК решение на възложителя. Нормативно установените задължения на възложителя не обуславяли необходимостта от предварително изпълнение. Оспорва се всеки едни от мотивите на КЗК за допуснатото предварително изпълнение.
Частните жалбоподатели искат отмяна на оспореното определение. Претендират присъждане на разноски.
Ответната по частната жалба страна – генерален директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ДП, оспорва частните жалби, твърди, че са неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение.
Заинтересованото лице – ДЗЗД „ИСПА“ с писмено становище, оспорва частните жалби и моли да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Развива подробни твърдения за наличие на правни основания за допускане на предварително изпълнение на процесното решение на възложителя. Прави възражение за прекомерност на претендираните за присъждане разноски от частните жалбоподатели.
Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалби на „ПТТ Перник – Радомир“ ДЗЗД, Консорциум „Страбаг Рейл Кънстракшън“ ДЗЗД и Обединение „РЕЙЛУЕЙ БГ ЗАПАД“, срещу Решение № D51422553/19.12.2025 г. на генералния директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ДП за определяне на изпълнител в „открита“ процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Модернизация на железопътната линия София – Перник – Радомир: Проектиране на част от участъка Перник – Радомир, строителство на железен път, контактна мрежа, съоръжения и авторски надзор на целия участък“, открита с Решение № F717425/23.07.2025 г. на възложителя.
С оспореното определение, КЗК е допуснала предварително изпълнение на Решение № D51422553/19.12.2025 г. на генералния директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ДП за определяне на изпълнител.
За да се произнесе е приела за установено, че следва да бъде допуснато предварително изпълнение на обжалваното Решение № D51422553/19.12.2025 г. на генералния директор на „НКЖИ“ ДП, тъй като така ще се защитят особено важни държавни и обществени интереси, а несвоевременното му изпълнение би могло да доведе до настъпване на значителни вреди, в това число накърняване на значими обществени интереси. Изводите си е обосновала с наличието на законово задължение за органа да стопанисва и управлява предоставеното имущество - обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им, поради което своевременното възлагане на обществената поръчка е с голяма обществена значимост и засяга важни държавни и обществени интереси. Споделени са твърденията на възложителя, че невъзможността за възлагане на обществената поръчка, поради обжалването на решението, би довело до поставяне в риск на поетите ангажименти от страна на Република България за предприемане на конкретни мерки за изграждане на инфраструктурата по протежение на Коридор 8, свързващ Адриатическо с Черно море през Албания, Република Северна Македония и България в сроковете, предвидени в насоките за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа. Взети са предвид въведените с Регламент (ЕС) № 1315/2013 от 11 декември 2013 година насоки на Съюза за развитието на Трансевропейската транспортна мрежа, според които държавите-членки вземат подходящи мерки за изграждането на основната мрежа, за да се спазят разпоредбите на настоящата глава най-късно до 31 декември 2030 г., както и Регламент (ЕС) 2024/1679 от 13 юни 2024 г., в който инфраструктурата по оспорваната поръчка попада на два от TEN-T коридорите „Западни Балкани - Източно Средиземноморие“ (частично припокриващ се с бившия коридор ОИС) и „Балтийскo море – Черно море – Егейско море“. Отбелязано е значението и на поетите от страната ангажименти към съседни държави във връзка с изграждането на устойчива инфраструктура по протежението на Коридор 8 като основа за водене на преговори и за съвместна работа и извършване на конкретни дейности, които трябва да бъдат предприети до 2030 г. Прието е, че забавяне изпълнението на обществената поръчка е във вреда на обществото и на държавата, като засяга неограничен брой лица. КЗК е взела предвид и вида на дейностите, включени в предмета на обществената поръчка.
Частните жалби са подадени от участници в производството пред КЗК, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за всеки от тях акт и в сроковете по ЗОП, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
В Комисията за защита на конкуренцията е било образувано производство по преписка № КЗК-94/95/96/2026 г. във връзка с три броя постъпили жалби срещу решение № D51422553 от 19.12.2025 г. на генералния директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ДП (ДП „НКЖИ“) за определяне на изпълнител в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Модернизация на железопътната линия София – Перник – Радомир: Проектиране на участъка Перник – Радомир, строителство на железен път, контактна мрежа, съоръжения и авторски надзор на целия участък“.
