Производството е по реда на чл. 58, ал. 3 във връзка с чл. 12 от Изборния кодекс.

Образувано е по жалба на Й. А. М., регистриран като кандидат за народен представител в кандидатските листи на политическа партия „Величие“ в 10 МИР-Кюстендил и в 13 МИР- Пазарджик, против решение № 4651-НС от 28.03.2026 година на Централната избирателна комисия за определяне местата в държавите, в които ще се образуват избирателни секции извън страната, и броя на избирателните секции във всяко място при произвеждане на изборите за народни представители на 19 април 2026 г.

Жалбоподателят твърди, че с оспореното решение се нарушават основни конституционни права по чл.38, 39 и 40 от Конституцията на Република България, принципът на равенство на гражданите пред закона; принципът на пропорционалност и правна сигурност. Жалбоподателят твърди, че решението на ЦИК е постановено при несъответствие между реалните данни и официално публикуваните регистри на ЦИК; при липса на мотивировка и прозрачност при вземане на решения; „изчезване“ на населени места от публичните регистри след подадени заявления и липса на институционална координация с Министерството на външните работи (МВнР). Жалбоподателят прави следните конкретни твърдения:

По отношение на избирателните секции във Федерална република Германия жалбоподателят сочи, че не са разкрити секции в следните населени места- Розенхайм, Констанц, Обераммергау и Пасау, въпреки че са подадени достатъчен брой заявления.

По отношение на Руската федерация жалбоподателят твърди, че въпреки наличието на законовоопределения минимум от заявления, секция в Санкт Петербург не е разкрита без да са изложени каквито и да било мотиви или да е представена кореспонденция с руските власти.

По отношение на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия секции не са разкрити в две дипломатически точки- в Ливърпул и Белфаст, отново в грубо нарушение на принципа на прозрачност и липса на институционална координация.

По изложените съображения жалбоподателят претендира за цялостната отмяна на решението на ЦИК и връщане на преписката на ЦИК с указания за законосъобразно решаване.

Централната избирателна комисия не изразява становище по жалбата.

Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като разгледа становищата на страните и наличната по преписката документация, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от Й. А. М., регистриран като кандидат за народен представител в кандидатските листи на политическа партия „Величие“ в 10 МИР-Кюстендил и в 13 МИР- Пазарджик. В това си качество кандидатът за народен представител има качеството на надлежна страна и е активно легитимиран да обжалва решението на ЦИК. Жалбата е подадена в срока по чл. 58, ал. 1 от ИК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С Решение № 4445-НС от 19.02.2026 г. ЦИК е определила условията и реда за образуване на избирателните секции извън страната за изборите за народни представители на 19 април 2026 г.

С писмо изх. № ЦИК-НС-02-70 от 19.02.2026 г. от Министерството на външните работи е изискана информация за държавите и местата, в които Република България има разкрити дипломатически и консулски представителства. Тази информация е била представена от МВнР с писмо вх. № ЦИК-НС-02-70/1 от 25.02.2026 г. В приложението по част Б от списъка на държавите и местата Министерството на външните работи изразява съображения за нецелесъобразност за образуване на избирателни секции като под № 20 е посочено Генералното консулство в Санкт Петербург, Руска федерация.

С решение № 4511-НС от 27.02.2026 г. на ЦИК е обявен списъкът на местата в държавите, в които ще се образуват избирателни секции извън страната по реда на чл. 14, ал. 1 и по чл. 14, ал. 2, т. 2 от Изборния кодекс. В решението не е предвидено разкриването на избирателна секция в Генералното консулство в Санкт Петербург.

С писма вх. № ЦИК-НС-02-71/4/25.03.2026 г., № ЦИК-НС-02-75/5/26.03.2026 г., № ЦИК-НС-02-359/12/26.03.2026 г. и № ЦИК-НС-02-315/4/26.03.2026 г., вх. № ЦИК-НС-02-459/7/27.03.2026 г. и № ЦИК-НС-02-459/8/28.03.2026 г., МВнР представя на ЦИК обобщена информация относно образуването на избирателни секции извън страната, изготвена на базата на получените в МВнР дипломатически телеграми от ръководителите на дипломатическите и консулски представителства на Република България. Информацията е обобщена от МВнР и в табличен вид.

Мотивираните предложения на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства за образуване на избирателни секции на територията на съответните страни са представени по делото.

В писмото на МВнР (вх.№ ЦИК-НС-02-315/4/26.03.2026г.) по отношение на ФР Германия се сочи, че съгласно получена нота от Федералното министерство на външните работи, по изключение германската страна допуска образуването на секции извън дипломатическите и консулските представителства, но само на до 40 места.

