Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Русе, чрез ст. юрисконсулт Е. Халил, като процесуален представител, против Решение № 2645 от 01.10.2025 г., постановено по адм. д. № 918/ 2024 г. по описа на Административен съд – Русе, с което съдът е отменил писмено разрешение на Кмета на Община Русе за отсичане на 11 броя дълготрайни декоративни дървета, разположени в имот с кадастрален номер 63427.2.1622, представляващ част от [улица] в гр. Русе.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Оспорва извода на съда, че обжалваният административен акт представлява общ акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Настоява, че оспореното разрешение е индивидуален административен акт и оспорването му следва да се преценява в условията на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, като от този довод черпи възражение, че жалбоподателката в първоинстационното производство не е заинтересовано лице, поради което жалбата ѝ е недопустима и производството по нея е следвало да бъде прекратено. Прави искане за отмяна на обжалваното решение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът, М. Е. Д., чрез пълномощника си, адв. Ст. Филков, САК, представя писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание, редовно призована, се явява лично и със съпруга си В. В., упълномощен да я представлява, като настоява да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и представя писмени бележки в тази насока.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Русе е отменил писмено разрешение на Кмета на Община Русе за отсичане на 11 броя дълготрайни декоративни дървета, разположени в имот с кадастрален номер 63427.2.1622, представляващ част от [улица] в гр. Русе.

Решението е произнесено, след като с Определение № 411 от 16.01.2025 г. по адм. дело № 47/ 2025 г. състав на ВАС е отменил Определение № 3387 от 21.11.2024 г., постановено по адм. дело № 918/2024 г. по описа на Административен съд – Русе в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на М. Е. Д. срещу писмено разрешение на кмета на община Русе за отсичане на дълготрайни декоративни дървета, разположени в имот със съответен кадастрален номер, част от [улица] в община Русе в участъка от кръстовището с [улица] до кръстовището с [улица] и е прекратено производството по делото в тази част, като е върнал делото на Административен съд – Русе за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на М. Е. Д.. С отменителното Определение ВАС е приел, че одобреното от Кмета на общината експертно становище обективира волеизявлението на същия за отсичане на процесните дървета в съответствие с нормативно предвидените му правомощия, което го квалифицира като общ административен акт по чл. 63, ал. 2 ЗУТ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

С оглед горното, Административен съд – Русе е разгледал оспорения акт в троен състав на основание чл. 182а от АПК.

Административният съд е приел, че жалбата е допустима, като се е позовал на Определението на ВАС и е добавил допълнителни съображения за правния интерес на жалбоподателката, вкл., че е с постоянен и настоящ адрес в гр. Русе и има право да се ползва от зелената система на града, съответно разполага с правото да ѝ бъде осигурено от общината опазване на жизнената среда и спазване на определени здравни изисквания, произтичащо от чл. 31 от Закона за здравето. На следващо място съдът е приел жалбата за допустима и като подадена в срока по чл. 179 от АПК, като е изложил своите съображения за това.

За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗУТ, като е отбелязал, че въпросът за компетентността на органа е разрешен с влязлото в сила Определение № 411 от 16.01.2025 г. по адм. дело № 47/ 2025 г. на ВАС.

За да отмени разрешението, съдът е направил извод, че при издаването му е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като е нарушена процедурата относно откриване на производството по издаване на общ административен акт, респ. изискването на чл. 66 от АПК, като по делото липсват доказателства за оповестяване на акта. Продължил е, че е нарушена разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от АПК, тъй като не е била осигурена възможност за заинтересованите лица да се запознаят с преписката по издаване на акта и да изразят становище. Според съда не са спазени изискванията и на чл. 74, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, предвид че от съдържанието на акта не става ясно коя е конкретната хипотеза от чл. 19, ал. 1, т. 1 – 4 от Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, на която се основава писменото разрешение за отсичане на дърветата. При тези мотиви съдът е отменил оспорения акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи.

Съдът се е съобразил с Определение № 411 от 16.01.2025 г. по адм. дело № 47/ 2025 г. на ВАС, с което делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на М. Д.. Надлежно е обсъдил предпоставките за допустимост на жалбата и е стигнал до правилния извод, че същите са налице.

След като актът е приет за общ административен акт, правилно съдът е изследвал дали са спазени изискванията за издаването му и като е установил съществени нарушения в тази насока, е отменил същия.

Неоснователно е възражението на касатора, че се касае за индивидуален административен акт, поради което е приложима разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, а с оглед на нея жалбоподателката няма правен интерес. Произнасяне за вида на акта е налице в цитираното Определение на ВАС. Освен това, доколкото се касае за акт по чл. 63, ал. 2 от ЗУТ, то процесното разрешение с оглед предизвикваните с него правни последици и неопределения брой адресати правилно е квалифицирано като общ административен акт. Съдебната практика е еднопосочна относно актовете по тази разпоредба и издаденото РС № 442/ 22.08.2024 г. от Главния архитект на Община Русе не променя този извод.

Издаването на разрешението за премахване правилно е прието, че е осъществено в нарушение на процедурата по издаване на общ административен акт. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗУТ дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение на кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото, т.е. за всеки един дървесен вид и екземпляр. Освен изложените от съда нарушения на процедурата по чл. 66 и сл. от АПК, оценка за всяко от предвидените за изсичане дървета не е направена. В конкретния случай разрешението за премахване и изкореняване е във връзка с реализирането на проект „Основен ремонт на [улица] и други“, предвиждащ пълна реконструкция на пътната и тротоарната настилка по [улица], но без да е налице мотивировка за причините, налагащи премахване на всяко едно от дърветата, респ. невъзможността за адаптирането им към проекта. Разрешението е обективирано чрез одобрение на становище на ландшафтния архитект. Според писмо от 11.02.2025 г. на процесуалния представител на Кмета на Община Русе, прието в първоинстанционното производство, становището на архитекта е от 02.10.2024 г., а одобряването му от Кмета е от 03.10.2024 г. Съобщаване за предстоящото премахване е извършено в Раздел „Новини“ на страницата на общината едва на 28.10.2024 г., а фактическото премахване е осъществено на 29.10.2024 г. Съобщението е отправено не към гражданите за становища, а към водачите на моторни превозни средства с оглед затварянето на улицата, като е посочено, че ще бъде извършена „резитба на опасни дървета“, а в становището на архитекта е записано, че дърветата са в добро биологично състояние, с изключение на едно, без да е уточнено кое, въпреки че дърветата са картотекирани. При така изложеното правилно съдът е приел, че не е спазена процедурата по издаване на акта, нарушено е правото на участие на гражданите в нея, съответно, че не е ясно и по коя хипотеза от Наредбата е разрешено да се премахнат дърветата, а нормата на чл. 63, ал. 2 ЗУТ разрешава това да стане „само по изключение“.

С оглед горното, първоинстанционното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, като не са налице сочените от касатора отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

Пред касационната инстанция няма заявени претенции за разноски, поради което съдът не се произнася за такива.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2645 от 01.10.2025 г., постановено по адм. д. № 918/ 2024 г. по описа на Административен съд – Русе.

Решението е окончателно.