С подадените жалби, тримата жалбоподатели – ДЗЗД „ПТТ Перник – Радомир“, „Консорциум Страбаг Рейл Кънстръкшън“ ДЗЗД и Обединение „Рейлуей БГ Запад“, са оспорили като незаконосъобразно издаденото решение № D51422553 от 19.12.2025 г. на генералния директор на ДП „НКЖИ“, твърдейки, че са неоснователно отстранени от участие в процедурата, както и че офертата на класираното на първо място и избрано за изпълнител ДЗЗД „ИСПА“ не отговаря на утвърдените от възложителя и влезли в сила изисквания по обществената поръчка.
В отговор на подадените жалби възложителят е изложил твърдения за тяхната неоснователност и на основание чл. 205, ал. 1 вр. чл. 205, ал. 2 от ЗОП е направил искане за допускане на предварително изпълнение на решение № D51422553 от 19.12.2025 г. Обосновал е искането си с наличието на обстоятелства, които налагат допускане на предварително изпълнение с цел да се осигури животът или здравето на гражданите и да се защитят особено важни държавни или обществени интереси. Изложил е твърдение, че неизпълнението на гореописаните обстоятелства би могло да доведе до накърняване на въпросните интереси и да последват значителни и трудно поправими вреди от закъснение на изпълнението. Възложителят е аргументирал и степента на значимост на обществения интерес, който ще бъде защитен с допускането на предварителното изпълнение, като го е съпоставил с частните икономически интереси на жалбоподателите предвид спецификата на предмета на обществената поръчка, и с оглед заложените дейности по осъществяването им.
Комисията за защита на конкуренцията, след разглеждане доводите на възложителя е приела, че са налице материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 205, ал. 4 от ЗОП за допускане на поисканото предварително изпълнение, и с определение № 153 от 12.02.2026 г. е допуснала предварително изпълнение на обжалваното решение.
Определението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон и нарушение на процесуалните правила, които да водят до извод за неговата незаконосъобразност. Актът на Комисията за защита на конкуренцията е правилен и надлежно обоснован.
В постановеното от КЗК и оспорено като незаконосъобразно пред настоящата съдебна инстанция определение, са разгледани сочените от възложителя обстоятелства, които мотивират възможността и необходимостта от допускане на предварително изпълнение на решението за избор на изпълнител на основание чл. 205, ал.4 от ЗОП, а именно, наличието на съществени и значими за производството държавни и обществени интереси и реалната опасност от поява на значителни вреди вследствие на несвоевременното изпълнение на предмета на обществената поръчка.
КЗК правилно е достигнала до извод за основателност на искането на възложителя за допускане на предварително изпълнение на обжалвания краен акт - Решение № D51422553/19.12.2025 г. на генералния директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ДП, тъй като по този начин ще се защитят особено важни държавни и обществени интереси, а несвоевременното му изпълнение би могло да доведе до настъпване на значителни вреди, в това число накърняване на значими обществени интереси.
Предмет на настоящото производство е акта на Комисията за защита на конкуренцията, с който е допуснато предварително изпълнение, а не решението, с което е определен изпълнител по обществената поръчка. Затова не следва да бъдат разглеждани твърденията в частните жалби, касаещи законосъобразността на крайния акт за приключване на процедурата.
