Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 190 АПК, вр. чл. 196 от същия нормативен акт. Образувано е по частна жалба на Столичен общински съвет (СОС), представляван от председателя П., чрез юрисконсулти Димитрова, Якуб и Милева, срещу определение №5825/12.02.2026 година на Административен съд – София-град (АССГ) по адм.д. № 12437/2025 година, в частта с която е спряно действието на Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, в частта на: чл. 55 (изм. и доп. с решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.); чл. 57 (изм. и доп. с решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.); чл. 64 (изм. и доп. с решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.); чл. 68 (изм. и доп. с решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.); чл. 69 (изм. и доп. с решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.); чл. 71 (изм. и доп. - решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.); чл. 72 (изм. и доп. с решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.); чл. 73 (изм. и доп. с решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.); чл. 75 (изм. и доп. с решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.); чл. 76 (изм. и доп. с решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.); чл. 77, ал. 1 (изм. с решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.), чл.77, ал.2 (изм. с решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.), чл.77, ал.2а (нова с решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.), чл. 77, ал.6 (изм. с решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.), чл. 77, ал.7 (изм. - решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.), чл.77, ал.9 (изм. с решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.), чл. 77, ал. 11 (изм. с решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.), чл. 77, ал.20 (нова с решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.); раздел IV (загл. изм. решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.), в т.ч. чл. 104, ал.1, ал.2, ал.4, ал.5, ал.6 (изм. и доп. с решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.), чл. 105. (изм. и доп. - решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.); чл. 106 (нов с решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.); чл. 107 (отм. с решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.); чл. 108 (изм. с решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.); чл. 122 (изм. с решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.); чл. 126 (изм. с решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.); параграф § 1, т.13 от Допълнителни разпоредби (нов, съгласно решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г., в сила от 5.01.2026 г.); пар. § 1, § 2 т.1, т.2.; § 5, § 8 на ПЗР на Наредбата (ПЗР приети с решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025 г.), до влизането в сила на съдебен акт по оспорването. Прави възражения за недопустимост, а при условията на евентуалност и за неправилност, и необоснованост на съдебния акт, при следните съображения: 1. Съдът нямал компетентност да се произнесе по следващо искане за спиране на действието на подзаконов нормативен акт в рамките на същото съдебно производство; 2. Липсвали мотиви за нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал.4 вр.ал.2 АПК; 3. Съдът навлязъл в преценката на спора по същество, като анализирал икономическата обосновка на таксите и така навлязъл в дискрецията на органа на местно самоуправление; 4. По делото не били събрани доказателства, че жалбоподателите физически лица живеят в централната градска част на София, за да обосноват пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. За останалите ползването на централните зони за платено паркиране било свободен, доброволен избор, а не неизбежна административна тежест; 5. Не била извършена преценка на обстоятелството, че спирането на действието на нормативен акт нарушавало стабилността и предвидимостта на нормативната уредба, и в тази насока извършването му следвало да е по изключение и при доказано засягане на права и интереси. По изложени в частната жалба съображения прави искане за отмяна на обжалваното определение в оспорената част и постановяване на друго, с което да се отхвърли молбата за спиране.

По делото е постъпил отговор на частната жалба от молителите чрез адв. М. Манолова и адв. И. Иванова. Излагат съображения за неоснователност, както следва: 1. Двете искания за спиране имали различен предмет, поради което и второто определение не било постановено при условията на повторност, а при наличието на нови обстоятелства; 2. Чрез незаконосъобразното изменение на Наредбата се засягали права и интереси на гражданите и молителите по делото, като ощетяването им в посочените размери имало особено и тежко негативно въздействие върху правната сфера на всички граждани и гости на столицата, като вредите безспорно следвало да се оценят като „значителни и трудно поправими“ по смисъла на чл. 166, ал.4 във връзка с ал.2 АПК. Прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред АССГ е образувано по жалба на М. Н., в лично качество и като процесуален представител на: Е. Г. А., П. Т. Т., Б. С., К. Е. Т., П. Г. Т., С. Й. С., Д. В. Я., К. Г. Я., Б. Е. Б., А. А. Т., К. О. П., К. К. К., Й. И. С., Е. Т. Т., Л. Ч., С. И. Ц., М. Н. Ч., Р. Б. З., Г. С. С., М. П. В., Р.  Т., Н. Й. Б., Д. П. Д., З. С. Н., Б. В. Б., Д. М. И., М. Л. И., В. П. П., А. К. Б., А. К. А., Г. В. Ч., Р. И. И., Б. Г. П., С. К. В., В. П. Е., Й. А. П., М. К. В., Я. Н. М., М. М., Н. З. А., и на И. Д. И., в лично качество и като процесуален представител на В. И. В., К. Й. И., Х. Д. Д. и Л. Н. К..