В представената Вербална нота изх. № 505-510.31/1 BGR (л.119 и следващите от делото), Федералното правителство дава съгласието си българските граждани във Федерална република Германия да вземат участие изборите на 19.04.2026 г., като гласуват на посочени адреси в изрично изброени населени места. Посочените от жалбоподателя населени места не фигурират във вербалната нота.

В представеното предложение на Посланика в Лондон е посочено, че не се предвижда откриването на СИК в Белфаст и Ливърпул. Предлага се да се образува секция в Арма, която може да поеме гласоподавателите от Белфаст, тъй като разстоянието между двата града не е голямо, а между тях има удобни транспортни и пътни връзки. Предлага се разкриване на секция в Манчестър, която може да поеме избирателите от Ливърпул, тъй като пътят между двете населени места отнема около 40 минути, а освен това българската общност в Манчестър е по-голяма.

ЦИК постановява оспореното решение, основано на чл. 57, ал.1, т.17 от ИК и чл.12 от ИК във връзка чл.14 - чл.16 и чл.17 от ИК , след като съобразява решенията си, цитирани по-горе, приетите и обработени заявления за гласуване извън страната, подадени до изтичане на срока за подаването им на 24 март 2026 г., мотивираните предложения на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства (ДКП) за образуване на секции извън страната, постъпили чрез Министерството на външните работи (МВнР), ведно с приложените към тях обобщени таблици и становища, обобщената информация относно получените съгласия, разрешителните режими и изискванията на приемащите държави за произвеждане на изборите извън страната, предоставена от МВнР, данните за броя на гласувалите избиратели на изборите за народни представители на 27.10.2024 г., използвани при преценката на натовареността и реалната избирателна активност по отделни места.

Съдът приема, че така постановеното решение не страда от някой от пороците, посочени в чл.146 от АПК. Жалбата е подадена срещу решението на ЦИК в неговата цялост, поради което съдът извърши проверка за наличие на законовите изисквания за определените избирателни секции по държави, места и брой, въпреки че се излагат конкретни съображения, касаещи единствено местата и броя на секциите в Обединеното кралство и Ирландия, Германия и Руската федерация.

Решението е постановено от компетентния за това орган, в рамките на законовите му правомощия, определени в чл.57, ал.1, т.17 и чл.12 от ИК и в изискуемата от закона писмена форма. От представения протокол № 794 от заседанието, проведено на 28.03.2026г., се установява, че решението е постановено при спазване на законовите изисквания за кворум и мнозинство, определени в чл.53, ал.3 и 4 от ИК- то е прието с 14 гласа „за“ и 0 гласа „против“.

Противно на изложеното в жалбата, при постановяване на решението не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Определянето на местата и държавите, в които ще се образуват избирателни секции извън страната и броя им във всяко място, е извършено при спазване на процедурата и правилата, уредени в разпоредбите на чл.14-17 от ИК. При постановяване на решението ЦИК е изяснила всички факти и обстоятелства от значение за случая, а именно получените съгласия, разрешителните режими и изискванията на приемащите държави за произвеждане на изборите извън страната; данните за броя на гласувалите избиратели на изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г., използвани при преценката на натовареността и реалната избирателна активност по отделни места; обобщената информация относно заявленията за гласуване извън страната, постъпила с вх. № ЦИК-НС-15-69/64/26.03.2026 г. от „Информационно обслужване“ АД; мотивираните предложения на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства (ДКП) за образуване на секции извън страната, постъпили чрез Министерството на външните работи.

Решението е подробно мотивирано с посочването на фактическите и правни основания за издаването му и между тях не е налице противоречие. Решението е мотивирано и със становищата, изразени от членовете на ЦИК по време на проведените обсъждания, отразени в протокол № 794.

Постановеното решение съответства изцяло и на материалния закон. На първо място съдът намира, че това решение не нарушава прогласените в конституцията и ИК принципи за произвеждане на изборите въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право. Противно на изложеното в жалбата, с оспореното решение се гарантира възможността на българските граждани в чужбина да упражнят избирателното си право. С решението си ЦИК е възприела мотивираните предложения, постъпили от дипломатическите и консулски представителства на България в чужбина. В мотивите на постановеното решение изрично е посочено, че в държавите, които не са членки на Европейския съюз и в които не могат да се включат всички места, в които са подадени най-малко 40 заявления с оглед на установеният в чл.14, ал.5 от ИК максимален брой избирателни секции (Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, САЩ и Република Турция), преценката е извършена именно въз основа на мотивираните предложения на ръководителите на ДКП, съдържащи официална информация за местните условия, транспортната свързаност, натовареността и организационната възможност за произвеждане на изборите.

