Производството е по реда на чл. 176 и чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по молби на адв.Д. Х. Д. и адв.д-р П. Н. С. и двете от гр.София, с които е поискано от съда да измени и допълни постановеното по делото определение № 12121 от 27.11.2025 г. в частта за разноските и да се допълни определението с произнасянето по следните въпроси на производството, а именно: какъв е правния характер на процесните оспорени разпоредби и постановен ли е първоинстанционния акт при съществено процесуално нарушение, изразяващо си в отказа на първоинстанционния съд да задължи ответника - Главния прокурор на РБългария да заяви оттегля ли акта си по отношение на обжалваните разпоредби.
Молителите поддържат, че при присъждането на разноски в полза на ответника, съдът не е съобразил предвиденото в чл.143, ал.3 от АПК изключение. Считат, че с поведението си Главният прокурор на РБ е дал повод за завеждане на делото. Поясняват, че към 12.05.2021 г. - момента на завеждане на жалбата срещу чл. 8, ал. 4 и ал. 6 и чл. 9, ал. 1 от Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в Прокуратурата на Република България, утвърдена със Заповед № РД-02-7 от 7.04.2016 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-04-459 от 27.12.2018 г. на главния прокурор (Инструкцията), посочените разпоредби не са били оттеглени или отменени и са произвеждали правно действие. След завеждане на делото, на 15.08.2024 г. обжалваната Инструкция е отменена и на нейно място са приети Правила за деловодната дейност в Прокуратурата на РБ, което обстоятелство е мотивирало съда да прекрати производството поради отпаднал правен интерес.
Считат, че в случая е приложима разпоредбата на чл.143, ал.2 от АПК, предвид отмяната на оспорения административен акт.
Молителите посочват също, че с постановеното определение не са получили произнасяне по основния въпрос на производството, а именно: какъв е правния характер на процесните оспорени разпоредби, както и че касационната инстанция не се е произнесла по релевираното от тях, в частните жалби, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в игнориране от първоинстанционният съд на искането Главния прокурор на РБългария да заяви оттегля ли акта си по отношение на обжалваните разпоредби, предвид разпоредбата на чл.156, ал.3 АПК.
Искат да се допълни постановеното определение, като в полза на подателите на жалбата адв.Д. Х. Д. и адв.д-р П. Н. С. се присъдят направените по делото разноски, съобразно своевременно представените списъци по чл.80 ГПК пред съответните съдебни инстанции, както и да се допълни определението, като съдът се произнесе изрично относно: 1. правната природа на обжалваните разпоредби на Инструкцията и следващия се от това, регламентиран в закона приложим ред за тяхното издаване, оспорване, оттегляне или отмяна и 2. релевираното в частните жалби нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказа на първоинстанционния съд да задължи ответника – Главния прокурор на РБългария да заяви оттегля ли акта си по отношение на обжалваните разпоредби.
Ответникът - Главният прокурор на Република България, чрез пълномощника си Д.Димитрова, с писмени отговори, счита исканията на адв. Д. Х. Д. и адв. д-р П. Н. С. за неоснователни и моли като такива същите да бъдат отхвърлени.
Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, за да се произнесе по исканията, взе предвид следното:
Молбите с правно основание чл. 176 АПК са подадени в срока по чл.176, ал.1 от АПК, от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.Разгледани по същество, същите са неоснователни.
Съгласно чл. 176, ал.1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнителен съдебен акт. Според правната теория непълен е съдебен акт, когато липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет.
В случая предмет на оспорване пред ВАС е било определение № 25637/28.07.2025 г., постановено по адм. д № 7423/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът на основание чл. 159, т. 1 от АПК, е оставил без разглеждане жалбите на адв.Д.Д. и адв.П.С. срещу разпоредбите на чл. 8, ал. 4 и ал. 6 и чл. 9, ал.1 от Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в Прокуратурата на Република България, утвърдена със Заповед № РД-02-7 от 07.04.2016 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-04-459 от 27.12.2018 г. на Главния прокурор и е прекратил производството по делото.
Върховния административен съд, съгласно чл. 236 във връзка с чл.218 АПК, който определя предмета на касационната проверка, се е произнесъл относно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното определение с материалния закон и по наведените в частните жалби пороци на съдебния акт. Със съдебното определение, чието допълване е поискано, касационната инстанция е отговорила изцяло на предмета на частните жалби, като е изложила мотиви, съответно диспозитив, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно и го е оставила в сила.
При това положение не е налице непълнота на определението по чл. 176, ал. 1 АПК, тъй като съдът се е произнесъл по целия предмет на частните жалби, съобразно относимите към него обстоятелства.
Предвид изложеното, не е налице непълно определение, тъй като тричленният състав на ВАС е формирал воля и се е произнесъл по целия спорен предмет, който съответства и на постановения диспозитив, поради което искането по чл.176, ал.1 АПК се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
За прецизност следва да се посочи, че с молбите си адв.Д. Х. Д. и адв.д-р П. Н. С. на практика искат промяна на мотивите на постановеното определение, а не неговото допълване, което е недопустимо в производството по чл. 176, ал.1 АПК.
