Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело“, чрез гл. юрк. Георгиев, против Решение № 10917/08.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1450/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас. С доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, се иска отмяна на решениeто и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Претендира присъждане на разноските, направени пред двете съдебни инстанции. Алтернативно, ако не бъде отменено решението, иска намаляване на присъдените с него разноски за адвокатски хонорар заплатен от оспорващия, поради тяхната прекомерност, като твърди, че е направил своевременно такова възражение, по което съдът не се произнесъл. В съдебно заседание, чрез юрк. Гюверджелиева, поддържа касационната жалба, като не прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Ответникът – Е. Б. Ц., чрез адв. Лимберов, в писмен отговор, и в съдебно заседание, чрез адв. Али и адв. Вълев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас е Заповед № ЧР-09-321/22.07.2025г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело“, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. – поради съкращаване на длъжността, е прекратено служебното правоотношение на Е. Б. Ц., заемащ длъжност "старши експерт" във Военен клуб – Бургас, в отдел „Военни клубове“ в Териториална дирекция – Бургас в главна дирекция „Военно – почивно дело и военни клубове“ в Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело“, с ранг V – ти старши, считано от 07.08.2025 г.
Съдът е отменил заповедта, развивайки мотиви за нейната незаконосъобразност. За да постанови този резултат, съставът на Административен съд – Бургас е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма. От събраните в хода на производството доказателства извел правен извод, че в случая действително е налице съкращение на щат във Военен клуб – Бургас - на длъжността заемана от Е. Ц., а именно една бройка длъжност „старши експерт“, със съответните функции, задължения и изисквания. Приел е, че са изпълнени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Направил е извод, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като от доказателствата се е установило, че жалбоподателят страда от заболяване – [заличен текст], установена с ЕР на ТЕЛК № 91779 от 09.11.2022 г. от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ АД, гр. Бургас, която диагноза попада в обхвата на т. 1 на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/. Обосновал е приложимостта на посочената разпоредба на чл. 333, ал. 1 от КТ и досежно лицата, назначени по служебно правоотношение с решение по дело С – 406/15 от 09.03.2017 г. на СЕС и с осигуряването на равно третиране на лицата, работещи по трудово и по служебно правоотношение. Поради това е приел, че при издаване на оспорената заповед не е спазено изискването на чл. 333, ал. 1 от КТ и не е поискано и получено предварителното разрешение на Инспекцията по труда, което е задължително при съкращение в щата съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ и е обосновал извод, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на направените изводи съдът е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен и го е отменил. При наличие на възражение за прекомерността им, е осъдил ответния орган да заплати в пълен размер претендираните от оспорващия разноски за адвокатски хонорар.
Решението е валидно, допустимо и правилно, с изключение на частта му досежно присъдените в полза на оспорващия разноски.
За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за спора факти, е достигнал до верни правни изводи за незаконосъобразността на процесната заповед, които напълно се споделят от касационната инстанция и в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ, предл. второ от АПК не следва да се преповтарят в цялост.
Правилен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по закон и при спазване на изискванията за форма. Съответен на закона и на събраните по делото доказателства е и извода, че в случая се установяват безспорно предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, а именно налице е реално съкращение на длъжността заемана от жалбоподателя. Основният спорен въпрос е дали в случаите на съкращаване на лице заемащо длъжност по служебно правоотношение е приложима особената закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ. Настоящият състав намира, че правилно и в съответствие със закона и в частност целта на същия, както и на трайната съдебна практика, съдът е приел приложимост на посочената разпоредба. В Решение от 9.03.2017 г. по дело С - 406/15, Милкова, постановено по преюдициално запитване, отправено по адм. дело № 12369/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, Съдът на Европейския съюз (СЕС) е посочил, че право и задължение на националната юрисдикция е да извърши проверка за съответствие с принципа за равно третиране, като целта на правната уредба е да предостави закрила на работник или служител не в зависимост от правната връзка, от която е възникнало неговото правоотношение, а в зависимост от неговото здравословно състояние. В същото решение на СЕС е посочено и че задължението за спазване на правото на Съюза изисква приложното поле на националните правила за закрила на лица с определени увреждания, работещи по трудови правоотношение, да се разшири и с тази закрила да се ползват и държавните служители със същото увреждане. В тази връзка в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/1987 г. са разписани заболяванията, при които работниците и служителите могат да се ползват от особената закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ. В случая по отношение на жалбоподателя е установено по съответния нормативно предвиден ред с представеното ЕР на ТЕЛК № 91779 от зас. 193 от 09.11.2022 г., че страда от заболяване, попадащо в т. 1 на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/1987 г. - [заличен текст]. След като заболяването на жалбоподателя е измежду изброените в чл. 1 от Наредба № 5/1987 г. и той би ползвал особената закрила на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, ако работеше по трудово правоотношение, то неприлагането на тази разпоредба само защото той заема длъжността си по служебно такова, би нарушило принципа на равнопоставеност.
Във връзка с гореизложеното е правилен извода на съда, че в случая, и досежно работещите по служебно правоотношение, с оглед равно третиране и забраната за дискриминация в областта на заетостта и упражняване правото на труд, е приложима процедура по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ и Наредба № 5/1987 г., свързана със задължението на работодателя, преди да уволни работника /служителя/ първо да поиска и да получи за това предварително разрешение на Инспекцията по труда, каквото в случая не е и поискано.
При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. Решението е постановено след преценка на релевантните за разрешаване на правния спор доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните, като съдържа мотиви в подкрепа на направените изводи, които се възприемат от настоящата инстанция.
Решението е неправилно в частта му за размера на присъдените в полза на първоинстанционния жалбоподател разноски за адвокатски хонорар. Ответния административен орган, в последното по делото заседание от 18.11.2025г., е направил своевременно такова възражение, което е протоколирано. Съдът обаче не го е обсъдил в мотивите на решението си и не се е произнесъл по него. Вместо това е осъдил ответния административен орган да заплати на оспорващия претендираните разноски за адвокатски хонорар в пълният им размер. Това възражение е било основателно. Делото не е с фактическа и правна сложност над характерните за този вид дела, съответно претендираните и присъдени в полза на оспорващия разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1960 лева, са прекомерни. Настоящата инстанция следва да измени обжалваното решение в тази му част, като намали размера на тези разноски до минималния предвиден за този вид дела – 511,29 /петстотин и единадесет и двадесет и девет евроцента/ евро.
С оглед гореизложеното, и тъй като не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение, в останалата му част, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, своевременно претендираните и доказано направени от ответника в касацията разноски по настоящото касационно производство, при липса на възражение за прекомерността им, следва да се присъдят, така както са направени, в размер на 818,06 евро /осемстотин и осемнадесет евро и шест евроцента/, представляващи заплатен адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 10917/08.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1450/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта му за разноските, като НАМАЛЯ присъдените такива в полза на Е. Б. Ц., [ЕГН], от 1960 лева /1002,13 евро/ на 511,29 /петстотин и единадесет и двадесет и девет евроцента/ евро.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10917/08.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1450/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, в останалата му част.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело“, с административен адрес: гр. София 1000, бул. „Цар Освободител“ № 7, да заплати на Е. Б. Ц., [ЕГН], с адрес: гр. Айтос, [улица], сума в размер на 818,06 евро /осемстотин и осемнадесет евро и шест евроцента/, представляваща разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.