Не следва да бъдат споделени твърденията на частните жалбоподатели, че липсват законовите предпоставки в ЗОП за допускане на предварително изпълнение, както и че е нарушен принципът на съразмерност. За да се допусне предварително изпълнение на решението на възложителя, е достатъчно доказването само на някоя, а не на всяка една от предпоставките, визирани в чл. 205, ал. 4 от ЗОП. В случая, от страна на решаващия орган е прието за доказано, че с допускането на предварително изпълнение ще бъдат защитени особено важни държавни и обществени интереси, а несвоевременното изпълнение би могло да доведе до настъпване на значителни вреди, в това число и накърняване на значими обществени интереси. За да достигне до този извод, КЗК е разгледала подробно доводите на възложителя, като е формирала обосновани и правилни изводи относно тяхното значение за възможността за допускане на търсеното със становището срещу жалбите на трите дружества предварително изпълнение. Настоящият съдебен състав не намира за обосновано становището за допуснато с акта нарушение на принципа на съразмерност. В хода на производството пред контролния административен орган са съобразени вида и характера на обществената поръчка, преследвания фактически и правен резултата от нея, влиянието върху обществения интерес, наличието на рискове за срочното приключване на процедурата и значението за реализиране на поетите на държавно ниво ангажименти към трети страни и др. При произнасянето си КЗК е осъществила пълна и обективна оценка на всяко едно от описаните по-горе обстоятелства, като е формулирала обосновани изводи за влиянието им върху възможността за настъпване на значима или трудна поправима вреда върху държавния или обществения интерес.
Предвид гореизложеното, твърдението, че КЗК е допуснала съществени процесуални нарушения, приемайки фактите, изложени от възложителя, без доказателства и без мотиви следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
КЗК правилно е преценила, че обществения интерес, който подлежи на защита чрез допускането на предварително изпълнение на обжалваното решение, зависи от важността на защитаваните обществени отношения и от мащаба на кръга от лица, които са засегнати. Защитата на обществения интерес следва да е гарантиран от изпълнението на задължението на държавата и своевременното осъществяване на възложените от закона правомощия. Следва да се сподели становището, че обществените отношения, свързани с дейностите от предмета на оспорваната процедура, се отличават с особена важност и засягат неограничен брой лица – български и чуждестранни физически и юридически лица, държавни и местни органи и организации, като неизпълнението на съответните ремонтни дейности и поддръжка, включени в предмета на оспорваната поръчка би поставило в риск от увреждане не само използваното транспортно средство, но и живота и здравето на придвижващите се лица. Значимостта на засегнатия интерес и неограничения брой лица, които засяга обжалваното решение, обуславя изключително високата степен на обществена значимост на навременното възлагане и изпълнение на предмета на обществената поръчка.
Предмета на процесната процедура е пряко свързан с дейността на възложителя, тъй като включва извършване на дейности по развитие, ремонт, поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура. Тяхното своевременното възлагане е с голяма обществена значимост и засяга важни държавни и обществени интереси, свързани с движението на хора в конкретното направление и осъществяване на стокови канали не само за страната, но и в международния обмен на територията на Европейския съюз и извън него. При обосноваване на предпоставките по чл. 205, ал. 4 от ЗОП, възложителят се е позовал на свои законови задължения, поети ангажименти и публично достъпни документи, цитирани и взети предвид от КЗК в обжалваното определение. Същите обосновават важния държавен и обществен интерес, налагащ бързото осъществяване на проекта за развитие на транспортната мрежа, част от който представлява и процесната обществена поръчка. Посочените основания правилно и обосновано са приети от КЗК, като вписващи се в изискванията на чл. 205, ал.4 от ЗОП за допускане на предварителното изпълнение на оспорваното пред КЗК решение за избор на изпълнител. Забавянето на изпълнението, както правилно е приела КЗК, би довело до негативни последици в значим за държавния и обществения интерес сектор – транспорт, което поставя в риск осигуряването на безинцидентно и безопасно движение на пътници и стоки по железопътната транспортна мрежа, което от своя страна би могло да доведе до настъпването на значителни и трудно поправими вреди за обществото и държавата, и засяга неограничен брой лица.
Неоснователно е и твърдението, че при допускане на предварително изпълнение, неправилно е приложен материалният закон, тъй като КЗК е приела, че само защитата на „особено важен държавен или обществен интерес“ е основание за допускане на предварително изпълнение. В практиката си, съставите на Върховен административен съд нееднократно са застъпвали становище, че при обсъждане на отправено по реда и на основание чл. 205, ал. 4 от ЗОП искане и преценка за неговата основателност, следва да се отчита спецификата на предмета на конкретната обществена поръчка, който в случая е свързан с модернизиране на железопътен участък, представляващ част от транспортен коридор, свързващ няколко европейски страни и морските им пристанища. За да се допусне предварително изпълнение на решението на възложителя, е достатъчно доказването само на някоя от предпоставките, визирани в хипотезата на нормата на чл. 205, ал. 4 от ЗОП. Без съмнение, както бе изложено по-горе, в случая са налице държавни и обществени интереси, обусловени от специфичния предмет на обществената поръчка, предполагащ своевременно провеждане и приключване на процедури по цялостното развитие на железопътната инфраструктура, и допринасящи за развитието на мобилността във, през страната и нейните съседни държави.