С молба от 10.02.2026 година, след съобразяване на определение на ВАС по адм.д. № 103/2026 година жалбоподателите са уточнили предмета на спора, като е направено ново искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, в частта, изменена и допълнена с решение № 883 по протокол № 51 от 13.11.2025г, в сила от 05.01.2026г. в изрично изброени текстове.

С обжалваното в настоящото производство определение съставът на АССГ е спрял допуснатото по закон предварително изпълнение на изписаните по-горе норми от наредбата, като е приел, че: „От съдържанието на оспорения подзаконов нормативен акт, със същия се въвеждат множество изменения в Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, в т.ч. цените на платеното паркиране в София се удвояват; удължава се работното време на зоните за паркиране, разширява се и техният обхват; цената за паркиране в „синя зона“ от два лева става две евро на час; цената за паркиране в „зелена зона“ се увеличава от един лев на едно евро на час и др. Също така се въвежда и „уикенд зона“ за дните събота и неделя, като цената за нея е предвидена да бъде 0.50 евро на час. Винетният стикер за живущи в „синя зона“ става 150 евро, а в „зелена“ - 100 евро – което представлява отново удвояване на цената. Част от „зелената зона“ става „синя“, а зелената зона се разширява. Поскъпват и служебните абонаменти, поставянето на скоба и услугата „паяк“. В цели райони, които досега са били в „зелена зона“, таксата се повишава“. Според състава на АССГ, видно от представения по делото „Доклад относно приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за организация на движението на територията на Столична община за реализация на предвидените изменения е предвиден необходим финансов ресурс за изпълнение на проектите в размер на 11 181 733 лева, които средства следва да бъдат отделени от общинския бюджет за изготвянето на нови схеми, пътни знаци, маркировки, промяна на софтуера обезпечаващ дейностите по платено локално паркиране, изготвяне на нови образци за талони за паркиране, поради необходимостта й за изписване на сумата в евро“. Според АССГ, реализирането на последното, преди произнасянето на съда по законосъобразността на акта по същество, би довело до извънредни разходи свързани с провеждането на обществени поръчки с предмет осигуряването на нужните съоръжения и ценни образци. Влизането на измененията на Наредбата в действие преди проверка на законосъобразността й, според състава на АССГ, би довело до необосновано разходване на сериозен публичен ресурс. Съдът обосновава, че в случай на прилагането на предвидените нови такси на услуги по локално платено паркиране, които включват разширение и на зоните, и на времето на паркиране, преди разглеждане на законосъобразността на акта по същество, би довело и до ощетяване на широк кръг лица, включващи всички жители на столицата и гостите й. Заплащането на по-високи такси преди проверка на законността й би довело до ощетяване на посочените лица и предпоставка за бъдещи искове срещу общината, което отново би се отразило негативно на публичния ресурс.

При извършена служебна проверка, съставът на ВАС приема, че обжалваното съдебно определение е валидно и допустимо.

Неоснователно е възражението на Столичен общински съвет за недопустимост на определението:

1.Искане за спиране на основание чл. 166, ал.4 във вр. с ал.2 АПК може да се прави при всяко положение на делото до влизане в сила на решението по искане на оспорващия.

2.Определението на ВАС по адм.д. № 103/2026 година е постановено при различна фактическа и правна обстановка: 2.1. Разпоредбите, по отношение на които е определението за спиране от 12.02.2026 година са влезли в сила към датата на постановяването му; 2.2. Жалбоподателите са конкретизирали различен предмет на правния спор.

3.Неоснователно е възражението на СОС за липса на правен интерес от оспорване у жалбоподателите: В случая не се осъществява хипотеза на защитим изолиран частен интерес, а такъв на значителен брой задължени лица за сочените такси и разходи за услуги, платими пряко или чрез бюджета на общината.

По възраженията за неправилното приложение на материалния закон и необосноваността на съдебния акт:

1.Съгласно разпоредбата на чл. 196 АПК за неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Приложението е субсидиарно и съответно.

2. Възможността съдът да упражни правомощието си по чл.190, ал.1, пр.2 АПК (да спре действието на оспорения подзаконов нормативен акт), съгласно препращащата норма на чл.196 във вр. с чл.166, ал.4 АПК, е обвързана от преценка за наличието на обстоятелствата по чл.166, ал.2 АПК - възможността да настъпят значителни или трудно поправими вреди за оспорващия.

В хипотеза на субсидиарно и съответно приложение на нормата засягането на правата и интересите на адресатите на нормативния акт следва да се разглежда в контекста на презумирания с чл.190, ал.1 АПК обществен интерес за действие на приетия подзаконов нормативен акт и възможността чрез нормативния акт съразмерно да се защитят регулираните обществени интереси.

