Производството е по чл. 135, ал. 4 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от „Е-Маркетинг“ ЕООД, представлявано от управителя С. Стоянов, чрез адвокат С. Димова, срещу Решение № 70 от 22.01.2026 г. на Министерски съвет, в частта, в която оспорващият не е включен като одобрен кандидат в Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение № 317 на МС от 2022 г., изменена и допълнена с Решения на МС № 535, 665, 856, 909, 963, и 1038 от 2022 г., № 141, 212, 323, 400, 454, 660 и 939 от 2023 г., № 297, 554 и 890 от 2024 г. и № 115 и 201 от 2025 г., съгласно Списък № 30 за отчетен период 01.02.2025 г. – 04.03.2025 г.

Делото е изпратено по подсъдност на Върховния административен съд с определение № 2092 от 19.02.2026 г., постановено по адм.дело № 346/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, на основание чл. 135, ал. 2 във вр. с ал. 1 АПК. В мотивите на определението административният съд е приел, че процесната Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България е приета с Решение № 317 на МС от 2022 г., на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците във връзка с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл. 5 от Директива 2001/55/EO и за въвеждане на временна закрила. Същата е част от мерките във връзка с временна закрила по чл. 1а, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците, която закрила е въведена с решение на Съвета на Европейския съюз. Според съда, процесното решение на Министерския съвет, с което се разпределят бюджетни средства, попада в обхвата на чл. 105 и чл. 106 от Конституцията на Република България, следователно е политико-управленски акт. В подкрепа на тези изводи се позовава на решение № 8 от 23.04.2018 г. по к.д. № 13/2017 г.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото, намира, че не е компетентен да разгледа като първа инстанция оспорването на срещу Решение № 895 от 16.12.2025 г. на Министерски съвет, в съответната част. Жалбата, макар и подадена срещу акт на Министерски съвет, подлежи на разглеждане от Административен съд - София-град, а не от Върховния административен съд, по следните съображения:

Съгласно чл. 132, ал. 1 АПК на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд. Настоящият спор не е от изброените в чл. 132, ал. 2 АПК изключения, които подлежат на разглеждане като първа инстанция от Върховния административен съд. Действително, оспореното решение е издадено от Министерски съвет, но с него не се упражняват конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Оспорването на този вид решения не е предвидено изрично в закон да се разглежда от Върховния административен съд като първа инстанция, поради което настоящият състав приема, че на основание чл. 132, ал. 1 АПК родово компетентен да се произнесе по жалбата е административен съд.

Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК /доп. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Следователно, на Върховния административен съд са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, и това са тези актове по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. В случая оспореното решение на Министерски съвет /РМС/ е издадено във връзка с предходно РМС № 317 от 20.05.2022 г., с което е приета Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България /Програмата/, на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ във връзка с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл. 5 от Директива 2001/55/EO и за въвеждане на временна закрила. Правомощията за приемане на Програмата не произтичат непосредствено от Конституцията независимо от нормата на чл. 114, определяща вида на актовете, издавани от Министерския съвет.

С решение № 8 от 23 април 2018 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 г., при тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България е прието, че Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. В мотивите на решението е посочено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, като тези актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. Оспореното РМС по своята същност не попада в категорията актове, с които се упражнява правомощие по ръководство и осъществяване на държавното управление, а урежда предоставянето на помощ/доплащане на помощ на лица, предоставили нощувка по Програмата, без да засяга общите правила на управление или да е пряко във връзка с правомощията по чл. 105 - 107 от Конституцията. РМС № 70 от 22.01.2026 г., макар да е обвързано с приетата Програма, респективно с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗУБ, не касае непосредствено предоставянето на временна закрила по чл. 1а, ал. 3 ЗУБ, въведена с решение на Съвета на Европейския съюз, а финансовата компенсация на лицата по т. 3 от Програмата.

Цитираното от Административен съд - Варна определение № 11198 от 11.11.2025 г. по адм. дело № 9816/2025 г. на ВАС, петчленен състав е постановено във връзка с РМС № 278 от 2.05.2025 г. за приемане на Програмата, на което е призната правната природа на общ административен по чл. 65 АПК. В случая, обаче, определението се явява неприложимо, защото актът, предмет на настоящото производство, макар и издаден във връзка с изпълнението на Програмата, не е пряко насочен към прилагане на минималните стандарти за предоставяне на временна закрила, а към финансова компенсация на точно определени лица, съобразно утвърдения Списък № 29, в които не е било включено оспорващото дружество „Е-Маркетинг“ ЕООД. Актът, в оспорената му част, има еднократно правно действие, с което се засягат права на определено лице и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че депозираната жалба не подлежи на разглеждане пред Върховния административен съд поради липса на положителна процесуална предпоставка, каквато съставлява родовата подсъдност на заявения за съдебна защита материалноправен спор, а компетентен да разгледа спора е административен съд. Съобразно правилата на местната подсъдност, регламентирани в чл. 133, ал. 1, изр. първо АПК, спорът е подсъден на Административния съд – Варна.

Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4, предл. второ и ал. 6 АПК, Върховният административен съд, четврто отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА спор за подсъдност между тричленен състав на Върховен административен съд, четвърто отделение и Административен съд – Варна относно компетентността за разглеждане на жалбата, подадена от „Е- Маркетинг“ ЕООД, срещу Решение № 70 от 22.01.2026 г. на Министерски съвет, в частта, в която оспорващият не е включен като одобрен кандидат в Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение № 317 на МС от 2022 г., изменена и допълнена с Решения на МС № 535, 665, 856, 909, 963, и 1038 от 2022 г., № 141, 212, 323, 400, 454, 660 и 939 от 2023 г., № 297, 554 и 890 от 2024 г. и № 115 и 201 от 2025 г., съгласно Списък № 30 за отчетен период 01.02.2025 г. – 04.03.2025 г.

ИЗПРАЩА делото на петчленен състав на Върховен административен съд за разрешаване на спора и определяне на подсъдността.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2487/2026 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение.

Определението не подлежи на обжалване.