В духа на гореизложеното следва да бъдат разгледани и твърденията на частните жалбоподатели относно липсата на спешност и напреднал етап на производството пред КЗК, както и неправилното тълкуване на международни ангажименти и европейски регламенти. Елементът на „спешност“ в случая е продиктуван, на първо място, от сектора, в който следва да се реализира процесната обществена поръчка. С изпълнението на предмета на поръчката се засяга специфична група от обществото, за която своевременно следва да се осигури нормалното битуване и начин на живот на територията на страната. Сред пътуващите с железопътен транспорт, особено в областта, предмет на обществената поръчка, има както граждани, за които това е не само удобен и предпочитан, а единствен възможен начин на придвижване. Именно осигуряването на нормални, ефективни и съобразени със съвремието условия за придвижване в сферата на мобилността, обосновава извода за наложителност и неотложност на изпълнение на предмета на обществената поръчка чрез допускането на предварително изпълнение на решението на възложителя за определяне изпълнител.
Международните ангажименти и европейските регламенти правилно и обосновано са ценени като основание, което е изключително значимо за преценка относно наложителността на своевременна реализация на предвидените в предмета на обществената поръчка мероприятия. Действително, поетите задължения по подписания между Република България, Република Северна Македония и Република Албания меморандум нямат императивен характер, а Регламент 1315/2013 г. не въвежда задължително изискване Коридор №8, включен като предмет в обществената поръчка, да се изпълни до края на 2030 г. Но към международното право не следва да се подхожда с липса на приоритет. Законът е предвидил задължение на ДП „НКЖИ“ да стопанисва и управлява предоставеното имущество. Съгласно Регламент (ЕС) 2024/1679 от 13 юни 2024 г. инфраструктурата на трасето, предмет на обществената поръчка, попада на два от TEN-T коридорите „Западни Балкани – Източно Средиземноморие“ и „Балтийско море – Черно море – Егейско море“. В този смисъл забавянето или неизпълнението на проекта може да компрометира ефективното строителство на отсечка от железопътната мрежа на ЕС, което би оказало негативно влияние върху позицията на държавата в процесите по развитие на общите икономически възможности на ЕС, поради необосновано забавяне в прилагането на националните и европейските политики за управление и поддръжка на европейски пътно-транспортни мрежи и ангажименти спрямо трети страни. Тези обстоятелства пряко засягат широк обществен и държавен интерес, което покрива и горепосочената нормативна хипотеза за уважаване на особеното искане на възложителя.
По изложените съображения съдът приема, че Комисията за защита на конкуренцията законосъобразно е допуснала предварително изпълнение на решението за определяне на изпълнител на процесната обществена поръчка, като се е съобразила със събраните в хода на производството до момента доказателства и изложените от страните твърдения във връзка с възможността за допускане на предварително изпълнение на оспореното решение на възложителя, поради което обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила.
С оглед изхода от спора, заявените с частните жалби на ДЗЗД „ПТТ Перник – Радомир“, „Консорциум Страбаг Рейл Кънстръкшън“ ДЗЗД и Обединение „РЕЙЛУЕЙ БГ ЗАПАД“ претенции за присъждане на направените за настоящото производство разноски следва да се оставят без уважение на основание чл. 217 от ЗОП вр. чл. 143, ал. 3 от АПК.
Поради горното и на основание чл. 216а от ЗОП, във връзка с чл. 236 и чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 153 от 12.02.2026 г. по преписка № КЗК-94/95/96/2026 г. по описа на Комисия за защита на конкуренцията.
Определението е окончателно.