С оглед изложените съображения молбите /исканията/ на адв.Д. Х. Д. и адв.д-р П. Н. С. по чл. 176, ал. 1 АПК, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
Молбите с правно основание чл. 176а АПК се подадени от надлежни страни по делото, в предвидения от закона едномесечен срок от постановяване на съдебният акт - определение № 12121 от 27.11.2025 г., постановено по адм.д.№ 9417/2025 г. по описа на ВАС, който е необжалваем съгласно чл. 223 във връзка с чл.236 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество същите са основателни.
Отговорността за разноските в съдебното производство е обективна и безвиновна, като в производствата по административните дела същата е уредена в чл. 143 от АПК.
Фактическият състав, при който се поражда отговорността за деловодните разноски в тежест на страна в съдебното производство е съвкупност от следните юридически факти: основателно или неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор, за чието доказване тежест носи съответната страна и съдебен акт, в полза на страната, която претендира разноските.
В конкретния случай, в хода на производството, със Заповед № РД-02-13/15.08.2024 г. на и.ф. главен прокурор на Република България, на основание чл. 138, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за съдебната власт, считано от 01.09.2024 г., са утвърдени Правила за деловодната дейност и документооборота в Прокуратурата на Република България и е отменена Заповед № РД-02-7 от 7.04.2016 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-04-459 от 27.12.2018 г. на главния прокурор и утвърдената с нея Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в Прокуратурата на Република България.
Именно предвид отмяната на оспорената Инструкция, съдът е приел, че липсва акт, който да подлежи на съдебен контрол и са налице предпоставките на чл.159, т.1 от АПК за оставяне без разглеждане на жалбите на адв.Д.Д. и адв.П.С. срещу разпоредбите на чл. 8, ал. 4 и ал. 6 и чл. 9, ал.1 от Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в Прокуратурата на Република България и за прекратяване на производството по делото.
При това положение приложима се явява разпоредбата на чл.143, ал.2 от АПК (Доп. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.), съгласно която подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на чл. 79. С отмяната на Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в Прокуратурата на Република България в хода на съдебното производство е налице и изключението по чл.143, ал.3 от АПК, което не е съобразено от съда.
Предвид изложеното молителите, като частни жалбоподатели, имат право на разноски, съобразно своевременно представените от тях списъци на разноските по чл. 80 ГПК.
В съдебното производство пред всички съдебни инстанции адв.Д. Х. Д. е направила разноски в общ размер на 1180 лева, от които внесени държавни такси и такси за обнародване в размер на 180 лева, както и адвокатско възнаграждение, доколкото самостоятелното упражняване на адвокатска защита не лишава страната от правото на възнаграждение, в поискания размер от 1000 лева, който размер се явява минимален, съгласно чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
В съдебното производство пред всички съдебни инстанции адв.д-р П. Н. С. е направила разноски в общ размер на 1160 лева, от които внесени държавни такси в размер на 160 лева, както и адвокатско възнаграждение, доколкото самостоятелното упражняване на адвокатска защита не лишава страната от правото на възнаграждение, в минималния, съгласно чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, размер от 1000 лева.
Предвид изложеното Определение № 12121 от 27.11.2025 г., постановено по адм.д. № 9417/2025 г. по описа на Върховен административен съд в частта му за разноските ще следва да бъде изменено, като се отхвърли искането на Главния прокурор на Република България за присъждане на разноски по делото и се осъди Върховна касационна прокуратура да заплати на адв.д-р П. Н. С. и адв.Д. Х. Д. направените в производството разноски.
На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон посочените суми следва да бъде превалутирани по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона и обозначени двойно в диспозитива на определението.
Воден от горното и на основание чл.228 във връзка с чл. 176 АПК и чл.176а, ал.1 от АПК Върховният административен съд, Шесто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбите /исканията/ на адв.Д. Х. Д. и адв.д-р П. Н. С. и двете от гр.София, за допълване на Определение № 12121 от 27.11.2025 г., постановено по адм.д. № 9417/2025 г. по описа на Върховен административен съд, като съдът се произнесе изрично относно: 1. правната природа на обжалваните разпоредби на Инструкцията и 2. релевираното в частните жалби нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказа на първоинстанционния съд да задължи ответника – Главния прокурор на Република България да заяви оттегля ли акта си по отношение на обжалваните разпоредби.
ИЗМЕНЯ Определение № 12121 от 27.11.2025 г., постановено по адм.д. № 9417/2025 г. по описа на Върховен административен съд, в частта, с която адв.д-р П. Н. С. и адв.Д. Х. Д. и двете от гр.София са осъдени да заплатят на Върховна касационна прокуратура съдебни разноски в размер на 200 лева, като ОТХВЪРЛЯ искането на Главния прокурор на Република България за присъждане на разноски по делото.
ДОПЪЛВА Определение № 12121 от 27.11.2025 г., постановено по адм.д. № 9417/2025 г. по описа на Върховен административен съд, в частта му за разноските, като:
ОСЪЖДА Върховна касационна прокуратура да заплати на адв.Д. Х. Д., с [ЕГН], от гр.София, направените в производството по делото разноски в размер на 603,32 евро ( шестстотин и три евро и тридесет и два евроцента), равностойността на 1180 /хиляда сто и осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА Върховна касационна прокуратура да заплати на адв.д-р П. Н. С. от гр.София направените в производството по делото разноски в размер на 593,10 евро ( петстотин деветдесет и три евро и десет евроцента), равностойността на 1160 /хиляда сто и шестдесет/ лева.
Определението е окончателно.