Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. К., подадена чрез адвокат З. Иванова, против Решение № 4909/31.10.2025 г., постановено по административно дело № 444/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РД 15-04-2/27.02.2025 г. на Директора на Регионална здравна инспекция – [населено място].
В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се излагат съображения за невярно и неправилно възприемане от съда на относимите за спора факти. Касационната жалба се поддържа от адвокат Иванова по изложените в нея доводи, с молба да бъде уважена, като се отмени съдебното решение и се постанови друго, с което процесната заповед да бъде отменена.
От ответната страна Директор на Регионална здравна инспекция – [населено място] е постъпил писмен отговор, изготвен от главен юрисконсулт Б. Митева, с който се оспорва касационната жалба и се моли съдебното решение да бъде потвърдено.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество намира същата за неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред административния съд е посочената по-горе заповед, с която е прекратено служебното правоотношение с А. С. К., заемаща длъжността „младши експерт“ в отдел „Лабораторни изследвания“, дирекция „Обществено здраве“ към РЗИ - [населено място]. Заповедта е мотивирана с правно основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл, а като фактическо такова е прието от органа, че държавния служител е получил възможно най-ниската годишна оценка за изпълнението на длъжността.
За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, постановена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Настоящият касационен състав, счита, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, описал е подробно и точно всички относими за спора обстоятелства, след което е извършил пълна проверка за законосъобразност на заповедта.
Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки – получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Задължителните правила за атестиране на държавните служители са уредени в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/, като стриктното им съблюдаване е гаранция за обективността на извършеното оценяване. Оценяването на служителите преминава през три етапа, като годишната оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец. В тази връзка следва да се има предвид, че съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но следва да провери спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в това число спазване на изискванията за формулиране на целите в индивидуалния работен план и тези за формиране на годишната оценка на изпълнението. В случая съдът е осъществил контрол върху процедурата по оценяването, като е достигнал до правилни правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед, които се споделят и от настоящия съдебен състав.
Служебното правоотношение на А. С. К. е прекратено след като тя е получила при атестиране възможно най-ниската оценка за индивидуално изпълнение на длъжността – „неприемливо изпълнение“ за периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г. Атестирането е извършено в съответствие с условията на НУРОИСДА като обхваща едногодишен период и е проведено на три етапа, удостоверени с подписите на оценяващия и на служителя: изготвяне на работен план, междинна среща и заключителна среща с определяне на обща оценка за изпълнение на длъжността.
Законосъобразни са изводите за това, че атестирането е извършено в съответствие с Наредбата - работният план е съгласуван с оценявания, междината среща е проведена в посочения в наредбата период, като резултатите са отразени във формуляр, заключителната среща също е проведена съгласно нормативните изисквания, след което е изготвена и общата оценка. Последната включва изпълнението на длъжността по конкретни показатели и оформяне на обща оценка, като конкретните показатели са оценени отделно и са мотивирани писмено от оценяващия.
В работният план са посочени конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове цели. Видно е, че във формуляра за оценка на изпълнението са заложени седем цели, а подписите на оценяващия ръководител и на оценявания установяват, че индивидуалния работен план е изготвен съвместно, от което следва, че служителят е разполагал с възможност да изложи собствената си позиция по формулираните цели, преките задължения и компетентностите, както и за предвидените срокове и критерии за изпълнението им. Всяка една от поставените в работния план цели е описана подробно и обстоятелствено, с посочен период и конкретни изисквания, като същите са съобразени и с длъжностната характеристика на служителя. Очевидно е, че поставените цели жалбоподателката е приела за постижими, тъй като е подписала без забележки съставения план.
На следващо място, обоснован и правилен е изводът на административния съд за това, че междинната среща е проведена при спазване на правилата на Наредбата. Неизпълнението на целите е установено от оценяващия ръководител, посочени са констатираните забележки и слабости и са дадени конкретни препоръки, както и са набелязани действия за подобряване на изпълнението на служебните задължения на служителя.
Общата оценка е изготвена съобразно преобладаващите оценки по отделните показатели, като оценяващият ръководител е анализирал нивото на компетентност по всички показатели и за всеки един е посочил конкретните пропуски, с което е спазено изискването на чл. 18 от Наредбата. При определяне на общата оценка са взети предвид и бележките от междинната среща, на която са констатирани пропуски при изпълнението на целите. Оценката е мотивирана с анализ на изпълнението на целите от плана, както и подробен коментар на показаните от служителя знания и умения, които не отговарят на изискванията. Правилно съдът е преценил за обоснована и съобразена с нормативните правила годишната оценка "неприемливо изпълнение" на жалбоподателката, която е подкрепена с обективни данни, установени и от вещото лице по допуснатата експертиза.
Предвид изложеното, касационната инстанция счита, че изводите в оспореното решение за законосъобразност на процесната заповед са обосновани и правилни. В съответствие с нормативната уредба първоинстанционният съд правилно е приел, че процедурата по атестиране на служителя е изпълнена надлежно и не са допуснати нарушения, които да опорочават определената обща оценка. Горният извод, както и получената от жалбоподателката най-ниска възможна оценка при атестирането за последния годишен период обосновават и крайното заключение, че предпоставките на чл. 107, ал. 2 ЗДСл са изпълнени и са налице основания за освобождаване на служителката от заеманата длъжност, а правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е осъществено в съответствие със закона.
Неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Приложимите материалноправни норми са приложени и тълкувани по правилен начин. Не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, проведени са открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да сочат доказателства, приетите такива са допустими и относими към спора, както и са анализирани правилно. Постановен е мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установени обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи.
Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати такова на Регионална здравна инспекция – [населено място] в размер на 60 евро, определен съгласно чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правна помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4909/31.10.2025 г., постановено по административно дело № 444/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА А. С. К., [ЕГН] да заплати в полза на Регионална здравна инспекция – [населено място], съдебно-деловодни разноски в размер на 60 евро.
Решението не подлежи на обжалване.