3.Предвид аргументите по т.1 и т.2 при субсидиарно и съответно прилагане на изискването по чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 АПК следва да се приеме, че в хипотеза на търсене на защита чрез спиране на действието на подзаконов нормативен акт молителите по искането за спиране не следва да доказват конкретни значителни или трудно поправими вреди, а единствено възможността такива да настъпят (включително и за тях), виж: въведения в чл.166, ал.2 АПК законов израз – "ако то би могло да причини". В съответствие с ТР № 5 от 8.09.2009г. на ОСК на ВАС целите на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение и допустимостта на неговото спиране са подчинени на принципа за съразмерност, като следва да се съобрази административният акт и неговото изпълнение, да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

4. В случая, от съдържанието на оспорените текстове на подзаконовия нормативен акт е видно, че със същия значително се увеличават таксите за платеното паркиране в град София; удължава се работното време на зоните за паркиране; разширява се и техният обхват; таксата за паркиране в „синя зона“ от два лева става две евро на час; таксата за паркиране в „зелена зона“ се увеличава от един лев на едно евро на час. Също така се въвежда и „уикенд зона“ за дните събота и неделя, като таксата за нея е предвидена да бъде 0.50 евро на час. Винетният стикер за живущи в „синя зона“ става 150 евро, а в „зелена“ - 100 евро, което представлява значително увеличение. Част от „зелената зона“ става „синя“, а зелената зона се разширява. Поскъпват и служебните абонаменти, поставянето на скоба и услугата „паяк“. В цели райони, които досега са били в „зелена зона“, таксата се повишава.

Както правилно е приел съставът на АССГ, от съдържанието на оспорените текстове на Наредбата и от доказателствата по делото се установяват законовите изисквания за съществуване на опасност от вреда, включително и за жалбоподателите - опасност да настъпят както значителни, така и трудно поправими вреди от изпълнението на тези текстове на Наредбата. Оспорваните разпоредби касаят увеличени такси и особено големи размери на разходи за привеждането им в действие (финансов ресурс за изпълнение на проектите в размер на 11 181 733 лева), първите от които се заплащат от обществеността, включително и от жалбоподателите пряко, а вторите чрез общинския бюджет (косвено от същите лица). Обемът на измененията, включително районирането и времевия диапазон, е значителен, а размерът на таксите и разходите особено голям. Всичко това предпоставя значителността на вредите, които предварителното изпълнение на оспорените текстове на Наредбата би могло да причини.

Същите вреди са и трудно поправими при евентуална отмяна на оспорваната Наредба в обжалваната част, тъй като при нейното действие по време на производството по делото, не съществува правен способ за обратно възстановяване в бюджета на общината на разноските за изготвянето на нови схеми, пътни знаци, маркировки, промяна на софтуера, обезпечаващ дейностите по платено локално паркиране, изготвяне на нови образци за талони за паркиране, в размер на 11 181 733 лева.

Затова е налице обезпечителна нужда от спиране действието на оспорения подзаконов нормативен акт, както правилно е приел състава на АССГ.

При съобразяване на всички аспекти на защитимия интерес, ВАС прави извод, че е осъществен съставът от хипотезата на правната норма, поради което и правилно и законосъобразно АССГ е упражнил правомощието си по чл.190, ал.1, пр.2 от АПК (да спре действието на оспорения подзаконов нормативен акт в процесната част), съгласно препращащата норма на чл.196 във вр. с чл.166, ал.4 АПК, вр. с чл.166, ал.2 АПК.

5. Неоснователно е възражението на СОС, че АССГ недопустимо е навлязъл в преценката на спора по същество, като анализирал икономическата обосновка на цените и нарушил дискрецията на органа на местно самоуправление: От една страна в случая първоинстанционният съд не е изложил каквито и да било изводи по съществото на спора. На следващо място - обезпечителна нужда от спиране действието на оспорения подзаконов нормативен акт в духа на практиката на СЕС (решение на Съда от 3 юли 2025 година по дело №С-605/23 г.) може да се предпостави от доводи от фактическа и правна страна, които на „пръв поглед“ разкриват пороци във волята на органа издал акта.

Водим от изложеното, съставът на ВАС приема, че на основание чл.190, ал.1 във вр. с чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 АПК, АССГ валидно, допустимо и правилно е постановил оспорения съдебен акт в обжалваната част и същият следва да бъде оставен в сила.

В действителност спирането на действието на подзаконов нормативен акт следва да се извършва при строго съблюдаване на обезпечителната нужда и принципа за съразмерност, които в случая са обосновани до степен, че не може да се поставя въпросът за нарушаването на стабилността и предвидимостта на нормативната уредба.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2, пр. 2 АПК, във вр. с чл. 236 АПК, съставът на Върховния административен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение №5825/12.02.2026 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 12437/2025 година в обжалваната част.

Определението е окончателно.