Прегледът на тези предложения сочи, че те са обосновани с равномерното териториално разпределение на избирателните секции сред българската общност в съответната страна, големината на общностите и потенциалните избиратели, отдалечеността на избирателните секции, броя на подадените заявления, предварителната готовност по организацията и провеждането на изборите и броя на гласували на предишни избори. В страните извън ЕС с големи общности от българи са образувани максималния брой секции, допустими от императивната разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ИК. Именно такъв е подходът и по отношение на избирателните секции в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. В тази му част решението на ЦИК е обосновано и с писмо от представителите на българската общност и на Мрежата на изборните доброволци там и допуснатото единствено изменение не касае посочените от жалбоподателя населени места- Ливърпул и Белфаст. В мотивите към постановеното решение изрично е посочено защо в тези градове не се разкриват секции, както и мотивите за това (изложените мотиви на стр.3 от решението на ЦИК).

По отношение на секциите, образувани в Германия, ЦИК се е съобразила изцяло с поставените от Федералното министерство на външните работи на Федерална република Германия ограничения, описани по-горе.

По отношение на разкриването на избирателна секция в Генералното консулство в Санкт Петербург ЦИК се е съобразила изцяло с предложението на МВнР, че това е нецелесъобразно. По отношение на тази секция следва да се отбележи най-вече обстоятелството, че тя не фигурира в обявения с решение № 4511-НС/27.02.2026 г. на ЦИК списък на местата извън страната, които отговарят на условията на чл.14, ал.1 и 2 от ИК, напротив- изрично е посочено, че в това консулство не е целесъобразно разкриването на избирателна секция. Това решение не е оспорено и е влязло в сила, поради което се ползва със стабилитет и е задължително за ЦИК при определянето на местата и броя на избирателните секции в чужбина. Решението е обявено на интернет страницата на ЦИК, която се е позовала на него и в оспореното решение, с оглед на което отразените в него данни представляват са неотменна фактическа част от обжалваното решение.

В решението на ЦИК са изложени подробни мотиви относно формирането на избирателни секции и в останалите страни- САЩ, Турция, Бразилия и Япония. Решението да не бъдат образувани избирателни секции в държавите от Близкия изток е обосновано с наличието на висок риск за живота и сигурността на гражданите предвид водените там военни действия.

Съдът намира за неоснователно и оплакването на жалбоподателя, че решението на ЦИК е взето в нарушение на принципа на прозрачност. Определянето на местата и държавите, в които ще се образуват избирателни секции извън страната и броя им във всяко място следва строго разписана в раздел ІІІ от глава втора на ИК процедура. Решението на ЦИК се предшества от изпълнение на предвидените в ИК правно - технически действия, извършвани от различни субекти и то в няколко самостоятелни направления - с оглед четирите различни хипотези, уредени в разпоредбата на чл. 14, ал.2, т. 1 и 2 ИК. От една страна, подлежат на установяване държавите и местата, в които страната има дипломатически или консулски представителства. Информацията е относима към чл. 14, ал.2, т. 1 ИК и е публично достъпна на интернет сайта на Министерство на външните работи. От друга страна, следва да се установят местата, в които на проведени до 5 години преди изборния ден избори, е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели. Тази информация е относима към чл. 14, ал.2, т.2 от ИК и също е достъпна на сайта на ЦИК. Самият жалбоподател признава, че са публично достъпни и списъците на лицата, заявили желание да гласуват в чужбина (същите са публикувани на сайта на МВнР). Публично достъпен е и списъкът на ЦИК с потвърдените заявления за гласуване извън страната. Тези публични данни дават възможност на всеки един заинтересован от изборния процес субект да ги съпостави с определените места и брой на избирателните секции, за да се убеди за наличието или липсата на необходимите предпоставки, посочени в чл. 14 ИК.

Най-сетне съдът намира, че решението е постановено и в пълно съответствие с целта на закона- при спазване на установените в ИК условия за разкриване на избирателни секции в чужбина да се осигури възможност на максимален брой гласоподаватели, заявили желание да гласуват на територията на съответната държава, гарантирайки реалната възможност за упражняване на конституционното право на глас на българските граждани. В тази връзка съдът намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателя, че това решение противоречи на чл. 6, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 от Конституцията и ограничава непропорционално, несправедливо и неоснователно упражняването на избирателното право на българските граждани в чужбина. С решението на ЦИК не се въвеждат ограничения на правата на гражданите или привилегии, нито се отнема или затруднява правото им да упражнят вота си.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания, водещи до незаконосъобразност на обжалваното решение на ЦИК, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. А. М., регистриран като кандидат за народен представител в кандидатските листи на политическа партия „Величие“ в 10 МИР-Кюстендил и в 13 МИР- Пазарджик, против решение № 4651-НС от 28.03.2026 година на Централната избирателна комисия за определяне местата в държавите, в които ще се образуват избирателни секции извън страната, и броя на избирателните секции във всяко място при произвеждане на изборите за народни представители на 19 април 2026 г.

Решението е окончателно.